Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Свиленград, 04.06.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Татяна
Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 180 по описа на Съда за 2018
година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП)
№ 362/2018
от 16.03.2018
година на Заместник-Началника на Митница - Бургас,
с което на С.З.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, чрез адвокат А.Й.,
за нарушение на чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а,
ал. 1 от Валутния закон (ВЗ),
вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година за пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а
от ВЗ (Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година) е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1 000 лв. и на основание чл.
20, ал. 1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата 16 000 евро.
Жалбоподателят
С.З.А. чрез процесуалния си представител – адвокат А.Й., моли за
отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен, защото не била извършила посоченото в
НП нарушение и не можело да й се вмени във вина.
В
съдебната фаза, редовно призована, респ.уведомена, жалбоподателят С.З.А. не се
явява. За нея се явява адвокат А.Й., която пледира
за отмяна на обжалвания акт.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Заместник-Началникът на Митница – Бургас, редовно призовани на посочения съдебен адрес, респ.уведомени, изпраща представител – Старши юрисконсулт Галина Попова, която сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Пледира
същото да бъде потвърдено изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно
призована, респ.уведомена
страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
На 14.12.2017
година около 01.30 часа на Митнически пункт (МП) „ЖП гара Свиленград”, пристига
международен пътнически влак № 493, състоящ се от 5 вагона, на път от Република
Румъния през Република България за Република Турция.
Действията във връзка с редовния митнически контрол
спрямо влака и пътниците, включително жалбоподателят С.З.А., пътуваща в
посочената влакова композиция, в спално купе на турски вагон, са осъществени именно
от свидетелите Б.А.Б. и В.С.С., като първият приканва устно на български език, лицето
А. да декларират носените от нея стоки, вещи и валутни ценности, включително
парични средства, поставяйки й конкретен въпрос в този смисъл. На тази покана и
въпрос от негова страна, той получава отрицателен отговор, като пътникът С.А. заявява, че няма и не обявява каквито и да е парични
средства, подлежащи на деклариране. При извършване на митническата проверка във
вътрешния джоб на якето й са открити
5 000 евро, а в личния й багаж – 11 000 евро, които не са декларирани
по установения ред.
В хода на митническата проверка, след констатираното
наличие на носени и недекларирани валутни ценности, за изясняване произходът и
притежанието на същите контролните органи изискват от жалбоподателя С.А. на
основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и тя депозира такива в
писмена форма, изготвени саморъчно от нея. Последните са приложени към Административнонаказателната
преписка (АНП) и видно от тяхното съдържание, обективираното изявление по своя
смисъл е с характер на предпроцесуално признание от жалбоподателя относно
собствеността им. С това лицето С.А. изяснява предназначението на
недекларираните от нея пари при излизането й от страната.
При тези фактически обстоятелства, митническите органи
са приели, че е извършено нарушение и за констатирането му, на същата дата – 14.12.2017
година, свидетелят Б.А.Б. – служител в Митница - Бургас, съставя Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с № 2599 против жалбоподателя С.А.,
по който е образувана АНП № 2846/2017 година по описа на Митница – Бургас,
прекратена с Резолюция № R-2847/2017
година поради допуснати процесуални нарушения – грешно посочено място на
извършване на нарушението. Резолюцията не подлежи на обжалване и нарушителят А.
е уведомена за нея видно от Писмо с изх.№ 32-17339/17.01.2018 година, проведен
телефонен разговор с процесуалния й представител и изявление на последния в
тази насока, направено в открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2018
година. Нов АУАН с № 294 е съставен на 02.03.2018 година от свидетелят Б.А.Б. –
служител в Митница – Бургас. Според съдържанието на този Акт с № 294/02.03.2018
година, твърдяното за осъществено деяние е квалифицирано правно с
административнонаказателния състав на чл. 18, ал. 1 от ВЗ - цифрово вписан,
наред с което посочени за нарушени са законовите разпоредби на чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година
на Министерството на финансите (МФ); а от фактическа страна изразило се в
недеклариране при износ на парични средства, подробно описани в Акта, пред
митническите органи, излизайки от страната ни за Република Турция, с което С.А.
е осъществила състава на нарушение по чл. 18, ал. 1 от ВЗ. Актосъставителят излага
и фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
описва – подробно, и намерените укрити и недекларирани парични средства,
посочвайки конкретно техния брой, вид валута и номинална стойност. Процесните парични
средства, предмет на нарушението, се задържани на 14.12.2017 година от
контролните – митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка
№ 0115452/14.12.2017 година и впоследствие те са предадени за пазене в „Банка
ДСК” видно от Вносна бележка от дата 14.12.2017 година.
АУАН с № 294/02.03.2018 година е изготвен присъствено
с личното участие на жалбоподателя С.А., както и на свидетел – В.С.С., също
митнически служител към АНО. АУАН е надлежно и редовно предявен и връчен на
нарушителя С.А. – лично, на датата, на която е изготвен констатиращия акт –
02.03.2018 година. Връчването е удостоверено в Разписка, инкорпорирана в самия
документ – надлежно датирана и подписана от нарушителя, като нарушителят С.А.
вписва, че не е извършила нарушението.
Срещу АУАН в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
възражение.
Въз основа на посочения АУАН с
№ 294/02.03.2018 година, на 16.03.2018 година Заместник-Началникът на Митница -
Бургас издава обжалваното НП № 362/2018, с което налага на жалбоподателя С.А., административно
наказание „Глоба” в размер 1 000 лв. на основание чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ за извършеното нарушение на
чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1
от 01.02.2012 година на МФ. Също така, на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ с НП е
постановено и отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението -
недекларираните парични средства, подробно индивидуализирани по брой, вид
валута и номинална стойност в диспозитива на НП – пункт І от същото. Обжалваното
НП е редовно връчено на 02.04.2018 година. Разписката, надлежно оформена -
датирана и подписана, се намира приложена в АНП, с отбелязване и на имената на
получателя й. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Приетите – приложени по преписката Заповед № ЗМФ –
495/21.04.2010 година на Заместник Министър-председателя и Министър на
финансите и Заповед № 4133/03.06.2016 година на Директора на Агенция „Митници”,
доказват материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник-Началника
на Митница - Бургас. С първата цитирана, наказващият орган по закон - Министърът
на финансите делегира правомощията да издават НП за валутни нарушения по ВЗ на
Началниците на Митниците и Заместник–началниците, установено е и персоналното
заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП. Т.е.
Заместник-Началникът на Митница – Бургас се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 18, ал. 10 от ВЗ – Министърът на финансите по надлежния ред
с индивидуален административен акт - Заповед.
Цитираната Заповед № ЗМФ – 495/21.04.2010 година на
Заместник Министър-председателя и Министър на финансите доказва материалната
компетентност на актосъставителя по отношение на митническите органи.
Представени са и приети като доказателства по делото
НП № 2039/2010 от 12.01.2011 година, Решение № 72 от 26.04.2011 година по АНД №
80/2011 година на Районен съд – Свиленград и Решение № 233 от 15.07.2011 година
по КАНД № 216/2011 година на Административен съд – Хасково, касаещи извършено
от С.А. нарушение по чл. 18, ал. 1, вр.чл. 14, ал. 1 от ВЗ нарушение.
Така изложената фактическа обстановка, приета за
установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от
АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на
доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както
писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото
факти и се кредитираха за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по
делото митнически служители – свидетелите Б.Б. и В.С., са напълно безпротиворечиви, с еднопосочна насоченост и
взаимно допълващи се, изцяло кореспондират и се подкрепят от съдържанието на
писмените доказателствени източници, находящи се в АНП и приобщени по надлежния
процесуален ред в хода на съдебното дирене (чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН).
Също така са логични, последователни и изчерпателни с ясна конкретика за
фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. Не се установява свидетелите
– митнически служители да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да
ги провокира да съставят АУАН. Поради
това Съдът възприема свидетелските показания изцяло за обективно верни и ги
кредитира с доверие, считайки ги и добросъвестно дадени и непредубени.
Основания за критика на показанията на свидетелите Б. и С. не се намериха, а
единствено поради служебното им качество - митнически инспектори, т.е.
служители на Митницата, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения
на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната митническа проверка и случилите
се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според
Съда показанията и на двамата свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателс твен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя С.А.,
с оглед установените факти на излизането й от страната, пътувайки за Република Турция,
извършването на митническа проверка на влаковата композиция и намирането в С.А.
на конкретното количество парични средства, поставени в джоба на якето й и в
личния багаж, както и за бездействието
от страна на жалбоподателя С.А., изразено с дадения отрицателен отговор във
връзка с декларирането. От тук и изводим като доказан отрицателният факт на
недекларирането на тези носени парични средства от С.А..
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на
акта, при условията на чл. 84 от
ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК
и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО и предвид обстоятелството, че 09.04.2018
година е почивен ден, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – надлежно упълномощен процесуален представител в
Пълномощно, приложено в кориците на делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Районен съд - Свиленград. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Преценена по
същество, тя е неоснователна, за което Съдът привежда следващите правни
съображения:
Извършвайки
проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното НП,
включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е издадено,
съобразно правомощията си и релевираните
от защитата възражения, Съдът не констатира наличие на съществени процесуални
нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му.
Административнонаказателната отговорност на С.А. е ангажирана в напълно редовно
учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на
НП. Последното, както и АУАН са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37,
ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 18, ал. 10 от ВЗ, вр.§ 1, т. 9 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 18, ал.
10 от ВЗ, в надлежната форма, по съответния ред и имат необходимото съдържание
и реквизити, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Словно
материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му е
достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната
му индивидуализация като валутно нарушение във фактически състав с правна
квалификация - чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ, каквато е и дадената
в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия
механизъм – неизпълнение на задължението за писмено деклариране на парични
средства, над допустимите количества, пренесени през границата за трета за Европейския
съюз (ЕС) страна. Същевременно изложените фактически обстоятелства
кореспондират изцяло и съответстват на обективни елементи, очертани в
хипотезата и диспозицията на правните норми от цитираните нормативни актове,
които очертават правната уредба на действащия валутен режим и контрол, а
цитираните конкретни разпоредби, установяват пряко задължението за деклариране
на носени през границата парични средства. Ето защо, според Съда, както в АУАН,
така и в обстоятелствената част на НП, между които е налице пълно фактическо и
правно единство, органите - контролния, респ. и АНО са дали фактическо описание на нарушението, което се
явява изчерпателно и удовлетворява законодателното изискване по чл. 42, т. 4 и
по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същевременно, дадена е правилната – вярна,
правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението
и правилно са посочени текстовете от ВЗ и Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на
МФ, приложими към неизпълнение задължението за писмено деклариране на парични
средства, които се пренасят през границата.
Предвид
изложеното не е налице формална незаконосъобразност на НП в резултат на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството по
издаването му. Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт. В контекста на тези правни съображения, Съдът прие, че
процесното НП се явява изцяло законосъобразен, от процесуалноправна страна. От
тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна.
Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна
страна. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя С.А., приемайки че същата е осъществила съставът
на валутно нарушение по чл. 18, ал. 1 от ВЗ. Съгласно показанията на свидетелите
Б. и С., които Съдът както вече посочи кредитира, жалбоподателят С.А. е заявила,
че паричните средства са нейни. По-късно отново не оспорва тази констатация на
митническите служители, изградена на базата на нейните изявления. Не навежда подобни
доводи при задържане на паричните средства с Разписка, както и не прави
възражения в 3-дневния срок.
Събраните
в хода на производството гласни доказателства (показанията на свидетелите Б.Б.
и В.С.), както и косвено писмените такива, установяват по несъмнен начин,
извършването на съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия
валутен режим, в частност дефиниран с предписанието на разпоредбите на чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. По делото
безспорно се доказа, че на МП „ЖП гара Свиленград”, на 14.12.2017 година, С.А. преминавайки
държавната граница на път за Република Турция, при излизането си от страната е
пренесла парични средства в общ размер на 16 000 евро, което е над
допустимото, без да е изпълнила задължението си за писмено деклариране по
установения ред пред митническите органи, представяйки Валутна митническа декларация по образец.
Съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1
от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ изрично е установено задължението
за лицата – местни и чуждестранни, да попълват и представят пред митническите
органи Декларация по образец (съгласно чл. 9 от Наредбата), утвърден от Министъра
на финансите - Валутна митническа декларация, когато внасят или изнасят, от или
за трета страна, парични средства, над определени количества, а именно – 10 000
евро или тяхната равностойност в левове
или друга валута. Посочените минимални норми/прагове на разрешени количества,
освободени от митнически контрол, т.е. допустимо свободно пренасяни, са указани
в чл. 2, т. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година, изрично. Конкретното
правно предписание, респ. правило за поведение, дефинирано в диспозицията на чл.
2, ал. 1 от Наредбата, е следното: „Пренасянето на парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през
границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи по реда на чл. 9.”.
Аналогично е изискването на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, съгласно който пренасянето на
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи. По аргумент за обратното от чл. 11б от ВЗ, трета страна е
всяка Държава, която не е член на ЕС. Т.е. налице е правнорегламентирано
задължение за попълване и представяне пред митническите органи на Писмена
декларация – Валутна митническа декларация, от лицата, които пренасят през
границата на страната парични средства, в частност 16 000 евро, за трета
страна. Неизпълнението на задължението за деклариране на носени парични
средства над указаните размери - освободени от митнически контрол, съставлява
административнонаказателен състав по чл. 18, ал. 1 от ВЗ, каквато правилна
правна квалификация е дал и АНО. За съставомерността на деянието достатъчно е
неизпълнението на задължението за деклариране, в надлежната форма – писмена, с Декларация
по утвърдения образец - Валутна митническа декларация. В конкретния случай
жалбоподателят С.А. изнася от страната ни – фактически пренасяйки през
границата за трета страна, каквато безспорно е Република Турция, парични
средства в размер на 16 000 евро, безспорно надвишаващи освободените от
митнически контрол размери на паричните средства, поради което тя е била длъжна
да попълни Митническа валутна декларация. Това й задължение произтича от чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година, изпълнимо е
по реда и начина, установени в последната и за жалбоподателя С.А., отивайки за трета
за ЕС страна, то е възникнало с обективния факт, че иска да излезе от
територията на Република България, която е част от територията на Общността.
Именно това свое задължение тя не е изпълнила при излизането си от страната и
доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - писмено,
налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на задължението. С
бездействието си С.А. е нарушила посочените разпоредби и изводите на АНО в тази
насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се
установява от еднопосочните показания на свидетелите – Б.Б. и В.С., които са
преки по доказателствения си ефект и потвърждават отрицателния факт за
недекларирането от нейна страна при митническата проверка на тези носени от нея
парични средства и последващото им откриване при извършена митническа проверка,
в резултат на която е констатирано наличието на укрита във вътрешния джоб на
якето й и в личния багаж валута. В тази връзка цени се съдържанието на Разписка
№ 0115452/14.12.2017 година, така и свидетелските показания на митническите
служители относно факта, че жалбоподателят С.А. не е декларирала паричните средства
и относно местооткриването на валутата. Свидетелите – митнически служители, при
разпита са категорични относно обстоятелството, че след отправената изрична
покана да декларира стоки, вещи и валутни ценности, включително парични
средства, към жалбоподателя С.А., тя не
е съобщила за носените парични средства. Тези показания са еднозначни и
безпротиворечиви относно отрицателния отговор от нарушителя във връзка с
декларирането на валутата. След като по делото безспорно се доказа, че
жалбоподателят С.А. е имала и носила 16 000 евро, които пренася през
границата, излизайки от Република България и отивайки в трета за ЕС страна, тя
е била обвързана от задължението да декларира същите писмено със съответната Митническа
декларация съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ и по реда, указан в Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на МФ. Това задължение, на което е била безспорен субект, обаче С.А. не
е изпълнила и самият факт на укриването на тези парични средства при
митническата проверка, която е преминала и последващото им откриване, са
категорична индиция за бездействието й - липсата на дължимото деклариране за
нуждите и съобразно установения ред и начин на валутния и митнически контрол.
Предвид тези обективни обстоятелства, доказани по несъмнен начин в хода на
процеса, Съдът формира безспорен правен извод за доказано извършването на
деяние от страна на жалбоподателя С.А., което се явява обективно и субективно
съставомерно като нарушение на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ. И това е така, защото
поведението й е в пряк разрез и отклонение от нормативното предписание на тази
законова разпоредба, както и на чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ Н-1 от 01.02.2012 година – като подзаконов нормативен акт по приложението на
ВЗ. С това си бездействие, С.А. е и консумирала административнонаказателния
състав на чл. 18, ал. 1 от ВЗ, в хипотезата на предложение 3-то.
Подлежи на обсъждане
обстоятелството дали С.А. е била приканена от
митническия служител преди пристъпване към митническа проверка да декларира
носените от нея финансови средства. Това обстоятелство се явява и от значение
за правилното решаване на делото, доколкото съгласно чл. 11а, ал. 5 от ВЗ,
задължението за деклариране по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, се смята за неизпълнено
при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или
непълна. В разглеждания случай, няма съмнение, че С.А. не е подала Декларация,
в която да посочи неверни или непълни данни, т.е. изпълнителното деяние, с
което е нарушено правилото на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ би могло да бъде осъществено
само чрез отказ от деклариране. В тази насока са събрани гласни данни от
свидетеля Б.Б. – актосъставител и служител на Митница - Бургас. Той, заедно със
свидетеля В.С., са лицата, които освен участвали при съставянето на АУАН, са и
служителите, посрещнали влаковата композиция, с която е пътувала жалбоподателя С.А.
при излизането й от територията на Република България. Същите изрично сочат, че
преди извършването на митническата проверка, намиращата се в спалното купе С.А.,
изрично е била приканена да декларира носените от тях стоки, вещи и валутни
ценности. Т.е. преди започване на проверката свидетелят Б.Б. е запитал
жалбоподателя дали има за деклариране валутни ценности, в които несъмнено се
включват и банкноти, които са в обръщение като средство за обмяна, в които съгласно
§ 1, т. 6, б. „а” от ДР на ВЗ се включва
и такива в евро, а Декларациите се предоставят на лицата при деклариране на
стоки и при поискване от тяхна страна като и двете хипотези не са налице в
настоящия случай. А. не декларирала нищо, поради което било
пристъпено към осъществяване на самата митническа проверка. Противоположни
данни, не се съдържат в нито едно останало по делото доказателство, поради което
показанията на митническите служители следва да бъдат изцяло кредитирани.
Казано по друг начин направените
правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с
преминаването на митнически контрол като действащо е задължението за
деклариране на парични средства, както въвежданите (внос), така и изнасяни от
лицата (износ), произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 11а, ал. 1
от ВЗ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването
на България към ЕС. Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всички
парични средства, надвишаващи освободените от митнически контрол размери на такива
които са в обръщението като средство за обмяна, подлежат на писмено деклариране.
Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е била и жалбоподателят С.А.,
възникнало за нея още преди започването на формалностите по митнически контрол,
но същото тя не е изпълнила, както безспорно се установи от свидетелските
показания. Ето защо, след като пътникът – жалбоподателят С.А., излизайки от
страна не е изпълнила задължението си, във връзка с преминаването през митнически
контрол и не е декларирала носените от нея парични средства – банкноти в евро,
каквито реално са открити едва при последваща физическа митническа проверка,
безспорно с това си бездействие тя е консумирала от обективна страна състава на
административно нарушение по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ. Задължението за
обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято
фактическа власт се намират паричните средства, подлежащи на деклариране.
Налице е и
субективния признак от състава на нарушението - деянието е извършено виновно,
при пряк умисъл. Жалбоподателят С.А. е разбирала свойството и значението на
извършваното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е противоправния
характер на извършваното от нея деяние, като от волева страна е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване - укриване, непредоставяне на вярна информация, с оглед
неизбежността от настъпването на този резултат. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко
се извеждат от обективните й действия и поведение в хода митническата проверка.
При съзнаване на задълженията си във връзка с
валутния и митническия режим, включително и задължението за писмено деклариране
на носените парични средства, като част от действащия в Общността и допустимите
норми за пренос на парични средства в конкретния значителен размер, й е било
известно допустимия праг на паричните
средства, освободени от деклариране. От друга страна и местоживеенето й в
страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че тя е била
добре запозната с митническия и валутен режим, действащ в Общността и
допустимите норми за пренос на парични средства, т.е. жалбоподателят С.А. е била
длъжна и е следвало да знае. В случая релевантно е обстоятелството, че по отношение
на А. има издадено, респ.влязло в сила и друго НП за нарушение по ВЗ, което
навежда на мисълта, че същата е запозната със задълженията си, касаещи
деклариране при внос/износ от/за трета на ЕС страна съгласно ВЗ. Поради изложеното,
липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод освен
този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя С.А.. С тези правни съображения Съдът прие НП за правилно и
законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон.
Съгласно
чл. 18, ал. 1 от ВЗ
за изнасяне на парични средства за трета страна
без да се декларират по установения ред на виновните физически лица се налага
„Глоба” в размер от 1 000 лв. до 3 000 лв., а съгласно чл. 20,
ал. 1 от същия закон недекларираните парични средства се отнемат в полза на Държавата.
Наложеното
на жалбоподателя С.А. наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. е определено
при правилно приложение на съответната санкционна разпоредба - чл. 18, ал. 1 от
ВЗ, съставът на която е осъществила. Същото АНО е индивидуализирал в минималния
размер, отчитайки всички смекчаващи (младата възраст на нарушителя и укриването
на паричните средства без използване на специални начин или средства за това) и
отегчаващи (второ по ред нарушение на ВЗ, изключително големия размер на
пренасяната валута, деянието е извършено на на МП на държавната граница с
Държава трета за ЕС и натовареността на трафика на преминаването й) отговорността
обстоятелства. Констатира се, че в случая степента на обществената опасност на
дееца е завишена, тъй като изложените отегчаващи вината обстоятелства се
отнасят тъкмо до нея. Що се отнася до обществената опасност на деянието - тя
също е висока, предвид факта, че районът на Районен съд - Свиленград е особено
чувствителен към подобен вид нарушения предвид зачестяването. С оглед на
горното, настоящата инстанция намира, че в случая е налице превес на
смекчаващите вината обстоятелства и завишена степан на обществена опасност на
деянието и на дееца, поради което така наложеното с обжалваното НП наказание в минималния
размер намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, в
частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на паричните средства -
предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно,
приложено на съответното правно основание – чл. 20 от ВЗ. Правната разпоредба е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези валутни
ценности, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като
друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение по чл. 18 от ВЗ, обвързано с приложението й.
По
тези съображения обжалваното НП е обосновано и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено изцяло.
Доколкото се явява част от дължимия съдебния контрол, Съдът дължи
правно обсъждане и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По убеждение на
решаващия Съдебен състав, процесното административно –валутно нарушение не
разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не
може да се квалифицира като такъв. Поради това, в тази насока наказващият орган
не е допуснал неправилно приложение на закона. За конкретния случай, не се
установяват фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, извън вече обсъдените
– възрастта на нарушителя и фактът, че за укриването на паричните средства не
са използвани специални начин или средства, който да обуславят значително
по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род
административни нарушения. Обратно, конкретното се характеризира като формално
– настъпването на вреди не е съставомерен елемент, а с оглед мястото на
извършването му и другите фактически обстоятелства – второ по ред нарушение на
ВЗ, на МП на държавната граница с Държава трета за ЕС, включително и
натовареността на трафика на преминаването й, следва да се отчитат и като
отегчаващи обстоятелства, т.е. завишаващи тежестта на деянието и съответно
обществената му опасност. Действително в случая са налице и смекчаващи
обстоятелства, но същите дори и в съвкупна преценка нито изключват
съставомерността на нарушението по смисъла на ВЗ, нито компенсират тежестта на
отегчаващите обстоятелства. Ето защо, указаните облекчаващи (т.е. смекчаващи) за
отговорността обстоятелства, не обосновават преценка за занижена обществена
опасност на конкретното деяние спрямо типичната за този род нарушения.
Допълнителен аргумент се извежда и от характера на обществените отношения,
засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, свързани с
действащия валутен и митнически режим и контрол, които поради важността си са
обект на засилена правна защита с оглед охраняваните интереси. Същите са строго
регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за движението на
паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част от която е Република
България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на ВЗ,
респ. европейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би
могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и
случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните охранени
от правото интереси. Очевидно, предвид индивидуализацията на наказанието - в минималния
размер, АНО е отчел всички смекчаващи обстоятелства, които обаче не са
достатъчни да обосноват квалификацията „маловажен случай”. Ето защо не е налице
основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл.
84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на
НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на
санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни
съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН като
предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че АНО в лицето на Заместник-Началника на
Митница - Бургас
с Резолюция
от 08.01.2018 година прекратява
АНП № 2846/2017 по
описа на Митница - Бургас,
стартирано със съставяне на АУАН
№ 2599/14.12.2017 година. Безспорно,
липсата на минимално изискуеми реквизити на акта или на факти от обективната
действителност, релевантни за случая, няма да позволят на наказващия орган да
формира еднозначни изводи от фактическа и правна страна, поради което това ще
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което прегражда
по-нататъшното законосъобразно развитие на производството и именно затова
следва порочно образуваното АНП да се прекрати с мотивирана Резолюция от компетентния орган.
Именно така е процедирано и в конкретния случай. Няма законова пречка след или
едновременно с издаване на Резолюцията,
при условие, че не са изтекли сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, да се състави нов Акт за същото нарушение, вече при
спазване на законовите изисквания за това.
Съдът е проведе пълно
доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и
делото, на които жалбоподателят не
се противопостави и не е посочи доказателства за тяхното оборване.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 362/2018
от 16.03.2018
година на Заместник-Началника на Митница - Бургас,
с което на С.З.А. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 18, ал. 1, вр.чл. 11а,
ал. 1 от ВЗ,
вр.чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал.
1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 000 лв. и на основание чл.
20, ал. 1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата 16 000 евро.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)