Р Е Ш Е Н И
Е
№ ................../30.07.2019г., гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-27 състав, в публичното заседание на единадесети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Е. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Мая
Симеонова и прокурора Радослав Стоев, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4942/2019г. по
описа на СГС, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от П.С.С., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника му - адв. Е.П. от САК, иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, против П.НА Р.Б., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
25 500лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
поддържаното срещу него незаконно обвинение, по което е оправдан с присъда от
23.06.2015г., постановена по НОХД № 21096/2012г. по описа на СРС, 102 състав,
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъдата –
12.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Исковата молба е основана на твърдения, съобразно които в началото на
2012г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление
по чл.194 ал.1 от НК, по което обвинение СРП внесла обвинителен акт, въз основа
на който било образувано НОХД № 21096/2012г. по описа на СРС, НО, 102 състав. В
хода на съдебното производство били проведени множество съдебни заседания, като
същото приключило с присъда от 23.06.2015г., с която ищецът бил оправдан и
признат за невинен, поради липсата на доказателства да е осъществил деянието,
за което му било повдигнато обвинение. Въз основа на подаден от прокурор в СГП
протест срещу оправдателната присъда било образувано ВНОХД № 22/2019г. по описа
на СГС, като с решение № 142/12.02.2019г. въззивният съд потвърдил
оправдателната присъда, въпреки поддържането на протеста, от страна на
представител на ответника.
Излага се, че продължителността на производството по делото,
обстоятелството, че на ищеца било повдигнато обвинение за извършването на тежко
умишлено престъпление, поведението на представители на ответника в досъдебното
и съдебното производство, което било ожесточено и нападателно спрямо ищеца, му
се отразили по негативен начин, като му били причинени неимуществени вреди,
намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с образуваното наказателно дело,
продължило повече от седем години. До приключване на делото с влязла в сила
оправдателна присъда ищецът преживял кошмар, търпял редица психически притеснения,
имал здравословни проблеми, бил под постоянен стрес, изпитвал дискомфорт,
пострадало доброто му име в обществото, репутацията и имиджа му. Претърпял
сериозно психо-емоционално разстройство, унижение и срам, тъй като съседите,
близките и роднините му започнали да гледат на него като на закоравял
престъпник, отнасяли се към него с презР.е и ненавист, променили доброто си
мнение за него, като граденото му реноме в продължение на години било съсипано.
Воденото наказателно производство изцяло променило живота на ищеца и му се
отразило негативно, страхувал се какво ще се случи и дали няма да бъде осъден
за нещо, което не е извършил, животът му се преобърнал с главата надолу и
връщането към нормалния ритъм на живот му отнело много време. Вследствие
воденото наказателно производство срещу ищеца настъпили усложнения в семейните
му отношения, имал конфликти с близките си. Прави се искане за уважаване на
предявения иск, като се претендира и присъждане на стоР.те по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
като я оспорва и счита исковата претенция за недоказана. Оспорва се наличието
на причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и вредите, които се
твърди от ищеца, че е претърпял, като се поддържа, че липсват доказателства за
част от тях. Относно продължителността на наказателното производство се сочи,
че досъдебното производство е продължило само осем месеца и 14 дни. Прави се
искане за отхвърляне на предявения иск, като в условията на евентуалност се навеждат
твърдения за завишен размер на исковата претенция, несъответстващ на твърдените
от ищеца вреди, чието обезщетяване се иска и се възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Не се спори, че между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че срещу ищеца е било образувано
досъдебно производство ЗМ № 557/2012г. по описа на 06 РУП – СДВР, пр.пр. №
3553/2012г. на СРП, като с постановление от 09.03.2012г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 29.02.2012г.
в гр. София престъпление по чл.194 ал.1 от НК. По отношение на ищеца била взета
мярка за неотклонение „Подписка”, като преди това - на 08.03.2012г., ищецът бил
задържан по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 11,30 часа.
Въз основа на внесения от прокурор при СРП обвинителен акт е образувано
НОХД № 21096/2012г. по описа на СРС, НО, 102 състав, приключило с присъда от
23.06.2015г., с която ищецът е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
В срока за обжалване е подаден протест от прокурор при СРП срещу
оправдателната присъда, като същата е потвърдена с решение № 142/12.02.2019г.
по ВНОХД № 22/2019г. на СГС, НО, II въззивен състав, като на датата на
постановяване на въззивното решение присъдата е влязла в сила.
От показанията на свид. П.П.С.се установява, че същият познава
ищеца и част от фамилията му – съпруга, братя и сестри, от 10-12 години.
Свидетелят разбрал от ищеца, че последният бил обвинен в извършването на кражба
на дамска чанта, като делото се проточило доста време. Докато се водело
наказателното производство ищецът живеел в несигурност и страх да не го вкарат
в затвора за нещо, което не е извършил. Притеснявал се, защото единствено той
работел и осигурявал прехраната на семейството си, а имал седем деца. Преди да
го арестуват и след това ищецът работел в строителството. Той споделил със
свидетеля, че се чувства обиден и унизен, че делото му тежало. Ищецът получавал
подкрепа от приятелите и братята си. Нямало промяна в отношението на хората към
ищеца дори след повдигане на обвинението. Въпреки делото, никой от приятелите
на ищеца не се отвърнал от него, като свидетелят го считал за честен и коректен
човек, а преди две-три години дори му станал кръстник на сватбата.
От показанията на свид. А.И.М.се установява, че същият познава ищеца още от
дете, от 1993-1994г., като с него се запознали на църковно събрание в НДК и
след това ищецът продължил да посещава свидетеля по местоработата му.
Сприятелили се покрай църквата и вярата в Бога, като свидетелят го учел да
свири на китара, а ищецът него – на цигански. Свидетелят разбрал от ищеца, че
последният бил обвинен за кражба от някаква жена в кв.”Овча купел” и че при
разпознаването тя го посочила като извършител. Много се бил притеснил от
обвинението, че ще го затворят и няма да може да се грижи за семейството си, не
можел да спи, обаждал се на свидетеля да му обяснява, че не е извършил
кражбата. Споделил с него, че го били когато го задържали. В ареста стоял
малко. Нямал постоянна работа, като от няколко години вече имал такава. Ищецът
се грижел за близнаци от първата жена, която го напуснала, като имал и пет деца
от друга жена – Р., за която се оженил. Сега и двамата работели, но докато се
гледало делото тя се грижела за децата, защото били малки, а ищецът изкарвал
пари от стари коли – купувал ги, трошал ги, а след това продавал ламарините им
и двигателите им. Ищецът споделил със свидетеля, че се страхува да се показва
навън, понеже се притеснявал да не го набият хора от квартала, станал по-свит.
Свидетелят не бил забелязал след като обвинили ищеца в извършването на кражбата
да се е променило отношението на общите им приятели към него. Те продължавали
да общуват с него и дори го викали да им помага за работа. След като го
оправдали ищецът се успокоил и си намерил работа.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на
ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:
Предпоставка за отговорността на държавата по ЗОДОВ за вреди, причинени на
граждани от правозащитни органи, е незаконността на техните действия, а в
случая, предвид постановяването на оправдателна присъда, тази незаконност е
налице.
Безспорно е установено по делото, че вследствие
воденото наказателно производство срещу ищеца, във връзка с извършени действия
на длъжностни лица от П.НА Р.Б., която е привлякла в качеството на обвиняем ищеца
по досъдебно
производство ЗМ № 557/2012г. по описа на 06 РУП – СДВР, а впоследствие е повдигнала обвинение за тежко умишлено престъпление –
по чл.194 ал.1 от НК, и внесла в съда обвинителен акт, по което обвинение
ищецът е бил оправдан с присъда от 23.06.2015г., постановена по НОХД №
21096/2012г. по описа на СРС, 102 състав, влязла в сила на 12.02.2019г., същият е претърпял неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена
връзка с тези действия. Този извод се налага предвид обстоятелството, че при
образуване на наказателно производство за тежко умишлено престъпление върху
психоемоционалната сфера на лицето се въздейства неблагоприятно, то има своите
негативни преживявания на страх от осъждане, притеснения, безпокойства,
неудобства, които представляват неимуществени вреди и подлежат на обезвреда, а
в случая от значение е обстоятелството, че липсват данни и доказателства ищецът
да е имал противообществени прояви, срещу него не са водени други наказателни
производства и не е бил осъждан.
Посредством събраните гласни доказателства се установи
по безспорен начин, че воденото срещу ищеца наказателно производство се отразило
негативно върху емоционалното и психическото му състояние - търпял е тревоги,
стрес и притеснения от неоснователното наказателно преследване, страхувал се,
че може да бъде осъден без да има вина, както и че няма да има възможност да се
грижи за многочленното си семейство. Наказателното производство за престъплението
по чл.194 ал.1 от НК продължило седем години, като неоснователно е възражението на ответника,
че следва да бъде съобразявана продължителността единствено на досъдебното
производство, приключило в разумен срок, доколкото съдебното производство е
започнало именно въз основа на внесения от СРП обвинителен акт. Установи се, че
задържането
на ищеца е било само по ЗМВР за срок от 24 часа, като липсват доказателства в
подкрепа на твърденията в исковата молба за грубо отношение спрямо ищеца, от
страна на разследващите органи, доколкото само свид. М. дава показания в
подкрепа на изложеното в исковата молба, с уточнението, че знае за това, че
ищецът е бил бит от самия него, поради което и тъй като не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства, съдът не ги взема предвид, в тази
им част.
Установи се по делото, че от привличането му в
качеството на обвиняем на 09.03.2012г. до оправдаването му с влязла в сила на
12.02.2019г. присъда, на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение
„Подписка“, същият е продължил да работи и да се грижи за семейството си, като
не се доказа твърдението на ищеца, че са пострадали доброто му име в
обществото, репутацията и имиджа му. От показанията на разпитаните свидетели –
приятели на ищеца, се установи, че никой от общите им приятели не се отдръпнал
от ищеца и не е променял доброто си отношение към него след привличането му
като обвиняем и по време на цялото наказателно производство. Не се доказа и
твърдението на ищеца, че воденото наказателно производство е повлияло негативно
на отношенията с близките му, както и че е имал конфликти с тях. Напротив, и
двамата свидетели са категорични, че ищецът получавал подкрепа от тях, а и още
преди оправдаването му с влязла в сила присъда, според показанията на
свид.Симеонов, ищецът сключил граждански брак с жената, с която живеел и преди
това и която била майка на пет от децата му.
Независимо от
изложеното, доколкото безспорно са доказани увреждащите действия, свързани с незаконно
повдигнатото обвинение на ищеца, по което е бил оправдан с влязла в сила
присъда, съдът намира, че предявеният иск е установен в своето основание. Причинените на ищеца
неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство до
оправдаването му с влязла в сила присъда, подлежат на обезвреда, като размера
на обезщетението следва да бъде определено по справедливост от съда.
Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането на ищеца. Конкретно при иска по чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на престъплението,
за което ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем; обстоятелството дали
е бил привлечен в качеството на обвиняем и за друго престъпление; дали по някои
от обвиненията е бил осъден; продължителността на наказателното производство;
вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило
на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и др. При определяне размера на паричния
еквивалент на неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид и
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че оправдаването
по повдигнатото обвинение само по себе си също има ефект на репарация, а
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия.
Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52
от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на ищеца морални болки и
страдания, от повдигнатото обвинение за извършено тежко умишлено престъпление,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до осем години и за
което е бил оправдан /по отношение на които се събраха доказателства, че са в
причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство/,
като съобрази изложеното по-горе относно интензитета на негативните преживявания и общата продължителност
на наказателното производство, както и че по време на цялото наказателно
производство ищецът е изпитвал неудобства, чувствал се е притеснен и несигурен,
съдът намира, че сумата, достатъчна за репариране на причинените му от
незаконното обвинение неимуществени вреди, като необходима и достатъчна за
обезщетяването им възлиза на 5000лв., поради което до тази сума предявеният иск
се явява доказан по размер, като за разликата над нея до 25 500лв., като
недоказан, искът следва да бъде отхвърлен
Посочената по-горе сума се дължи, ведно със законната
лихва, считано от 12.02.2019г.
– датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното й
изплащане, в съответствие с разясненията, дадени в т.4 от ТР № 3/22.04.2005г. по
т.гр.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изхода на спора и като съобрази
разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер общо на 166,86лв., представляваща сбора от
внесената държавна такса в размер на 10лв. и сумата от 156,86лв. - заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на П.С.С., ЕГН **********,***, на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000лв. /пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
поддържаното срещу него незаконно обвинение, по което е оправдан с присъда от
23.06.2015г., постановена по НОХД № 21096/2012г. по описа на СРС, 102 състав,
ведно със законната лихва, считано от 12.02.2019г. - датата на влизане в сила
на присъдата, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 5000лв./пет хиляди лева/ до 25 500лв. /двадесет и пет хиляди и
петстотин лева/.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на П.С.С., ЕГН **********,***, направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковата претенция, в размер общо на 166,86лв./сто шестдесет и шест
лева и 86 ст./, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския
апелативен съд.
СЪДИЯ: