Решение по дело №15444/2015 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 25.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин М.

                Членове: Пепа Тонева

                    Марина Гюрова

при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия М. …..в.гр.дело № 15 444.. по описа

за 2015 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Н.Н.Т., М.Н.Т., Й.И.И., Л.И.К., И.Б.Б., Р.Б.Б., З.Д.Б., М.С.С., Й.Т.Д., Й.М.П., П.С.Д. и Е.С.Д., с която обжалват изцяло  решение № 46 от 14.09.2015 г., постановено по гр.д. № 31 474/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Инвокирани са доводи, че ответникът не е направил оспорване на административния акт по реда на чл.17, ал.2 от ГПК, поради което съдът не е следвало служебно да се произнася по него. Твърди, че от мотивите не е ясно, как съдът е стигнал до извода,че именно описаните в заповедта на Министъра на земеделието 150 дка са предоставени на ДЗС София на ИХМ към ХМС София. Твърди, че в тази връзка неправилен е извода, че замените са се извършвали между държавни организации по смисъла на § 4 от НДИ (отм.). Твърди, че извода, че отчуждената земя е била заплатена, тъй като по делото липсват такива доказателства. Твърди, че неправилен е извода по отношение на стопанисваните от БАН имоти, който по силата на чл.10, ал.2 от ЗБАН са станала нейна собственост. Твърди, че от заключенията на вещите лица е установено, че имота е ограден с телена ограда и е в оградения комплекс на БАН. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи предявеният иск. Претендират и сторените по делото разноски.

                        Ответникът по въззивната жалба Българска академия на науките оспорва същата. Твърди, че разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗБАЯН представлява законово придобивно основание, така както е предвидено в чл.77 от ЗС. Твърди, че теренът е предоставен за изграждането на ФИ с АНЕБ, която е с обща площ от 400 дка. Твърди, че за да стане собственик е необходимо да е стопанисвала имота към момента на лизане в сила на ЗБАН, което обстоятелство не е било спорно по делото.  Твърди, че е придобила собствеността на имота и по силата на изтекла придобивна давност, която е установена в производството. Твърди, че наведения довод за липса на оспорване на реституцията е неоснователен, тъй като същата е оспорена още с отговора на исковата молба. Твърди, че имота не подлежи на възстановяване предвид разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ и е възстановен в нарушение на § 1 в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. В тази връзка сочи решение на ВАС, с което е разгледан въпроса за изграждането и реализирането на мероприятието. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение. Претендира разноски.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

               Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 46 от 14.09.2015 г., постановено по гр.д. № 31 474/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав, че съдът е отхвърлил  предявения от Н.Н.Т., М.Н.Т., Й.И.И., Л.И.К., И.Б.Б., Р.Б.Б., З.Д.Б., Р.Г.Б., М.С.С., Й.Т.Д., С.Т.Д., и Й.М.П. срещу Българската академия на науките, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици 1.476 дка, представляващи част от поземлен имот с пл. № 5911, заснет в кадастралния план, изработен 1955 г., к.л. 603, кад. план от 1975 г., находящ се в строителните граници на Горубляне, м. „Новия кър“, а съгласно одобрен със заповед № 457А/24.11.1981 г. на главния архитект на гр. София застроителен и регулационен план - част от УПИI, кв. 1 и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н.Н.Т., М.Н.Т., Й.И.И., Л.И.К., И.Б.Б., Р.Б.Б., З.Д.Б., Р.Г.Б., М.С.С., Й.Т.Д., С.Т.Д., и Й.М.П. да заплатят на Българската академия на науките по 176.94 лева всеки от тях.

           Не се спори между страните в производството, а се установява и от представените по делото доказателства, че ищците са наследници на Деян Б.М..

           Не се спори, а се установява и от решение № 421/25.08.2009 г. на ОСЗ Панчарево, че на ищците е възстановено правото на собственост върху 1.476 дка, трета категория, находяща се в строителните граници на Горубляне, м. „Новия кър“, имот № 5911, к.л. № 603 от кадастралния план, изработен 1955 г., при граници, означени върху скица „ГЕОКАД“ (февруари 2009 г.) към удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ.

           От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че при извършената съпоставка с данните от списъка на имотите, отчуждени за опитно поле и за застрояване на Българо-Немския институт за земеделски изследвания, съгласно Указ № 128/26.12.1941 г. на Цар Б. III, че процесиите 1.476 дка представляват югозападната част от имот № 5911 и не попадат в отчуждените в изпълнение на указа 454 кв.м. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, вкл. и от заключението, че с ПМС № 73/08.03.1955 г. към БАН е създадено отделение за селскостопански науки, в което се включва и Централен земеделски изследователски институт (ЦЗИИ), а съгласно приетия по делото списък- извлечение на ЦЗИИ в баланса е включена земя, с площ от 286.3 дка.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане на МС от 09.03.1956 г. са отчуждени срещу заплащане за нуждите на БАН - за Атомна научно-експериментална база и Физически институт (АНЕБ и ФИ) 76 дка ниви, собственост на ТКЗС в с. Горубляне, обозначени в зелен цвят на скица приложение № 1 към първоначалната съдебно-техническа експертиза. Установява се от същата скица, че имотът не е част от тези 76 дка.

           Не се спори, а се установява и от приетата по делото заповед № 1-4304/14.11.1958 г. на министъра на земеделието и горите, че за разширението на опитна база на Института по хидрология и метеорология е наредено, на основание чл. 15 от ПДИ (отм.) Държавно земеделско стопанство - София да предаде безвъзмездно на Института 150 дка земя от разсадника в землището на с. Бояна. Разпоредено е предаването да се извърши от комисия, която да състави приемо-предавателен протокол. В изпълнение на заповедта е съставен приемо-предавателен протокол на 09.02.1959 г., с който отделните блокове, съставляващи общо 150 дка са индивидуализирани и обозначени в протокола. Същите тези 150 дка, придобити от ИХМ към ХМС-София са цитирани в протокол от 06.03.1959 г. (л. 261 от делото), с който е извършена замяна - придобитите от ДЗС-София 150 дка, оформени в два блока, са предадени на ОТКЗС с. Симеоново. От своя страна ОТКЗС с. Симеоново предава на ОТКЗС с. Горубляне други 150 дка, а последното предава на НИИХМ 150 дка площ в землището на с. Дървеница.

           Не се спори, а се установява и от протокол от 10.04.1959 г., че БАН предава на ИХМ при ХМС терен от 37.8 дка, находящ се в западната част на терена, отреден за изграждане на комплекса „ФИ с АНЕБ“, а ИХМ при ХМС предава на БАН терен от 37.8 дка, находящ се непосредствено до южната граница на комплекса „ФИ с АНЕБ“.

           Не се спори, а се установява и от скица приложение № 2, че почти целият имот № 5911, включително процесната част от 1.476 дка (с изключение на минимална част от югозападния край) изцяло попада в онези 37.8 дка, които БАН е получила по замяна от Научно-изследователския институт по хидрология и метрология.

           Видно от доказателствата, считано от 10.04.1959 г. имот пл. № 5911 е владян от БАН.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

               С атакуваното решение № 46 от 14.09.2015 г., постановено по гр.д. № 31 474/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав, че съдът е отхвърлил  предявения от Н.Н.Т., М.Н.Т., Й.И.И., Л.И.К., И.Б.Б., Р.Б.Б., З.Д.Б., Р.Г.Б., М.С.С., Й.Т.Д., С.Т.Д., и Й.М.П. срещу Българската академия на науките, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици 1.476 дка, представляващи част от поземлен имот с пл. № 5911, заснет в кадастралния план, изработен 1955 г., к.л. 603, кад. план от 1975 г., находящ се в строителните граници на Горубляне, м. „Новия кър“, а съгласно одобрен със заповед № 457А/24.11.1981 г. на главния архитект на гр. София застроителен и регулационен план - част от УПИI, кв. 1 и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Н.Н.Т., М.Н.Т., Й.И.И., Л.И.К., И.Б.Б., Р.Б.Б., З.Д.Б., Р.Г.Б., М.С.С., Й.Т.Д., С.Т.Д., и Й.М.П. да заплатят на Българската академия на науките по 176.94 лева всеки от тях.

           По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът намира, че същата е допустима, с оглед подаването й от оправомощено лице и в установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

           С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на постановеното решение, като се твърди, че съдът неправилно се е произнесъл по валидността на административния акт, неправилната преценка, че замените, извършвани по НДИ(отм.) са извършени между държавни организации, неправилно е приел, че при отчуждаването е извършено заплащане, както и оспорва придобивния способ на БАН.

           Така изложените доводи съдът, в настоящия си състав намира за неоснователни.  Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения ищците, настоящи въззивници са предявили иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответника, настояща въззиваема страна по отношение на следния недвижим имот: 1.476 дка, представляващи част от поземлен имот с пл. № 5911, заснет в кадастралния план, изработен 1955 г., к.л. 603, кад. план от 1975 г., находящ се в строителните граници на Горубляне, м. „Новия кър“, а съгласно одобрен със заповед № 457А/24.11.1981 г. на главния архитект на гр. София застроителен и регулационен план - част от УПИI, кв. 1.

           За да бъде уважен така предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС следва, при условията на пълното и главно доказване да се установи наличието на следните кумулативни предпоставки, че ищците притежават правото на собственост върху процесния имот, ответникът владее имота и че ответникът владее имота без правно основание. В настоящият процес ответникът следва да установи при условията на пълното и главно доказване направеното възражение за придобиване на имота по давност.

           Спорно пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция е установяването правото на собственост на ищците върху процесния имот. Правото си на собственост ищците извличат от наследственото правоприемство, както и проведена административна процедура по възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Направеното възражение за неправилност на решението, свързано с липсата на оспорване на административния акт от страна на ответника и служебното произнасяне в противоречие със закона от страна на първоинстанционния съд, съдът в настоящия си състав намира за неоснователно. Видно от стр.8 на отговора на исковата молба ответникът е оспорил законността на реституцията, поради което за съда е възникнало задължение да изследва предпоставките и се произнесе. Такова задължение произтича и от заявената самостоятелна претенция за право на собственост върху посочения имот.  Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК дава възможност на съда да се произнася инцидентно по материалната законосъобразност на административен акт, само когато той се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в административното производство по издаването и обжалването му; съответно косвеният съдебен контрол е недопустим, ако върху акта е проведен пряк съдебен контрол. Това следва от разпоредбите на чл. 302 ГПК и от чл. 177, ал. 1, изр.2 АПК.  С оглед на изложеното, съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е законосъобразно на това основание.

           Като неоснователни следва да се възприемат и другите наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с изводите на съда по отношение на доказаността на правото на собственост на ищците. С отговора на исковата молба, ответникът по делото е оспорил наличието на предпоставките за реституцията и е направил възражение, че същият е собственик на имота по силата на чл10, ал.2 от ЗБАН. При оспорване на предпоставките за наличие на реституцията в тежест на страната, която твърди, че е била правоимаща е да ги докаже при условията на пълно и главно доказване. С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за основателен довода на ответната страна за нарушение на разпоредбата § 1 в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, съгласно която строителни дейност, които не позволяват възстановяване на собствеността са: наземни, подземни и подводни сгради постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др., препятстваща осъществяването на реституцията.

Научният комплекс на БАН е изграден напълно и включва изграждането на сгради, съоръжения съпътстваща инфраструктура. Процесният имот попада в терен на БАН, който е извън регулация, но след като този имот засяга и част от изградената вътрешноалейна мрежа в комплекса, по която се осъществява достъпа до сградата на „ФИ с АНЕБ. Безспорно, установено в процеса от заключенията на вещите лица наличие на тревна площ и алейна мрежа се явява съпътстваща инфраструктура и тези пространства са от характера визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В този смисъл ответната страна правилно се позова на решение № 7866 от 27.06.2008 г. по адм. д. № 4815/2008 г., ІV отд., на ВАС. Теренът не може да се възприеме, като свободна площ, тъй като застрояване по смисъла на § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и на обслужващите зони - съпътстващата инфраструктура, необходими за нормалното им функциониране. Предвид на изложеното процесния имот се явява държавна собственост и не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ и издаденото решение на ОСЗГ не произвежда правно действие, поради което и ищцовата страна не е придобила този имот.

Не на последно място следва да се посочи, че направеното възражение от ответника за притежаване на правото на собственост на имота, на основание чл.10, ал.2 от ЗБАН е основателно. Безпротиворечива е практиката, че по отношение на имущества, предоставени на БАН, респ. на някое от структурните му звена може да бъде осъществена реституция, доколкото конкретното имущество- недвижим имот не е предоставено на организация от структурата на БАН по действащия правен ред - чл. 33 от ПНИ (отм.), чл. 101 НДИ(отм.) и 53 ЗС или не обслужва пряко целите и нуждите за които е предоставен конкретния терена.

БАН е правен субект sui generis, притежаващ характеристиката на организация с научна и/ или производствено научна цел, обхващаща различни самостоятелни структурни звена от различни области на науката и образованието. Съгласно чл. 1 на ЗБАН.( ДВ. Бр. 85/1991 г. ) БАН е национална автономна организация за научни изследвания, което обхваща академични институти и др. самостоятелни структурни звена. Тя е юридическо лице, чиято дейност се извършва в съответствие с Устава и се ръководи от Общо събрание, Управителен съвет, а оперативното ръководство се осъществява от Председател, зам. Председатели и Главен научен секретар. Т.е. от институционална г.т. като организация Б. попада в категорията на целево обвързана структура с обществена значимост, отделена от държавата, въпреки ежегодно предоставени от последната субсидии - чл. 11 от ЗБАН във вр с чл. 16, ал. 4 и Приложение 3 от ЗДБ за 2014 г., и качеството на второстепенен разпоредител на държавни кредити, тъй като реализира и собствени приходи от научно изследователската си дейност и дейността и се подчинява на специален закон  и устав, изработен от членовете и, без задължение за регистрация.

Имущественото на БАН и на самостоятелните и звена включва право на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа, патенти, дарения, дялово участие в стопански организации и сдружения. С разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, към датата влизането и в сила ( ДВ. Бр. 85/15.10.1991 г.), е уредена законовата / ex lege/ трансформация на правото на ползване и управление в право на собственост по отношение на стопанисваните от БАН към този момент държавни имущества-терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд. Фактическият състав на посочената прана норма изисква към момента на влизане в сила на закона, БАН да стопанисва вещите, предоставени и от държавата за осъществяване на дейността и според устава на академията и нейните институти. Транслирането на собствеността не е обусловена от административна процедура, а доколкото е налице вещно-правния ефект по отношение на конкретно имущество, проверката следва да се осъществи от съда в рамките на спора за собственост. Извършвайки тази проверка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и заключенията на вещите лица следва да се приеме, че процесния недвижим имот към момента на влизане в сила на закона е бил предоставен за стопанисване и управление на ответника, поради което ответникът е станал собственик на същия. В останалата част следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

 По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна, съдът намира същото за основателно, поради което въззивниците следва да бъдат осъден да заплатят сумата от 450 лв., юрисконсултско възнаграждение.

           Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА   решение № 46 от 14.09.2015 г., постановено по гр.д. № 31 474/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав, като законосъобразно и правилно.

                        ОСЪЖДА Н.Н.Т., ЕГН **********, М.Н.Т., ЕГН **********, Й.И.И., ЕГН **********, Л.И.К., ЕГН **********, И.Б.Б., ЕГН **********, Р.Б.Б., ЕГН **********, З.Д.Б., ЕГН **********, , М.С.С., ЕГН **********, Й.Т.Д., ЕГН **********, Й.М.П., ЕГН **********, П.С.Д., ЕГН: ********** и Е.С.Д., ЕГН: ********** да заплатят на Българската академия на науките, ЕИК **********, със седалище гр. София, ул. „******** сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.

                        Решението  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

                                                                                                                      2.