Решение по дело №2825/2017 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 323
Дата: 12 юли 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20175310102825
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 

                                                     12.07.2018 год.                            гр. Асеновград                 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Терзиева

 

при секретаря Йорданка Алексиева, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гр.дело № 2825  по описа за 2017 г. и като обсъди:

 

             

             Предявени искове  по реда на чл. 439   ГПК.

             

             Ищецът Д.С.И. твърди, че въз основа на присъда № 115 от 05.03.2010 г., постановена по нохд № 208/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив, е издаден изпълнителен лист от 30.03.2010 г. за събиране на сумата от 700 лева, представляваща наложено наказание „глоба“, сумата от 25 лева, представляваща направени по производството разноски и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителния лист. Въз основа на него е образувано изпълнително дело № 365/2017 г. по описа на ЧСИ Кремена Павлова, с рег. № 818 с район на действие Окръжен съд Пловдив. Твърди, че вземането по него е погасено по давност, тъй като от издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнително производство е изтекъл период от седем години, шест месеца и осем дена, с което се е погасило правото да се търсят тези суми на основание чл. 82 от НК. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, по отношение на ответника, че не дължи горните суми. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Районен съд Пловдив оспорва предявения иск, като твърди, че изпълнителният лист е бил изпратен на АДВ, тъй като се касае до публични вземания. По тази причина той не е могъл да влияе върху хода на изпълнителното производство, нито е бил уведомен за развитието му. Освен това този орган е извършвал действия, с които е прекъснал давността, която за тези вземания е 10 години, а не пет години. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Твърди, че не е станал причина за образуване на делото, поради което в случай, че искът бъде уважен, моли да не се присъждат разноски. Ангажира доказателства.

  Третото лице помагач, привлечено на страната на ответника   „Национална агенция по приходите“ със седалище гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, представлявано от Изпълнителния директор Галя Димитрова е депозирал отговор-становище. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.218 и чл.219 от ГПК, предпоставка за встъпване на трето лице помагач по делото е необходимо, същото да има интерес процеса да приключи с решение, в полза на една от двете главни страни, която ще има качество на подпомагана. Доколкото в ТД на НАП – Пловдив е преустановило събиране на процесния изпълнителен лист, издаден от РС – Пловдив то следва, че липсва правен интерес да встъпят като трето лице-помагач. Заявяват, че ако не приемат неговата позиция по отношения на конституиране на страна в процеса, молят да се има предвид твърденията, относно предприетите от Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП – Пловдив, действия по събиране на вземанията по изпълнителен лист от 30.03.2010 г.,  по НОХД № 208/2010 г., издаден от РС – Пловдив. За пълнота предлага становище от Марияна Чолакова, на длъжност „публичен изпълнител“ в Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП – Пловдив, в което детайлно е изследвана и обсъдена фактологията, касаеща процесния изпълнителен лист. Въпреки направените от публичния изпълнител грешни констатации, прилагайки разпоредбата на чл.82 от ЗАНН, по отношение на наложената глоба, която в случая не представлява наказание - наложено по административен ред, поради което заявяват, че следва да се приложи чл.81 във вр.чл.82 от НК. Твърди, че направените изводи относно давността са правилни, обосновани и еднозначни по отношение и на двете разпоредби. Прилагат заверено копие на съдържащите се в ИД № **********/2014 г. документи, образувано срещу Д.С.И. и екземпляр от становище за страните. Ангажират доказателства.

           Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

            От РС Пловдив до ТД на НАП гр. Пловдив е изпратен ИЛ,  издаден по нохд № 208/2010 г. на ПРС  на 30.03.2010 г. (получен на 13.04.2010 г).  С разпореждане  от 15.03.2017 г.   на публичен изпълнител от ТД НАП гр. Пловдив, е прекратено производството по принудително изпълнение, съгл.чл.225 от ДОПК по изп. дело № 16140002364/2014 г.,  поради прекратено събиране по искане на взискател.  Служебно издадения изпълнителен лист  по нохд № 208/2010 г. е бил изпратен  на ЧСИ Кремена Павлова, рег. № 819 гр. Пловдив, ул. „Ангел Кънчев“ № 8, за събиране на вземането.

            От постъпилия   препис от изп. дело № **********/2014 г.   на ТД на НАП се установява, че на Д.С.И. – длъжник по горното дело е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на осн.чл.221 от ДОПК  на 20.05.2014 г. /като по делото липсват данни за връчване на същото/. С писмо РС Пловдив, в качеството на взискател е поискал от ТД на НАП прекратяване на изпълнителните производства по 5 772 бр. изпълнителни листове, издадени от същия през 2008 г. и 2009 г. С разпореждане  от 15.03.2017 г.   на публичен изпълнител от ТД НАП гр. Пловдив, е прекратено производството по принудително изпълнение, съгл.чл.225 от ДОПК по изп. дело № 16140002364/2014 г.,  поради прекратено събиране по искане на взискателя. 

            От възлагателно писмо на РС Пловдив от 01.09.2017 г. е видно, че на ЧСИ Кремена Павлова Петрова е възложено събиране на държавни вземания за следните суми:  700 лв. – представляваща наложено наказание „глоба“, 25 лв. направени по делото разноски и 5 лева – държавна такса за издаване на ИЛ /по изп.лист – издаден служебно от РС Пловдив по НОХД № 208/2010 г./ При ЧСИ Павлова е образувано изп.дело № 20178180400365, като на ищеца Д.С.И. е изпратена Покана за доброволно изпълнение на 11.10.2017 г., ведно с копие от ИЛ на Пловдивския РС – издаден по нохд № 208/2010 г., която е връчена лично на същия на 16.11.2017 г. По делото е изискана справка за банковите сметки на длъжника Д.И., издадена от БНБ на 29.03.2018 г.

 

             Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира  предявения иск по чл. 439 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че  не съществува вземането по изпълнителното основание. С оглед твърденията в ИМ, е налице интерес от водене на делото.

             Разгледан  по същество.   Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като оспорването може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.  Не се спори по делото, че срещу Д.С.И., ЕГН ********** ***, е издаден ИЛ по нохд. 208/2010 г. на Пловдивския РС, който е бил изпратен на ТД на НАП Пловдив, за събиране на вземането с писмо от  на 30.03.2010 г., а и това се установява от представените и неоспорени писмени доказателства. ИЛ е получен от ТД на НАП Пловдив на 13.04.2010 г., въз основа на изпълнителния титул, е било образувано срещу длъжника Д.С.И. изп. дело № 16140002364/2014 г. С разпореждане  от 15.03.2017 г.   на публичен изпълнител от ТД НАП гр. Пловдив, е прекратено производството по принудително изпълнение, съгл.чл.225 от ДОПК по изп. дело № 16140002364/2014 г.,  поради прекратено събиране по искане на взискател. Служебно издадения изпълнителен лист  по нохд № 208/2010 г. е бил изпратен  на ЧСИ Кремена Павлова на 01.09.2017 г., рег. № 819 гр. Пловдив, ул. „Ангел Кънчев“ № 8, за събиране на вземането. При ЧСИ К.Павлова е образувано изп.дело № 20178180400365, като на ищеца Д.С.И. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, която е връчена лично на същия на 16.11.2017 г.  По изпълнително дело са изискани служебни справки.

            От публичния изпълнител не са извършвани никакви действия в периода от 2010 г. до 2014 г. /когато е било образувано изп.производство/  - или други действия по изпълнението, които да прекъсват давността, а изпълнителното производство е прекратено   с Разпореждане на публичния изпълнител, поради  поискано прекратяване събирането от взискателя. До ищеца е била изпратена ПДИ/11.10.2017 г., изпращането на ПДИ обаче не прекъсва давността, били са изискани и справки. Съгласно ТР № 2/12.04.2017 г. на ВАС, за административното наказание „глоба“ се прилага чл.82 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.82 ал.1 от ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е „глоба“. Изпълнителната давност започва да тече от влизане в сила на акта, с които е наложено наказанието и се прекъсва с всяка действие на надлежните органи,предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, а след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова изпълнителна давност. Независимо от спиране или прекъсване на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН. В случая присъдата е влязла в сила на 23.03.2010 г., ИЛ е издаден на 30.03.2010 г., същия е изпратен за събиране на 13.04.2010 г., а в ТД на НАП е образувано изпълнително производство на 29.04.2014 г. – поради което на осн.чл.82 ал3 от ЗАНН е прекратено правото да бъде изпълнено административното наказание „глоба“.  А за останалите суми: разноски 25 лв. и 5 лв. държавна такса за издаване на ИЛ е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. 

           Ето защо съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.   

            Съобразно с изхода на делото, направеното искане и  на основание  чл.78 ал.1 ГПК   ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  разноски по производството (съобразно представени доказателства за направени такива) в размер на  350 лева.

             Мотивиран така, съдът

                                                            

                                                     Р   Е   Ш   И:

               

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК,   по иска предявен от Д.С.И., ЕГН ********** ***, против Районен съд град Пловдив, булстат *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ 167, че   не дължи, поради погасяването му по давност, вземането по изпълнителен лист, издаден по  НОХД. № 208/2010 г. на Пловдивския РС, за сумите: 700 лева (седемстотин) представляваща „глоба“, 25 лева (двадесет и пет) разноски и 5 лева (пет) за служебно издаване на ИЛ,  предмет на изпълнение по изп.дело № 20178180400365 по описа на ЧСИ Кремена Павлова, рег. № 818, с районен на действие Окръжен съд Пловдив.              

            

           ОСЪЖДА Районен съд град Пловдив, булстат *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ 167, да заплати на  Д.С.И., ЕГН ********** *** разноски по производството в размер на 350 лева (триста и петдесет).

              

             Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Районен съд Пловдив – „Национална агенция по приходите“ със седалище гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, представлявано от Изпълнителния директор Галя Димитрова.

 

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                        

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: