Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,18.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав в открито съдебно заседание
на 20.12.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №4080 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк. В.В., против С.Д.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответника, като по образуваното ч.гр.
дело №3807/2017г. по описа на РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. Поради невъзможност за връчване на книжата, на ищеца е указано да предяви иск за
установяване съществуване на вземането
си, което е сторено от страна на заявителя – сега ищец.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за консумирана и незаплатена
топлинна енергия/ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер
1020767.
Вземането се обосновава със следното: като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150. (1) (Изм.
- ДВ, бр.54 от 2012год., в сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31 ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата - етажна собственост на
ответника, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ ЕООД. Сумите за ТЕ
за процесния периода за процесния имот са начислявани от “Топлофикация -
Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата фирма„ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61
ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва:
261,76лв. - главница за периода 01.11.2014г.
- 31.03.2017г. и лихва в размер на 35,27лв. за периода от
05.01.2015 до 17.05.2017год., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№3807/2017г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в
заповедното производство.
Ищецът е уточнил от какво произтича
вземането за главница – молба, приложена на л.19 и л.66 от делото. Уточнен е и
размерът на претендираната лихва за забава.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
отговор от особения представител,
назначен на ответника – адв.М., с който е
изразено становище.
В последното,
проведено по делото о.с.з. ищцовото дружество не се представлява.
В о.с.з. ответникът се представлява
от назначения особен представител адв.М., която
признава иска и навежда доводи в о.с.з.
В о.с.з. третото лице помагач не се
представлява, но са депозирани изисканите от съда писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и
доказан и следва да бъде уважен при отчитане на направеното признание на иска
от ответника – прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя
от хипотезите на чл.237 ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази напарвеното
признание на иска.
От приложеното
ч.гр.д .№3807/2017год. по описа на ПлРС се установява, че на 26.05.2017год.
ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, като съдът е издал заповед за сумите,
както следва : С.Д.М.
– 352,27лв.; лихва за забава 28.04лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.05.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: за
държавна такса 12,50лв. и юрисконсултско възнаграждение – 25лв. В заповедта е
отразено, че вземането на заявителя произтича от ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2013год. до 31.03.2017год.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, инициирало настоящото
исково производство, в което ищцовото дружество претендира процесното вземане,
което се признава от ответната страна и в този смисъл предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло. По делото е представено
заявление, подписано от длъжника, с което прави искане към ищцовото
дружество за откриване на партида за заплащане на отопление и топла вода,т.к. е
зекупил процесният топлоснабден имот на 04.02.1994год. По делото е приложен и
цитирания в искането му нотариален акт за покупко-продажба на имот – приложен
на л.9 от делото. Ищецът е уточнил от какво произтича вземането му – молба,
приложена на л.19 от делото, а именно : сума за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация за процесния период от време – 212,20лв. и сума за услуга дялово
разпределение – 49,56лв. Посоченое също така, че в имота на ответника има
монтирани 1 бр. водомер и 1бр. индивидуален
разпределителен уред.
По отношение разноските по делото: същите следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца по отношение
направените такива в исковото производство – в размер 75лв. за внесена държавна
такса; 300лв. внесен депозит за особен представител и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение за един юрисконсулт, определено от съда с оглед разпоредбата на
чл.78 ал.8 от ГПК. /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./,
която гласи следното: в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. В случая и предвид разпоредбите на Наредба за заплащането
на правната помощ и макар ищецът да претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер 150лв., същото следва да бъде
определено от съда на 100лв., което в случая е минималният размер,
регламентиран от посочения нормативен акт. Делото не е с фактическа и правна
сложност, налице е признание на иска, проведено е само едно съдебно заседание,
което именно мотивира съда да определи размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съобразно изложеното по-горе. Или, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски общо 475лв.
По отношение
разноските в заповедното производство: същите
следва да се пирсъдят в цялост, т.к. са в минимален размер, а именно общо в
размер 37,50лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК, че С.Д.М., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва:
261,76лв. - главница за
периода 01.11.2014г. - 31.03.2017г. и
лихва в размер на 28,04лв. за периода от 05.01.2015год. до 17.05.2017год.,
ведно със законната лихва – от 26.05.2017год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3807/2017г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.Д.М., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, направените разноски по делото в производството по
чл.422 от ГПК в общ размер 475лв.,
както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №3807/2017год.
по описа на Плевенски районен съд в общ размер 37,50лв.
Решението е постановено при
участие на трето лице-помагач на ищеца – „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ ЕООД-***.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: