ПРОТОКОЛ
№ 75
гр. Чепеларе, 01.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря Емилия К. Сивенова
Сложи за разглеждане докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело
№ 20215450100087 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ А. А. Ф., редовно уведомена в предходно съдебно заседание
чрез адв. Н. П., не се явява. Представлява се от адв. Н. П., надлежно
упълномощена, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ В. О. Б., редовно уведомен в предходно съдебно
заседание, се явява лично и с пълномощника си адв. И. М., надлежно
упълномощен, с пълномощно по делото.
ЯВЯВА СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. И. Г. М., редовно и своевременно
призован. Постъпило е заключение с вх. № 814/21.03.2024 г., ведно със
справка-декларация, в срока по чл. 199 от ГПК.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило по делото допълнително заключение по
допуснатата съдебно - техническа експертиза, депозирано с вх. №
814/21.03.2024 г., изготвено от вещото лице инж. И. М..
АДВ. П.: Моля да се пристъпи към изслушване на вещото лице.
АДВ. М.: Моля да се пристъпи към изслушване на вещото лице.
Сне се самоличността на вещо лице, както следва:
ИНЖ. И. Г. М. , на ** години, ***, ***, ***, *** - ***, без родство и
дела със страните по делото.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност по
1
чл. 291 от НК, същото обеща да даде заключение по съвест и знание.
Съдът пристъпва към изслушване на вещото лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Поддържам допълнителното заключение,
което съм депозирал.
Въпрос на адв. П.: Първо, може би е техническа грешка – ответникът е
В.. И може би е техническа грешка, да посочите, не сте сложили номер, на
стр. 3 от допълнителното заключение, за квадратурата на имот, който е с
площ 545 кв. м. Да разбирам ли, че това е имот с пл. № ***?
Вещото лице инж. М.: На стр. 3 от допълнителното заключение, в
предпоследния абзац, където се посочва поземлен имот с идентификатор №
30034.*** - 545 кв. м., да се чете: „поземлен имот с идентификатор №
30034.***.*** - 545 кв. м.”
Въпрос на съда: Навсякъде в заключението се посочва, че
регулационният план, който се ползва е от 1968 г. На стр. 2 от
допълнителното заключение, в точка „V. Заключение на експертизата” пише:
„На приложената комбинирана скица № 1 (копие от наличната) с виолетов
цвят съм добавил границата между имот план. № *** и № *** по плана на с.
З. от 1986 г….” Това техническа грешка ли е?
Вещото лице инж. М.: Да, и това е техническа грешка. Да се чете: „по
плана на с. З. от 1968 г.”
Въпрос на адв. П.: На комбинирана скица № 2 разбирам, че сте
посочили в черен цвят границите на имотите по кадастралната карта от 2019
г. на с. З., а със зелен цвят – по пана от 1968 г. Така ли е или грешно съм
разбрала?
Вещото лице инж. М.: Да, такава е идеята – от картата да се покажат
границите по плана от 1968 г., което е в зелено. Ако се вгледате в обхвата, ще
видите какви са различията в идентичните сгради и граници. Те не съвпадат.
Съвместяването обаче съм го направил спрямо сградата в имот с пл. № ***. И
то е понятно, защото колкото по – отдалече се съвместят сгради да съвпаднат
изцяло, ако е възможно. Защо? Защото много сгради нямат идеално
правоъгълна форма. Те са малко като ромбоиди. От тази гледна точка
съвпадането е почти изключено да е 100%, тъй като в картата поне са
изправили сградите да са правоъгълни. И тук може да се види какви различия
има между идентични елементи, пак казвам, както по отношение на
местоположението на границите, така и по отношение на самите сгради.
Оттам може да се направи извод доколко кадастралният план е бил пригоден
да се трансформира в кадастрална карта, защото би следвало преди да се
пристъпи към изработването на карта при наличен действащ кадастрален
план, да се извърши оценка на точността на този кадастрален план. Има си
установен ред как се прави. И когато се установят голям процент
несъответствия над допустими точности, тогава вече се приема решение да не
се оцифрява действащият план, а чрез преки геодезични измервания да се
направи кадастралната карта. Тоест, развива се работна мрежа, снима се
поголовно всичко, което е материализирано – сгради, огради, всичко, и се
2
прави така картата. Не съм вникнал в нещата как са изпълнили тази
технология преди да изработят кадастралната карта на с. З.. Но като ги
гледам тези несъответствия, те са притеснителни. Не съм коментирал
изработената кадастрална карта, когато е обявена – първо обявяване - 2018 г.
Там има приложени, на две – три места, и в Служба по кадастъра,
първоначално как са изглеждали имотите и сградите. Останах ошашавен като
видях, че сградата в имот с пл. № *** е свързана, долепена до сградата в имот
с пл. № *** - стопанска сграда, при положение че те се разминават. Не е
много, може да е метър, може да е половин метър, но не са долепени. Така че
чисто формално е могло да им се направи забележка да си оправят този
пропуск. После те са го оправили, във връзка с възражението. Но повече
нищо не съм коментирал какви възражения са направени по картата, как са
отстранени, какво е, защото там вече нямам думи. Какво е решението на
комисията, която е разглеждала възражението, също не искам да го
коментирам. От тази гледна точка имам създадена практика, въпреки че
такава скица може да ми създаде много проблеми, защото като получа нов
въпрос „Защо така”, го правя хората да знаят, че този план не е идеален. Само
ще вмъкна нещо. То е свързано с въпросите около реката. Онемях като видях
по какъв начин е показана реката. Има подпорна стена, която безспорно
предпазва имотите и сградите, което е логично, обаче в едната част, досежно
имот с пл. № ***, там пък няма нищо показано, нито бряг е показан, нищо не
е показано. Как може да съществуват такива сгради, без да са защитени.
Може да е както се казва сухо дере, ама веднъж на десет години се спуска
реката. От тази гледна точка, този дефицит, който виждам аз като геодезист,
дава много лоша оценка от плана на 1968 г. Не може река по този начин да се
нанася. Но аз отговарям и на въпрос на адв. М., че няма съдържание. Има две
линии, има и подпорни стени по отношение на имот с пл. № *** и друго нищо
вътре.
Въпрос на адв. П.: Откъм реката, там където е входът, обозначен със
зелена стрелка на скица № 2, има черна линия над тях. Какво означава тази
черна линия?
Вещото лице инж. М.: Това което, колегата е нанесъл като мост, след
моста за мен линиите, които очертават, изглеждат черни и тъй като не са
елемент на картата, аз на моята скица ги направих с друг цвят, за да не се
бъркат с картата. Всъщност, в имота има показани три сгради. Не съм ходил
на място, обаче тук (вещото лице посочва в скица № 2) има номер на сграда.
Тоест, приел съм, че това е сграда и тук всъщност няма нещо, което аз да съм
добавил в скицата. Тази сграда би трябвало да има номер и това е сграда № 3.
Променил съм цвета на моста, за да не се обърква човек.
Въпрос на адв. П.: В заключението си Вие сочите, че сте работили по
скица № **/*** г., приложена по делото, ведно с представените в исковата
молба скици. Така сте го записали или аз така го разбирам? Това е на стр. 2 от
заключението Ви, в точка „V. Заключение на експертизата”: „Изчертаната на
скицата с кафяв цвят линия между т. 1, т. 2 и т. 3 претендирана граница между
3
процесните имоти така, както е показана на скиците, приложени към исковата
молба, извадки от КККР на с. З..” Дали успяхте да разгледате и другите скици
– скица № **/*** г. и скица № **/*** г., с които пък моята доверителка се е
снабдила с нотариален акт и й е прехвърлен имотът от майка й, защото тези
скици се различават от тази, с която сте работили?
Вещото лице инж. М.: Даже съм си играл някои скици да ги сканирам,
да ги кача на компютъра и там с много голямо увеличение да видя да няма
някаква следа дори от граница, като регулация. За мен не е проблем, че
скицата е черно – бяла. Винаги се ориентирам кое е регулационна линия, кое
е имотна граница. За мен не е проблем. Какво качих? Качвах и тези извадки,
които са ксерокопие от плановете и понеже на тези извадки се вижда
координатната мрежа. В една от скиците, даже с линийката погледнах – 97
мм. Има 3 мм. деформация. Така че да се работи с такива скици е просто шанс
да се случи, че няма деформации от снимане. Почти всички скици ги
прегледах, включително и скицата, която е по предишното дело на колежката
К.. Тя е увеличила скицата 1:1000 към 1:500 на ксерокс. Моята скица е
сканирана, качена на компютъра и много прецизно увеличена 1:500. Скицата,
която е от кадастралния план, е 1:500, но за другите скици вече не смея да
кажа. Единственото нещо в тях, което държах да видя, беше свързано с
въпроса дали в имот с пл. № *** е имало тоалетна или навес. Ако погледнете
тези скици, които са от адв. П. и останалите, в останалите скици, навесът
даже не е направен коректно, а е извадка от тази скица, която е от картона.
Навесът, където е стрелката, не е затворен. На другите скици много по - добре
се вижда навесът отколкото на тази скица, която е от картона. Тоалетна не
видях.
Въпрос на адв. М.: Като гледам комбинирана скица № 3, на която
казвате, че навесът е повдигнат в жълто в имот с пл. № ***, въпросът ми е:
При това означение, което виждаме за този навес, като какъв навес е – без
оградни стени, с оградни стени, може ли да се характеризира по някакъв
начин?
Вещото лице инж. М.: Между другото, в скицата, която на компютъра
се вижда много добре, има една чертичка, която опира в сградата.
Въпрос на адв. М.: Точно това ми е въпросът. Чертичката на навеса
опира ли в сградата в имот с пл. № ***?
Вещото лице инж. М.: Ако гледате на скицата от картона, която е към
делото, опира. В скица № ** е загатнат навес, почти както и сега е показан.
Навесът е показан като правоъгълник – четирите страни. Тъй като стените на
навеса не е задължително да бъдат плътни, се изчертават с прекъсната линия.
Тоест, навес какво е? Може да се сложат четири стълба и отгоре покрив.
Навесът е да покрива една площ и под нея да се съхраняват разни неща. Не е
нужно да се зида, не е нужно да се обшива с дъски.
Въпрос на адв. П.: В момента го няма този навес.
Вещото лице инж. М.: Аз говоря какво намирам на скиците. И казах
каква е разликата. На скицата, която Вие ме питате (вещото лице показва
4
скица) и на другата скица (показва друга скица), има разлика между навеса в
скиците.
Въпрос на адв. П.: На комбинирана скица № 1 от заключението Ви, сте
дали заключен между т. 1, т. 2 и може би т. 4, вход. Коя линия каква е ?
Вещото лице инж. М.: Черната линия е по кадастрална карта и другото
съм го направил с кафяв цвят, за да има разлика. Синята линия е по фасадата
на сградата в имот с пл. № ***.
Въпрос на адв. П.: Може ли да кажете това по кадастралната карта към
кой имот е тогава?
Вещото лице инж. М.: По кадастралната карта е към имот с пл. № ***.
Въпрос на адв. П.: А имот с пл. № *** откъде се обслужва?
Вещото лице инж. М.: Не знам от къде се обслужва.
Въпрос на адв. П.: Посочили сте улична регулация откъм изток.
Вещото лице инж. М.: Има едно отворено пространство и би могло да
се приеме, че е възможно да се осъществи достъп до имота оттук (вещото
лице сочи на скицата). Но не съм ходил на място на оглед.
Въпрос на адв. П.: Установихте ли да има път, пътека, нещо между
двата имота?
Вещото лице инж. М.: Като се има предвид че не съм ходил на място,
освен да ме питате дали има на кадастралния план обозначена такава пътека.
Тоест, ивица земя, която не е прилежаща нито на единия имот, нито на
другия. Такова нещо аз не виждам в плана. Това са две различни неща. Едно е
на място да има, друго е в плана да има, но аз не съм ходил и не мога да
отговоря.
Въпрос на адв. П.: В заключението казвате, че няма показани парцелни
граници. Как тогава обяснявате за тези имоти да са образувани парцели, след
като няма парцелни граници? Примерно за имот с пл. № *** парцел еди-кой
си, за имот с пл. № ** парцел еди-кой си и т.н.
Вещото лице инж. М.: Какво представлява картонът? Когато се направи
геодезическо заснемане на терена, сложи се на координатограф, за да може
данните да се обработят и по координати, с координатографът се прави бод на
всяка чупка и в картона, ако го гледате, ще помислите, че всички граници са
спорни. Защо? Защото линията не свързва бодовете, а се прокарва встрани от
бода. Линията започва малко встрани от бода и стига до следващия бод, обаче
не се свързва с него. Става едно прекъсване и това е характерно на скицата,
която е направена от картона, по отношение на границата към реката, където
е и подпорната стена на имот с пл. № ***. Тоест, когато се прави
кадастралният план върху твърдата основа, бодовете не се заличават. Те си
остават и се виждат. Линията не достига до тях. За разлика от копието, което
се изготвя въз основа на тази твърда основа на този кадастрален план, където
линиите са непрекъснати. Те свързват директно бодовете и линията става
непрекъсната. Това е ефектът на плана, първо като кадастър. Какво обаче са
правили след това, постфактум? Те са отболи върховете на парцелите към
улицата, дворищно-регулационните линии, както са чупките и са сложили
5
кръгчета със сив цвят. Тези кръгчета всъщност представляват чупките на
парцелите. Тъй като не чертаят с туш, не си позволяват, а с молив отбелязват
това нещо. Въз основа на това отбождане на чупките на парцелите и на
уличната регулация, те изготвят т. нар. трасировъчни карнети, за които
колегата е писал, че не ги е намерил. Трасировъчният карнет все пак отговаря
на изисквания и за точност, и за всичко, и трябва да се работи върху такава
основа. Или те са отболи върховете на парцелите, говоря за парцели, защото е
правено през 1968 г., и тъй като маркират парцелите, с молив слагат номера
на парцелите. Затова и тук със сиво аз съм нанесъл кръгчетата и номерата на
парцелите. Когато планът е доста захабен, понякога може да не се види
парцелна граница, но да се вижда граница на парцел. Затова това, което са
изчертали в картона с молив и аз съм го дал на скицата със сив цвят.
Изключително сложна е тази работа и аз, ако бях, нямаше да я ползвам и да
искам тази скица от Общината. Щях да поискам ксерокопие от картона.
Защо? Защото правя направо нова експертиза.
Въпрос на адв. М.: На скица № 3 от заключението Ви, повдигнатото в
жълто, може ли да приемем, поне така си мисля, че навесът опира в сградата в
имот с пл. № ***?
Вещото лице инж. М.: Пак казвам. Сканирах скицата, увеличих я
максимално и каквото съм видял съм го нанесъл. Излиза, че опира там.
Въпрос на адв. М.: Другият ми въпрос е свързан с термина, който е
използван няколко пъти за спорна граница. Можем ли да приемем, освен
спорна, да я наречем неустановена, според означенията, които има?
Вещото лице инж. М.: За да бъде неустановена граница, това ще рече,
че тя не е имала материален характер, защото има трайно материализирани и
нетрайно материализирани граници. Такава граница може да се заснеме, и
ако един от собствениците каже, че не е съгласен с тази граница, че е
имотната, изведнъж границата от плътна линия става прекъсната линия. И
става спорна граница. Неустановена граница ще рече, че някой, по негово
усмотрение е сложил пунктира и е казал тук ще бъде границата. Това е мое
тълкувание. Аз не мога да гадая какво е било в главата на хората, които са я
чертали. От тази гледна точка не се ангажирам с такива изводи.
Въпрос на адв. М.: Приемайки, че тази линия е с пунктир означена по
плана за регулация от 1968 г. на с. З., може ли да се сметне за достоверна? В
смисъл, границата, която в момента е направена по кадастралната карта, ако е
стъпила или тя не е стъпила на тази граница в кадастралната карта,
сегашната?
Вещото лице инж. М.: Оказва се, да. Има твърдения и затова не
коментирам процедурите, обявяването, възражението, решенията на
Комисията. Във връзка с едно искане, направено от адв. П., от нейната
клиентка, да се поправи кадастралният план, Служба по кадастъра препраща
молбата до фирмата изпълнител и то с позоваване на клауза, че това е в срока,
с която ще се изчистват възражения във връзка с картата. Фирмата
изпълнител дава отговор, като препраща с отговора си скица от
6
първоначалната карта, скица от променената карта и една извадка от план,
ксерокопие от план, което визуално изглежда по – различно от друго
ксерокопие от план. Значи, явно се касае за две копия на план. Опитах се да
кача тази извадка и ей богу, нищо не може да се прави там. Все едно е
забранено да се чертае в него. В отговора е писано, че ние сме пренесли като
граница между поземлените имоти в картата тази от кадастралния план от
1968 г. Разминаваме се, като гледам какво се получи на скицата.
Въпрос на адв. М.: Във връзка с това обяснение, може ли да говорим по
отношение на тази точност, за която Вие говорите, когато се съвместяват тези
скици и извадката от кадастралната карта, която действа в момента, тези
несъответствия евентуално, които ги коментираме, могат ли да се дължат и на
това, че при този мащаб, при който е работено, една такава, сегашната
кадастрална, може да даде едно изражение от 30 см. до 70 см. на терена и
затова да се получат тези несъответствия?
Вещото лице инж. М.: Прав сте. Планове в мащаб 1:1000, а то по –
дребни няма, мащаб 1:5000 е топографската карта. Мащабите на
кадастралния план са 1:500 и 1:1000. Мащаб 1:1000 е трудно да се копира от
него, защото 1/10 е 10 см. Колегите, колкото и да са зрящи, колкото и да са
добри, не могат да изчертаят прецизно. Няма такива чертожници. Те са
рядкост, да чертаят перфектно. Като мръдне линията 2/10, 3/10, ето ти ги 20
см. - 30 см. отиват.
Въпрос на адв. М.: В тази връзка ли, евентуално има едни допустими,
тоест не се приемат за грешка едни отстояния било 60 см., било по Наредба
№ 16, които дават една такава възможност?
Вещото лице инж. М.: Да, в тази връзка.
Въпрос на адв. М.: В този аспект вече, ако разглеждаме нещата, ищцата
претендира тази прекъсната линия, която в нейните карти я показва като
непрекъсната, от една страна и от друга страна имаме линията на
кадастралната карта, при тези отстояния и допустими грешки веднъж 30 см.,
втори път 70 см. при изчертаване, може ли изобщо да говорим за някаква
грешка в кадастралната карта? Все пак може да има и грешка, но при тези
отстояния, при тези допуски, първо можем да приемем като достоверна тази
спорна граница, за да служи за изработване на кадастрална карта или второ,
при тези допустими грешки по Наредба № 16, същевременно при тези 30 см.
до 70 см. при изчертаване на линията в днешната карта, може ли изобщо да
коментираме за грешка в кадастралната карта, в този аспект на двете линии,
при тези допустими отстояния и при изчертаването? Или трябва да се
изчислява и тепърва да отговаряте на тези въпроси?
Вещото лице инж. М.: Член 18 от Наредбата казва, че има два
показателя. Единият в положение на точка да се установи разлика – отива се
на място, заснема се една точка, вече има прецизни инструменти и тези
координати, които се получават, се съпоставят с координатите на точката по
картата. И там е казано, има два случая – дали границата е трайно
материализирана или нетрайно, дали сградата е от основно застрояване или
7
от допълнително застрояване. Съответно, дадени са норми. В първия случай,
по показател за трайно/нетрайно и то касае само положението на една точка,
се допуска 30 см. В другия показател, по отношение разстоянието между две
точки, в аспект дали точката от граница трайно материализирана и сграда от
основно застрояване или нетрайна граница и допълнително застрояване, се
допуска 20 см. За нетрайните материализирани граници точността се
занижава - 60 см. по отношение на една точка и 40 см. по отношение на две
точки. Искам да допълня, че вторият критерий, който е за две точки, е много
лесен. Взема се разстоянието от картата или плана и на място се отива, иска
се GPS, и се опъва ролетка. Ако по картата и плана разстоянието е 70 см., а
фактическо излезе там 80 см., се съблюдават нормите, които са дадени в чл.
18. Да, ама не. Чл. 18 е пипан 2021 година. Аз няма да тълкувам закона, той
трябва да се прилага.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Моля да се приеме
заключението, но ще направя искане за поставяне на допълнителни задачи
към вещото лице.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Моля да се приеме
заключението.
Вещото лице остана в съдебната зала.
Съдът намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствените
материали по делото депозираното от вещото лице инж. И.М. допълнително
заключение по допуснатата съдебно - техническа експертиза, с вх.
814/21.03.2024 г.
Съдът, като взе предвид представената от вещото лице справка-
декларация, в която е посочена сумата в размер на 250,00 лева за изготвяне на
допълнително заключение към съдебно-техническата експертиза, а
определеният първоначален депозит е в размер на 200,00 лева, намира, че
следва да определи окончателен депозит на вещото лице в размер на 250,00
лева, като укаже на страните да внесат по 25,00 лева допълнителен депозит за
вещото лице, съобразно представената справка-декларация.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствените материали по делото
депозираното от вещото лице инж. И. М. допълнително заключение по
допуснатата съдебно - техническа експертиза, с вх. 814/21.03.2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит на вещото лице инж. И. М. в размер
на 250,00 лева, като сумата от 200,00 лв. (двеста лева) да се изплати от
внесения по делото депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.
УКАЗВА на страните да внесат по 25,00 лева допълнителен депозит за
вещото лице, съобразно представената справка-декларация, в едноседмичен
срок, считано от днес, по депозитната сметка за вещи лица при РС –
Чепеларе.
Остатъкът да бъде изплатен на вещото лице след представяне на
8
доказателства за внесен допълнителен депозит.
АДВ. П.: Уважаема госпожо съдия, считам, че макар и да е изготвено
компетентно заключението, считам, че не стана ясно по отношение на
въпроса къде точно е границата между имот с пл. № *** и имоти с пл. № ***
и № ***, тъй като се установи, че вещото лице не е ходило на място. Ние
бяхме писали, че евентуално може да се наложи да се ходи на място, той е
преценил, че не трябва да се ходи на място. Считам, че такова ходене на
място трябва да се осъществи. Първо, защото, видно и от документите за
собственост на ответника, най – вече от неговия нотариален акт за правото му
на собственост № ***, дело № ***/*** г., е посочено, че една от границите на
имота е път. Моля да се назначи допълнителна задача на същото вещо лице,
което, когато отиде на място, да отговори на въпроса: Наистина ли
съществува такъв път като граница между имот с пл. № *** и имоти с пл. №
*** и № ***, тъй като и вече с влязлото в сила и приложено по делото
решение, съдебен акт на настоящия съд, но в друг състав, по гр. д. № 172/2018
г., към което има приложена като неразделна част от решението и скица на
имотите, делото е водено между същите страни, но с разменени ищец и
ответник, се установява, че наистина между имот с пл. № *** и имотите на
моята доверителка – имоти с пл. № *** и № ***, има път, а тук не се установи
такова и вещото лице не можа да отговори на този въпрос, което е важно като
обстоятелство, за да се установи точната граница между спорните имоти. Още
нещо, считам, че по този въпрос трябва да имаме пълна яснота, тъй като
ноторно известно е на съда и на страните по делото, че границата между два
имота е много важен елемент, имащ отношение към поддръжка на имота и
особено на сградите, построени в него, било за ремонтни дейности и т. н.
Моля също така, вещото лице да отговори на още един допълнителен въпрос,
касаещ заключеното място между т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 в експертизата му, там
където е посочен входът към имот с пл. № ***. Считам, че е важно да се
установи това обстоятелство, де факто откъде се обслужва имот с пл. № ***.
Дали този вход служи и като достъп за двата имота – имот с пл. № *** и имот
с пл. № ***? Това са моите допълнителни искания, като считам, че по тези
въпроси е важно да се установи фактическата обстановка, имайки предвид
тези много различия, които се дават в различните скици. Освен това, вещото
лице отговори на колегата по отношение на навеса, дали опира или не опира в
сградата, построена в имот с пл. № ***. Считам, че при едно посещение на
място на имота, вещото лице ще добие представа къде са разположени
сградите, този навес съществува ли, залепен ли е, не е ли залепен и така ще се
изясни ситуацията. Моля да се назначи допълнителна задача на вещото лице в
този смисъл.
АДВ. М.: Естествено е да се предположи при описанието в нотариалния
акт, че има път, като граница, но същевременно като съседи са посочени
имоти с пл. № *** и № ***. Тоест, това описание никой не задължава да
приемем, че пътят е между двата имота. По – скоро изключва това. Още
повече, ако между трите имота – двата на ищцата и единия на ответника, има
9
път, за какви граници между двата имота водим дела тогава. Това ми е неясно
като обяснение, щом има такова твърдение. Да се води дело с Общината и да
се установят границите с Общината и с пътя. Няма как описание на
нотариален акт да регулира граници.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Нямам прецизен инструмент, но то няма и
какво да се снима. Ако има пътека, може на принципа с ролетка да се види
колко е широка, ако опира до сградата. Там има сгради и няма проблем, ако
има нещо, което да се нанесе и да се покаже. Въпросът е да го има.
АДВ. П.: Госпожо съдия, грешна е изцяло кадастралната карта по
отношение на тази граница, защото първоначално, когато се изработваше
кадастралната карта, границата опираше в сградата на ответника. След като
той пусна възражение, границата опря в нашата сграда. (адв. П. показва на
скица, приложена към исковата молба, откъде започва пътеката и накъде
върви).
АДВ. М.: Пътеката или сокакът, както го наричат свидетелите, е между
две сгради. Тук къде имаме две сгради? В такъв случай става 20 метра пътека.
АДВ. П.: Пътеката е 1,5 м.
АДВ. М.: От сграда № 3 до сграда № 1 един метър ли е?
ОТВЕТНИКЪТ Б.: Пътеката не е правоъгълник. Защрихованото в
жълто от ищцовата страна в скицата към исковата молба е част от моя имот,
но не е част от пътеката. През реката влизам, за да вляза отпред. Нямам
пътека, цялото отпред ми е двор.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Имайте предвид, че по кадастралната
карта между реката и имот с пл. № *** има друг имот, който предполагам е
общински. Този навес, ако действително достига до границата, влиза и в имот
с пл. № ***. Този навес върви между плочника и изкопа от тоалетната.
Понеже има чертичка, която го дава, че върви до сградата, опира до сградата
на ищцата. Навесът, както е показан в картона, че опира в сградата в имот с
пл. № ***, значи част от него е в този имот. Затова с кафяв цвят колегата Т. е
показал границата, която се претендира по скицата – извадка от
кадастралната карта, което е една много тънка линия очертана и мен ме
заблуди да не е от картата. А всъщност те са я добавили и след това са
оцветили с жълто площта между претендираната граница и границата по
картата. Този навес, ако стига до там, то нещата стават много сложни.
АДВ. М.: Не възразявам да се поставят допълнителни задачи на вещото
лице и тъй като се иска установяване на място, моля вещото лице да отрази
евентуално следи от навеса, ако има, върху сградата на имот с пл. № ***.
Вярно, че не спорим за навеса, плочник и т.н., но когато се постави въпросът
за собствеността, ние ще търсим и границите на владението, ако всичко това,
което е по картите е неправилно. Имаме разпитани свидетели в тази връзка.
Така че, моля вещото лице да установи и евентуално следи от навеса, каквито
той констатира, или че няма такива.
АДВ. П.: Моля да се постави и задача, вещо лице когато отиде на място,
да определи площта на заключената площ между т. 1, т. 2, т. 3 и имотната
10
граница. Държа вещо лице да даде отговор и за наличието или неналичието
на пътека, защото видно е и от кадастралната карта, за която грешка ние
водим делото, че тук е дадена граница, която е плътно залепена и за
стопанската сграда на доверителката ми в имот с пл. № ***, същевременно
заключението на вещото лице дава и друга граница по комбинираните скици,
която пък е плътно до сграда № 3/2 ПМЖ и от тази гледна точка, тъй като
доверителката ми има стопанска сграда в имота си – имот с пл. № ***, и не че
е предмет на делото този път, пътека ли, но аз държа все пак да се види къде е
точната граница, която обслужва всички имоти на доверителката ми, не само
жилищната й сграда и входа към нея. Затова искам вещо лице визуално да го
види и да каже какво е това.
АДВ. М.: Моля, вещото лице, когато отиде на място, да посочи и дали
има изкопна яма.
Съдът намира, че следва да уважи искането на процесуалния
представител на ищцовата страна, подкрепено и от процесуалния
представител на ответната страна, за допускане на допълнителни задачи към
съдебно-техническата експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълнителни задачи към съдебно-техническата
експертиза, вещото лице по която, след оглед на място, да отговори на
формулираните в днешното съдебно заседание от процесуалния представител
на ищеца допълнителни задачи, а именно: 1. Наистина ли съществува такъв
път като граница между имот с пл. № *** и имоти с пл. № *** и № ***?; 2.
Откъде се обслужва имот с пл. № ***?; 3. Дали посоченият вход към имот с
пл. № ***, служи и като достъп за двата имота – имот с пл. № *** и имот с пл.
№ ***?; 4. Дали навесът опира или не опира в сградата, построена в имот с
пл. № ***?; 5. Вещото лице да определи площта, заключената между т. 1, т. 2,
т. 3 и имотната граница; 6. Вещото лице да даде отговор и за наличието или
неналичието на пътека; 7. Къде е точната граница, която обслужва всички
имоти на ищеца, не само жилищната й сграда и входа към нея, както и вещото
лице да отговори на формулираните в днешното съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника допълнителни задачи, а именно: 1.
Вещото лице да отрази евентуално следи от навеса, ако има, върху сградата
на имот с пл. № ***; 2. Да посочи и дали има изкопна яма.
ВЪЗЛАГА задачите на вещото лице инж.И.М. при първоначално
определен депозит от 350,00 лева, вносим от страните по 175,00 лева в
едноседмичен срок от днес, по депозитната сметка за вещи лица при РС –
Чепеларе.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства от
страните за внасяне на определения депозит.
За изготвяне на допуснатата в днешно съдебно заседание експертиза, с
поставените допълнителни въпроси от страните, съдът намира, че следва да
отложи делото за други и дата и час, поради което
11
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 13.05.2024 г. от 13,30 ч., за които
дата и час ищецът А.А.Ф. е уведомена в днешно съдебно заседание, чрез адв.
П.. Ответникът В. О. Б. е уведомен в днешно съдебно заседание, лично и чрез
адв. М..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице инж. И. М., след представяне на
доказателства от страните за внесен депозит, като му се укаже да депозира
заключението си в срока по чл. 199 от ГПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,23
часа.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
12