№ 175
гр. С., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900357 по описа за 2024 година
Предявен е иск с право основание по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от „Б.“ АД – гр.С. против М.. Д. Ч.
гражданин на В..
В исковата молба е изложено, че на 06.02.2015г. между „Б.“ АД, от една
страна като КРЕДИТОР, и М.. Д. Ч., **, от друга страна като
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, е сключен Договор за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти, по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателя Целеви кредит в размер на 64 542,39 лева (шестдесет и
четири петстотин четиридесет и два лева и 39 стотинки) за заплащане на
такси за обучение. Посочено е, че “Б.” АД е сключила типов договор за
кредитиране на студенти и докторанта с министъра на образованието и
науката № ДО 1-519/21.06.2010г. и съгласно чл.10 от Закона за кредитиране на
студенти и докторанти, може да кредитира студенти и докторанти. Сочи, че
неразделна част от Договора за кредит са приетите и подписани от
Кредитополучателя Общи условия за предоставяне на целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти. Посочва, че срокът за
издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на
гратисния период - чл. 2 от договора, през който срок издължаването на
1
кредита се погасява чрез посочена разплащателна сметка с равни месечни
вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на
кредитополучателя след изтичане на гратисния период - чл.5 от Договора.
Твърди се, че падежната дата за издължаване на месечните вноски след
изтичане на гратисния период е 28 –мо число на месеца - чл.6 от договора.
Посочени са уговорки от договора и се заявява, че съобразно условията на
чл.4 от договора и раздел II от Общите условия усвояването на кредита се
извършва в началото на всеки семестър, след представяне на документ по
чл.10, ал.2 от ЗКСД, в който е посочена сметка на учебното заведение. На база
представени 10 броя Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД кредитът е усвояван,
както следва: дата усвоена сума 06.02.2015 5 867,49 лв. 29.09.2015 6 845,41 лв.
12.02.2016 6 845,41 лв. 29.06.2016 6 845,41 лв. 28.02.2017 6 845,41 лв.
02.10.2017 6 845.40 лв. 12.02.2018 6 845,41 лв. 25.09.2018 6 845,41 лв.
19.02.2019 6 845,41 лв. 01.11.2019 3 911,63 лв. Изложено е, че съгласно
Договора, за предоставения кредит Кредитополучателят заплаща фиксирана
лихва в размер на 7 % годишно. Лихвата се начислява върху усвоената част от
кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай
се капитализира годишно. Сочи се, че съгласно представените от
кредитополучателя Уверения по чл. 10, ал.3 от ЗКСД крайният срок за
полагане на последния държавен изпит по специалност “Медицина”, в която
ответникът се е обучавал, е октомври 2020 г. Ето защо, гратисният период по
чл. 3 от Договора е до октомври 2021 г., съответно първата падежна дата е
28.11.2021 г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни
вноски, всяка в размер на 1018,34 лева. Посочено е, че срокът за издължаване
на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период.
Изготвен е нов погасителен план, с първа падежна дата, определена съгласно
чл.24, ал.2 от ЗКСД - 28.11.2021 г., един месец след изтичане на гратисния
период. Сочи се, че изготвеният нов погасителен план е със 120 месечни
анюитетни вноски и с крайна падежна дата 28.10.2031г. - съобразно
изискванията на чл.24, ал.3 от ЗКСД. Твърди се, че в нарушение Договора и
Общите условия - Раздел V „Погасяване“, кредитополучателят е преустановил
плащанията по погасителен план, като към датата на подаване на настоящата
искова молба са просрочени следните месечни погасителни вноски: Дата:
Вноска: Дата: Вноска: Дата: Вноска: 28.03.2023 1 018,34 лв. 28.08.2023 1
018,34 лв. 28.01.2024 1 018,34 лв. 28.04.2023 1 018,34 лв. 28.09.2023 1 018,34
2
лв. 28.2.2024 1 018,34 лв. 28.05.2023 1 018,34 лв. 28.10.2023 1 018,34 лв.
28.03.2024 1 018,34 лв. 28.06.2023 1 018,34 лв. 28.11.2023 1 018,34 лв.
28.04.2024 1 018,34 лв. 28.07.2023 1 018,34 лв. 28.12.2023 1 018,34 лв.
28.05.2024 1 018,34 лв. Общо: 15 275,10 лв. - от тях просрочена договорна
лихва: 6 935,89 лв.; - от тях просрочена главница: 8 339,21 лв. По силата на:
чл.17.1., раздел VII „Отговорност и санкции“ от Общите условия към
Договора за кредит, при забава в плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската,
представлява главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта дължимата договорна
лихва за периода от 28.03.2023 г. до 12.06.2024 г. е в размер на 7.167,03 лева.
Посочва, че дължимата лихва за забава за периода 28.03.2023 г. до 12.06.2024
г. е в размер на 522,55 лева. Заявява, че предвид посочената по-горе липса на
плащане и от което е видно, че кредитополучателят е допуснал забава в
плащанията и за ищеца е възникнало потестативното право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Поради наличие на неизпълнение на договорните
задължения от страна на кредитополучателя и на основание т. 17.2 от Общите
условия към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 06.02.2015 г., отчитан по сметка №
11/22415844. с предявяване на настоящата искова молба “Б.” АД обявява
кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък.
Моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответника М.. Д. Ч.,
гражданин на В. **, дата на раждане: **., да заплати на “Б.“ АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр.С., **, дължимите по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 06.02.2015 г., суми: 79
248,92 лева – главница; 7 167,03 лева – договорна лихва за периода от
28.03.2023г. до 12.06.2024г. Претендира присъждане на направените в
настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли
разноските на ищеца да бъдат изчислени по съразмерност. На основание
чл.127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника
чрез назначения от съда особен представител – адв.Я. Прекрутова, с който
взема отношение, от името на ответника по делото по отношение
3
допустимостта и основателността на предявената срещу него претенция.
Счита, че настоящият съд не е компетентен да разгледа повдигнатия спор,
поради следните съображения : Сочи, че безспорно ищецът е юридическо
лице, регистрирано в Република България, а ответникът е физическо лице,
гражданин на О. В. и С., съобразно приложено по делото заверено копие от
международен паспорт. Тоест, касае се за спор по повод възникнало между
страните правоотношение с международен елемент. Посочва, че на осн. чл. 3,
ал. 1 от КМЧП компетентността на съда следва да бъде определена съобразно
действащия към момента на подаване на исковата молба, международен акт.
Заявява, че предвид обстоятелството, че след 01.01.2021г. спрямо В. е
преустановено действието на законодателството на ЕС, приложима в
настоящия спор следва да е т. нар. Луганска конвенция от 2007 г., по която
Република България и О. В. и С. са страни. Намира, че се касае конкретно за
приложението на Раздела „Компетентност при потребителските договори“ и т.
като не е спорно, че ответникът се явява потребител по Договора за целеви
потребителски кредит, по силата на който му е предоставена финансова
услуга - кредит, платим на вноски, който не е предназначен за търговска или
професионална дейност, то според Луганската конвенция от 2007 г. следва, че
другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в
съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.
Отбелязва, че действително, сезираният български съд има право да определи
местоживеенето на физическото лице и по-конкретно обичайното му
местопребиваване, където физическото лице се е установило преимуществено
да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или
разрешение за пребиваване. Обстоятелството, че ответникът се е обучавал в
България и към момента на сключване на Договора е имал адресна
регистрация на територията на висшето учебно заведение, а именно „С.“- С.,
студентско общежитие, не е основание да се счита, че той е установил трайни
връзки с това място или е имал намерение да изгради такива. Още повече, че
видно от справката, представена от ГР „Миграция“, към ОДМВР С.,
ответникът е имал статут на продължително пребиваващ на територията на Р
България до 02.10.2021 г., а по данни на домакина на общежитието г-н М. Ч.
го е напуснал преди 10 години. Имайки предвид информацията в
представеното по делото Уверение с peг. индекс № 5681/30.10.2019 г., изд. от
ректора на Т., срокът за полагане на последния държавен изпит за
4
придобиване на специалност „медицина“, професионално направление
„здравеопазване и спорт“, е 30.09.2020 г. След дипломирането си, когато и да
е настъпил този факт, ответникът, ако не е имал намерение да се установи
трайно в Р България, а е пребивавал тук единствено и само заради обучението
си, не се е нуждаел от продължаване на статута на продължително
пребиваващ, което би обяснило и факта, че след 02.10.2021г., повече от 2 l/2
години преди завеждането на исковата претенция, липсват данни за него да е
издавано разрешение за пребиваване. В случай, че се приеме, че сезираният
съд е компетентен да разгледа спора между страните, то моли да се приеме, че
настоящите обективно съединени искове са допустими, но неоснователни, по
следните съображения : От името на ФЛ - ответник в производството,
възразява срещу наведените с исковата претенция доводи за настъпила
предсрочна изискуемост на задължението по Договора. Твърди, че липсват
данни кредиторът да е уведомил писмено длъжника, че ще упражни правото
си на предсрочна изискуемост. Намира, че обективираното на стр. 4 от
исковата молба изложение не следва да се счита за достигнало до длъжника
предвид обстоятелството, че същият се представлява в производството от
особен представител. В тази връзка, моли да се постанови решение, с което
длъжникът да бъде осъден да заплати онази част от отразените в
Погасителния план вноски, чийто падеж е настъпил, считано от 23.03.2023 г.
до момента на предявяване на претенцията в съда. В тази връзка, моли, ако
съдът приеме, че институтът на предсрочната изискуемост е възникнал с
факта на достигането на исковата претенция и приложенията към нея до
особения представител на длъжника, то моли да се вземе предвид, че при
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, размера на вземането по него
следва да се определи само в размер на непогасения остатък от
предоставената по Договора парична сума /главницата/ и законната лихва от
датата на настъпването на предсрочната изискуемост- 21.10.2024 г. до датата
на плащането. Отделно от това, оспорва като нищожна клаузата, фиксирана в
„Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти“, които са неразривна част от Договора за кредит,
предвиждаща в т. 10.2 „капитализиране на начислената през гратисния период,
лихва“, прилагането от страна на ищеца на която, само по себе си води до
анатоцизъм - кредитополучателят дължи да върне главницата и начислената
5
лихва, но не и да се капитализира последната; В тази връзка възразява и срещу
размера на посочената в Погасителния план от 30.10.2021 г. дължима главница
- фиксиран на 87 705.97 лева. Посочва, че в т.1 от Договора за целеви
потребителски кредит, сключен с кредитополучателя, се сочи, че е отпуснат
кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 64 545.39 лева, както и
че на база представените по делото 10 бр. Уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД
кредитът в този си размер е усвоен на 10 транша, видно от таблицата на стр. 3
от исковата молба. Заявено е, че от представеното приложение - Извлечение
от счетоводни книги от 13.06.2024г., може да се заключи, че общият размер на
капитализираната лихва по кредита е 23 163.58 лева, която сума е прибавена
към дължимата главница или иначе казано: ищецът е оскъпил стойността на
полученото от ответника с посочената сума. Счита клаузата, визирана в чл.
10.2 от Общите условия към Договора за неравноправна, тъй като съобразно
практиката на Съда на ЕС и константната практика на ВКС, клаузата не е
уговорена индивидуално: Общите условия и Договора за кредит не са
изготвени предварително от банката - ищец, така защото кредитополучателят
- потребител не е имал възможност да влияе на съдържанието им и в този
смисъл е налице хипотезата на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Отделно от това счита, че
тази клауза е нарушение на принципа на добросъвестността, създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора, като създава
условия за съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията им и е сключена изцяло във вреда на потребителя. Заявява, че
видно от стойностите, това води до оскъпяване на кредита с повече от 1/3 от
размера на главницата и реално усвоените от потребителя, пари. Поради
което, от името на ответната страна, моли да се прогласи нищожността й.
Моли, да се постанови Определение, с което да се прекрати настоящето
производство поради липса на международна компетентност или да се
постанови решение, с което да се приеме, че предявените искове се явяват
неоснователни и недоказани по своя размер. Да се осъди ищцовата страна да
заплати разноските съобразно изхода на делото.
По делото е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която
взема становище по направените c отговора на исковата молба възражения,
оспорвания и доказателствени искания. Поддържа изцяло предявената искова
молба. Оспорва изцяло отговора на исковата молба и моли да се приемат за
неоснователни и недоказани изложените в него твърдения. Счита изложеното
6
от ответната страна, че настоящият съд не е компетентен да разгледа
повдигнатият правен спор, за неоснователни. Намира, че следва да се има
предвид, че Луганската конвенция от 2007г. е приложима по отношение на
Обединеното кралство В. и С. /Обединеното кралство/ до 31.01.2020г. чрез
членството на страната в Европейския съюз. Посочва, че на подадената молба
от Обедненото кралство на 08.04.2020г. до депозитаря на Конвенцията от
Лугано за присъединяване към последната, страната е получила отказ. Като
мотив се сочило, че международният акт е съпътстваща мярка за
икономическите отношения на ЕС с държавите от ЕАСТ/ЕИП, а от
01.01.2021г., Обединеното кралство е трета държава без специална връзка с
вътрешния пазар. С оглед на така изложената фактическа обстановка се
твърди, че към датата на депозиране на исковата молба пред ОС - С.,
разпоредбите на Луганската конвенция от 2007г. не са приложими по
отношение на Обединеното кралство. Отбелязва, че при разглеждане на
исковата претенция на „Б.“ АД, следва да се приложат разпоредбите на чл.4 и
чл.16 от Кодекса на международното частно право (Кодекса), съгласно които
спорът следва да се реши от българският съд. Сочи се, че ищецът е
юридическо лице, регистрирано в Република България, а към момента на
подписване на договора за кредит, ответникът има обичайно
местопребиваване на територията на страната. Заявява, че единствената
разпоредба в КМЧП, която сочи момента на определяне на обичайното
местопребиваване на ответника е тази на чл.94 от КМЧП, относно приложимо
право при липса на избор. Когато страните не са избрали приложимото право,
какъвто е настоящият случай, прилага се правото на държавата, с която
договорът е в най-тясна връзка. Сочи се, че в ал.2 е предвидено, че договорът е
в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни
престацията, е имала своето обичайно местопребиваване към момента на
сключване на договора. Ето защо, счита, че именно Българският съд е
международно компетентен да разгледа и да се произнесе по правния спор
между „Б.“ АД и М.. Д. Ч.. Изразява категорично несъгласие с твърденията, че
кредитът не е станал предсрочно изискуем. Твърди се, че към датата на
предявяване на настоящия осъдителен иск е налице допусната забава от
страна на кредитополучателя над 90 дни, което е условие съгласно т. 17.2. от
ОУ за настъпване на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането.
Посочена е константна практика на ВКС и са развити съображения. Сочи се,
7
че връчването на исковата молба на особен представител на ответника,
назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК да го представлява/респ. да
приема надлежно изявления от името и за сметка на страната, е равнозначно
на лично връчване на страната (Определение № 736/15.9.2016г. на ВКС по т.д.
№ 2352/2015г., II т.д, Решение № 198/18.1.2019 г. на ВКС по т.д. № 193/2018r.,
ТК, I, т.о, и др.). В тази връзка, моли да се приеме, че настоящата искова
молба има характер на покана за изпълнение, като считано от датата на
връчването й на ответника, последният е изпаднал в забава и вземането на Б.
АД е предсрочно изискуемо. Заявява изрично, че с получаване на препис от
настоящата искова молба, „Б.“ АД, счита кредита за предсрочно изискуем.
Намира, че доколкото на ответника, чрез особения представител са надлежно
връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея, може да се
приеме, че обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е сторено с
връчване на препис от исковата молба, с което правата и законните интереси
на длъжника са гарантирани. Счита, че възраженията на ответната страна за
допусната от „Б.“ АД капитализация са неоснователни и почиват на
неправилно тълкуване на закона. Посочва, че една от най-характерните
особености на договора за студентски кредит, отпуснат по реда на ЗКСД е
т.нар. “гратисен период“ за връщане на сумата, отпусната на студента по
договора за кредит. Сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 23 ЗКСД
кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихвите по договора за
кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Заявява, че
законът, а и чл. 8.1 от ОУ, определят като край на гратисния период
изтичането на една година от първата дата за провеждане на държавен изпит
за съответната специалност. Намира, че в настоящия случай, видно от
съдържанието чл. 3 от договора за кредит, такъв гратисен период е предвиден
със срок за погасяване на кредита е 120 м., считано от датата на изтичане на
гратисния период. Сочи, че условията за капитализация са заложени
изначално в ОУ към договора за кредит, както и в типовия образец на
договора. Заявява, че в случая не е налице преструктуриране с оглед
улесняване погасяването на кредита, а представлява предварително заложено
условие по договора. В чл. 7 от договора е посочен размерът на
възнаградителната лихва на годишна база, съобразен с ограничението на чл.
20 ЗКДС и фиксиран за целия период на договора. Счита, че същата се дължи,
8
освен по силата на закона чл. 23, ал.3 от ЗКСД, при това като компонент от
главница, а и предвид изричната воля на страните. Изложеното намира, че
изцяло е съобразено и стои в основата на държавно гарантираната програма за
отпускане на специфичния вид кредити по Закона за кредитиране на студенти
и докторанти (Обн. ДВ, бр. 69 от 05.08.2008г.). Заявява, че следва да се има в
предвид, че банките имат право да капитализират просрочени лихви и това
явление е различно от анатоцизма. Сочи, че в чл.10, ал.3 от ЗЗД се съдържа
императивна забрана за начисляване на лихва върху лихва, освен при
определени условия. Посочва, че според чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г.
това не е незаконно. Сочи, че анатоцизмът обаче е явление, различно от
капитализирането на лихви от банките. Заявява се, че в доктрината и в
съдебната практика е направено разграничение между двете понятия, като е
прието, че уговорката за капитализация, при която, към неизискуемата
главница се прибавят лихви, които не са лихви за просрочие, за разлика от
уговорката за анатоцизъм, е допустимо. В този смисъл посочва Решение №
1101/28.05.2015г. на САС по в.т.д. № 4503/2014г. За пълнота посочва, че
процесният договор е съставен в съответствие на изискванията от ЗКСД, като
същият не съдържа неравноправни клаузи, водещи до нищожност. Твърди, че
понятията „капитализация“ и „анатоцизъм“, не са тъждествени. Посочва, че в
отменената Наредба № 9 на БНБ за класифициране на кредитите
капитализацията е определена като споразумение между кредитора и
кредитополучателя, по силата на което дължимите несъбрани лихви по кредит
и или друго вземане се добавят към неплатената и недължима главница по
вземането към датата на падежа. Счита, че неоснователно е наведеното
възражение, че клаузата на чл. 10.2 от Общите услови към договора за кредит
е неравноправна. Твърди се, че в конкретният случай няма наличие на
неравноправни клаузи, няма и уговорки във вреда на потребителя, като цитира
и коментира съдебна практика. Намира, че не може да бъде възприето
твърдението за нищожност на т.10.2 от Общите условия, поради
неравноправни клаузи. Твърди, че в конкретния случай съдържанието на
договора е в съответствие с нормативно установените изисквания на чл. 143 и
следващите от ЗЗП, като същият не съдържа неравноправни клаузи, водещи
до нищожност. Посочва, че основно задължение на заемателя според чл. 430
ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок.
По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с
9
който ответникът чрез особения представител поддържа изцяло депозирания
писмен отговора на исковата молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 06.02.2015 г. между “Б.” АД и
кредитополучателя М. Д. Ч. е сключен Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, наричан по-долу за краткост -
(Договора). По силата на същия, Банката е предоставила на
Кредитополучателя кредит в размер на 64 542,39 лева, за заплащане на такси
за обучение.
Срокът за издължаване на кредита 120 месеца, считано от изтичане на
гратисния период /чл. 1 и 2 от договора/. Последният е уточнен като понятие в
приложените Общи условия на банката към този вид договори, които също са
приподписани от кредитополучателя и са неразделна част от договора /чл. 10
от договора/. С чл. 3 от договора е уговорено, че гратисният период за
издължаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото
усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния
план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Кредитът се
усвоява на части въз основа на представен документ като сумата за всяка
държавна такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно
заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент, като
преводът се извършва не по – късно от последната дата за плащане на таксата
за съответнитя семестър /чл. 4 от договора/.
Ответникът е бил задължен след изтичане на гратисния период да заплаща
на равни месечни вноски от по 1018,34 лв. предоставения кредит /ежемесечно
след дата 28.11.2021 г./.
Съгласно чл. 7 от договора, за предоставения кредит ответникът дължи
фиксирана лихва в размер на 7% на годишна база, която се начислява и по
време на гратисния период. В чл. 10. 2 от ОУ към договора, е предвидено, че
лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. за гратисния
10
период и се капитализира годишно.
Съгласно чл. 5 от договора е предвидено погасяване на кредита съобразно
погасителен план на равни месечни вноски. Срокът за издължаване на
главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период като
плащане на първата вноска по плана може да бъде изискано не по-рано от
изтичане на 1 месец след това /чл. 11. 1 от ОУ/.
Видно от съдържанието на клаузите на чл. 2 от договора, чл. 3, чл. 5 от
същия и Общите условия към договора, ведно с погасителния план, се
установява че крайната падежна дата на договора е 28.10.2031 г. Според чл. 10.
2 от ОУ, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита,
включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно. В исковата молба е уточнено, че въз основа на чл. 18. 1
б. „а“ от ОУ, поради допусната забава в плащане на погасителните вноски,
банката обявява вземането си по договора за предсрочно изискуемо с връчване
препис от исковата молба на ответника. С чл. 18. 1 от ОУ са уговорени
случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да
преведе кредита в предсрочна изискуемост, една от които е неплащане на
падеж на три последователни погасителни вноски. Правото да се обяви
кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за
отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на
поканата като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост
на кредита – чл. 18. 2 от ОУ.
Съгласно представените 10 бр. Удостоверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД,
издадени от Т. – С., с което учебното заведение удостоверява, че ответницата е
студент със специалност „Медицина“, срокът на обучение е 6 години, а срокът
за полагане на последния държавен изпит: месец октомври 2020 година.
Видно от представеното извлечение от разплащателна и кредитна сметка на
Кредитополучателя, кредитът е усвоен на дати: 06.02.2015 - 5 867,49 лв.
29.09.2015 - 6 845,41 лв. 12.02.2016 - 6 845,41 лв. 29.06.2016 - 6 845,41 лв.
28.02.2017 - 6 845,41 лв. 02.10.2017 - 6 845.40 лв. 12.02.2018 - 6 845,41 лв.
25.09.2018 - 6 845,41 лв. 19.02.2019 - 6 845,41 лв. 01.11.2019 - 3 911,63
лв..
С предоставянето на договорените суми, представляващи такса за
обучение, кредитът е усвоен изцяло, банката - кредитор е изпълнила поетия по
11
Договора ангажимент.
Съгласно понятието за "гратисен период" по см. на т. 8 от ОУ, същият е
изтекъл 10.2021 г., която дата бележи и началото на изискуемостта на
вноските по погасителен план. Съгласно горепосочената клауза, гратисният
период е от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит съгласно учебния
план на съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича определеният срок за докторантурата. В
този период е уговорено, че кредитополучателят не дължи главница и лихви,
макар да може да извършва плащания. Съгласно договора, срокът за
погасяване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период,
т. е. считано от 28.11.2021 г. до 28.10.2031 г.
От заключението съдебно – счетоводната експертиза се установява
следното: Към датата на подаване на исковата молба 14.06.2024 г.
задълженията на ответника по процесния договор включват следните суми:
79248,92 лв. главница, 7167,03 лв. възнаградителна лихва и 522,55 лв. лихва за
забава.
Съгласно Извлечение по кредитна сметка за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2024 г. 01 „Б.“ АД е видно, че след 13.03.2023 г. /датата на последното
плащане/ няма отразени суми,с които кредиторът да е осчетоводил намаление
на задълженията на кредитополучателя. Следователно размерът на
незакрититс вземания от ответника по процесния договор към 21.10.2024 г.
отново възлизат на: 79248,92 лв. главница, 7167.03 лв. възнаградителна лихва,
а по отношение на лихвата за забава нейният размер е 4429.12 лв. за период от
29.03.2023 г. до 21.10.2024 г./ Стойността на лихвата за забава е изчислена на
база два периода. Първият е от 29.03.2023 г. до 13.06.2024 г. и е в размер на
522.55 лв., a 29.03.2023 г. до 21.10.2024 г. лихвата за забава е в размер на
3906,57 лв. /522,55 лв. + 3906,57 лв. " 4429,12 лв/
От допълнителното заключение съдебно – счетоводната експертиза се
установява следното: Ако не се извърши капитализация на договорната лихва
върху усвоената главница в гратисния период, то задълженията на ответника
към датата на предсрочната изискуемост 21.10.2024 г. имат следните размери:
15830,91 лв. неплатена възнаградителна лихва начислена по време на
гратисния период /20134.43 лв. общо начислена възнаградителна лихва през
гратисния период - 4303.52 лв. платена лихва отнесена за гратисен период -
15830,91 лв./; 6725,66 лв. неплатена възнаградителна лихва лихва след
гратисния период /12492.27 лв. общо начислена възнаградителна лихва след
12
гратисния период - 5766.61 лв. платена лихва след гратисен период - 6725.66
лв./; 58318,75 лв. неплатена главница /64542,39 лв. общо дължима главница -
6223,64 лв. платена главница - 58318,75 лв./; 632,59 лв. неплатена лихва за
забава за периода от 29.03.2023 г. до 21.10.2024 г..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно е установено по делото, че между страните „Б.“ АД гр.С., като
кредитор и М. Д. Ч., като кредитополучател е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски банков кредит,
който е целеви- предоставя се в полза на физическо лице /студент/ с цел
плащане на семестриални такси за обучение в университет. По силата на този
договор, Банката е приела да предостави на кредитополучателя целеви кредит
за заплащане на таксите за обучението му във висшето учебно заведение, като
ответникът се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с лихва в размер
на 7% върху усвоената главница. Тази лихва е договорна /възнаградителна/
лихва и се дължи от кредитополучателя като възнаграждение за
предоставения от Банката кредит. Уговорен е гратисен период - до 30.10.2021
год., през който период не се дължи плащане на главница и лихви по кредита.
Крайният срок за погасяване на кредита е 28.10.2031год., съгласно
погасителния план. С предоставянето на договорените суми, представляващи
такса за обучение, кредитът е усвоен изцяло в общ размер на 64 542.39лв., с
което Банката-кредитор е изпълнила поетите по договора задължения.
Вземанията се претендират в хипотезата на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. В случая съгласно чл.17.2 от ОУ към договора,
кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане на
падеж на три последователни погасителни вноски, и като покана за
изпълнение кредиторът счита подадената искова молба и връчването и на
ответника /в случая на 14.06.2024 год. чрез назначения особен представител на
ответника/. Договорът за предоставяне на целеви потребителски кредит на
студенти и докторанти се регулира от законодателя с нормите на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти /обн. ДВ бр.69/5.VІІІ.2008год./, който
закон се явява специален по отношение на нормите, уреждащи банковия
кредит по чл.430 и сл. ТЗ, нормите на Закона за кредитиране и правилата на
договора за заем по ЗЗД. Нормите на ЗКСД уреждат начина на сключване,
предмета и изпълнението на договора за кредит между Банката и студента
13
/или докторанта/, и с оглед специалната уредба и защита, те са императивни
правни норми. Съгласно чл.1 от ЗКСД, този закон урежда условията и реда за
кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.
Договорът, съгласно чл.7ал.1 ЗКСД е типов и се сключва по формуляр, който
се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на
финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на
студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл.7ал.2 е посочено
неговото задължително минимално съдържание. По законов ред са уредени
въпросите за: максималния размер на кредита, недължимост на главница и
лихви през време на гратисния период, който е периодът от сключване на
договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане
на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно
учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна
степен, съответно датата, на която изтича определения срок на
докторантурата, начин на формиране на общия размер на задължението на
кредитополучателя след изтичане на гратисния перод- главница в размер на
сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима
от кредитополучателя за срока на договора за кредит, началния момент на
дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на
задължението, максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под
страх от нищожност на клауза, регламентираща по-висок размер на лихвата.
Същевременно разпоредбата на чл.17ал.5 от ЗКСД изрично регламентира
приложение за договора за кредит по този закон и на нормите на чл.143-148 от
Закона за защита на потребителите, които уреждат неравноправните клаузи в
потребителските договори. Т.е. законодателят изрично е признал на ответника
качеството на потребител на услуга по ЗКСД, като се прилагат и тези
разпоредби на ЗЗП наред със специалните разпоредби на ЗКСД. Съдът
служебно следи за наличието на фактически и/или прави обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор. С оглед
естеството на спора, съдът следва да се произнесе по валидността на
договорните клаузи и едва след това досежно дължимостта на претендираната
сума /за главница и лихви/ по договора за кредит. Съгласно чл.143 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
14
доставчика и потребителя, като примерно и неизчерпателно са посочени някои
неравноправни клаузи. Същите, съгласно разпоредбата на чл.146ал.1 ЗЗП, са
нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид
ал.2 на визирания текст, не са индивидуално договорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при ОУ. С оглед правилото на чл.146ал.4 ЗЗП, доказателствената тежест е на
банката, която трябва да докаже, че спорните клаузи са резултат на
индивидуално договаряне с потребителя. Клаузите на чл.1 от договора, в
който е уговорен размера на отпуснатия кредит и чл.2 от договора- в който е
уговорен срокът за изплащане на кредита /120месеца след изтичане на
гратисния период, чрез погасителни вноски, съгласно погасителен план, който
е неразделна част от договора/, съдържат уговорки относно основния предмет
на договора. Съдът счита, че клаузите на чл.1 и чл.2 от договора за кредит,
както и клаузите на чл.3- относно гратисния период за издължаване на
главницата, чл.5- относно разплащателната сметка на кредитополучателя, по
която се усвоява кредитът и по която следва да се внасят погасителните
вноски, чл.6- относно падежната дата за издължаване на месечните вноски, са
изразени по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145ал.2 ЗЗП,
поради което и доколкото касаят основния предмет на договора, те не следва
да се преценяват като неравноправни. Клаузата на чл.7 от договора за кредит
предвижда, че кредитът се олихвява с фиксирана лихва, която не може да
надхвърля 7% на годишна база. Следователно клаузата съдържа
конкретизирано по размер задължение на кредитополучателя и доколкото се
отнася до основния предмет на договора- възнаградителната лихва по
договора за кредит и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно
изискванията на чл.145ал.2 ЗЗП, тя не следва да се преценява като
неравноправна. Следва да се отбележи, че дължимата лихва по този вид
целеви потребителски договор е законодателно определена с разпоредбата на
чл.20ал.1 от ЗКСД и тя не може да надхвърля 7% пункта. Не е неравноправна
и клаузата на чл.17т.1 от ОУ към договора за кредит, съгласно която при
забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на
10% пункта. Не е неравноправна и клаузата на чл.17т.2 от ОУ, че при
15
допусната забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10%
пункта. Практиката приема, че „Не е неравноправна клауза от договор за
потребителски кредит, която предвижда, при обявяване на предсрочна
изискуемост, остатъкът от кредита да се отнася в просрочие и до
предявяването му по съдебен ред да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка от 10% пункта.“ Относно
валидността на клаузата за капитализиране на възнаградителната лихва-
чл.10.2 от ОУ към договора, съгласно която лихвата се начислява върху
усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в
последния случай се капитализира годишно и последващото и олихвяване,
съдът счита, че: Капитализирането на възнаградителната лихва, договорена в
чл.7 от процесния договор, която е и законодателно уредена в чл.20ал.1 ЗКСД,
върху непогасената главница само по себе си не е забранено от закона, освен
ако не води до анатоцизъм. Освен това е предвидено в съдържанието на
Типовия договор по чл.7 ЗКСД, като договорните клаузи възпроизвеждат
именно параметри, заложени в чл.10ал.2 /годишно капитализиране на лихвите
по време на гратисния период/ и чл.27ал.1 от типовия договор, съгласно която
общия размер на задължението на кредитополучателя се формира от главница,
равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за
срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви
през гратисния период. Нито в закона, нито в договора обаче има изрично
правило, което да урежда олихвяването на включената в погасителните вноски
капитализирана лихва, натрупана през гратисния период. Ето защо съдът
приема, че следва да се приложат общите правила за договаряне, допускащи
свободно формиране на волята на страните, доколкото не се накърняват
законови императивни забрани. Или в случая възнаградителната лихва,
договорена в чл.7 за гратисния период, се дължи по силата на чл.23ал.3 ЗКСД
във връзка с чл.24ал.1 ЗКСД, при това като компонент от главницата, защото
такава е била волята на страните по договора. В случая съдът е сезиран с иск
за заплащане на главница, която се формира от сумите, заплатени от Банката
като такси за обучение на студента-ответник и договорната лихва, начислена
през гратисния период, която е капитализирана към главницата, т.е.
инкорпорирана в главницата възнаградителна лихва за гратисния период.
16
Съдът счита, че в случая ответникът дължи на ищеца сума в размер на
74149,66 лв., формирана от усвоен кредит в размер на 58318,75 лв. за платени
такси за обучение на ответника и капитализирани лихви в размер на 15 830,91
лв., договорна лихва за периода 28.03.2023 г. до 12.06.2024 г. за сумата 6725,66
лв. и лихва за забава за периода 28.03.2023 до 12.06.2024 г. за сумата 809,86
лв., съгласно допълнителното заключение на ССчЕ, с оглед обективираната в
процесния договор изрична воля на страните за капитализация и без да се
начисляват лихви върху лихви, което е анатоцизъм.
Предвид горното, предявените от ищеца искове следва да са уважат
както следва: по предявения иск за главница и капитализирана лихва за сумата
74149,66 лв., като за останали претендиран размер до 79248,92 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен; по предявения иск за договорна
лихва за периода 28.03.2023 г. до 12.06.2024 г. искът е основателен за сумата
5262,83 лв., като за останалия претендиран размер до 7167,03 лв. искът следва
да се отхвърли като неоснователен; по предявения иск за лихва за забава за
периода 28.03.2023 до 12.06.2024 г. искът е основателен за сумата 381,78 лв.
като за останалия претендиран размер до 522,55 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Ищецът „Б.“ АД е направила разноски в общ размер на 7995 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и сумата 450 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на
„Б.“ АД направените в настоящото производство разноски в размер на 7751
лв. съразмерното уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Ч. **, гражданин на В., дата на раждане **, ЛНЧ ** и
настоящ адрес в Р България: гр. С., С., *, да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., **, главница и капитализирана лихва в
размер на 74 149,66 лв. по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 13.06.2024 г. до окончателното плащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над размера от 74 149,66 лв. до
претендирания размер от 79 248,92 лв. като неоснователен.
17
ОСЪЖДА М. Д. Ч. **, гражданин на В., дата на раждане **, ЛНЧ ** и
настоящ адрес в Р България: гр. С., С., *, да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ** договорна /възнаградителна/ лихва
за периода 28.03.2023 г. до 12.06.2024 г., включително в размер на 5262,83 лв.,
като отхвърля предявения иск над размера 5 262,83 лв. лв. до претендирания
размер от 7167,03 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. Ч. **, гражданин на В., дата на раждане **, ЛНЧ ** и
настоящ адрес в Р България: гр. С., С., *,, да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., **, лихва за забава за периода от
28.03.2023 г. до 12.06.2024 г., включително в размер на 381,78 лв., като
отхвърля предявения иск за лихва за забава над размера 381,78 лв. до
претендирания размер от 522,55 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. Ч. **, гражданин на В., дата на раждане **, ЛНЧ ** и
настоящ адрес в Р България: гр. С., С., *,, да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., **, направените в настоящото
производство разноски в размер на 7751 лв. съразмерното уважената част от
исковете.
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: ** в „Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
18