О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2865
гр. Пловдив, 29. ноември
2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
административен съд, ХХI касационен състав, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев ЧКАД № 2874 по описа за 2023г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 14, ал. 3 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСП33/.
Образувано
по частна жалба от С.М.И., Е.Г.Г., Д.А.Г. и И.А.Г., чрез адвокат Кр.Д. срещу
Определение № 1901/15.05.2023г. по гражданско дело № 2010/2022 г. по описа на
районен съд- Асеновград, I-ви гр. състав.
С
посочения съдебен акт съдът е оставил без разглеждане жалбата на С.М.И., ЕГН **********
***, Е.Г.Г.,***, Д.А.Г.,*** и И.А.Г., ЕГН ********** *** против Решение №0029
от 02.10.1996г. по преписка по заявление с вх.№ ДВ 24 от 11.12.1991 г. на ПК
Асеновград в частта му по т.2 и е прекратил производството по делото тъй, като е
приел, че спрямо жалбоподателите е налице решен спор със сила на присъдено нещо
по отношение на спор за материално право и това е пречка административният акт
да се атакува с искане за обявяването му за нищожен.
В
частната жалба се твърди, че оспорваното определение е неправилно и постановено
в нарушение на материалния закон. Изтъква се, че пред районния съд е предявен
иск за обявяване на нищожност на административен акт и не е ясно защо съдът е
дал правна квалификация на претенцията по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Искането до
съда е за неговата отмяна и връщане на делото на АРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По
делото е постъпил отговор на частната жалба, чрез началника на ОСЗ- Асеновград,
с който са изложени съображения за неоснователност на последната. Иска да се
остави в сила обжалваното определение.
Административен
съд-Пловдив, ХXI касационен състав, след като взе предвид и обсъди по отделно и
в съвкупност наведените от касатора доводи, тези на ответника и събраните в
хода на първоинстанционното производство доказателства, намира за установено,
следното:
Частната
жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.
230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Предмет
на оспорване в първоинстанционното производство е било Решение № 0029 от
02.10.1996г. по преписка по заявление с вх.№ ДВ 24 от 11.12.1991 г. на ПК
Асеновград в частта му по т.2 с искане да бъде прогласено за нищожно.
Настоящият
касационен състав намира, че правилно и обосновано решаващият съд е оставил
жалбата без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по
делото. Наличието на активна процесуална легитимация за оспорването е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която предпоставка
съдът следи служебно. Правилно районният съд, преценявайки събраните
доказателства е направил извод, че жалбоподателите не са активно процесуално
легитимирани да сезират съда с жалба, доколкото те не са сред правните субекти,
на които това право на оспорване е законодателно регламентирано. Касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, че за жалбоподателите е
налице пречка за оспорването на административния акт като нищожен. Това е така,
понеже е налице влязъл в сила съдебен акт по спор за материално право. С
Решение № 901 от 26.01.2010 г. по гр. д. № 1959/2008 г. на Върховен касационен
съд, по реда на инстанционната проверка е влязло в сила Решение №
31/13.04.2007г. по гр.д.№436/2006г. по описа на АРС, и в което е прието, че не
съществува спор за материално право, тъй като правото на собственост се
възстановява с план за земеразделяне и местоположението на отделните имоти не е
в зависимост от местоположението на притежаваните от бившите собственици земеделски
земи.
Несъмнено
настоящите жалбоподатели, не са активно процесуално легитимирани да искат
прогласяването за нищожно на постановения административен акт(Решение № 0029 от
02.10.1996г. по преписка по заявление с вх.№ ДВ 24 от 11.12.1991 г. на ПК Асеновград
в частта му по т.2 ) и щом това е така тези лица не могат валидно и надлежно да
сезират съда с жалба срещу това решение. След като законодателят не е предвидил
такава правна възможност и не е регламентирал активна процесуална легитимация
за тези лица, то правилно и законосъобразно подадената жалба до АРС е оставена
без разглеждане като процесуално недопустима.
Проверено
при условията на чл. 218, ал. 2 АПК вр. с чл. 236 от АПК, оспореното
определение на РС-Асеновград е валиден и допустим съдебен акт, тъй като е
постановено от компетентен орган в предвидената от закона форма, както и
проверката му за съответствие с материалния закон обосновава изводи за
законосъобразност по същество.
Ето
защо настоящият касационен състав намира, че обжалваното определение е
правилно. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд - Пловдив, ХХI състав
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №
1901/15.05.2023г. по гражданско дело № 2010/2022 г. по описа на районен съд-
Асеновград, I-ви гр. състав.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :