Определение по дело №252/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 30 000 лв., представляваща неустойка по договор за осъществяване на дейности по управление и съхранение на застрашени от изчезване породи селскостопански животни с дата 15.08.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът И. А. по С. и Р. в Ж. - Г. (ИАСЖР), представлявана от Изпълнителния директор, сочи в исковата молба, че на 14.08.2008 г. между ИАСРЖ, представлявана от тогавашния изпълнителен директор К. Ж. и О. к. „Р. з.", представлявана от Б. С., бил сключен договор за сътрудничество, по силата на който двете страни обединявали усилията си за постигане на описаните в договора цели. На 15.08.2008 г., на основание посочения договор между Регионална дирекция по С. и Р. в Ж. - Г.П., териториално звено на ИАСРЖ, представлявано от директора С. Ч. и С. Р. С., бил сключен договор за осъществяване на дейности по управление и съхранение на застрашени от изчезване породи селскостопански животни. По силата т.3.1 на този договор ответницата следвало да получи от ИАСРЖ сумата в размер на 30 000 лева. Тази сума била преведена на ответницата на части с платежни нареждания от 25.08.2008 г., от 30.09.2008 г. и 05.11.2008 г. по банковата й сметка. По силата на т.5 от договора ответницата имала задълженията да запази за срока на договора от 5 години броя на отглежданите животни от породата "С. Р. о.", включени в Националния Генофонд и Контролираната част на популацията; да увеличава ежегодно с не по-малко от 8 % броя на отглежданите животни и да сключи договор за управление и съхранение на породата "С. Р. о."; да организира изкуствено осеменяване в стадото; да осигури достъп до фермата, в която се осъществяват дейности, предмет на договора; да спазва технологията на отглеждане на селскостопанските животни; да предоставя ежегодно при поискване безвъзмездно на мъжки разплодници от породата "С. Р. о."; да предоставя ежегодно при поискване безвъзмездно на мъжки разплодници за криоконсервация на семенен материал; при подписване на договора да предостави договор за селекционна дейност, подробна информация и документация за животните, предмет на договора; с цел предотвратяване на инбридинг да закупи в срок от два месеца от датата на подписване на договора мъжки разплодници от съответните породи, както следва: на 50 бр. овце - 1 коч, на стадо - 1 бик, като удостовери покупката с договор или с фактура; на всяко тримесечие от датата на подписване на договора да предоставя подробен отчет за осъществяваните дейности, предмет на настоящия договор. Със Заповед № 316 от 29.10.2010 г. на изпълнителния директор на ИАСРЖ - доц. д-р В. Н., била определена комисия от служители на агенцията със задача да извърши проверка на изпълнение на договорите за осъществяване на дейности по управление и съхранение на застрашени от изчезване породи селскостопански животни, сключени на 15.08.2008 г. със земеделски производители, един от които била ответницата С. Р. С.. В изпълнение на поставената задача комисията извършила проверки на място по фермите и на наличните документи в Р. д. по С. и Р. - Г.П. С Докладна записка с вх. № 626/03.12.2010 г., председателят на комисията, изложил констатациите от извършената проверка, като било посочено, че фермерите не били изпълнили основните ангажименти по индивидуалните договори, а именно: броят на животните не е бил увеличаван ежегодно с 8 %; не е било организирано изкуствено осеменяване; не били предоставени разплодници на ИАСРЖ; не били закупени мъжки разплодници с цел предотвратяване на инбридинга; не били представени тримесечни отчети за осъществяване на дейностите, предмет на договора. Фермерите не били осъществили договорените дейности, като не била налице насрещна престация по договора. Ответницата С. Р. С. не била изпълнила своите задължения по договора както следва: по точка т.5.2. броят на животните не бил увеличаван ежегодно с 8 %; по точка т.5.3. не било организирано изкуствено осеменяване; по точка т.5.6. не били предоставени разплодници на ИАСРЖ; по точка т.5.9. не били закупени мъжки разплодници с цел предотвратяване на инбридинга; по точка т.5.10. не били представени тримесечни отчети за осъществяване на дейностите, предмет на договора. Съгласно т.7 на раздел IV от Договора от 15.08.2008 г., при неизпълнение на което и да е от задълженията по от Фермера, същия дължал неустойка на ИАСЖР в размер на сумата по т.3.1. в размер на получената сума от 30 000 лева.С Покана за доброволно изпълнение с изх. № ЦУ-9100-82/01.04.2015 г., поискали от ответницата да заплати определената в договора неустойка. Поканата била получена на 07.04.2015 г., видно от известие за доставяне, но до настоящият момент плащане на договорената неустойка не било извършено. Моли съда да постановите решение, с което да осъди С. Р. С. да заплати на ИАСРЖ сумата в размер на 30 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор от 15.08.20008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. В съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си представител, поддържа предявения иск по съображения, изложени в исковата молба и в представени писмени бележки.

Ответницата С. Р. С., представлявана от процесуалния си представител, е представила отговор на основание чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Недопустимостта на иска се обосновава с обстоятелството, че същият бил предявен извън предвидения в чл.111 от ЗЗД давностен срок. Налице била липса на процесуална легитимация на ищеца, тъй като ИАСРЖ била второстепенен разпоредител на бюджета къмМЗХ. Сочи се, че в случая ищец по делото следвало да бъде МЗХ, представлявано от Министъра на земеделието и храните, а не ИАСРЖ, като подразделение на МЗХ. Твърди се, че на това основание искът бил недопустим, тъй като за ищеца липсвал на правен интерес от водене на делото и липса на процесуална легитимация. Съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, никой нямал право да предявява от свое име чужди права и претенции от чуждо име и за чужда сметка. ИАСРЖ не била основен разпоредител с бюджетен кредит и на това основание съдопроизводствените действия следвало да се извършат от вишестоящото учреждение - разпоредител по см на чл.27, ал.2 ГПК. В приложеното постановление № 78 на МС не били регламентирани права на Изпълнителния директор за процесуално представителство, освен ако не са му възложени със закон, акт на МС или от Министъра на земеделието и горите. По делото липсвал такъв акт, поради което била налице липса на процесуална легитимация, а от там и недопустимост на предявеният иск. Сочи се, договорът между ответницата и ИАСРЖ не бил прекратен по надлежния ред поради неизпълнение и на това основание ищеца не можел да претендира неустойка от съществуващ към онзи момент договор, който не бил прекратен по надлежния ред. Това също обуславяло недопустимост. В срока на договора било налице облигационно отношение, което не е било прекратено, за да може да възникне валидно и допустимо право на претенция за неустойка. По делото липсвали данни за отправено волеизявление от която и да е страна за прекратяване на договора, поради неизпълнение. С изтичането на пет годишния срок, договора бил прекратен, но на друго основание, а не на основание неизпълнение. В тази хипотеза нямало възможност да възникне валидна и допустима претенция за неустойка, дължима при неизпълнение. Неоснователни били твърденията на ищеца, че било налице неизпълнение на договора от 15.08.2008 г. Сумата в размер на общо 30 000 лв. била преведена на ответницата по банков път, но не и в сроковете предвидени в договора. Като страна по договора С. С. изпълнила стриктно и коректно задълженията си по него. Твърденията за установени нарушения по протокол от 2010 г. били неоснователни, тъй ответницата спазила задълженията си по т.5.2, т.5.3, т.5.6, т.5.9 и т.5.10, както и по всички точки от договора. Ищецът установил неизпълнението по цитираните точки само и единствено въз основа на протокол от извършена проверка, който не бил приложен по делото, а бил обективиран в докладната записка. Твърди, че тя не присъствала на проверката и не й е била дадена възможност да вземе становище и да представи документи и доказателства. Не била уведомена за резултатите от извършената проверка. Докладната записка не представлявала протокол от извършена проверка и не установявала неизпълнение на договора. Оспорва констатациите в приложения документ - докладна записка, като ги счита за неверни и изградени въз основа на неизвършена проверка по надлежния ред. Неизпълнението на задълженията по договора следвало да бъде доказано, чрез надлежните доказателствени средства, предвидени в процеса, а не чрез твърдения, обективирани в докладна записка, подписана от Директор и изготвена в административно производство извън настоящото съдебно. Не било налице неизпълнение на договора от страна на ответницата, която била изрядна страна по него. Ищецът не представил доказателства, че в сроковете по т.3.1 от договора от 15.08.2008 г. е изпълнил задължението си за заплащане на сумите, визирани в него и в предвидените срокове. По този начин неизпълнение било налице, но от страна на ищеца. Сочи, че на това основание искът бил неоснователен и недоказан, респ. неустойка не се дължала.

Твърди, че визираната в договора неустойка /раздел IV т.7/ била нищожна клауза, поради необосновано определен висок размер, приравнен към главницата на договора, което било недопустимо. Законът и практиката на съдилищата в тази насока били категорични, че такава клауза винаги била във вреда на една от страните /неравноправна/ и водела до нищожност. Същата не отговаряла на изискването за добросъвестност при сключването на договорите. На това основание се прави възражение за нищожност и моли съда да признае, клаузата визирана в раздел IV т.7 от договора от 15.08.2008г. за нищожна и непораждаща права за ищеца и задължения за ответницата като страна по договора.

Направено Õ и възражение за изтекла погасителна давност. В тази връзка се излагат съображения, че съгласно разпоредбата на чл.111 б. "б" от ЗЗД, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнение на договор се погасяват с изтичане на три годишна давност. Давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а при искове за неустойка от последния ден за който се начислява неустойката. Договора бил със срок пет години, считано от 15.08.2008 г. и бил прекратен поради изтичане на срока на 15.08.2013 г. Вземането за неустойка не било възникнало и не било станало изискуемо с изтичането на срока на договора, а поради неизпълнение. Твърди се, че ако неизпълнението е възникнало на датата на извършената проверка, както било посочено в исковата молба през 2010 г., то в този случай, също била изтекла предвидената в закона тригодишна давност. На това основание, моли съда да уважи възражението за изтекла давност и да отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана по изложените съображения и като такава погасена по давност. Моли съда да постанови определение, с което да прекрати производството по делото, като недопустимо, алтернативно да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа становището си, изразено в отговора на исковата молба.

След като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.08.2008 г. бил сключен договор за осъществяване на дейности по управление и съхранение на застрашени от изчезване породи селскостопански животни, между Р д. по С. и Р. в Ж. - Г.П. и С. Р. С., наричана Фермер. Съгласно клаузите на договора Р. д. по С. и Р. в Ж. - Г.П. се задължила да преведе на С. Р. С. сумата в размер на 30 000 лв., а фермерът се задължавала да запази за срок от 5 години броя на отглежданите животни от породата "Средно родопска", да увеличава ежегодно с не по-малко от 8% броя на отглежданите животни, да организира изкуствено осеменяване в стадото, да предоставя ежегодно при поискване мъжки разплодници, да закупи мъжки разплодници, както и на всяко тримесечие да представя подробен отчет за осъществяваните дейности. Този договор бил сключен и във връзка с договор за сътрудничество от 14.08.2008 г., сключен между И. А. по С. и Р. в Ж. и О. к. "Р. з.", съгласно който изпълнителната А. се задължавала да осигури финансиране, а овцевъдната кооперация да осигури ферми, в които да се отглеждат и размножават посочените в договора животни.

С три броя платежни нареждания съответно от 21.08.2008 г. за сумата от 10 000 лв., от 30 септември за сумата 10 000 лв. и от 03.11.2008 г. за сумата от 10 000 лв., на ответницата С. Р. С. била преведена сумата общо в размер на 30 000 лв. съгласно т.3.1 от договора.

Със заповед № 316/29.10.2010 г. на Изпълнителни директор на Изпълнителната дирекция по С. и Р. в Ж. била сформирана комисия, която да извърши проверка по изпълнението на договора за осъществяване на дейности по управление и съхранение на застрашени от изчезване породи селскостопански животни, сключен със С. Р. С.. В изпълнение на тази заповед била съставена докладна записка от В. Г. - главен директор на главна дирекция "С. и Р. в Ж." вх. № 626/03.12.2010 г. В докладната записка е отразено, че след сключване на договора не е представена информация и документация за животните, като в представените документи за регистрация на земеделските производители за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и констативни протоколи за проверка от ИАСРЖ за 2008 г. и 2009 г. няма данни за стадото на С. Р. С.. посочено е също, че: стадата не са били налични при извършената проверка, като по думите на председателя на овцевъдната кооперация Б. С., животните на Я. Ф. С. и С. Р. С. са в неговото стадо; броят на животните в стадата през годините е запазен, но не е увеличен; стадата са комплектовани от различни породи и кръстоски; през целия период на действие на договорите фермерите са ползували мъжки разплодници собствено производство; на комисията не са били представени документи, доказващи закупуването на мъжки разплодници и подробни отчети за осъществяваните дейности; не е организирано изкуствено осеменяване; не са представени разплодници на ИАСРЖ, като не са налични и документи, че са поискани.

От показанията на разпитания по делото свидетел Б. С., се установява, че през 2008 г. двамата със съпругата си - С. С., отглеждали по едно стадо от по около 200 броя овце. През 2010 г. стадата на двамата били обединени в едно стадо, отглеждано от свидетеля. Твърди също, че закупили мъжки разплодници, но не осигурили изкуствено осеменяване и криоконсервация поради липса на условия за това, като наблюдавайки стадата продължили да работят по естествен начин.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 30 000 лв., представляваща неустойка по договор за осъществяване на дейности по управление и съхранение на застрашени от изчезване породи селскостопански животни с дата 15.08.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, е допустим и доказан по своето основание, но следва да бъде отхвърлен поради погасяване по давност на задължението за заплащане на неустойка.

Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от надлежна страна - ИАСЖР и при наличие на правен интерес. В тази връзка доводите на ответницата, изложени в отговора на исковата молба са неоснователни.

Установява се от събраните по делото доказателства, че ответницата С. Р. С. не е изпълнила задълженията си по т.5.2, т.5.3, т.5.9 и т.5.10 от договора за осъществяване на дейности по управление и съхранение на застрашени от изчезване породи селскостопански животни с дата 15.08.2008 г., а именно: стадото на ответницата е обединено със стадото на свидетеля Бойко Синапов, което възпрепятства всякакъв контрол по изпълнение на задълженията по договора; броят на животните в стадата през годините е запазен, но не е увеличен; стадата са комплектовани от различни породи и кръстоски; през целия период на действие на договорите фермерът е ползувал мъжки разплодници собствено производство; не са били представени документи, доказващи закупуването на мъжки разплодници и подробни отчети за осъществяваните дейности; не е организирано изкуствено осеменяване. Това неизпълнение на договора се установява най-напред от извършената проверка от длъжностни лица на ИАСЖР и съставената в тази връзка докладна записка от В. Г. - главен директор на главна дирекция "С. и Р. в Ж." вх. № 626/03.12.2010 г. Констатациите в докладната записка се подкрепят и от показанията на разпитания по делото свидетел Б. С., чиито показания съдът приема, въпреки че същият е съпруг на ответницата, тъй като са логични и последователни и не противоречат на констатациите в докладната записка. Така, свидетелят посочва, че през 2010 г. стадата на двамата съпрузи били обединени в едно стадо, отглеждано от Б. С.. Твърди също, че закупили мъжки разплодници, но не осигурили изкуствено осеменяване и криоконсервация поради липса на условия за това, като наблюдавайки стадата продължили да работят по естествен начин. Или, с показанията си свидетелят Б. С. подкрепя твърденията на ищеца за неизпълнение на задълженията по договора за увеличаване броя на стадата, за организиране на изкуствено осеменяване и криоконсервация, както и за предоставяне на тримесечен отчет за осъществяваните дейности. Поради тази причина твърдейки обстоятелства, неизгодни за своята съпруга, съдът приема тези показания за достоверни.

Съгласно т.7 от договора за осъществяване на дейности по управление и съхранение на застрашени от изчезване породи селскостопански животни с дата 15.08.2008 г., при неизпълнение на което и да е от задълженията, Фермерът дължи неустойка в размер на сумата по т.3.1., а именно 30 000 лв. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето основание, предвид констатираното неизпълнение на задълженията по договора. Неоснователно е в тази връзка възражението на ответницата, че уговорената клауза за неустойка е нищожна поради необосновано високият размер на неустойката, приравнен към главницата. Неустойката има както наказателен, така и обезщетителен характер, като в случая нейният размер напълно съответства на престацията на ищеца и в този смисъл не може да се говори за необосновано висок размер.

Въпреки, че предявеният иск е доказан, то същият следва да бъде отхвърлен, тъй като задължението на ответницата е погасено по давност и е направено надлежно възражение за изтекла давност в отговора на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „б” изр. второ от ЗЗД, неустойката от неизпълнен договор се погасява с изтичането на тригодишна давност, а съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая, договорът между страните е сключен на 15.08.2008 година и е с петгодишен срок на действие. Касае се за договор, при който задълженията на ищеца се свеждат до финансиране на дейността, изпълнено от негова страна, и до такива на ответникцата, които следва да се престират през целия петгодишен срок на действие на договора. Неизпълнение на задълженията от страна на ответницата по т. 5 от договора, описани по – горе, са констатирани с докладна записка от 03.12.2010 година. Предвид това настоящият състав счита, че към тази дата вземането за неустойка е станало изискуемо и към 03.12.2013 година същото е било погасено по давност. Поканата за доброволно изпълнение на задължението за неустойка е връчена на ответника след изтичане на този давностен срок – на 07.04.2015 година. Изложените в отговора на исковата молба доводи за недопустимост на предявения иск поради предявяването му извън предвидените в чл.111 от ЗЗД срокове касаят основателността на възражението за изтекла погасителна давност, но нямат отношение към допустимостта на предявения иск.

В заключение следва да се посочи, че предявеният иск е доказан, но следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането по давност. При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 2 860 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.05.2015 година.

Водим от изложеното и на основание чл.111, б."б", във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. по С. и Р. в Ж. (ИАСРЖ) - Г., У.Б. Ш. №, БУЛСТАТ, против С. Р. С. от Г. Д., ул. „Т. №, с ЕГН *, иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 30 000 лв., представляваща неустойка по договор за осъществяване на дейности по управление и съхранение на застрашени от изчезване породи селскостопански животни с дата 15.08.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, като погасен по давност.

ОСЪЖДА И. А. по С. и Р. в Ж. (ИАСРЖ) - Г., У.Б. Ш. № , БУЛСТАТ, да заплати на С. Р. С. от Г. Д., ул. „Т. №, с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 2 860лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва Апелативен съд - Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: