Р Е Ш Е Н И Е
№ 261045/8.10.2021г..
гр. Перник,
08.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II
състав, в публичното заседание на 17
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря
Даниела Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 5461 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235,
ал. 1 ГПК.
Образувано
е по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД, с която се иска осъждане на И.Б.М.
да заплати сумата в размер на 600 лева, представляваща главница по договор за
кредит № ********** от 28.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
В
условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за заплащане на сумата в
размер на 600 лева, представляваща получена сума без правно основание от
ответника, ако се приеме липсата на сключен договор или същият да е нищожен.
В
исковата молба се посочва, че между И.Б.М. и „4финанс“ ЕООД е сключен договор
за кредит № ********** от 28.04.2016 г., при който договарянето е осъществено
чрез средствата за комуникация от разстояние. По силата на този договор, ответната
страна получила 600 лева (получена на три вноски – 28.05.2016 г. – 300 лева;
21.05.2015 г. – 200 лева и 22.05.2016 г. – 100 лева), която сума следвало да се
върне до 07.08.2018 г. Между „Кредитреформ България“ ЕООД и „4финанс“ЕООД бил
сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищцовото дружество били
прехвърлени всички вземания, произтичащи от договора за кредит. Твърди се, че ответницата
е уведомена за извършената цесия.
Ответникът
не е подал отговор на исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд Перник е сезиран с обективно евентуално съединени искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 101 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.
Ищецът
извежда материалноправната си легитимация по спора в качеството на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., сключен между него и
„4финанс“ ЕООД, които релевантни факти се установяват от представения договор
за цесия и приложения към него. Цедентът е изпратил до длъжника уведомление за
цесията, но пратката се е върнала като непотърсена.
Ищцовото
дружество-цесионер е било упълномощено от цедента да съобщи на длъжника за
извършената цесия, видно от представеното Пълномощно – Приложение № 4 към
договора за цесия. По аргумент от чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД няма пречка
цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник, каквато е и настоящата хипотеза. В този случай представителната
власт възниква по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя
според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Поради
изложеното съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за цесията с
получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което
ищецът е материално легитимиран по настоящите претенции.
Твърдението
на ищеца за постигнато съгласие между праводателя му и ответницата за сключване
на договор за потребителски кредит се основава на подадена от ответника по интернет
заявка за отпускане на кредит в размер на 300 лв., след регистрация в системата
на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя „4финанс“ ЕООД. Твърди се,
че при условията на т. 8.1 и т. 8.2 от ОУ ответницата е подала през същата
система още две заявки, във връзка с които по вече отпуснатия кредит е
предоставен допълнителен кредит – съответно сумата от 200 лв. на 21.05.2016 г.
и сумата от 100 лв., поискана на 22.05.2016 г. Ето защо отношенията между
страните се уреждат по реда на специалния Закон за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.), Закона за потребителския
кредит, както и общите правила на гражданското законодателство.
Определящ
за изхода от спора се явява въпроса относно наличието на облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за кредит, сключен от
разстояние по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие
(арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в
интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя, като за
доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага чл. 293 ТЗ, а
за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г.).
Съдът
намира, че в процесния случай от анализа на материалите по делото не може да се
направи извод, че между "4финанс" ЕООД и ответника И.М. е възникнало
валидно облигационно правоотношение по силата на договор за кредит, сключен от
разстояние.
Ищецът,
в съответствие с нормата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, е представил по делото Договор
за потребителски кредит № **********/22.05.2016 г., изменения към него от
21.05.2016 г. и от 22.05.2016 г. и Общи условия към договора, които не носят
подписа на потребителя – ответника. Не се представя и никоя от заявките, въз
основа на които се твърди, че е възникнало облигационното правоотношение.
Договорът
за кредит представлява извлечение от наличните в електронната система на
кредитодателя "4финанс" ЕООД електронни документи на хартиен носител.
От същите обаче не се установява обстоятелството, че именно ответницата, през
системата на кредитодателя "4финанс" ЕООД на интернет сайта www.vivus.bg,
е подала заявка за отпускане на кредита и е подписала предоставения й проект на
договор за кредит на интернет страницата на "Вивус" чрез натискане на
бутона "Потвърди". В процеса не са ангажирани доказателства, че
именно ответницата е договаряла за сключване на процесния договор кредит и е
направила изявление в електронна форма за сключването му чрез натискане на
бутона "Потвърди".
Към
момента на твърдяното сключване на договора и двете допълнения към него, е
действала разпоредбата на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронния
подпис, в редакцията му с ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. Съгласно този текст, са
регламентирани три вида електронен подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран, като съгласно ал. 4 от същия текст квалифицираният подпис има значението на саморъчен подпис. Страните
могат да уговорят, че ще признаят стойността на електронния подпис – обикновен
и усъвършенстван, на саморъчен в отношенията помежду си. По делото няма нито
твърдения, нито доказателства, дружеството и И.М. да са уговаряли, че ще
признаят стойността на електронния подпис – обикновен и усъвършенстван, на
саморъчен в отношенията помежду си. В този смисъл е и Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С
оглед представените доказателства не може да се приеме, че единствено въвеждането
на лични данни в системата на ищеца е достатъчно, за да се приеме, че ответникът
е дал съгласие за сключването на процесния договор. Затова и при съобразяване
на чл. 180 ГПК, едностранно извършеното от ищеца вписване в договора на данни
на ответника, който не носи подпис на ответника, не се ползва с доказателствена
сила. В случая ищецът не е доказал, че върху представения от него договор е
положен електронен подпис от ответницата, съответно че именно ответницата е
обективирала воля за възникване на договорно правоотношение с посоченото в
исковата молба съдържание.
В
случая, ищецът не е доказал, че върху представения от него договор и общи
условия е положен електронен подпис от ответника, като същевременно по делото
напълно липсва Стандартен европейски формуляр, който да е бил предоставен на
потребителя и да носи неговия подпис.
Гореизложеното
мотивира извод за липса на съгласие от ответника за сключване на процесния договор,
което го прави нищожен и искът за осъждане на ответницата на договорно основание
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По евентуалния иск по чл. 23 ЗПК, вр.
чл. 34, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
След
като договорът за кредит е недействителен, то съгласно чл. 23 ЗПК, вр. чл. 34 ЗЗД ответницата дължи връщане само на чистата стойност на кредита, който е получила. Възникването в полза на ищеца
на вземането, предмет на евентуалната претенция, се поражда от следните
материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на
ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това
разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е
без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е
съществувало валидно правоотношение между страните.
От
приложените три броя разписки се установява, че на 28.04.2016 г. и на 22.052016
г. „4финанс“ ЕООД е извършило паричен превод в полза на И.Б.М. за сумите в
размер съответно на 300 лв., 200 лв. и 100 лв.
В
настоящия случай обаче няма доказателства, че сумите са реално получени от И.М..
Представените разписки за извършено плащане удостоверяват нареждането на сумата
до офис на Изипей, но не доказват същата да е фактически получена от страна на
ответницата в съответния срок за получаване на парични преводи на каса на
Изипей. Представеното преводно нареждане няма характер на разписка по смисъла
на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, тъй като не съдържа изявление, че ответникът е получил и
приел сумата – чрез подпис, чрез изписване на имената му като получател или по
друг несъмнен начин. Този документ удостоверява превод на сумата от ищеца чрез
системата на EasyPay, но не удостоверява получаването й
от ответника. Липсват доказателства сумата реално да е достигнала до
получателя. В аналогичен смисъл относно
доказателствената стойност на преводното нареждане, което не носи подпис на
насрещната страна, е и практиката на Окръжен съд Перник, обективирана в Решение
№ 27/20.01.2020 г. на ПОС по в. гр. д. № 727/2019 г. и Решение № 199/07.06.2019
г. по в. гр. д. № 95/2019 г., Решение № 423 от 18.11.2019 г. на ОС Перник по в.
гр. д. № 459/2019 г.
Видно
от писма от 31.05.2021 г. и от 21.07.2021 г., третото лице „Изипей“ АД е уведомило,
че в качеството си на доставчик на платежни услуги съхранява и информация и документация
по предоставените платежни услуги при спазване сроковете по чл. 24, ал. 3
ЗПУПС, вр. чл. 67, ал. 3 ЗМИП, а именно – 5 години от извършване на операцията.
В тази връзка при третото лице не се съхраняват данни и документи за паричните
операции от процесните дати.
В
хода на процеса не са представени други доказателства, от които да се установи,
че ответникът е получил суми в общ размер на 600 лв. и същите реално са
постъпили в неговия патримониум.
Въпреки
разпределената с доклада доказателствена тежест и възможността за предприемане на съответните процесуални
действия, ищецът не е установил при условията на необходимото пълно и главно
доказване по несъмнен начин фактите, на които основава исковата претенция. В
случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното
субективно материално право и изрично указани ѝ от съда, съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита
неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за
несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази
процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението
на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и
Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при
прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт – получаване от страна на ответника на
процесната сума, за неосъществил се.
Следователно,
предвид липсата на успешно проведеното от ищеца пълно и главно доказване на
обстоятелството, за което носи доказателствена тежест, евентуално съединеният
иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на право на разноски има ответната страна, но в
хода на производството такива не са били извършвани и поискани.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният
от „Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 срещу И.Б.М., ЕГН ********** с
адрес ***, осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 101 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР,
вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 600 лева,
представляваща непогасена главница по договор за кредит № **********, сключен
между „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, и И.Б.М., което вземане е прехвърлено от
„4финанс“ ЕООД на „Кредитреформ България" ЕООД с Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност от
„Кредитреформ България“ ЕООД срещу И.Б.М. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр.
чл. 99 ЗЗД за сумата от 600,00 лева, като получена без правно основание от И.М.,
което вземане е прехвърлено от „4финанс“ ЕООД на „Кредитреформ България" ЕООД
с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.