Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260365
11.03.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №47/2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на С. П. А., ЕГН **********, Д. П. И.,
ЕГН **********, С. Й. Р., ЕГН **********, и И. Й.Д.,
ЕГН **********, чрез
пълномощника им по делото
адв. Е. Х., против Решение №261261 от 12.11.2020г., постановено
по гр.д. №19753/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, VI гр.с., с което е била
отхвърлена молбата им за признаване за
установено по отношение на Община Марица, че Н. Т. М., роден на ***г., и Н. Я. Р. са имена на едно и също лице, че
това лице е било осиновено от Я. И. Р., роден на ***г., починал на 09.11.1971г.
в с. В., в периода 1933-1934г., че е налице пълно осиновяване, както и за
вписване на обстоятелството за извършеното пълно осиновяване в регистрите за
гражданско състояние. В жалбата се
излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, като
се иска отмяната му и
уважаване на подадената от жалбоподателите молба.
Насрещната страна по молба- Община
Марица, чрез пълномощника си
юрк. Л. П., оспорва
същата и иска
оставянето й без уважение.
Представителят на
Окръжна прокуратура- Пловдив
изразява становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с молба с
правно основание чл.542, ал.1
от ГПК, като молителите С. П. А., ЕГН **********, Д. П. И.,
ЕГН **********, С. Й. Р., ЕГН **********, и И. Й.Д.,
ЕГН **********, са изложили
твърдения, че са наследници
по закон на Я. И. Р. - техен дядо, бивш жител ***, починал на 09.11.1971г. Твърдят, че
дядо им Я. И. Р. е осиновил при условията на пълно осиновяване
Н. Т. М., роден на ***г. и
починал на 30.06.2018г.- син от първи брак
на втората му съпруга Д. Т. Р., но
съставените за осиновяването му
документи били изгубени
и въпреки положените
усилия молителите не можели
да се снабдят със същите.
Поради изложеното в качеството
им на наследници по закон искат постановяване на решение, с което да се
приеме за установено, че Н. Т. М. и Н. Я. Р. са едно и също лице, че това лице
е било осиновено от дядо им Я. И. Р. в периода 1933-1934г., както и да се
признае за установено по отношение на Община Марица, че е налице пълно
осиновяване на Н. Т. М., роден на ***г.
в с.В., починал на
30.06.2018г. в гр.М., А., от Я. И. Р.,
роден на ***г. и починал на 07.11.1971г. в с.В.
и да се разпореди вписване на обстоятелството за
извършеното пълно осиновяване в регистрите за гражданско състояние.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел,
че по делото не
се установява лицето Н. Т. М., роден на ***г., да е
бил осиновен от дядото
на молителите Я. И. Р., тъй
като липсват доказателства
да е било проведено съдебно производство за осиновяването му
съгласно разпоредбите на Закона
за припознаване на
незаконнородените деца, за
узаконението им и за
осиновяването, действал до 1940г., и на Закона за
извънбрачните деца и
осиновяването, действал между
1940г. и 1949г., приключило с постановяване на съдебен акт за допускане на осиновяването. По
така изложените съображения
съдът е отхвърлил подадената молба.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно, но
процесуално недопустимо.
Съгласно
трайно установената съдебна практика производството по
чл.542 от ГПК за
установяване на факти намира
приложение само по отношение на
юридически факти с правно
значение, за които е
задължително съставянето на
официални свидетелстващи
документи, ако те
не са съставени
и не могат да
бъдат съставени или ако са
съставени са унищожени
или изгубени, без да има
възможност да бъдат възстановени. Това
производство е недопустимо
в случаите, в които
законът предвижда друг ред за
установяване на съответния
факт. В случая с
подадената молба по чл.542
от ГПК молителите
искат постановяване на съдебно
решение, което да
установи факта на извършено
осиновяване, за което бил
съставен документ по съответния
ред, който към настоящия
момент е изгубен.
Доколкото обаче осиновяването
се извършва със
съдебен акт, който представлява диспозитивен, а не удостоверителен документ, тъй
като с него съдът преценява
наличието на законовите
предпоставки за допускането
му, то е недопустимо
заместването на така постановения
акт, който е
условие за настъпване на правните
последици на осиновяването, със
съдебно решение, постановено в
производство по чл.542
и сл. от ГПК, с което
могат да бъдат установявани
само факти, за които
се съставят официални
удостоверителни документи. В случай,
че образуваното съдебно производство за осиновяването е
било унищожено, както
се твърди от молителите, то
в Правилника за
администрацията на
съдилищата е предвиден ред
за възстановяването му, който
изключва приложението на
производството по чл.542 и сл. от
ГПК /в този смисъл- Определение
№304 от 11.05.2018г. на ВКС
по ч.гр.д.№1393/2018г., ІІІ г.о./.
Предвид горното подадената
молба е недопустима,
а производството по делото
следва да се
прекрати.
Налице
е и друго
основание за недопустимост
на подадената молба.
От изложените от молителите
твърдения е видно,
че същите обосновават правния си
интерес от подаването
й с обстоятелството, че
считат себе си за наследници
по закон на
починалия Н. Т. М., за което
обаче не могат
да се снабдят със съответния
документ от ответната
община. От приложените
по делото писмени
доказателства е видно,
че Община Марица
е издала удостоверение
за наследници на Н. Т. М., в
което като наследници
са вписани неговите
биологични роднини, т.е. други лица,
различни от молителите. Съгласно формираната
трайна съдебна практика охранителното
производство по чл.542 и
сл. от ГПК
е едностранно и
безспорно и по реда на
същото се издават
ползващи молителя актове, с
които обаче не
могат да се засягат права
на неучастващи в
производството лица. При
наличието на данни за правен
спор между молителите и други лица
същият следва да бъде разрешен
по исков ред,
а провеждането на
производство по чл.542
и сл. от
ГПК е процесуално
недопустимо /в този смисъл- Решение
№460 от 15.11.2011г. на ВКС
по гр.д.№912/2011г., ІV г.о.;
Решение №134 от
22.07.2020г. на ВКС по
гр.д.№2252/2019г., ІV г.о./.
По така
изложените съображения и на основание
чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК обжалваното
решение следва да бъде
обезсилено като процесуално
недопустимо, а производството по
делото- прекратено.
С
оглед изхода на делото в полза
на Община Марица следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от
ГПК в размер
на 100 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №261261 от 12.11.2020г., постановено по гр.д.
№19753/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, VI гр.с.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по
молбата на С. П. А.,
ЕГН **********, Д. П. И.,
ЕГН **********, С. Й. Р., ЕГН **********, и И. Й.Д.,
ЕГН **********, чрез
пълномощника им по делото
адв. Е. Х., за признаване за установено по отношение на
Община Марица, че Н. Т.М., роден на ***г.,
и Н. Я. Р. са имена на едно и също лице, че това лице е било осиновено
от Я. И. Р., роден на ***г., починал на
09.11.1971г. в с. В., в периода 1933-1934г., че е налице пълно осиновяване,
както и за вписване на обстоятелството за извършеното пълно осиновяване в регистрите
за гражданско състояние.
ОСЪЖДА С. П. А., ЕГН **********, Д. П. И.,
ЕГН **********, С. Й. Р., ЕГН **********, и И. Й.Д.,
ЕГН **********,*** сумата
от 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.