№ 15
гр. гр.Велинград, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:НАТАША ИВ. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НАТАША ИВ. ДАСКАЛОВА
Административно наказателно дело № 20215210200453 по описа за 2021
година
ИСМАИЛ И.А. ,с ЕГН **********, от
гр.Сърница,ул.“Т.Каблешков“№5 , е обжалвал наказателно постановление
№-36-0000808 от 29.10.2021 год. на и.д.Директор на РД “Автомобилна
администрация ” - Пловдив, с молба същото да бъде отменено като
незаконосъобразно, тъй като вмененото му нарушение е формулирано
неясно;поради издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правото му
на защита. В писмени бележки са развити подробни съображения,като е
посочено че неправилно е прието,че е извършвал обществен превоз на товари
срещу заплащане – издадения превозен билет не доказва,че е имало
заплащане за превоза или друга икономическа облага,като се позовава на
пар.1,т.3 от ДР на ЗАПр,респ. не е извършвал превоза по занятие, и за това
деянието не е съставомерно по чл. 93,ал.1,т.1 от ЗАПр; не са обсъдени
писмените обяснения на А. и не са събрани годни доказателства за
установяване на извършеното нарушение.Поискано е присъждане на разноски
по делото.
Представител на ответника по жалбата не се явява ,като в писмено
становище е посочено,че наказателното постановление следва да бъде
1
потвърдено,като обосновано,правилно и законосъобразно - АУАН е
съставен,а наказателното постановление е издадено от компетентни
длъжностни лица,в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения,като АУАН съдържа
реквизитите,предвидени в чл. 42 от ЗАНН,а наказателното постановление
реквизитите,предвидени в чл. 57 от ЗАНН; развити са съображения,че се
касае за „обществен превоз“ на товар съгл. пар.1 т.1 от ДР на ЗАПР и че не се
касае за „Превоз за собствена сметка“,съгласно пар.4 от ДР на ЗАПр; че се
касае за нарушение на чл. 93,ал.1,т.1 от ЗАПр,тъй като водачът не е имал
издадено удостоверение към момента на проверката за обществен превоз на
товари; не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Направено е искане в случай на уважаване на жалбата – за прекомерност на
адв. възнаграждение и намаляване на същото до законовия минимум.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 13.10.2021 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя ИСМ. ИСМ. АЛ. ,с ЕГН
**********, от гр.Сърница,ул.“Т.Каблешков“№5 за това,че на същата дата
, в около 14:50 часа, в гр.Велинград,път III-843,КГП кв.Чепино, посока на
движение за гр.Велинград, управлява товарен автомобил „Ифа Л 60“ с рег.
№ РА9811АМ, от категория N3 собственост на Исмет И.А. ,като извършва
обществен превоз на товари- дърва бял бор от гр.Сърница за
гр.Велинград,видно от превозен билет №7975/00142/6DFOF3L от 13.10.2021
г. и № 7975/00143Ж4У04OT и извършва следното нарушение : 1.Водачът
извършва обществен превоз на товари – дърва с МПС с рег.№ РА 9811 АМ,за
което няма издадено удостоверение за обществен или заверено копие на
лиценз на Общността. Водачът е уведомен,че МПС е спряно от движение
чрез отнемане на свидетелство за регистрация,част II №********** и сваляне
на предна рег.табела. В АУАН е посочено, че водачът е нарушил чл.
93,ал.1,т.1 от ЗАПр.АУАН е подписан от водачът с отбелязване ,че има
възражения.В обжалваното наказателно постановление№-36-0000808 от
29.10.2021 год. на и.д.Директор на РД “Автомобилна администрация ” -
Пловдив,нарушението е описано по идентичен начин с описанието в
АУАН,посочена е като нарушена същата законова разпоредба ,както и че ен
са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл.
2
93,ал.1,т.1 от ЗАПр на ИСМ. ИСМ. АЛ. ,с ЕГН **********, от
гр.Сърница,ул.“Т.Каблешков“№5 е наложена глоба 2000 лева .
В съдебно заседание актосъставителя П. и свид. Г. - инспектори
към РД”Автомобилна администрация” Пловдив,установиха,че са извършили
проверка на товарен автомобил на Горски пункт Велинград,който е
превозвал дърва, при която се е оказало,че превоза е обществен и че водачът
няма лиценз за обществен превоз на товари. Свид. Г. освен това изясни,че
водачът е написал обяснение и от него е изяснено,че превоза е срещу
заплащане.Свид. Т. – полицейски служител,участвал в посочената по-горе
проверка ,също установява,че са констатирали превоз на дърва от
жалбоподателя с редовни документи за товара,но без лиценз за превоз на
товари на територията на Република България,както и че са изяснили,че
превоза е срещу заплащане.
По делото са представени писмени доказателства,от които е
видно,че:
- със Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 година министъра на
транспорта ,информационните технологии и съобщенията е определил на
основание чл. 92,ал.2 от Закона за автомобилните преводи длъжностните
лица,които могат да издават наказателни постановления за нарушения на
ЗАП и ЗДвП – вкл. директор на РД”Автомобилна администрация ” – т.6;
- Превозен билет,посочен в АУАН и в наказателното постановление с
получател Иван Йорданов Ръжанков;
- Справка от ИА АА,от която е видно,че за МПС- посочено в
наказателното постановление няма регистриран издаден лиценз;
- Обяснение от жалбоподателя,в което сочи,че е собственик на товарния
автомобил,няма лиценз за превоз на товари и пътници,не знае че трябва да
има такъв и извършва превоз само на приятели,като в случая Иван му е
заплатил само горивото – 80 лв.;
- Обяснение от Иван Ръжанков,че превоза на дървата го извършва негов
приятел,на който е заплатил горивото 80 лв.;
- Справка за издадени лицензи на „Краси Лес 82“ООД,вкл. и за
процесното МПС от 22.12.2021 година до 08.11.2031 год.;Заявление за
издаване на лиценз за обществен превоз на товари от Красимир Славейков
3
Бельов от 28.10.2021 година,ведно с приложени към него документи,вкл.и
списък на МПС ,в който е описан товарен автомобил „Ифа Л 60“ с рег.№
РА9811АМ;
- Писмо на ИААА от 08.12.2021 година до управителя на „Краси Лес -
82“ЕООД,с което го уведомяват,че МПС с рег. № РА 9811 АМ,не може да
бъде вписано в списъка на лиценза,тъй като не е собственост на превозвача и
за същото не е представен договор за наем или лизинг;
- Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка на РД“АА“Пловдив
от 14.10.2021 година,издадена във връзка с процесната проверка;
- Справка за нарушител/водач ИСМ. ИСМ. АЛ.,от която е видно,че на
същия е съставен един АУАН по ЗДвП и са издадени два фиша за периода от
2011 г. до 2021 год.
С оглед на горното съдът счита,че ж а л б а т а е
НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде о с т а в е н а б е з у в а ж е н
и е , като се ПОТВЪРДИ наказателно постановление№-36-0000808 от
29.10.2021 год. на и.д.Директор на РД “Автомобилна администрация ” -
Пловдив, с което на ИСМ. ИСМ. АЛ. ,с ЕГН **********, от
гр.Сърница,ул.“Т.Каблешков“№5 , е наложено административно
наказание: Г Л О Б А в размер на 2000 лева,на основание чл. 93,ал.1,т.1
от Закона за автомобилните превози,за нарушение на чл. 93,ал.1,т.1 от
Закона за автомобилните превози. Установи се по един безспорен и
несъмнен начин,че на 13.10.2021 година жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил категория N3,като е извършвал обществен превоз на
товари на територията на Република България,без издадено удостоверение
за МПС за обществен превоз на товари,заверен лиценз на Общността,т.е
осъществил е състава на адм. нарушение по чл. 93,ал.1,т.1 от Закона за
автомобилните превози.За да приеме ,че жалбоподателят е извършвал
обществен превоз на товари,без да притежава удостоверение за обществен
превоз на товари,заверен лиценз на Общността, към момента на
проверката,съдът взе предвид писмените доказателства и показанията на
разпитаните свидетели – П.,Г. и Т.,като същите са последователни и
непротиворечиви.Освен това свидетелските показания се потвърждават от
приложените по делото писмени доказателства - а имено,че
МПС,управлявано от жалбоподателя на 22.12.2021 година е включено в
4
лиценза за превоз на товари на„Краси Лес 82“ООД - от 22.12.2021 година до
08.11.2031 год.,т.е към датата на проверката това не е сторено,като този
извод е независимо от това дали към този момент е било подадено заявление
за това.В санкцията на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАПр глобата е с определен
размер,поради което съдът не излага съображения за начина на определяне на
размера й от административно-наказващия орган.
В ъ з р а ж е н и я т а на жалбоподателя,че наказателното постановление
е незаконосъобразно,са НЕОСНОВАТЕЛНИ,тъй като:
- при съставяне на АУАН,неговото връчване и при издаване на наказателното
постановление са спазени изискванията на ЗАНН т.е не са допуснати
процесуални нарушения,които са довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице,вкл. и АУАН е съставен от компетентно дл. лице и
наказателното постановление е издадено от дл. лице,оправомощено по съотв.
ред;
- установява се,че деецът е извършил нарушението,за което е
санкциониран,като съображения за това съдът е изложил по-горе. Освен това
следва да се добави и това,че е установено по несъмнен и безспорен начин
извършване на обществен превоз на товар. За да приеме това съдът взе
предвид,че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАПр - обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България или
лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността. По делото не е спорно, че на посочената дата
жалбоподателят е превозвал дърва със собствения си камион от категория N3,
поради което и няма спор, че е осъществял "превоз на товари" по смисъла на §
1, т. 3 от ДР на ЗАПр ("превоз на товари" е превоз на товари с моторно
превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу
възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за
превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза).
Не се възразява и срещу това, че ИСМ. ИСМ. АЛ. не е притежавал нито
удостоверение за превоз на товари, нито лиценз на Общността. Спорът е
съсредоточен около това, дали превозването на дървесината в конкретния
случай носи признаците на "обществен превоз" или не, доколкото се
установява, че той не е бил осъществен срещу заплащане на възнаграждение,
5
а в изпълнение на услуга между приятели със заплащане на 80 лева за
гориво.Редакцията на § 1, т. 1 от ДР на ЗАПр (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в
сила от 28.06.2019 г.) в даден момент действително е предвиждала, че като
обществен превоз следва да се третира само този, който се извършва с
моторно превозно средство срещу заплащане – т. е. неплащането на
възнаграждение автоматично е изключвало превозът от приложното поле на
"обществения превоз". С ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г. и с ДВ,
бр. 108 от 2020 г., са направени изменения в § 1, т. 1 от ДР на ЗАПр, като към
датата на деянието, а и към настоящия момент, като "обществен превоз" се
третира този, който е извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Казано по друг начин - считано от 07.07.2020 г. законодателят е предвидил, че
не само заплащането на възнаграждение прави един превоз "обществен", а
като такъв следва да се разглежда и този, който е извършван за чужда сметка
с моторно превозно средство, което съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП е
конструирано и оборудвано за превоз на товари. В случая няма спор, че
товарният автомобил от категория N3 е конструиран за превоз на товари,
както и че превозът е бил осъществен за чужда сметка – за сметка на
купувача на дървесината , който е написал в обяснението си , че плаща
горивото на камиона – т. е. че превозът реално е за негова сметка.
Същевременно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП предвижда, че
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на
товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва при първо нарушение с
глоба от 2000 лв. В случая всички елементи на състава на нарушението са
доказани, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Извършваният превоз не попада в изключенията по чл. 6, ал.
3, т. 1 ЗАвтП, доколкото използваният автомобил е с товароносимост над 3, 5
тона (съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП – МПС от категория N3 е това,
което е проектирано и конструирано основно за превоз на товари с
технически допустима максимална маса над 12 тона), поради което и в случая
е следвало жалбоподателят да притежава документ по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП,
6
какъвто той обективно не е имал към датата на проверката, поради което и
правилно АНО е преценил, че се касае за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвтП – административнонаказателна норма ,която съдържа в себе си както
правило за поведение, така и санкция за неизпълнението му;
- не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН - съгласно ТР
№ 1/2007 г. на ОСНК на ВКС в правомощията на съда е да извършва
преценка относно правилната преценка от страна на АНО по отношение
характеризирането на нарушението като "маловажен случай", като същата се
свързва със законосъобразността на акта. Преценката по чл. 28 от ЗАНН за
наличието на "маловажен случай" е обвързана със субсидиарното приложение
на НК и по-конкретно с дефинирането на понятието, съгласно чл. 93, т. 9 от
НК. "Маловажен случай" е този, при който извършеното, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Конкретните
белези на "маловажен случай" не се установяват от събраните доказателства в
настоящия процес,с оглед времето и мястото на осъществяване на превоза и
вида на товара. Липсата на вредни последици при формалните нарушения не
може да служи като критерий при преценката за степен на обществена
опасност. Публичният интерес от защита на обществените отношения,
предмет на регулация с нормите на ЗАПр, независимо от формалния характер
на деянието, го характеризира с обществена опасност, която определя и
ангажирането на отговорността по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Самият
жалбоподател ангажира конкретни доказателства, които сочат на занижена
обществена опасност на неговата личност – не са му налагани адм. наказания
с наказателни постановления за нарушаване на ЗДвП,но този факт не е в
състояние самостоятелно да занижи обществената опасност на извършеното
адм. нарушение , правеща оправдано прилагането на чл. 28 ЗАНН.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се
дължат в полза на АНО, който не е направил искане в тази насока. Искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото в размер на 400 лв. –
адв. хонорар е неоснователно и следва да бъде отхвърлено,с оглед
потвърждаване на наказателното постановление. Освен това по делото не са
представени доказателства за сторени разноски от жалбоподателя –в
писменото пълномощно не е посочено дължим,респ. платено адв. хонорар.
7
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
П о т в ъ р ж д а в а наказателно постановление №-36-0000808 от
29.10.2021 год. на и.д.Директор на РД “Автомобилна администрация ” -
Пловдив, с което на ИСМ. ИСМ. АЛ.,с ЕГН **********, от
гр.Сърница,ул.“Т.Каблешков“№5 , е наложено административно наказание
г л о б а в размер на 2000 /две хиляди / лева,на основание чл. 93,ал.1,т.1
от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 93.,ал.1,т.1 от
Закона за автомобилните превози, за нарушение .
О т х в ъ р л я искането на ИСМ. ИСМ. АЛ.,с ЕГН **********, от
гр.Сърница,ул.“Т.Каблешков“№5 за осъждане на РД “Автомобилна
администрация ” – Пловдив за заплащане на разноски по делото в размер на
400 / четиристотин / лева,като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета
на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8