Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № 95, 15.07.2020 г., гр. Белоградчик

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на осми юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                        Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, АН дело № 46 по описа за 2020 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

           Образувано е по жалба на Р.С.И. ***, против Наказателно постановление № 497/ 12.06.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал.1, т. 1 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 108, ал. 3 ЗГ, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 2 и т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид на изложените в същата съображения. Жалбоподателят твърди, че АУАН и Наказателното постановление, не отговарят на действителната фактическа обстановка, както и че в хода на проведеното административнонаказателно производство, са допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание, жалбоподателят Р.И., е представляван от адв. С.С. от ВАК. В хода на съдебните прения, защитника на жалбоподателя пледира съда да отмени Наказателното постановление. Пледира, че нарушението не е доказано, тъй като жалбоподателя не следва да носи отговорност за извършената незаконна сеч в имота. Излага доводи, че в хода на производството са допуснати и съществени процесуални нарушения, тъй като неправилно е определена нарушената законова разпоредба. Сочи, че същата има бланкетен характер. Позовава се, че незаконосъобразно е определена и административнонаказателната разпоредба на чл. 257, ал.1, т. 1 ЗГ. При тези доводи, моли съда да отмени издаденото Наказателно постановление. Подробни доводи са изложени в хода по същество и в представените Писмени бележки.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата и молят съда да потвърди Нак. постановление. В съдебно заседание, не изпращат представител. Подробни аргументи са изложени в представените по делото Писмени бележки.

          По делото е разпитан и свидетеля на въззиваемата страна – Д.М.В. – горски инспектор в РДГ – Берковица.

           Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

          Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.

          Съображенията на съда са следните :

Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – Д.М.В., на длъжност „горски инспектор” при РДГ – Берковица, с разпита си установи, че на 22.05.2019 г., при извършване на проверка в землището на с. Бела, общ. Димово, в частен имот, за който е имало издадено позволително за сеч, контролните органи установили, че в сечището има изсечени множество дървета които не били маркирани с КГМ. След извършване на проверка в системата на ИАГ, св. В. установил, че позволителното за сеч за този имот, е получено от лицензирания лесовъд Р.И.. Контролните органи измерили всички  отсечени немаркирани дървета и установили, че са около 60 плътни куб. м. дърва, като сечта е извършена в имот № 124155, отдел 201, подотдел „л“. В сечището имало изведени просеки, които не били отразени в технологичния план. За това съставили акт на жалб. И., като лице, на което е издадено позволителното за сеч, тъй като е допуснал такава на немаркирана дървесина и не по технологичен план.

Съставения АУАН е № 497 от 29.05.2019 г. – за нарушение на чл. 108, ал. 3 ЗГ.

 Въз основа на съставеният АУАН, е издадено наказателно постановление № 497/ 12.06.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица.

                От правна страна, съдът намира следното :

          Съдът, при анализа на така събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че не се доказа по безспорен и категоричен начин субективната страна на нарушението – че именно жалбоподателят Р.И. следва да носи отговорност за установеното административно нарушение.

          Действително, издаденото Позволително за сеч № 0473872 за имот № 124155, отдел 201, подотдел „л“ в землището на с. Бела, общ. Димово, обл. Видин, е издадено на жалбоподателя Р.И., в качеството му на лицензиран лесовъд. Макар и като такъв, принципно да е субект на административно нарушение по ЗГ, то съдът приема, че нарушението вменено на същия, се явява недоказано от субективна страна.

Както с АУАН, така и с Наказателното постановление, от жалбоподателя е ангажирана отговорност за това, че „не е спрял добиването на 57.75 плътни куб. м дърва огрев“, като нарушението е извършено за периода 04.01.2019 г. до 22.05.2019 г.

Дори и разпоредбата на чл. 108, ал. 3 ЗГ, да вменява на лицето, на което е издадено позволителното за сеч, каквото в случая, е жалбоподателя, да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището, то това изискване следва да е в рамките на реално възможното.

          Т.е., тази отговорност е въведена като изискване към лицензирания лесовъд, когато той има реална възможност да упражни този контрол – при констатиране на такава сеч да предприеме необходимите действия по преустановяването й. В случая, от жалбоподателя се търси отговорност за едни всеобхватни действия – че същия не е спрял сеч на около 60 плътни куб. метра дърва за огрев и то за период от близо 4 месеца.

          Лицензираният лесовъд има своите задължения вменен му със закон, но от същия не би могло да се търси отговорност по принцип, да се търси отговорност за всяко констатирано нарушение на ЗГ, за всяка незаконна сеч. Не може да се иска същия да отговаря за всяко неправомерно действие и като цяло за опазването, стопанисването и ползването на съответната горска територия, тъй като това е практически невъзможно.

Ето защо, съдът счита, че макар и на името на жалбоподателя да е било издадено позволително за сеч и принципно той да е лицето, което следва да упражнява нужния контрол, то същия не може да носи отговорност за всяко неправомерно действие извършено в горската територия. Дори и в случая, да е констатирана незаконна сеч на немаркирана дървесина, то жалбоподателя не може да носи отговорност за това, тъй като по никакъв начин не се доказа същия да е констатирал извършването й, и същевременно да е бездействал. Само тогава би било доказано по неоспорим начин, че това неговото бездействие е наказуемо.

В гореизложения смисъл, съдът намира, че липсва субективния елемент за извършване на нарушението – жалбоподателя да е знаел или да е бил длъжен да допусне, че такава сеч се извършва и въпреки това, да не е осъществил своите контролни функции по закон.

Поради това, съдът приема, че както АУАН, така и Наказателното постановление, са издадени при неизяснена фактическа обстановка досежно авторството и субективния елемент на нарушението. Двата основни акта почиват единствено на предположения, което е недопустимо в този вид производства.

В това производство, съгл. чл. 11 ЗАНН, по въпросите за вината субсидиарно се прилагат правилата на НК, поради което и обвинението следва да е доказано по неоспорим и категоричен начин.  

Основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответния правен субект, е конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, което не може да почива на предположения и да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика.

          Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че нарушението е недоказано, и законовата последица от това, е отмяна на Наказателното постановление.  

          Предвид гореизложеното, съдът

                                

 

             Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 497/ 12.06.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което  на Р.С.И. ***, с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ, му е наложено наказание „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

                                                  

                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ :