РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 346
гр. Пловдив, 17 февруари
2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.,
като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 3126
по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производство по
реда на чл.197 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по
жалба на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Изпълнителния директор Н.С.С., против
Решение № 367/18.11.2020 г., издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което са потвърдени Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С200016-023-0003130/15.10.2020 г. и Постановление за продължаване действието на предварителни
обезпечителни мерки (ППДПОМ) на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. № С200016-139-0002077/28.10.2020
г. в частта, с която е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми предоставени за
доверително управление, находящи се в Банка ДСК АД и в Юробанк България АД, и
двете издадени от Г.Т.на длъжност публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска
неговата отмяна. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по
жалбата – Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител, счита жалбата за неоснователна, поради което иска тя да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира
се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Процесните
постановление са обжалвани, в предвидения за това срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил в обжалваната пред настоящата инстанция част. Така постановеният от
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Както вече бе казано, с Решение № 367/18.11.2020 г.
Директорът на ТД на НАП – Пловдив е потвърдил ПНПОМ на основание чл. 121, ал. 1
от ДОПК изх. № С200016-023-0003130/15.10.2020 г. и ППДПОМ на основание чл. 121,
ал. 6 от ДОПК изх. № С200016-139-0002077/28.10.2020 г., в частта, с която е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми
предоставени за доверително управление, находящи се в Банка ДСК АД и в Юробанк
България АД, и двете издадени от Г.Т.на длъжност публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
За
да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от
фактическа и правна страна:
Обезпечителното
производство е започнало във връзка с постъпило мотивирано искане №
Р-16001620001400-039-001/27.04.2020 г. от Ф.Г.К., на длъжност главен инспектор
по приходите, издадено в хода на ревизионно производство, започнало със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-16001620001400-020-001/11.03.2020 г. срещу
„Електростомана 2004“ АД. С ПНПОМ изх. № С200016-023-0001532/14.05.2020 г.,
издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, публичният изпълнител, като е
взел предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем
размер от 2 047 867,28 лв. е наложил възбрана върху четири недвижими
имота, собственост на дружеството. Поземлените имоти се намират в гр. Карлово и
са на обща балансова стойност от 803 076,94 лв., съгласно предоставена от
дружеството справка /приложение № 1/, представляваща част от инвентарната книга
на дълготрайните материални активи, сметка 201/1 - Земи. Постановлението е
връчено на дружеството по електронен път на 21.05.2020 г. и не е обжалвано от
длъжника по реда на чл. 197 от ДОПК.
С
обжалваното ПНПОМ изх. № С200016-023-0003130/15.10.2020 г., издадено на
основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в БАНКА ДСК АД и в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за сумата от 1 770 051,84
лв. Постановлението е издадено във връзка с постъпило повторно искане №
Р-16001620002210-039-001/14.10.2020 г. от Ф.Г.К., на длъжност главен инспектор
по приходите, направено в хода на ревизионното производство, в което е посочен
нов предполагаем размер на публично вземане, което следва да се обезпечи от
публичния изпълнител, а именно 1 770 051,84 лв.
След
получаване на информация за приключило ревизионно производство на длъжника с
издаване на Ревизионен акт № Р-16001620001400-091 -001/16.10.2020 г.,
публичният изпълнител е издал на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК Постановление
№ С200016-139-0002077/28.10.2020 г., с което е продължил действието на
наложените обезпечителни мерки - възбрана на недвижими имоти и запор на банкови
сметки.
За
неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че в обжалваните
постановления липсва анализ на финансовото и имотното състояние на длъжника, с
което е нарушен принципа на съразмерност, посочен в чл. 6, ал. 2 от АПК.
Посочено
е в тази връзка, че в обжалваното ПНПОМ изх. № С200016-023-0003130/15.10.2020
г. публичният изпълнител е изложил подробни мотиви за необходимостта от
допълнително обезпечаване на предполагаемото публично задължение чрез налагане
на запор на банковите сметки. Освен наличието на особен залог върху търговското
предприятие на длъжника в полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е посочено, че е издаден
и друг ревизионен акт, а именно Ревизионен акт №
Р-16001619006844-091-001/08.10.2020 г., с който са установени задължения в
особено големи размери (главница: 1 762 117,14 лв. и лихви: 214 195,61 лв.).
Публичният изпълнител е направил обоснован извод, че след анализ на имотното
състояние на длъжника, се установява, че имуществото му е обременено с тежест,
което ще създаде затруднение за събиране на задълженията на дружеството. При
това положение с цел да бъде защитен интереса на държавата, при спазване на
правата на задълженото лице, следва да бъде наложен запор на банковите му
сметки.
В
хода на административното обжалване също е извършена проверка, при която е
установено, че между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и „Електростомана 2004“ АД е сключен
Договор за особен залог върху търговско предприятие № 100-1929-2 от 31.07.2019
г. с цел обезпечаване Договор за предоставяне на кредитна линия от банката №
100-1929/22.12.2016 г. с максимално разрешен размер на кредита - 8 450 000 лв.
Съгласно договора предмет на особения залог е цялото търговско предприятие на
залогодателя „Електростомана 2004“ АД, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, включващо недвижими имоти, движими вещи, МПС,
краткотрайни и дълготрайни материални активи, нематериални дълготрайни активи,
настоящи и бъдещи вземания, както и всяко бъдещо имущество, което ще бъде
придобито и включено в състава на търговското предприятие. Договорът за особен
залог е вписан в Търговския регистър и в Централния регистър на особените
залози на 07.08.2019 г. Според разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Закона за
особените залози за дата на учредяване на залога в полза на банката следва да
се счита вписването му в Търговския регистър - 07.08.2019 г.
Посочено
е, че договорът за особен залог на търговското предприятие представлява
споразумение между кредитора на едно вземане и длъжника или трето лице, по
силата на което кредиторът може да се удовлетвори сам от заложеното имущество с
предпочитание пред другите кредитори, ако вземането не бъде изпълнено
доброволно и точно. При неизпълнение на вземане, обезпечено с особен залог на
търговско предприятие, заложният кредитор има правото да избере да се
удовлетвори от цялото търговско предприятие като съвкупност или от отделните
негови елементи, като в последната хипотеза същият е длъжен да посочи точно кои
елементи от заложеното предприятие ще продава чрез вписване на предприето
пристъпване към изпълнение в Централния регистър на особените залози.
Принудителното удовлетворяване на заложния кредитор, включително при
удовлетворяване от отделни елементи на заложеното предприятие по реда на 303,
като напр. от определен недвижим имот, става чрез продажба на имота съгласно
правилата на чл. 183 и сл. ЗЗД. Заложният кредитор продава от свое име, за
сметка на залогодателя недвижимия имот и има право да получи цената на
заложеното имущество до размера на вземането си - арг. чл. 10, ал. 1, т. 1 303
(в редакцията до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 год.).
С
тези съображения е обоснован извода за правилност на преценката на публичния
изпълнител, че възбраната на недвижимите имоти, които са обект на особен залог
в полза на друг кредитор не може да обезпечи надлежно предполагаемото публично
задължение.
Според
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, доколкото съществува реална пречка публичният
взискател да се удовлетвори от стойността на възбранените имоти, тъй като
същите като част от търговското предприятие на дружеството са предмет на особен
залог, учреден в полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, не може да бъде направен извод
за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичните
вземания. С оглед големия размер на задълженията, наложеният запор върху
налични суми по банкова сметка, ***итежава информация, се явява възможна и
допустима гаранция за обезпечаването на дълга, с оглед охраняване на държавните
интереси.
Ето
защо е приета за правилна констатацията на публичния изпълнител, че ще се
затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане, което пък от
своя страна обосновава обезпечителна нужда и необходимост да бъдат предприети
действия за налагането на обезпечителни мерки върху наличното имущество на
длъжника, включително върху суми, находящи се по банковите му сметки.
Относно
обжалваната ППДПОМ изх. № С200016-139-0002077/28.10.2020 г. е прието, че в процесния
случай фактическият състав, визиран от чл. 121, ал. 6 от ДОПК, е осъществен. С това
ППДПОМ (изх.
№ С200016-139-0002077/28.10.2020 г.)
се продължава действието на наложените с ПНПОМ изх. №
С200016-023-0001532/14.05.2020 г. и ПНПОМ изх. № С200016-023-0003130/15.10.2020
г. предварителни обезпечителни мерки. Обезпечителните мерки са от същия вид и
върху същото имущество, а именно: възбрана на четири недвижими имота и запор на
банкови сметки в две търговски банки. Констатирано е също, че обжалваното
постановление е издадено в предвидения в разпоредбата на чл. 121 ал. 6 от ДОПК
едномесечен срок от издаване на ревизионния акт.
С
тези съображения, ответният административен орган е формирал крайния си извод
за законосъобразност на оспорените пред него постановления.
ІV. За правото:
6. В случая,
административното производство по постановяване на оспореното решение, е
осъществено по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК от материално компетентен орган и
е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт, който е
постановен в изискваната от закона форма.
7. С оглед разрешаването на текущия административноправен спор, необходимо тук
на първо място е да се посочи следното:
По
правното си естество предварителното обезпечаване на вземане, уредено в чл. 121
от ДОПК, означава предприемане на конкретни процесуални действия от страна на
приходната администрация, чиято цел е да се гарантира събирането на едно
бъдещо, все още неустановено по основание и размер, вземане. От това на първо
място следва, че основателността на тези процесуални действия пряко зависи от
вероятната дължимост на въпросното вземане, която ще бъде установена в текущото
ревизионно производство. Налагането на предварителни обезпечителни мерки пряко
засяга правната сфера на ревизираното лице и то въз основа не на окончателно
установено по основание и размер вземане, а на предполагаемо бъдещо такова.
Поради тази причина, законодателят е предвидил определени предпоставки и
критерии във връзка с приложението на обсъждания институт.
Нуждата
да се обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане възниква поради
опасността публичният изпълнител да не открие в деня на изпълнението
секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят публичния взискател. Ето
защо, в чл. 195, ал. 2, във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК е посочено, че
обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение. Действително, обезпечителната мярка
представлява едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението
на конкретно вземане. Следва обаче да е налице съответствие между същата и
справедливия интерес (на длъжника) да се задоволи обезпечителната нужда на
публичния взискател, без ненужно обременяване на длъжника. Това произтича пряко
от основните принципи в административното производство, част от което е и събирането
на публичните вземания. Касае се за принципа на съразмерност, залегнал в
разпоредбата на чл. 6 от АПК /приложим по препращане на § 2 от ДР на ДОПК в
настоящото производство/. Съдържанието на посочения принцип се свежда до
упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. И накрая, в ал. 5 на чл. 6 от АПК
е посочено, че административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Проявна форма на този принцип е и правилото, залегнало изрично в нормата на чл.
195, ал. 7 от ДОПК, че обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на
държавата или общините.
8. В конкретния случай, противно на
твърденията на дружеството-жалбоподател, този принцип не е нарушен.
Това е така, защото публичният изпълнител е предприел всички необходимо мерки за издирване имуществото на длъжника, върху което да наложи процесните предварителни обезпечителни мерки, така че те да съответстват на вземанията на държавата.
В
тази връзка публичният изпълнител е установил, че дружеството разполага с
четири недвижими имота (подробно
описани в ПНПОМ на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. №
С200016-023-0001532/14.05.2020 г. и в издаденото впоследствие на основание чл.
121, ал. 6 от кодекса Постановление за
продължаване на тяхното действие изх. № С200016-139-0002077/28.10.2020 г.), които са част от търговското предприятие на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА – 2004“ АД,
върху което обаче е учреден особен залог в полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за
обезпечаване на кредит в размер на 8 450 000,00 лв., отпуснат въз основа на
Договор за предоставяне на кредитна линия № 100-1929/22.12.2106 г. и
допълнителни споразумения № 1/2017 г., № 2/2018 г., № 3/2018, № 4/2019 т. и №
5/219 г.
Освен
изложеното, макар само това е да било достатъчно да се предприемат действия по
налагане и на спорните ПОМ (запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми предоставени за
доверително управление, находящи се в Банка ДСК АД и в Юробанк България АД, с
ПНПОМ на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С200016-023-0003130/15.10.2020
г., продължени с ППДПОМ на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. №
С200016-139-0002077/28.10.2020 г.),
следва да се констатира, че и балансовата стойност на процесните имоти,
възлизаща общо на 803 076,94 лв., не е била достатъчна да обезпечи нито предполагаемото
(1 770
051,84 лв.), нито
установеното с РА № Р-16001620001400-091-001/16.10.2020 г. на ТД на НАП гр.
Пловдив (1 656
525,89 лв. главница и 136 074,90 лихви), публично вземане. Казано с други думи, дори и да не
беше учреден особен залог в полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД върху търговското предприятие на
„ЕЛЕКТРОСТОМАНА – 2004“ АД, налагането на спорните ПОМ (запор върху налични
и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касети, както и суми предоставени за доверително
управление, находящи се в Банка ДСК АД и в Юробанк България АД), пак би било съответно на материалния
закон.
При
това положение крайният извод на съда е, че наложените ПОМ - запори върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касети, както и суми предоставени за доверително управление, находящи се в
Банка ДСК АД и в Юробанк България АД, с ПНПОМ на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С200016-023-0003130/15.10.2020 г., продължени с ППДПОМ на основание
чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. № С200016-139-0002077/28.10.2020 г., се явяват
фактически и правно обосновани.
В
случая следва да бъде спомената разпоредбата на чл. 199 от ДОПК, в която е
предвидена възможност за замяна на наложените обезпечителни мерки с друг вид
равностойно обезпечение, като съгласно ал. 2 без съгласието на публичния
взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари,
неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, и която
възможност за замяна би могла да бъде реализирана по искане на длъжника във
всеки един етап от производството, в случай, че конкретно наложените мерки,
възпрепятстват или затрудняват в една или друга степен дейността на лицето.
9. Извършените действия по разпореждане
с процесните недвижими имоти след налагане на възбраната от страна на приходна
администрация – апортирането им като непарична вноска в капитала на новоучреденото
от жалбоподателя ЕООД „ЕР ЕСТЕЙТ“, съответно тяхната балансова стойност в
последното, са ирелевантни за разрешаване на настоящия административноправен
спор.
Относима
в случая е единствено балансовата стойност на активите в счетоводните книги и баланса на дружеството-жалбоподател.
Освен изложеното само за пълнота следва да се посочи, че
според чл. 453, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 206 ал. 1 ДОПК на взискателя и на присъединилите се
кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни
права, които не са били вписани преди възбраната, а самата възбрана разбира се
поражда действие само ако длъжникът е собственик на възбранения имот, какъвто
очевидно е настоящия случай.
10.
При това положение, ще следва да се приеме, че оспореният
в настоящото производство резултат, е постановен в съответствие с материалния
закон. Не се констатират нарушения на процесуалноправните норми. Властническото
волеизявление е облечено в писмена форма, в която са обективирани фактическите
и правни основания за постановяването му. Спазена в пълнота е целта, която
закона преследва с издаването на актове от категорията на процесните такива.
Изложеното до тук обуславя извод за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да
бъде отхвърлен.
11. Предвид изричната правна регламентация в чл. 197, ал. 4 от ДОПК, настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
V. За разноските:
12.
При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на
Национална агенция за приходите, се дължат извършените разноски по
осъществената юрисконсултска защита. Те се констатирах в размер на 500 лв.
съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1, във вр. с
чл. 144, ал. 1 и чл. 197 от ДОПК,
Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Н.С.С., против Решение № 367/18.11.2020 г.,
издадено от Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което са потвърдени Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки (ПНПОМ) на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С200016-023-0003130/15.10.2020
г. и Постановление за продължаване
действието на предварителни обезпечителни мерки (ППДПОМ) на основание чл. 121,
ал. 6 от ДОПК изх. № С200016-139-0002077/28.10.2020 г. в частта, с която е наложен запор върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касети, както и суми предоставени за доверително управление,
находящи се в Банка ДСК АД и в Юробанк България АД, и двете издадени от Г.Т.на
длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Н.С.С., да
заплати на Национална агенция за приходите, сумата в размер на 500 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/