Решение по дело №8855/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 180
Дата: 11 януари 2023 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20211110208855
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110208855 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И. Д. с ЕГН –**********, жив. в /адрес/
срещу Наказателно постановление № 20-4332-019001 от 23.10.2020 г.,
издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление, поради което моли за неговата отмяна. Същият оспорва
фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като
твърди, че не отговарят на действителността.
Жалбоподателят -редовно призован за съдебно заседание, не се явява и
не изпраща представител.
Въззиваемата страна Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не
релевира становище по жалбата.
1

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 664006 от
14.10.2020 г. на мл.автоконтрольор при ОПП –СДВР е установено, че на
същата дата, около 16.20 часа в гр.София, по бул.“Прага“ с посока на
движение от бул.“Христо Ботев“ бул.“Витоша“ жалб.Д. И. Д. с ЕГН :
********** управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ 120 с рег.№ СА
9236 ХВ, като след кръстовището с бул.“П.Славейков“ използвал мобилен
телефон по време на управление на МПС, без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете. При извършената му проверка е
установено, че водачът е сам в автомобила. В акта е отразено, че е нарушена
разпоредбата на чл.104а от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление № 20-4332-019001 от 23.10.2020 г., издадено от Началник
група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50,00 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Р. Г. У. и В. Р. В., както и от приложените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:

Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП съдържа забраната за водача на
моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съдът
намира, че извършеното от жалб. Д. И. Д. нарушение е безспорно установено
от събраните по делото доказателства и в частност показанията на свид. Р. У.,
2
от които се установява, че по време на управление на автомобила
жалбоподателят е използвал мобилния си телефон, като не е бил снабден със
съответно устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете. Посоченият свидетел лично е възприел извършеното нарушение и
пресъздава пред съда непосредствените си възприятия по един логичен,
последователен и категоричен начин.
Свидетелят В. В. потвърждава, че описаното в акта за установяване на
административно нарушение отговаря на действителността, но поради
изминалия период от време същият не може да даде повече сведения по
случая.
Твърденията, изложени в жалбата досежно това нарушение не само не
са подкрепени с доказателства, но се противопоставят на събраните такива в
хода на съдебното следствие.
Санкционната норма на чл.183, ал.4 т.6 от ЗДвП предвижда глоба в
размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В този
смисъл административно - наказващият орган законосъобразно е наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 50 лева.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието
на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
постановлението.
Съобразени са всички изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в
достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере
конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си.
Нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран, е безспорно
установено от събраните по делото доказателства. В тази насока съдът намира
за неоснователни доводите на жалбоподателя.

3
Водим от горното, Софийски районен съд,


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-019001 от
23.10.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Д. И. Д. с ЕГН –**********,
жив. в /адрес/на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50,00 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП.


Решението може да се обжалва пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ИВ. ДР. с ЕГН –**********, жив. в
/адрес/ срещу Наказателно постановление № 20-4332-019001 от 23.10.2020 г.,
издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление, поради което моли за неговата отмяна. Същият оспорва
фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като
твърди, че не отговарят на действителността.
Жалбоподателят -редовно призован за съдебно заседание, не се явява и
не изпраща представител.
Въззиваемата страна Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не
релевира становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 664006 от
14.10.2020 г. на мл.автоконтрольор при ОПП –СДВР е установено, че на
същата дата, около 16.20 часа в гр.София, по бул.“Прага“ с посока на
движение от бул.“Христо Ботев“ бул.“Витоша“ жалб.Д. ИВ. ДР. с ЕГН :
********** управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ 120 с рег.№
ХХХХХ като след кръстовището с бул.“П.Славейков“ използвал мобилен
телефон по време на управление на МПС, без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете. При извършената му проверка е
установено, че водачът е сам в автомобила. В акта е отразено, че е нарушена
разпоредбата на чл.104а от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление № 20-4332-019001 от 23.10.2020 г., издадено от Началник
група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50,00 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Р.Г.У. и Вл.Р.Вл., както и от приложените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
1

Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП съдържа забраната за водача на
моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съдът
намира, че извършеното от жалб. Д. ИВ. ДР. нарушение е безспорно
установено от събраните по делото доказателства и в частност показанията на
свид. Р.У., от които се установява, че по време на управление на автомобила
жалбоподателят е използвал мобилния си телефон, като не е бил снабден със
съответно устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете. Посоченият свидетел лично е възприел извършеното нарушение и
пресъздава пред съда непосредствените си възприятия по един логичен,
последователен и категоричен начин.
Свидетелят Вл.Вл. потвърждава, че описаното в акта за установяване
на административно нарушение отговаря на действителността, но поради
изминалия период от време същият не може да даде повече сведения по
случая.
Твърденията, изложени в жалбата досежно това нарушение не само не
са подкрепени с доказателства, но се противопоставят на събраните такива в
хода на съдебното следствие.
Санкционната норма на чл.183, ал.4 т.6 от ЗДвП предвижда глоба в
размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В този
смисъл административно - наказващият орган законосъобразно е наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 50 лева.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието
на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
постановлението.
Съобразени са всички изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в
достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере
конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си.
Нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран, е безспорно
установено от събраните по делото доказателства. В тази насока съдът намира
за неоснователни доводите на жалбоподателя.



2
Решението може да се обжалва пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:













3