РЕШЕНИЕ
№ 1025
гр. Добрич, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20223230100712 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от
ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 3609/2021 г. Добричкият районен
съд със заповед № 1394/25.11.2021 г. е разпоредил ДЛЪЖНИКЪT П. В. С. с
ЕГН ********** от гр. Д., ул. „С.“ *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.” ЕООД ЕИК
*** гр.С. , район Т. , бул.”****, по банкова сметка IBAN:***, BIC:***
следните суми: 49,80 лв. /четиридесет и девет лева 80 ст. / - дължими суми за
незаплатени електронни съобщителни услуги по договор/и с кл.№
17189816001 от 18.01.2019г., предоставени от „Б. т. к.“ЕАД за периода
22.01.2019г. – 22.04.2019г. , за които са издадени фактури с №***г., ***. и
****/23.04.2019г., които вземания са прехвърлени с Договор за цесия от
24.02.2020г. на С.Г Г. ЕАД и с Договор за цесия и Анекс от 10.03.2020г. на
„Ю.“ ЕООД; 12,84 лв. /дванадесет лева 84 ст. / - мораторна лихва за забава за
периода 22.01.2019г. – 22.04.2019г.; 25 лв. /двадесет и пет лева/ - платена
държавна такса; 180 лв. /сто и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение с
ДДС.
Съобщението до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и
настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от
домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по
1
призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с
указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви
в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На основание чл. 47,
ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с
изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП В. офис Д., е установено, че
длъжникът няма регистрирани трудови договори към настоящия момент. В
изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от
2017г./ съдът с разпореждане № 542 от 28.01.2022 г. е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба
/предмет на настоящото гр. дело № 712/2022 г./ срещу длъжника, като е
предявил иск за установяване съществуване на вземането му относно част от
процесните суми, а именно: 49,80 лв. /четиридесет и девет лева 80 ст. / -
дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги по договор/и с
кл. **** от 18.01.2019г., предоставени от „Б. т. к.“ЕАД за периода
22.01.2019г. – 22.04.2019г. , за които са издадени фактури с № ***г., ***г. и
****/23.04.2019г., които вземания са прехвърлени с Договор за цесия от
24.02.2020г. на С.Г Груп ЕАД и с Договор за цесия и Анекс от 10.03.2020г. на
„Ю.“ ЕООД;
Според върнатите по делото съобщения ответникът не е открит на
регистрираните от него постоянен и настоящ адрес. Съгласно извършената по
реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне
достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Н.”
служебна справка постоянният и настоящ адрес на П. В. С. с ЕГН **********
е гр. Д., ул. „С.“ №****.
Двуседмичният срок на поставеното по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК
уведомление е изтекъл, като ответникът не се е явил за получаване на
процесните книжа и документи. Съобразно правилото на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
съобщението се смята връчено с изтичането на двуседмичния срок от
залепване на уведомлението, с оглед на което на ответника следва да бъде
назначен особен представител на разноски на ищеца на основание чл. 47, ал.
6 от ГПК.
2
Извършена е и справка от ТД на НАП – Варна, офис Д. за
регистрираните трудови договори на името на ответницата, с оглед нейното
призоваване по месторабота (чл. 47, ал. 3 от ГПК), но не е открита
информация за наличието на сключени трудови органи от същата.
С разпореждане от 22.04.2022 г. съдът е назначил на основание чл. 47,
ал. 6 от ГПК, на ответника особен представител – адвокат от Адвокатска
колегия – гр. Д. С писмо с изх. № 593/25.05.2022 г. Председателят на АК – гр.
Д. е уведомил съда, че за особен представител е определен адвокат Я. А. Я. от
Адвокатска колегия – гр. Д.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК П. В. С., чрез назначения й особен
представил адвокат Я. Я. от АК – гр. Добрич, не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседания особеният представител оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан.
Според изложените в исковата молба твърдения, между ответника и
„БТК“ ЕАД е бил налице сключен договор за предоставяне на мобилни
услуги. Сочи се, че е налице неизпълнение от страна на абоната на услугите,
в лицето на ответника на задълженията по сключените договори, неплащане в
срок на ползваните мобилни услуги. Според ищеца е налице е сключен
договор за цесия между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Г.” ООД - праводател на „С.Г. Г.“
ЕООД, по силата на който са прехвърлени вземанията по процесния договор.
В последствие между ищеца и „С.Г.Г.” ООД е сключен друг договор за цесия,
в резултат на който, ищецът е придобил вземането по процесните договори. В
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, ответника от
своя страна следва да установи извършено погашение в срок.
Във връзка със сключените договори за цесия, следва да се установи
уведомяването на ответника, в тежест на ищеца е да установи вземането си по
основание и по размер. Ответникът следва да установи, че е погасил и е
изпълнил задълженията си, които са възникнали във връзка с договора за
предоставяне на мобилни услуги от 12.02.2018г.
Във връзка с отговора на исковата молба ищецът е представил молба-
становище. Прави се искане съдът да приеме за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство за доставени на ответника
далекосъобщителни услуги. Настоява се, че „Ю.“ЕООД е встъпило с правата
3
си на кредитор, въз основа на валидно сключени договори за цесия, по силата
на които в полза на ищеца са прехвърлени всички вземания, произтичащи от
процесния договор, сключен между „БТК“ЕАД и Д. А. Д.
Според ищеца, ответникът е бил надлежно уведомен във връзка със
сключените договори за цесия. Настоява се от ищеца, че „БТК“ЕАД е
изправна по договорите страна, доставените са процесните мобилни услуги, в
посочения от ищеца обем, поради което се настоява за тяхното заплащане.
Поддържат се твърденията за валидно упражнено право за прекратяване на
процесните договори от страна „БТК“ ЕАД, а като последица се претендира
присъждане на мораторни лихви, а също така се поддържа и изявлението за
законосъобразност на договорна неустойка. Съобразно изложеното ищецът
настоява предявеният иск да бъде уважен, ведно със законните последици от
това.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на иска е чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК.
Основателността на така заявената претенция е поставена в зависимост от
активността на ищеца да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между „БТК“ ЕАД и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на твърдения договор за мобилни
услуги, неговото съдържание, че услугите предмет на договора са
предоставени, че за ответната страна е възникнало задължението /с настъпил
падеж/ да заплати насрещната цена за ползваната услуга, както и че
процесните вземания са били прехвърлени по надлежен ред, респ., че
длъжникът правновалидно е уведомен за цесията от предишния кредитор
(цедента по арг. на чл.99, ал.4 от ЗЗД).
От събраните по делото писмени доказателства, които не са оспорени
от ответната страна, съдът приема, че между „Б. т. к.” ЕАД, и П. В. С. е
сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер **** от дата 18.01.2019 г., с който е уговорена за ползване мобилна
услуга за номер ****, при условията на тарифен план S. L. с месечна
абонаментна такса 24.99 лева. Срокът на споразумението е бил 24 месеца - до
дата 18.01.2021г. Въз основа на посочения договора са издадени фактури №
4
*** г., 1*** г., ****/23.04.2019 г., за периода от 22.01.2019 г. до 22.04.2019 г.,
а именно:
фактура № *****. с начислена за отчетен период: 22.01.2019 г. -
21.02.2019 г. за сума в размер на 26,24 лв. /с ДДС/, от които:
за Месечен абонамент S. L. – 20,82 лева,
SMS – 1,05 лева
ДДС ставка 20% - 4,37 лева
Дължимата сума е платима в срок 11.03.2019 г.
фактура № ****/22.03.2019 г. с начислена за отчетен период 22.02.2019 –
21.03.2019 г. сума в размер на 24.98 лв /с ДДС/, от които:
за Месечен абонамент S. L. - 20.82 лева - ДЦС ставка 20% -4.16 лева
Дължимата сума е платима в срок 08.04.2019 г.
фактура № ***/23.04.2019 г. с начислена за отчетен период 22.03.2019 –
21.04.2019 г. сума в размер на 0.50 лв., които представляват лихва за
забавено плащане. Дължимата сума е платима в срок 09.05.2019 г.
Не се спори по делото, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги,
фактурирани за три последователни отчетни месеца 02/2019, 03/2019 и
04/2019 на стойност 51.72 лева, от които ищецът претендира за част от тях, за
която е издадена заповедта за изпълнение на парично за задължение - 49.80
лв. (четиридесет и девет лв. и 80 ст.). След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
клиентски номер № **** на дата 22.05.2019 г. крайна фактура № ***, като
датата на деактивация на процесния абонамент е 14.05.2019 г.
Установява се по делото, че „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземането си,
предмет на процесния договор на дружеството „С.Г. Г.“ ООД. Впоследствие
поченото дружество е прехвърлило на ищеца вземането си по договора.
Ищецът е инициирал производство по реда на чл. 410 от ГПК и след като в
негова полза е била издадена заповед за изпълнение, за ищеца е налице
правен интерес да бъде признато за установено в отношението между
страните дължимостта на процесните суми. Прехвърлянето на вземане
(цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го
прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие
между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера
в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Тъй като цесията засяга
интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания
длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на
длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД. За да породи действие,
съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Без
да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с
оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и
кредиторите на цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
5
стария кредитор (цедента), правно релевантно за действието на цесията е
единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария
кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия
кредитор). Вземането преминава от предишния кредитор върху новия
кредитор в момента на сключване на договора, но тъй като длъжникът не знае
за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а
задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от
предишния кредитор.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О.,
ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О.,
ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК-
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В настоящия случай ищцовото дружество е ангажирало доказателства
както за валидното съобщаване на договорите за цесия на длъжника, така и
относно обстоятелството какво точно вземане срещу ответника е
прехвърлено. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение №
3/16.04.2014 г. по търговско дело № 1711/2013 г. по описа на І т.о. на ВКС
относно поставения въпрос за значението на уведомяването на длъжника за
цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата
молба от цесионера като настъпил в хода на производството по предявен от
цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане факт, е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, представлява
надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр.1-во от Закона за
задълженията и договорите, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание на чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията
и договорите; то следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл. 235, ал. 3 от
ГПК (в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело №
12/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС).
Такава е настоящата хипотеза, като към исковата молба са представени
процесните договори за прехвърляне на вземания; изрични пълномощни, с
които цедентът упълномощава цесионера да изпрати уведомленията до
длъжниците във връзка със сключените договори за цесия; потвърждения за
сключените цесии приложение №1 към договорите за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) с изрично посочване на конкретните
прехвърлени вземания; уведомления (уведомителни писма) за извършените
прехвърляния на вземания от представител на упълномощения цесионер
В този случай според съдебната практика на Окръжен съд – Добрич,
6
обективирана в Решение № 16/17.02.2016 г. по въззивно търговско дело №
6/2016 г. и Решение № 115/12.10.2016 г. по въззивно търговско дело №
177/2016 г., депозирането на исковата молба, която е придружена с
документите, обективиращи цесиите, следва да се счита за съдебна форма на
предявяване на цесиите спрямо длъжника и трябва да бъде съобразено от
съда.
За да бъде уважен предявения положителен установителен иск по чл.
422 от ГПК е било необходимо ищецът да е доказал съществуването на
валидно и изискуемо вземане в негова полза срещу ответника. В процесния
случай на първо място ищецът успя да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между „Б.Т.К.” ЕАД и ответника, което да
съставлява източник на претендираното задължение на ответника. То е
възникнало въз основа на сключен между тях Договор за електронни
съобщителни услуги.
От анализа на събраните по делото доказателства са налага извода, че
длъжникът е сключил посочените по-горе договори като липсват
доказателства по делото ответникът да е изпълнил в срок поетите към ищеца
задължения, предмет на обсъжданите договори за предоставяне на мобилни
услуги.
След като в уговорените между страните срокове потребителят не е
изпълнил задълженията си по описаните по-горе договори да заплати
дължимите суми за предоставени му далекосъобщителни услуги в полза на
оператора е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410, ал. 1 от ГПК. След като тази заповед е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то за кредитора на вземането е налице
правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване
дължимостта на процесните суми.
С извършеното на всички посочени по-горе действия, неоспорени от
ответницата, доставчикът на мобилни услуги е изпълнил задължението си по
договора. Задължение на купувача е да получи услугата и да заплати цената
й. Безспорно е установено, че ответницата не е изпълнила задълженията си по
този договор като дължи възнаграждение за предоставените му мобилни
услуги за изследвания период.
В настоящия случай възникналите между страните взаимоотношения
следва да се регулират и от разпоредбите на договора за търговска продажба -
7
чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288
от ТЗ/. Задължение на оператора на мобилни услуги е да достави гласови
услуги по мрежата; услуги за осъществяване на спешни повиквания; услуги с
безплатен достъп; услуги с добавена стойност; достъп до интернет; пренос на
факсимилни съобщения; пренос на данни. Задължение на потребителя е да
заплати в уговорените между страните срокове цената на потребените услуги.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме,
че изтъкнатите от ответника възражения нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи
такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на
кредитора.
В този смисъл предявеният иск за признаване за установено по
отношение на ответника, в качеството му на кредитополучател по процесния
договор, и длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело №
3609/2021 г., че дължи в полза на ищеца процесната сума, по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 415 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Искането за присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното
и настоящото производства се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК. Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от иска, като ответникът следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото
производство. В случая разноските в заповедното производство възлизат на
сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/.
По отношение на разноските по гр. дело № 1824/2021 г. по описа на
Добричкия районен съд, настоящият състав намира, че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдена сумата от 505 лв. /петстотин и пет лева/.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
ДЛЪЖНИКЪТ П. В. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „*** ап. *** ДЪЛЖИ
по със заповед № 1394/25.11.2021 г. на Добричкия районен съд по ч. гр. дело
8
№ 3609/2021 г. в полза на кредитора „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул. „*****, представлявано от
управителя Ю. Б. Ц., сумата от 49,80 лв. /четиридесет и девет лева 80 ст. / - за
незаплатени електронни съобщителни услуги по договор/и с кл.№ ****от
18.01.2019 г., предоставени от „Б. т. к.“ ЕАД за периода 22.01.2019 г. –
22.04.2019 г., за които са издадени фактури с №№ ***/22.02.2019 г.,
***/22.03.2019 г. и ****/23.04.2019 г., които вземания са прехвърлени с
Договор за цесия от 24.02.2020г. на „С.Г Г.“ ЕАД и с Договор за цесия и
Анекс от 10.03.2020 г. на „ЮБЦ“ ЕООД.
ОСЪЖДА П. В. С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Д., ул. „***, ет. *, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.”, бул.
„******представлявано от управителя Ю. Б. Ц., сумите от: 205 лв. /двеста и
пет лева/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 3609/2021 г. по описа на
Добричкия районен съд съдебни разноски; 505 лв. /петстотин и пет лева/,
представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9