№ 3522
гр. София , 20.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110148078 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 390, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на К. М. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: град София,
,,,,,,,,,,,,,, чрез адвокат И.А. И., адвокат от САК, със съдебен адрес: гр. София, ,,,,,,,,,,,,,
против ИБ Ш. , ЕГН **********, с постоянен адрес - град София, ,,,,,,,,,,,,,,,,,,.
Молителят иска допускане на обезпечение на описания в молбата осъдителен иск за
сумата от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/ от общо 28 987, 39 лв. /двадесет и осем
хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/, като се иска да
бъде наложена обезпечителна мярка – „Спиране на изпълнението на Решение по гр.дело №
16560/2020 година по описа на Софийски районен съд в частта, в която К. М. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град София, ,,,,,,,,,,,,, е осъден да опразни и върне на ИБ Ш. ,
ЕГН **********, с постоянен адрес - град София, ,,,,,,,,,,,,,,,,,, недвижим имот, находящ се в
град София, кв.Бояна, ул.“Панорамен път“ № 24Г.
Към молбата са приложени писмени доказателства – незаверено копие от Решение по
гр.д. №16560 от 2020 на СРС; Договор между К. М. Й. и “Е” АД с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,;
Количествено-стойностна сметка към Договор между К. М. Й. и “Е” АД с ЕИК ,,,,,,,,,,,,,;
Фактура №233 от 12.03.2018г.; Фактура № 12 от 06.03.2018г.; Фактура № 232 от
05.03.2018г.; Фактура № 235 от 23.03.2018г.
Настоящият съдебен състав след като се запозна с молбата и извърши анализ на
твърдяното в нея приема, че искането за обезпечение на бъдещ иск, следва да се
отхвърли поради следното:
Категорично е, че по своята правна същност обезпечително производството е уредена
от закона самостоятелна форма за защита на граждански права. То от своя страна доколкото
засяга съдебна намеса в правната сфера на ответника се следва и е допустимо при
кумулативното наличие на регламентираните в ГПК предпоставки – по аргумент от
разпоредбата на чл. 391 от ГПК.
При горното съдът е длъжен да следи и прецени наличието на: допустимост на
бъдещата исковата защита, вероятна основателност на същата, която следва да се изведе от
анализа на представените на този етап от обезпечителното искане писмени доказателства –
приложените към молбата такива писмени доказателства, адекватност на търсената
обезпечителна защита и искана обезпечителна мярка.
Следва да се посочи, че в настоящето производство не се изисква провеждане на пълно
доказване, необходимо при провеждане на евентуалната бъдеща искова защита за
1
определяне на последната като основателна или неоснователна/, и обезпечителна нужда от
постановяване на обезпечението, както и посочване от молителя на адекватна на вида и
естеството на охраняваното право обезпечителна мярка.
При горния анализ на характера на производството и предпоставките за допустимост и
основателност на заявеното искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, настоящия
съдебен състав приема заявения бъдещ иск за допустим и вероятно основателен.
С разглежданата молба съдът приема, че е заявен конкретен бъдещ иск, доколкото
съдът допуска обезпечение на бъдещ иск не абстрактно и по принцип, а във връзка с точно и
конкретно определен иск, който ще бъде предявен. Несъмнено е, че в разглежданата молба
са посочени всички съществени елементи на основанията на които бъдещият ищец основава
бъдещата си искова претенция, така, както са изискванията на чл. 127 ал.1 от ГПК.
Бъдещият ищец е описал детайлно обстоятелствата, на които основава претенцията си,
посочил е и е описал от какви факти и обстоятелства произтичат отношения между него и
бъдещия ответник.
Така бъдещия ищец сочи, че като наемател има вземане от наемодателя – бъдещ
ответник във връзка със сторени подобрения в наетия имот. По отношение на наетия имот
твърди, но не доказва, че има влязло в сила съдебно решение за опразването му.
Представеното съдебно решение, не е подписано, няма отбелязване да я влязло в сила, а
съдът не дължи служебна проверка за тези факти.
От представените писмени доказателства можа да се изведе вероятна основателност на
твърдението за извършени подобрения в чужд имот за сочената от бъдещия ищец сума,
която ще се дължи от бъдещия ответник, за чиято имот с извършените подобрения се е
увеличила стойността, до размера на обедняването на бъдещия ищец.
При горното е категоричен извода на съда, че бъдещата искова претенция е допустима
– произлиза от лице, което има правен интерес, родово подсъдна е на районен съд като
първа инстанция, доколкото цената на осъдителния иск е под 25 000,00 лева, искането за
допускане на обезпечение по аргумент от чл.390 ал.1 от ГПК е заявено пред съда по адрес на
бъдещия ищец.
Относно вероятната основателност на бъдещия иск, съдът следва да посочи, че на
фазата на обезпечителното производство не е необходимо провеждането на пълно главно
доказване по смисъла на чл.154 от ГПК. При това от приложените към молбата за допускане
на обезпечение писмени доказателства може да са направи извод за наличието на наемно
отношение между страните и възникване на притезание за бъдещия ищец да получи сумата
на извършените подобрения в чуждия имот.
Категорично е, че и с оглед на формулирания петитум на бъдещия иск, който
съответства на сочените в молбата основания за предявяване на бъдещия иск е налице
вероятна основателност на същия.
По аргумент от разпоредбата на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК съдът приема, представените с
молбата писмени доказателства за убедителни такива – по отношение на договорът и
фактурите за ремонтни дейности.
Въпреки горното, съдът не може да направи извода, че в казуса, са налице в
кумулативност всички посочени по–горе условия за допускане на исканото обезпечение и
налагане на сочената от бъдещия ищец обезпечителна мярка.
Вярно е, че по смисъла на чл.397, ал.1 т.3 от ГПК – обезпечението се извършва чрез
други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно
превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.
В смисъла на „спиране на изпълнението“ се има предвид законодателно – спиране на
изпълнението във висящ изпълнителен процес. Така посоченото спиране на изпълнението
по смисъла на чл.397, ал.1, т.3 от ГПК се различава от хипотезите на спиране на
2
изпълнението на съдебно решение – такова по смисъла на чл.303 във връзка с чл.282 от ГПК
и по смисъла на чл.282 от ГПК.
В казуса осъдителното срещу бъдещия ищец съдебно решение, за което и не се
установява да е влязло в сила не се доказва да е приведено в изпълнение, които изпълнение
да застрашава или накърнява правната сфера на бъдещия ищец. Безспорно е, че същото е от
категорията на актовете по чл.404, ал.1 от ГПК и въз основа на него може да бъде издаден
изпълнителен лист. Но към искането за обезпечение няма такива доказателства и това и не
се твърди.
С оглед на горното защитата търсена от бъдещия ищец, чрез допускане на обезпечение
е преждевременна и е защита срещу бъдещо несигурно събитие, с което не може да се
изведе обезпечителна нужда и такава и не се предполага от фактите в казуса.
На следващо място – соченото решение е постановено в производство по реда на
чл.310 и сл. от ГПК – „Бързо производство“. По аргумент от чл.314, ал.3 от ГПК - по искове
за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за
собственост и за извършени подобрения в имота. Такива е допустимо да се заявят в отделно
исково производство, както и твърди, че ще стори бъдещия ищец. Несъмнено е, че
паричното му вземане може да бъде обезпечено, както и е допустимо да се обезпечи правото
му на задържане на имота докато бъдещия ответник не изпълни насрещното си задължение.
По смисъла на чл.90 от Закона за задълженията и договорите - длъжникът, който има
срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и
неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не
изпълни своето, като в такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с
ищеца. З ада се постигне този резултат, очевидно целян от бъдещия ищец с искането за
допускане на обезпечение се следва двете вземания да са ликвидни и изискуеми, като в
противен случай се постига заобикаляне на закона – така забраната на чл.314, ал.3 от ГПК.
С оглед на изложените аргументи, съдът приема, че следва да отхвърли искането за
допускане на обезпечение. Бъдещия иск е допустим, на не е налице обезпечителна нужда,
поради липса на висящ изпълнителен процес, и не е адекватна исканата обезпечителна
мярка, която за настоящия съдебен състав и не попада в хипотезата на чл.397, ал.1, т.3 от
ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.390, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането за допускане на обезпечение на бъдещия иск предявим от К. М.
Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, против ИБ Ш. , ЕГН
**********, с постоянен адрес - град София, ,,,,,,,,,,,,,,,,,,, с цена на иска за сумата от 24 000
лв. /двадесет и четири хиляди лева/ от общо 28 987, 39 лв. /двадесет и осем хиляди
деветстотин осемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ и налагане на
обезпечителна мярка – „Спиране на изпълнението на Решение по гр.дело № 16560/2020
година по описа на Софийски районен съд в частта, в която К. М. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес: град София, ,,,,,,,,,,,,, е осъден да опразни и върне на ИБ Ш. , ЕГН
**********, с постоянен адрес - град София, ,,,,,,,,,,,,,,,,,, недвижим имот, находящ се в град
София, ,,,,,,,,,,,,.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, който за бъдещия ищец тече от връчването на определението, като
препис от жалбата не се представя за връчване на бъдещия ответник.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4