№ 5984
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507422 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5211/23.05.2022 г., постановено по гр. д. № 73312/2021 г. на СРС, 125
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение №6296/10.06.2022 год. на СРС, 125
състав са уважени частично предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. С. С.
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1834,00 лв., представляваща стойността на доставена от дружеството неплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот и извършено дялово разпределение в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. **** с аб. № 368473, за периода 01.10.2017 г. - 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 07.09.2021 г. до окончателното изплащане,
сумата от 369,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 год. до
31.08.2021 год., сумата в размер на 8,96 лева, представляваща главница за дялово
разпределение от 07.09.2021 год. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2,20 лева,
представляваща мораторна лихва периода от 01.10.2018 год. до 31.08.2021 год., за които
суми по гр. д. № 52151/2021 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 17.09.2021 г. С решението си съдът е разпределил и разноските в заповедното и
исковото производство. Решението е постановено при участие на „Бруната България” ООД
– трето лице-помагач на страната на ищеца. Отхвърля исковете за горницата до пълните
предявени размери. Ответникът е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД и
разноски в размер на 74,79 лева в заповедното производство и в размер на 170,68 лева в
1
производството пред първа инстанция.
Недоволен от постановеното решение ответникът е подал въззивна жалба срещу
частта, с която са уважени исковете на ищеца, на 09.06.2022 г., в която са изложени
твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Като прави следните
възражения. На първо място, грешни са изводите, които е направил съда относно факта, че
ответникът притежава право на собственост или е ползвател на процесния имот. Липсва
представено категорично доказателство относно това обстоятелство. Неправилни са
констатациите и по отношение на сумите за лихва. Оспорва и дължимостта на сумите за
дялово разпределение. Претендира разноски за всички инстанции.
С разпореждане от 10.06.2022 г. съдът е оставил въззивната жалба без движение, като
е дал указания на ищеца да внесе и представи доказателство за внасянето на държавна такса
в размер на 44,29 лева. В отговор жалбоподателят подава молба до съда и Декларация за
материално и гражданско състояние, с които моли съда да го освободи от държавна такса. С
разпореждане от 30.06.2022 год. съдът е уважил искането.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се
намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните
периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до
процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника
дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
2
сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него
право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.)
В потвърждение на горните изводи на съда за наличие на облигационна връзка между
страните в настоящото производство, е и представен Протокол на етажните собственици от
жк. "**** (старо наименование ул. ****) от 07.09.2000 г. за сключване на договор с фирма за
извършване на индивидуалното измерване на потреблението на топлинната енергия, в който
като собственик на процесния апартамент № 8 е посочен ответникът. Ето защо съдът
приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет
страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период
договорът да е преустановил действието си.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период м. 10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието
3
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. №
172/2019 г.).
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
От съдържанието на приетите по делото писмени доказателства- фактури, справки
4
за използвана топлинна енергия и прочее, се установи, че на името на ответника е открита
партида за доставка на топлинна енергия до имота, поради което се приема, че партидата
посочва задълженото лице за съответния имот. Ответникът, откривайки партида на негово
име чрез подаване на молба до дружеството, изразява воля да се обвърже с договора за
предоставяне на топлинна енергия. Не са налице и данни ответникът да е поискал
преустановяване на топлоснабдяването. Доказва се, както, че през процесния период
ответникът е притежавал качеството на клиент на дружеството и ползвател на топлинна
енергия, така и съществуващото облигационно правоотношение между страните.
В останалата част, относно реализирането на останалите предпоставки от
фактическия състав, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд,
поради което и препраща към мотивите на постановеното решение.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съдът следва да разпредели отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 200 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение. Представя
и списък с разноски.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5211/23.05.2022 г., постановено по гр. д. № 73312/2021
г. на СРС, 125 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение №6296/10.06.2022 год.
на СРС, 125 състав, с което са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е признато за установено, че М. С. С. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1834,00 лв., представляваща стойността на доставена от дружеството
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот и извършено дялово разпределение в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** с аб. № 368473, за периода 01.10.2017
г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.09.2021 г. до
окончателното изплащане, сумата от 369,33 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 год. до 31.08.2021 год., сумата в размер на 8,96 лева, представляваща
главница за дялово разпределение от 07.09.2021 год. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 2,20 лева, представляваща мораторна лихва периода от 01.10.2018 год. до
31.08.2021 год.,
ОСЪЖДА М. С. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78,
5
ал. 1 ГПК, сумата от 200 лв., представляваща сума за заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „БРУНАТА” ООД, ЕИК ********* като
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6