№ 958
гр. С, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110148163 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от В. КР. К., ЕГН **********, чрез адв.И., със съдебен адрес
гр.С, ул.”Г” №, ет.1, офис-партер, за признаване за установено по отношение на ответника
“Топлофикация – С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
представлявано от А А, че ищеца не му дължи следните суми: сумата от 25.00 лв.,
представляваща част от общо претендирана сума от 156.17 лв. /1/2 от 312.34 лв./ от
ответника като главница – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е начислил процесните суми по партида,
водена под абонатен № на името на ищеца. Последният обаче оспорва тяхната дължимост
поради това, че липсва основание за начисляването им, а именно липсва облигационно
правоотношение между страните, поради липсата на доставена топлоенергия на предявената
стойност и поради погасяване по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът поддържа становище, че предявеният иск е недопустим поради по-рано
заведен такъв пред СРС, както и поради липсата на правен интерес за ищеца от търсената
частична защита. Отделно от това, поддържа се становище, че е налице висящ съдебен спор
между страните – гр.д.№ 54895/2021 г. по описа на СРС, 76 състав, в който процесуалните
им роли са разменени като предявените искове са положителни установителни, при
произнасянето по които ще се даде в цялост дължимата защита и съдействие на страна за
накърненото й материално право. Като допълнителен аргумент ответникът изтъква, че дори
и при изтичане на определения в закона период от време, в който кредиторът бездейства,
самото му вземане не се погасява, а правото то да нудителен ред.
По съществото на спора се аргументира неоснователност на предявения иск. В тази
насока са изложени подробни съображения за основанието за възникване на задълженията
на ищеца, а именно в качеството му на потребител на топлинна енергия като съсобственик
на процесния имот. Сочи се, че в имота е доставена топлинна енергия на стойността, която е
начислена по процесния абонатен номер, но ищеца не я заплатил, поради което тя е
1
дължима.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искания. Ответникът не се представлява, взема писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от изисканите и приложени преписи от заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и определение
от чл.140 от ГПК, е видно, че между страните е образувано заповедно производство за
процесното вземане за исковия период – ч.гр.д.№ 34138/2021 г. по описа на СРС, 76 състав,
по което длъжникът В. КР. К. е подал възражение. Въз основа на последното е образувано
гр.д.№ 54895/2021 г. по описа на СРС, 76 състав.
Видно от Заповед № РД-41-124/19.02.1991 г. на председателя на ИК на СНС,
процесният имот, за който ответникът твърди, че е доставял топлинна енергия, а именно ап.
№, находящ се в гр.С, ж.к.Д бл., вх., ет., е предоставен като обезщетение по реда на ЗТСУ на
Цана Костова К.а. Същата е майка на Красимир Василев К., а последният е баща на ищеца
Васил Крисимиров К., видно от отразеното в справката от НБДН, приложена на л.96 от
делото.
На общо събрание на етажната собственост, в която се намира процесния имот,
проведено на 24.07.2001 г., е избрано дружеството „Т С“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение, като договор с него е сключен на 26.09.2000 г.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С”
ЕООД, което е осъществявало реален отчет на индивидуалните разпределители в края на
всеки отоплителен сезон, включен в исковия период. Експертът е установил, че в имота
няма монтирани отоплителни тела, свързани към сградната инсталация. Потребената БГВ е
отчитана от един водомер, от показанията на който обаче е видно, че не е изразходвана
топла вода в жилището.
Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 312.33 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на обезщетението за забава.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
2
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Исковете имат за
предмет установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение.
По допустимостта на иска, съдът намира следното:
Въпреки наличието на висящо исковото производство между същите страни с
идентичен предмет, съдът намира предявения иск за процесуално допустим, доколкото в
практиката на ВКС се застъпва становището, че длъжникът може да оспорва претендирано
от кредитора му вземане в производство по чл.410 от ГПК чрез отрицателен установителен
иск или с подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 от ГПК /в тази насока Решение № 76
от 07.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 391/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/.
Доколкото настоящето производство е по-рано образувано от това пред 76 състав на СРС
/гр.д.№ 54895/2021 г./, и исковата молба е подадена по-рано /на 19.08.2021 г./ от
възражението по ч.гр.д.№ 34138/2021 г. по описа на СРС /на 20.08.2021 г./, то предявеният с
нея иск е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Ответникът не оспорва, че при него има открита партида на името на ищеца, водена
под № и по същата са начислени процесните задължения. По отношение наведените в
исковата молба доводи относно липсата на валидно облигационно правоотношение между
страните, съдът намира за нужно да отбележи, че от представената Заповед № РД-41-
124/19.02.1991 г. на председателя на ИК на СНС и справка за родствени връзки на Красимир
Василев К., изготвена от съда чрез НБДН, се установява, че процесния имот е придобит през
1991 г. от Цана Костова К.а, която след смъртта си е оставила за свой наследник Красимир
Василев Костов. Този извод се следва от липсата на отразени в справката други родственици
на Красимир Костов /братя, сестри/, извън неговите родители, съпруга и деца. Красимир
Костов е починал на 13.12.2019 г. и на свой ред е оставил за наследници съпругата си Райна
Владова К.а и двамата си сина – Цветелин Красимиров К. и ищеца В. КР. К..
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона.
В случая по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до
ответника, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и друго лице, различно
от ищеца. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата
на чл.153 от ЗЕ.
От това следва, че за задълженията към ответното дружество за доставена топлинна
енергия, формирани от началото на исковия период, до смъртта на Красимир К. на
12.12.2019 г., ищецът отговаря като негов наследник, съразмерно наследствената си квота от
1/3 ид.ч., а след този момент – на собствено основание като потребител на топлинна
енергия, отново съразмерно квотата си в собствеността от 1/3 ид.ч. /при липсата на
доказателства, че процесния имот е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност/.
Самите задължения за исковия период се установиха по размер от заключението по
съдебно-техническата експертиза, което не беше оспорено от страните и което съдът
кредитира като пълно, обосновано и съответстващо на останалия събран по делото
3
доказателствен материал. С оглед на това съдът приема, че за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., в апартамент №, находящ се в гр.С, ж.к.Д бл., вх., ет., отчитан с абонатен №, е
доставена топлинна енергия на стойност 312.33 лв., която към настоящия момент не е
заплатена, видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
По делото не е спорно също така, че ответникът, в образувано заповедно
производство /ч.гр.д.№ 34138/2021 г. по описа на СРС, 76 състав/, претендира от ищеца
заплащането на ½ от сумата от 312.34 лв. /т.е. 156.17 лв./ за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за процесния имот с абонатен №.
Доколкото задълженията на ищеца възлизат на 1/3 от установената по настоящето
дело стойност на доставена топлинна енергия в процесния имот за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., т.е. на 104.11 лв., то разликата до пълния претендиран от ответника размер
от 156.17 лв. е недължима. Т.е. ищецът не дължи 52.06 лв. от начислените му общо
задължения от 156.17 лв. за исковия период. Доколкото искът е предявен за по-малка сума, а
именно за 25.00 лв., то той следва да бъде уважен изцяло, като се признае, че от тази сума за
отоплителен сезон 2018/2019 г. ищецът не дължи 13.00 лв., а за отоплителен сезон 2019/2020
г. - 12.00 лв.
С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ищецът, който е
направил искане в тази насока и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че
ищецът е заплатил държавна такса от 100.00 лв., която следва да му бъде присъдена изцяло.
Освен това пълномощникът на ищеца претендира възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 вр. ал.1 от Закона за адвокатурата. На адв.Н.И. следва да се присъди възнаграждение
съобразно материалния интерес по делото и предвиденото чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 360.00 лв. с включен ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Топлофикация – С” ЕАД, ЕИК
.., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, че В. КР.
К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ул.”Г” №, ет.1, офис-партер, не му дължи
сумата от 25.00 лв., представляваща част от общо претендирана сума от 156.17 лв. /1/2 от
312.34 лв./ от ответника като главница – стойност на доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за апартамент №, находящ се в гр.С, ж.к.Д бл., вх., ет.,
отчитан с абонатен №, от която сума 13.00 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и
12.00 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация – С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, да заплати на В. КР. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.С, ул.”Г” №, ет.1, офис-партер, сумата от 100.00 лв., представляваща
направени от ищеца разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „Топлофикация – С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 от
Закона за адвкатурата, на адвокат Н.И. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.”Г” №, ет.1,
офис-партер, сумата от 360.00 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство и защита на ищеца В. КР. К., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№
48163/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5