Присъда по дело №381/2024 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ
към присъда № 13/14.03.2025 г. по н.о.х.д. № 381 по описа на Добричкия
районен съд за 2024 г.

На 02.04.2024 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в
Районен съд Добрич обвинителен акт по досъдебно производство № 279/2023
г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Добрич, по който на същата дата е било
образувано производство пред първа инстанция срещу Й. И. Г. от гр. Добрич,
ЕГН **********, за евентуално извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Й. И. Г., на 03
април 2023 г., в гр. Добрич, чрез рязко издърпване с лявата си ръка, причинил
средна телесна повреда на К. Х. М. от гр. Добрич, изразяваща се в косо
счупване на горния край на дясната раменна кост, довело до трайно
затрудняване на движението на горния десен крайник за период от около два
месеца.
Преди даване ход на разпоредителното заседание пострадалата К. Х. М.
заявява, че не предявява граждански иск срещу подсъдимия Й. И. Г. и не желае
да се конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител в
процеса.
В разпоредително заседание, съдът, след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалата; Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила; Няма основания делото да се разглежда
при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се
назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват
съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за
вземане на мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална принуда
по отношение на подсъдимия Й. И. Г.; Съдът е изискал и приложил по делото
актуална справка за съдимост на подсъдимия, по искане на защитата на
подсъдимия е допуснал до разпит в качеството на свидетели Д. П.а К.а, П. Х.
Б. и М. Й.ова Г. като на основание чл. 252, ал. 2 от НПК, съдебното заседание
следва да бъде насрочено в едномесечен срок от разпоредителното заседание.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич
пледира, че от събраните по делото доказателства не е установено по
категоричен и безспорен начин, че травматичното увреждане на пострадалата
е причинено именно от подсъдимия Й. Г., поради което се предлага съдебният
състав да постанови оправдателна присъда. Пледира се на основание чл. 190
1

от НПК сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Подсъдимият Й. И. Г. дава обяснения по повдигнатото му с обвинителния
акт обвинение.
По пренията защитникът на подсъдимия Й. Г. пледира за признаването му
за невинен и оправдаване по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение,
като се навеждат доводи, че липсват доказателства относно съпричастността
на подсъдимия към извършеното деяние.
По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият
заявява: „Съгласен съм с прокурора и защитника ми“ (цитат).
В последната си дума подсъдимият Г. заявява, че иска да бъде оправдан.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал,
настоящият съдебен състав стигна до извода за недоказаност на участието на
подсъдимия в престъплението, в което е обвинен. Този извод съдебният състав
гради въз основа на следните ФАКТИЧЕСКИ и ПРАВНИ констатации:
Представителят на държавното обвинение, изготвил обвинителния акт е
установил, съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт, следната
фактическа обстановка:
Вечерта на 03.04.2023 г., около 19:00 часа, свидетелят К. Х. М. отишла в
игрална зала „Бет Маркет“, намираща се в централната част на град Добрич.
По-късно същата вечер, в игралната зала пристигнал и подсъдимият Й. И. Г..
Малко преди полунощ, между свидетеля К. М. и подсъдимия Й. Г. възникнал
конфликт, при който двамата си разменили обидни реплики. По това време в
игралната зала били свидетелите Б. М. Р. (портиер-охрана в игралната зала) и
В. К. К. (крупие в игралната зала). Свидетелят К. М. решила да си тръгва и се
насочила към изхода на игралната зала. В близост до изхода на залата, към нея
се приближил подсъдимият Й. Г.. С лявата си ръка той хванал М. за дясното
рамо и рязко я издърпал извън игралната зала. В резултат на това рязко
издърпване, дясната ръка на М. се усукала. М. почувствала силна болка в
областта на дясното рамо, поради което отишла в „МБАЛ - Добрич“ АД град
Добрич.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни, К. Х. М. е
получила косо счупване на горния край на дясна раменна кост. Установеното
травматично увреждане – коса фрактура в горния край на дясна раменна кост
най-често е резултат от извиване (усукване) на ръката по надлъжната й ос.
Счупването на горния край на дясната раменна кост е довело до трайно
затруднение движението на горен десен крайник за период от около 2 месеца.
Съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт, описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К. Х. М.,
Б. М. Р. и В. К. К., подкрепени със заключенията на вещите лица по
изготвените съдебномедицинска експертиза по писмени данни и видео-
техническа експертиза, както и от останалите писмени доказателствени
2

средства.
Анализ на доказателствения материал:
При така описаната фактическа обстановка, представителят на
държавното обвинение е достигнал до извода, че престъплението, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия Й. И. Г. е доказано по безспорен и
несъмнен начин, което обстоятелство се оспорва от подсъдимия и неговата
защита и в която насока се излагат подробни съображения.
В настоящия случай, въз основа на доказателствата, установени чрез
предвидените в процесуалния закон доказателствени средства в хода на
съдебното следствие, което безспорно заема централно място в наказателното
производство, съдът не би могъл да приеме за безспорно установена
възприетата и описана от прокурора в обвинителния акт фактическа
обстановка.
Това е така по следните съображения:
Гласните доказателства в настоящия случай условно могат да бъдат
разделени на три групи.
Първа група гласни доказателства, обективирани посредством
показанията на пострадалата - свидетелят К. Х. М..
Втора група гласни доказателства – обясненията на подсъдимия Й. И. Г.,
подкрепени с показанията на свидетелите Д. П.а К., П. Х. Д. и М. Й.ова Г.
Трета група гласни доказателства, обективирани посредством
показанията на свидетелите Б. М. Р. и В. К. К..
Относно първата група гласни доказателства:
Съдът счита, че не следва да кредитира показанията на свидетеля К. Х.
М., тъй като същите са вътрешно противоречиви. От друга страна, същите се
оборват по категоричен начин от останалите, събрани в хода на съдебното
следствие гласни доказателства.
Така например, в съдебно заседание, проведено на 22.08.2024 г.,
пострадалата К. Х. М., след покана от председателя на съдебния състав да
даде добросъвестно показания и да изложи във форма на свободен разказ
всичко, което й е известно по делото, след запознаване с отговорността по чл.
290 от НК заявява: „Обещавам да говоря истината. Нямам конкретни
спомени. Бяхме в залата „Бетмаркет“, бингото на бившето кино Родина,
спечелих бинго на ниска топка, случи се някакво пререкание…някакъв сблъсък
се получи между мен и Й., то стана толкова бързо. Ние отпреди това се
познаваме…То стана толкова бързо, бутна ли ме, удари ли ме? След като бях
извън залата почна да ме боли ръката. Там имаше и други хора, които ме
заведоха в Бърза помощ, прегледаха ме, гипсираха ме и т.н.“(цитат - л. 46 от
делото).
С оглед заявеното от свидетеля К. М. в съдебно заседание, че няма
конкретни спомени, съдът е приобщил по надлежния ред към
3

доказателствения материал по делото показанията й, дадени пред орган на
досъдебното производство на 04.04.2023 г. (л. 18 от досъдебното
производство), както и показанията й, дадени пред орган на досъдебното
производство на 22.05.2023 г. (л. 25 от досъдебното производство). Съгласно
показанията на свидетеля М., дадени на 04.04.2023 г. пред орган на
досъдебното производство, т.е. непосредствено след инцидента, същата е била
ударена във фоайето на залата, между двата входа на залата, от подсъдимия Й.
Г. веднъж с юмрук по дясното рамо. Съгласно показанията на М., дадени на
22.05.2023 г. пред орган на досъдебното производство, всичко е станало за
секунди, като според нея подсъдимият Й. Г. я е бил ударил, но след това била
разбрала, че само я е бил избутал до вратата. На въпроса на съда, което
твърдение е вярно, свидетелят М. отговаря: „Как ще си счупя ръката според
Вас? Значи ме е ударил. Нямам спомен как ме е ударил. Имам спомен, че ме е
ударил, но точно как не помня. При удара изпитах силна болка. От
съприкосновението между нас изпитах адска болка“(цитат - л.л. 47-48 от
делото).
Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК, съдът, в
пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да
осигури разкриването на обективната истина. С този принцип е свързан
принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от НПК, при съществено
противоречие между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания
може да се направи очна ставка. В настоящия случай, с оглед изпълнението на
задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, така, както повелява разпоредбата на чл. 13, ал. 1
от НПК, съдът, с оглед констатираните противоречия между показанията на
свидетеля К. М. и подсъдимия Й. Г., е провел очна ставка. Вече при
проведената очна ставка, свидетелят К. М., потвърждава твърдението на
подсъдимия Г., че удар от негова страна не е имало (л. 49 от делото).
Или, анализирайки показанията на свидетеля К. М. се установява, че
същите са вътрешно противоречиви, тъй като в едно и също съдебно
заседание, но вече след проведената очна ставка с подсъдимия Г., М. заявява,
че подсъдимият Г. не я е удрял.
С оглед изложеното, съдът не може да приеме, че показанията на
свидетеля М., дадени в съдебно заседание са достоверни. За яснота съдът
намира за нужно да отбележи, че истината е една и не следва да търпи
изменения.
Относно втората и третата група гласни доказателства:
Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава
обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия (обвиняемия) са
доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по
4

свое усмотрение. Подсъдимият Й. И. Г. не се признава за виновен, дава
обяснения по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. Защитната му
позиция, поддържана в наказателното производство се базира на оспорване на
обективната и субективната съставомерност на деянието.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият (подсъдимият) има право да
дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е
освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се
оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени
средства, възприети от съда непосредствено. Както вече бе посочено,
подсъдимият Й. И. Г. дава обяснения по подигнатото му с обвинителния акт
обвинение (л. 48). Подсъдимият Г. не отрича, че на процесната дата се е
намирал в игрална зала „Бет Маркет“, както и че между него и свидетеля К. М.
е възникнал конфликт. Съгласно обясненията на подсъдимия Г., същият не е
удрял М. и не й е причинил установеното травматично увреждане - косо
счупване на горния край на дясна раменна кост.
В настоящия случай съдът кредитира обясненията на подсъдимия Й. Г.
дадени в съдебно заседание, тъй като на първо място същите са обективни,
еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите,
събрани по делото гласни доказателства, обективирани посредством
показанията на свидетелите Д. П.а К., П. Х. Д., М. Й.ова Г. Б. М. Р. и В. К. К..
Съдът счита, че следва да кредитира изцяло тези групи гласни
доказателства, предвид тяхната безпротиворечивост, както вътрешно, така и
помежду си. Съдът намира показанията на свидетелите Д. П.а К., П. Х. Д., М.
Й.ова Г. Б. М. Р. и В. К. К. за обективни, безпристрастни и еднопосочни,
предвид факта, че посочените свидетели описват една и съща фактическа
обстановка, относно значимите факти и обстоятелства, свързани с предмета на
доказване, определен съобразно чл. 102 от НПК, а именно – били ли са
причинени на К. Х. М. телесни увреждания и ако са били причинени - от кого.
Същите са категорични, че не са виждали подсъдимия Й. И. Г. да удря К. М.,
нито да извършва спрямо нея действия, които биха могли да доведат до
установеното посредством изготвената съдебномедицинска експертиза
травматично увреждане, а именно - косо счупване на горния край на дясна
раменна кост.
От друга страна обясненията на подсъдимия Й. Г., както и показанията на
Д. П.а К., П. Х. Д., М. Й.ова Г. Б. М. Р. и В. К. К., се подкрепят от
заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда
видео-техническа експертиза. Така например, в съдебно заседание, в
присъствието на страните, съдът е пристъпил към преглед на видеозаписа,
съдържащ се във файл „ch14_20230403235600“. След прегледа на видеозаписа
в съдебно заседание и съобразно заключението на вещото лице, се установява
следното: „Страните попадат в полезрението на камерата в 23:58:30 часа.
Мъжът (подсъдимият Г.) държи пострадалата К. М. за ревера. С дясната си
5

ръка е хванал реверите на якето на пострадалата. Зад него стои охраната на
игралната зала (свидетелят Б. М. Р.). Във времевия интервал 23:58:33 часа,
подсъдимият бута пострадалата, тя залита назад и се опира в бюрото, което
стои срещу входа на игралната зала. Тя залита и пада с лявата част на тялото
си върху бюрото и се хваща с лявата си ръка за бюрото (масичката). След това
охраната се намесва. Охраната (свидетелят Р.) застава между двете лица,
разделяйки ги, за да няма последващи конфликти между двамата, след което
извежда пострадалата извън коридора на игралната зала навън, държи я за
двете ръце, като я е хванал над лактите.“
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното
производство, неоспорена и приета от съда съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, К. Х. М. е получила косо счупване на горния край на дясна
раменна кост. Установеното травматично увреждане – коса фрактура в горния
край на дясна раменна кост най-често е резултат от извиване (усукване) на
ръката по надлъжната й ос.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената в съдебно
заседание съдебномедицинска експертиза, установеното травматично
увреждане – коса фрактура в горния край на дясна раменна кост най-често е
резултат от извиване (усукване) на ръката по надлъжната й ос. Не може да се
изключи, но сравнително по-рядко коса фрактура на раменната кост може да
се получи при падане на лакът или с изпъната ръка, с придаване на
допълнителна инерционна сила на тялото на пострадалата. При захващане на
двете ръце над лактите с две ръце, тялото се стационира и не може да
придобие въртеливо движение, при което е невъзможно да се е получила
косата фрактура на дясната ръка.
Тук е мястото да се отбележи, при проведената очна ставка между
подсъдимия Й. Г. и свидетеля К. М., за съда не възникна ни най-малко
съмнение относно достоверността на твърдяното от подсъдимия Г., тъй като
както вече бе посочено, обясненията му са последователни, логично
подредени и безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства
по делото. Съдът счита, че на обективната истина отговарят именно
обясненията на подсъдимия, които дори да са израз на защитна позиция,
съставляват годно доказателствено средство, оборващо изолираните и
противоречиви показания на пострадалата - свидетеля К. Х. М..
Според настоящия съдебен състав, ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА,
която се установява от събраните по делото доказателства е следната:
Вечерта на 03.04.2023 г., около 19:00 часа, свидетелят К. Х. М. отишла в
игрална зала „Бет Маркет“, намираща се в централната част на град Добрич.
По-късно същата вечер, в игралната зала пристигнал и подсъдимият Й. И. Г..
Малко преди полунощ, между свидетеля К. М. и подсъдимия Й. Г. възникнал
конфликт, при който двамата си разменили обидни реплики.
С дясната си ръка подсъдимият Г. хванал реверите на якето на М., като
зад него бил свидетелят Б. М. Р.. Във времевия интервал 23:58:33 часа,
6

подсъдимият Г. бутнал М., тя залитнала назад и се опряла в бюрото, което се
намирало срещу входа на игралната зала. М. залитнала и паднала с лявата част
на тялото си върху бюрото и се хванала с лявата си ръка за бюрото
(масичката). След това свидетелят Р. застанал между Г. и М., разделяйки ги, за
да няма последващи конфликти между тях, след което извел М. извън
игралната зала, държейки я за двете ръце, над лактите.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни, К. Х. М. е
получила косо счупване на горния край на дясна раменна кост. Установеното
травматично увреждане – коса фрактура в горния край на дясна раменна кост
най-често е резултат от извиване (усукване) на ръката по надлъжната й ос.
Счупването на горния край на дясната раменна кост е довело до трайно
затруднение движението на горен десен крайник за период от около 2 месеца.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните по
делото гласни доказателства. Гласните доказателства, ценени спрямо
изложените съображения, а именно - показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Д. П.а К., П. Х. Д., М. Й.ова Г. Б. М. Р. и В. К.
К., както и обясненията на подсъдимия Й. И. Г. са еднопосочни,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Гласните доказателства са
безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещите лица по
изготвените видео-техническа, съдебномедицинска експертиза по писмени
данни и съдебномедицинска експертиза в съдебно заседание, проверени в
съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приети като обективно и
компетентно изготвени, както и с приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото.
С оглед установената фактическа обстановка и анализа на
доказателствения материал по делото, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира
следното:
От така събраните доказателства съдът намира за безспорно установено
единствено, че на 03.04.2023 г. между подсъдимия Й. И. Г. и свидетеля К. Х.
М. е възникнал словесен конфликт, както и че М. е получила увреждания,
установени посредством назначената съдебномедицинска експертиза.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни, К. Х. М. е
получила косо счупване на горния край на дясна раменна кост. Установеното
травматично увреждане – коса фрактура в горния край на дясна раменна кост
най-често е резултат от извиване (усукване) на ръката по надлъжната й ос.
Счупването на горния край на дясната раменна кост е довело до трайно
затруднение движението на горен десен крайник за период от около 2 месеца.
Съгласно константната съдебна практика, както и задължителната такава,
уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 от НК, когато са трайни –
болестното състояние да е продължило един сравнително дълъг период от
7

време, обхващащ поне 30 дни. В настоящия случай счупването на горния край
на дясната раменна кост е довело до затруднение движението на горния десен
крайник за период от около 2 месеца, което представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Това е и единственото безспорно установено обстоятелство.
В случая събраните доказателства за авторството на деянието не са
достатъчни, тъй като не водят до категоричния и безсъмнен извод, че именно
подсъдимият Г. е автор на инкриминираното в обвинителния акт деяние.
При това положение следва да се приеме, че участието на подсъдимия Й.
И. Г. в извършване на вмененото му престъпление не е доказано по несъмнен
начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, с оглед на което и
единственото законосъобразно решение е оправдаването на подсъдимия.
С оглед изложеното, съдът намери, че от обективна и субективна страна
подсъдимият Й. И. Г. не е осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК, за което е предаден на съд.
Ето защо, приемайки за недостоверни показанията на свидетеля К. Х. М.
и кредитирайки гласните доказателства, обективирани посредством
обясненията на подсъдимия Й. И. Г. и показанията на Д. П.а К., П. Х. Д., М.
Й.ова Г. Б. М. Р. и В. К. К., съдът на основание чл. 304 от НПК призна
подсъдимия Й. И. Г. за невинен и го оправда по повдигнатото му с
обвинителния акт обвинение по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
С присъдата съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство – 1 бр. оптичен носител DVD-R, марка „hp“, 4,7 GB, съдържащ
видеофайлове от охранителна система за видеонаблюдение, да остане по
делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.
С огледа изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът
постанови разноските по делото да останат за сметка на държавата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

Районен съдия:

(Данчо Д.)

Мотивите към присъдата са изготвени на 12.05.2025 г., в срока по чл.
308, ал. 2 от НПК.

8

Номер на акта:	13
Дата:	14 март 2025 г. (в сила от 1 април 2025 г.)
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20243230200381
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 април 2024 г.

Присъда по дело №381/2024 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите