№ 1131
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000502494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 262129 от 31.03.2021г., постановено по
гр.дело № 2403/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 17-и състав, е осъдено
дружеството ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на М. Х. Т., Д.
Х. Т. и В. Х. Т. сумите от по 150 000 лв., съставляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. В. Г.-Т., причинена в
резултат на ПТП, настъпило на 03.09.2019г., в гр.София, ведно със законната
лихва върху всяка от сумите от 16.11.2019г, на основание чл. 432, ал.1 КЗ,
като исковете са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от
по 250 000 лв. за всеки от ищците, като неоснователни и недоказани.
Постъпила е въззивна жалба от М. Х. Т., малолетна, действаща чрез
своя настойник Х. В. Г., Д. Х. Т., малолетен, действащ чрез своя настойник
Х. В. Г. и В. Х. Т. малолетна, действаща чрез своя настойник Х. В. Г., с която
се обжалва съдебно решение № 262129 от 31.03.2021г., постановено по
гр.дело № 2403/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 17-и състав, в частта, в която
са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени за разликата за над уважения размер до пълния
1
предявен размер на всеки иск от по 250 000 лв.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част
е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
пострадалата М. Г.-Т. е допринесла с поведението си до размера на 40% за
настъпване на процесното ПТП и като е приел същия процент съпричиняване
е намалил определеното обезщетение от по 250 000 лв. за всеки от ищците с
40%.
Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на
сумите от по 250 000 лв. за всеки от ищците. Излагат подробни съображения
във въззивната жалба.
По изложените съображения молят съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи изцяло
предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва. Претендират
разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор по подадената
въззивна жалба. Оспорва жалбата.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с
която се обжалва съдебно решение № 262129 от 31.03.2021г., постановено по
гр.дело № 2403/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 17-и състав, в частта, в която
са уважени предявените искове. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Твърди се, че при определяне размера на дължимото обезщетение е
нарушен принципа на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че първоинстанционният съд
не е преценил правилно отношенията между пострадалата М. Г.-Т. и ищците
М.Т. и Д.Т., на които пострадалата не е родна майка и общото им
съжителство е било за период по-малък от три години, и като е определил
еднакво по размер обезщетение за веки от ищците е нарушил принципа на
справедливост.
Твърди се, че сумата от 250 000 лв., респ. от 150 000лв., приета за
справедлив размер за обезщетяване на претърпените от всеки от ищците
неимуществени вреди е силно завишена и несъобразена с критериите,
2
въведени с разп. на чл.52 от ЗЗД и със събраните по делото доказателства.
Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният
съд е приел по-нисък процент на съпричиняване, от този прентендиран от
ответника-жалбоподател: 60%.
Твърди се, че не са съобразени правилно и в съвкупност всички, събрани
по делото доказателства.
Моли съдът да отмени решението в обжалваните му части и да отхвърли
предявените искове, евентуално да намали размера на присъдените
обезщетения. Претендира присъждане на разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на тази въззивната жалба
от въззиваемите М. Х. Т., Д. Х. Т. и В. Х. Т.. Оспорват жалбата.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства:
представени са две удостоверения за завършване, съотв. на 2-и и на 3-и клас
от началното образование на Д.Т. и на М. Т.. Съдът намира същите за
ирелевантни за настоящия процес, предвид въведения и от двете страни
обжалваем предмет.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и
същото се установява от събраните по делото доказателства: КП за ПТП,
Протокол за оглед на местопроизшествие, и препис извлечение от акт за
смърт, че М. Г.-Т. е претърпяла ПТП на 03.09.2019г. в гр.София, на бул.
“Цар Борис Трети“ като пътник на мотоциклет „Хонда ЦБР 900“ с ДК№ ***
, управляван от Х. Ф. Т., при което е получила увреди на здравето,
несъвместими с живота и е починала.
Видно от механизма на ПТП, изяснен и със заключение на САТЕ,
прието от първоинстанционния съд, без оспорване от страните, виновен за
настъпване на процесното ПТП е бил водачът на мотоциклета Х. Т., който е
управлявал мотоциклета с превишена скорост от 100 км./ч. в тъмната част на
денонощието, без да притежава свидетелство за управление на МВП клас А,
след употребата на алкохол - 2,08 промила в кръвта, и при неспазване на
правилата на ЗДвП и ППЗДвП, поради което е самокатастрофил.
3
Не е спорно между страните обстоятелството, а същото е видно и от
представената справка от ИЦ на ГФ, че отговорността на водача на
мотоциклет „Хонда ЦБР 900“ към датата на процесното ПТП е била
застрахована от ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на
неимуществените вреди, причинени им от смъртта на М. Г.-Т.. Видно от
представените удостоверение за наследници, и родствени връзки и актове за
раждане, В.Т. е дъщеря на починалата.
М.Т. и Д.Т. са деца на Х. Т., също загинал при процесното ПТП, съпруг
на М. Г.-Т., живели в едно домакинство с починалата.
Съгл. ППВС №4/61г. кръгът на лицата, които имат право на
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини - низходящи, възходящи,
съпруг. Съгл. ППВС № 5/69г. лицата, които са установили с пострадалия
същите отношения, които представляват фактическия състав на правно
регламентирани и оформени отношения, макар и тези отношения да не са
били правно регламентирани следва да бъдат включени в кръга на лицата,
имащи право на обезщетение, когато тези отношения са изключително близки
и трайно установени.
Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.259
ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на М. Х. Т., Д. Х. Т. и В. Х.
4
Т. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от което те
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивниците-ищци пред първоинстанционния съд, е да
докажат изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено. От представените писмени доказателства,
посочени по-горе, вкл. и от заключение на САТЕ, се установява вината на
Х. Т., за причиняване по непредпазливост смъртта на М. Г.-Т. при
извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение,
вследствие на нарушаване на правилата на ЗДвП и ППЗДвП.
По оплакванията и в двете въззивни жалби досежно размера на
присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира
следното: Първоинстанционният съд е определил размера на претендиранто
обезщетение за всеки от ищците при неправилно съобразяване с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като не е отчел и конкретни факти и
обстоятелства, свързани с отношенията между всеки от ищците и
починалата.
5
Съдът намира, че правилно е определен размера на обезщетение за
ищцата В. Т. в размер на 250 000лв.
При определяне на размера на обезщетението, за другите двама ицщи
М.Т. и Д.Т. следва да се съобразят отношенията между тях и починалата, като
се съобразят и всички останали правно-релевантни факти и обстоятелства.
Съдът приема за доказано обстоятелството, че починалата се е грижела
за М. и Д. като за свои деца, че те също са приемали починалата като своя
майка, и между тях са съществували отношения на искрена привързаност и
обич, кредитирайки изцяло и напълно показанията на свидетелите Ф. Т. и В.
Г., като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.
Именно кредитирайки тези показания, съдът приема, че М. и Д. са
установили с М. такива отношения, които представляват фактическия състав
на правно регламентирани и оформени отношения, макар и тези отношения
да не са били правно регламентирани. Съдът приема, че тези отношения са и
са били изключително близки и трайно установени, но в същото време те не
следва да бъдат изцяло приравнени и напълно отъждествени с отношенията
между родна майка и малолетно дете. Следва да бъде съобразен факта, че
родна майка на децата М. и Д.Т.И е С. М. Д.А, починала на ***г. и този факт
не следва да бъде нито пренебрегван, нито укриван от децата. Децата са
живели с родната си майка до нейната смърт, имали с нея взаимоотношения
на обич и привързаност, и фактически не биха могли да имат по-дълго и
съжителство с починалата М. Г.-Т. от около 4 години.
М. и Х. Т.И са сключили граждански брак на 01.11.2016г. Съдът приема
за доказан факта, че М. Г.- Т. е полага изключителни грижи за децата, че
отношенията помежду им са били хармонични и изпълнени с обич и
привързаност, но тя не е могла, а и не е следвало, предвид правилата на
обществения морал, да замести изцяло и напълно родната майка на децата,
независимо от тяхната ниска възраст и евентуално откъслечни спомени.
Съгл. принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на
чл.52 от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за
присъждане на също такова обезщетение, като размерът на обезщетението
следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени
6
вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново
или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на
неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното,
което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и
страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък
човек. Основни критерии при определяне на болките и страданията,
претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното
понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек,
изключително ниската им възраст, което обстоятелство прави страданието
още по-дълготрайно и силно, но така също и обществения критерий за
справедливост и съдебната практика, които не позволвят обезщетението да
загуби своя компенсаторен характер.
Съдът, предвид събраните свидетелски показания в първата инстанция,
приема, че ищците са били в изключително близки и хармонични отношения
с починалата, че те са разчитали на нейното непрекъснато присъствие в
живота им като духовна и материална опора, тежко са понесли настъпилата
загуба. Обезщетението, обаче на следва да бъде определено в равен за всеки
от ищците размер, доколкото трябва и следва да бъде правена разлика в
интензивността на претърпяната от всеки от ищците мъка, съотнесена към
различната родствена, респ. квази-родствена връзка с починалата.
Съдът намира, че сумата от 250 000 лв., съставлява справедливо,
съобразено с критерия на чл.52 ЗЗД и с конкретно доказаната по делото
фактическа обстановка, обезщетение за претърпените от В.Т.
неимуществени вреди, клонящо към своята горна граница.
Съдът намира, че сумата от по 100 000 лв., представлява справедливо,
съобразено с критерия на чл.52 ЗЗД и с конкретно доказаната по делото
фактическа обстановка, обезщетение за претърпените от всеки от ищците
М.Т. и Д.Т. неимуществени вреди, също клонящо към своята горна граница.
Съобразявайки критерии като икономическата среда към датата на ПТП,
размера на лимитите на застрахователните обезщетения към датата на ПТП,
които следва да се ползват като ориентири при определяне размера на
обезщетението, настоящата съдебна инстанция намира, че приетото по-горе
обезщетение е справедливо и достатъчно по размер на репарира в
относително пълен обем търпените от ищците вреди.
7
В този смисъл са частично основателни възраженията на
жалбоподатеиля ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД досежно размера на
присъдените обезщетения.
В тази му част първоинстанционното решение е неправилно и следва да
бъде изменено.
По останалите наведени възражения: и в двете въззивни жалби са
наведени възражения относно неправилно определяне на процента на
съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Възраженията на жалбоподателите М. Х. Т., Д. Х. Т. и В. Х. Т. досежно
недоказаност на възражението за съпричиняване съдът намира за
неоснователни, а възражението на жалбоподателя ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, за частично основателно.
Съгл. константната практика на ВКС, задължителна за настоящата
инстанция, доказателствената тежест при направено възражение за
съпричиняване е на страната, направила това възражение, в случая за
ответника. За да се приеме за доказано възражението за съпричиняване е
достатъчно да бъде доказано поведение от страна на пострадалия,
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не е необходимо това
поведение да е противоправно или виновно, достатъчно е то да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Не се спори между страните по делото досежно факта, че Х. Т. е
управлявал мотоциклета след употреба на алкохол и относно факта, че
същият е нямал правоспособност на управлява такъв клас МПС.
Спорно е обстоятелството, знаела ли е починалата М. Г.-Т., че съпругът
й няма право да управлява мотоциклета, на който е приела да бъде пътник и
знаела ли е, че съпругът й е бил в алкохолно опиянение при управлението на
мотоциклета.
Настоящата съдебна инстанция приема, че пострадалата е знаела и
двата факта, както предвид сложилите се в семейството хармонични
отношения на обич и привързаност между всички негови членове, както
беше прието по-горе, така и поради обстоятелството, че алкохолно опиянение
от степен на 2,08 промила в кръвта не може да бъде укрито при
непосредствено близко общуване от възрастен човек.
8
Видно от заключението на СМЕ алкохолното опиянение на Х. Т. е било
в такава степен, че е било видимо и лесно разпознаваемо. Досежно това
заключение, СМЕ е оспорена от ищцовата страна, но настоящата съдебна
инстанция изцяло кредитира СМЕ, като компетентно и безпристрастно
изготвена, доколкото се отнася до излагане на трайно установени научни
постулати, чието оспорване не може да бъде голословно.
Компенсацията на вината при непозволеното увреждане, уредена в разп.
на чл.51 ал.2 от ЗЗД изисква наличието на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносния
резултат. Достатъчно е пострадалият да е проявил небрежност към своите
интереси като с поведението си е допринесъл в някаква степен за настъпване
на вредоносния резултат. В случая пострадалата, поемайки риска да пътува
на мотоциклет, управляван от неправосопособен водач и употребил
значително количество алкохол, довело го до средна степен на остро
алкохолно опиване (предвид заключението на приетата в
първоинстанционното производство МСЕ) е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат в степен равна на тази на виновния водач.
Предвид изложеното съдът намира, че възражението за съпричиняване
следва да бъде уважено до размера на 50%.
В тази му част първоинстанционното решение е неправилно и следва да
бъде изменено. Приетият за справедлив размер на обезщетенията, посочен
по-горе, следва да бъде намален наполовина.
Останалите, наведени от въззивника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД възражения, съдът намира за неоснователни.
По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че
предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45
от ЗЗД са основателни за сумите както следва: за В.Т.- 125 000лв., за М.Т. и
Д.Т. - по 50 000лв., като за разликата до пълния предявен размер от по
250 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове
да бъдат уважени до посочените по-горе размери ведно със следаващата се
законова лихва върху тази сума от 16.11.2019г. Решението следва да бъде
изменено и в частта за разноските.
9
По разноските: Предвид изхода на делото в настоящата инстанция и
частичното уважаване на жалбата на ответника, и предвид претенциите за
разноски за въззивната инстанция и на двете страни, за настоящата
инстанция следва да бъдат присъдени разноски на жалбоподателя ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в размер на 4500лв. заплатена държавна
такса и 2500лв. заплатен адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 262129 от 31.03.2021г., постановено
по гр.дело № 2403/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 17-и състав в частта, с
която предявените от М. Х. Т., Д. Х. Т. и В. Х. Т. искове с правно осн. 432
ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди
са уважени за разликата над сумата от 125 000лв. (сто двадесет и пет хиляди
лева) до сумата от 150 000лв. (сто и петдесет хиляди лева) за В. Х. Т. и за
разликата над сумите от сумите от по 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) до
сумите от по 150 000 лв. ( сто и двадесет хиляди лева) за М. Х. Т. и за Д. Х.
Т., ведно със следващата се законова лихва от 16.11.2019г. до пълното
изплащане на сумите и в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на СГС над сумата от
8900 лв. ( осем хиляди и деветстотин лева) до сумата от 18 000 лв. (
осемнадесет хиляди лева) и в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Н.Д.
над сумата от 6030 лв. (шест хиляди и тридесет лева) до сумата от
14 104,80 лв. (четиринадесет хиляди сто и четири лева и 80 стотинки), като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. Т. с ЕГН **********, малолетна,
действаща чрез настойника й Х. В. Г. с ЕГН: ********** с адрес гр.***,
ул.”***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
от смъртта на М. В. Г.-Т. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК
10
********* и със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Г.М.Д.“
№1 за сумата над 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) ведно със следващата се
законова лихва от 16.11.2019г. до сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет
хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от 16.11.2019г.,
присъдена с посоченото решение, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. Т. с ЕГН **********, малолетен,
действащ чрез настойника му Х. В. Г. с ЕГН: ********** с адрес гр.***,
ул.”***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
от смъртта на М. В. Г.-Т. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Г.М.Д.“
№1 за сумата над 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) ведно със следващата се
законова лихва от 16.11.2019г. до сумата от 150 000 лв. ( сто и петдесет
хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от 16.11.2019г.,
присъдена с посоченото решение, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Х. Т. с ЕГН **********, малолетна,
действаща чрез настойника й Х. В. Г. с ЕГН: ********** с адрес гр.***,
ул.”***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
от смъртта на майка й М. В. Г.-Т. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
“Г.М.Д.“ №1 за сумата над 125 000 лв. ( сто двадесет и пет хиляди лева)
ведно със следващата се законова лихва от 16.11.2019г. до сумата от
150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева) ведно със следващата се законова
лихва от 16.11.2019г., присъдена с посоченото решение, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА М. Х. Т. с ЕГН **********, Д. Х. Т. с ЕГН ********** и В. Х.
Т. с ЕГН **********, всички малолетни, действащи чрез настойника им Х.
В. Г. с ЕГН: ********** и с адрес гр.***, ул.”***“ № ***, вх. ***, ет. ***,
ап. *** да заплатят общо на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Г.М.Д.“ №1
сумата от 7000 лв. ( седем хиляди лева), разноски за въззивната инстанция,
на осн. чл.78 ал.3 от ГПК във вр. с чл.81 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 262129 от 31.03.2021г.,
постановено по гр.дело № 2403/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 17-и състав
в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12