Р Е Ш Е Н И Е
№ /16.01.2020г.
гр.Плевен
16.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на осемнадесети декември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при секретаря Вергиния Петкова и в присъствието
на
прокурора
като
разгледа докладваното от
съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №844/2019г.
по описа на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 258
и следв. от ГПК.
С решение
на Плевенски Районен съд ,V-ти гр.с.№1377 от 19.07. 2019г., постановено по гр.д.№9126/2018г.по описа на същия съд е признато за установено на
осн.чл.415 във вр.чл.124 ГПК вр.с
чл.79 ал.1 ЗЗД ,че *** Й.И.,ЕГН ********** ***»******дължи
на «******»ЕООД ,*******със седалище и адрес на
управление гр.*******със законен представител
*******-управители,сумата от 900лв.главница,дължима
по договор за за потребителски
кредит «Профи кредит стандарт»№********** от 31.10. 2017г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
27.07.2018г.-датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№5568/2018г.на ПРС до окончателното изплащане на главницата,за които суми е издадена заповед за изпълнение №3476/30. 07.
2018г.Със
същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск
с правно осн.чл.415 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо «******»ЕООД гр.*** , ЕИК *******,че *** Й.И. ,ЕГН
********** ***»******му дължи
сума в размер на 435,36лв.договорно възнаграждение по договор за потребителски
кредит «Профи кредит стандарт» №**********
от 31.10.2017г.С решението на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание
чл.415 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД за признаване за установено спрямо «******»ЕООД гр.***
,ЕИК *******,че *** Й.И. ,ЕГН ********** ***»******му
дължи сума в размер на 1080,48лв.възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по договор за потребителски
кредит «Профи кредит
стандарт»№********** от 31.10.2017г.С решението на
ПРС *** Й.И. ,ЕГН ********** ***»******е
осъден да заплати на «******»ЕООД гр.*** ,*******бул.»******със законен представител /**********-управители
,разноски за исковото производство в размер на 227,88лв.Със същото
решение на ПРС *** Й.И. , ЕГН ********** ***»******е осъден
да заплати на «******»ЕООД гр.*** *******бул.
»********разноски по ч.гр.д. № 5568/ 2018г. на ПРС в размер на
36,35лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред ПРС “******“ЕООД гр.***,който чрез своя пълномощник –юрисконсулт *****го обжалва в частта,в която е отхвърлена претенцията за заплащане на договорно възнаграждение в размер на 435,36лв. Изложени са доводи,че неправилно ПРС е приел за нищожни и противоречащи на добрите нрави клаузите от договора относно размера на лихвата. Въззивникът се позовава на чл.19 ал.4 ГПК,като счита,че уговорения размер на лихвата е в съответствие с цитираната норма и не е налице неравнопоставеност или противоречие с добрите нрави.Цитирана е съдебна практика –решение на РС *****,както и решения на др.съдилища в Р.България.В тази насока във въззивната жалба са изложени подробни съображения.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в обжалваната му част и постанови друго,с което да бъде уважена претенцията на „******“ЕООД срещу *** Й.И. относно сумата 435,56лв.,представляваща неизплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит.Претендират се и направените по делото разноски,вкл.и за въззивната инстанция-платена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Въззиваемият И.Й.И. чрез назначения му особен представител адвокат П.К. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че възз***та жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а решението на ПРС в обжалваната му част,с която е отхвърлен искът за 435,36лв. като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Посочено е,че правилно съдът е приел,че е налице прекомерност при определяне на ГПР , което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата за възнаградителната лихва.Твърди се,че макар и формално уговореният ГПР в размер на 49,90 % да не надхвърля петкратния размер на законната лихва, която за периода е 50,05 %,то уговореното възнаграждение е само 0,15% по-ниско от максималния процент.В съд.заседание на 18.12.2019г.особеният представител адвокат П.К. поддържа доводите в писмения отговор и моли съда да потвърди решението на ПРС.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на ПРС като необжалвано е влязло в
сила в частта,в която искът е уважен за главницата в размер на 900лв.,ведно със
законна лихва върху нея,считано от 27.07.2018г.-датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК. Решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в сила и в частта,в която искът е
отхвърлен за сумата1080,48лв.,претендирано
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.Предмет на въззивна
проверка в настоящото производство е решението на ПРС само в частта,в която
искът е отхвърлен за сумата 435,36лв.,претендирана
като договорено възнаграждение по договора за потребителски кредит.
От приложеното ч.гр.д.№ 5568/2018г. по
описа на ПРС се установява, че на 27.07.2018г.ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника.Заявлението
е уважено,като ПРС е издал заповед №3476 от 30.07.2018г.,с която е разпоредено
длъжникът *** Й.И. да заплати на кредитора „******“ЕООД гр.*** сумата в размер на 2415,84лв., представляваща
главница,такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземане в размер на
30лв.за периода 04.12.2017г.до 13.02.2018г.,лихва за забава в размер на 6,89
лв.за периода от 04.12.2017г.до 13.02.2018г.,законна лихва върху
главницата,считано от 27.07.2018г.до окончателното й изплащане и деловодни
разноски в размер на 49,05лв.за ДТ и 50лв.юрисконсултско възнаграждение.Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК ,поради което и на осн.чл.415 ал.1,т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви
иск за установяване на вземането си. На това основание е предявен искът по
чл.422 ГПК,предмет на разглеждане в настоящото производство.
С ИМ се претендира сумата
2415,84лв.,като не е предявен иск за останалите суми,за които е издадена
заповедта по чл.410 ГПК.С допълнителна молба ищецът е уточнил че сумата
2415,84лв.включва всички задължения по договора за кредит,както следва:главница
в размер на 900лв.,договорно възнаграждение в размер на
435,36лв.,възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1080,48лв.
От представените с ИМ писмени
доказателства се установява,че на 31.10. 2017г. между „******“ЕООД гр.*** като
кредитор и И.Й.И. като клиент е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит стандарт № **********.Съгласно договора на
ответника е отпуснат кредит в размер на 900 лева ,със срок от 24 месеца и ежемесечна вноска в размер
на 55,64лв., с ГПР 49,90 % и ГЛП 41,17%, като дължимата сума по кредита е в
размер на 1335.36 лева. В договора е отразено, че е избран и закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1080.48 лева, с размер на вноската от 45.02 лева. Посочено
е,че общото задължение е в размер на 2415,84лв.,а общия размер на вноската
-100,66лв.На датата на сключване на договора 31.10.2017г.между страните са подписани Общи условия към договора за потребителски кредит,както и
погасителен план, съгласно който първата падежна вноска е на 03.12.2017г.,а
последната на 03.11.2019г.Установено
е,че при сключване на договора за потребителски кредит ,на 31.10.2017г.въззиваемият И.И. е получил
и подписал Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.От същия е видно,че дружеството ищец като кредитор е
предоставило преддоговорна информация във форма
съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК),като във формуляра са описани същите параметри като
тези в договора за потребителски кредит,а именно посечена е главницата,срока на
действие на договора,размера на месечната погасителна вноска,% на
ГПР,фиксирания лихвен процент на
кредита.
С ИМ ищецът –кредитор по договора
се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на кредита,съгласно чл.12 .3
от Общите условия, поради просрочие на две или повече
последователни месечни вноски. ПРС е
приел,че уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита не е
връчено на длъжника преди подаване на заявлението,но същото е връчено в хода на
процеса по реда на чл.47 ал.5 ГПК на особения представител на ответника-длъжник.С
оглед нормата на чл.235 ал.3 ГПК и съобразявайки фактите, настъпили след
подаване на заявлението,съдът е приел,че е настъпила предсрочната изискуемост
на цялото задължение по кредита и вземането за главницата от 900лв.е ликвидно и
изискуемо ,поради което е уважил иска за
тази сума,ведно със законна лихва ,считано от датата на подаване на заявлението.В
тази част решението на ПРС като необжалвано е влязло в сила.
За да отхвърли иска в частта
относно уговорената в договора възнаградителна лихва
,претендирана като договорено възнаграждение в размер
на 435,36 лв.при ГПР 49,90% ,съдът е приел ,че е налице прекомерност при определяне на ГПР по
договора,което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата,че уговорката
за начисляване на такава възнаградителна лихва е
нищожна и не е породила правни последици за страните при сключване на договора.Окръжният
съд изцяло споделя изложените от ПРС съображения за нищожност на клаузата от
договора относно размера на лихвата и размера на ГПР.
Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.В чл.19 ал.4 ЗПК е предвидено,че годишният процент на разходите не
може да бъде
по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута,определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на договора -31.10.2017г.,законовата лихва е била
10,01%/основния лихвен процент на БНБ +10 пункта/, а петкратния размер се явява
50,05% . Действително уговореният в договора ГПР в размер на 49,90 % не
надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения,но е
към фиксирания в закона максимум,респ.само
0,15% по- надолу.Правилни са изводите на ПРС,че информацията относно броя и размера на
погасителните вноски, ГПР и ГПЛ в раздел 6 от договора е обща и не отговаря на изискването да е
разбираема и недвусмислена. Съгласно чл.22 ЗПК когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.В конкретната хипотеза договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит
съдържа " годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".В процесния
договор за потребителски кредит е посочен размера на ГПР -49,90 %, но не е
посочено как е формиран този размер.Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони,възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В случая тези основания
не са изложени в договора ,като не е ясно и не е конкретизирано кои именно компоненти
са включени в така определения размер на ГПР в него и как е формиран посочения в договора
ГПР от 49,90%.Липсата на ясна формулировка в договора относно начина по който е
формиран размера на ГПР обуславя извода за недействителност на съответните
клаузи от договора за потребителски кредит.Договорната лихва в размер на 41,17
% - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което
представлява основание за нищожност чл. 26, ал. 1
предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва,въведена като критерии за допустим размер на договорната
лихва.В този смисъл е практиката на ВКС-решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС
по гр. д. № 315/2005 г.,II г.о.,решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д.
№ 1106/2003 г., II г. о.
По изложените съображения,Окръжният
съд изцяло възприема като правилни и законосъобразни съображенията на ПРС за
нищожност на клаузите относно размера на ГПР и на фиксирания годишен лихвен
процент, поради противоречие с добрите нрави,с оглед прекомерно високия размер
на същите.Нищожните клаузи не пораждат правно действие.Съгласно чл.23 когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.В този смисъл е и
постановеното решение на ПРС,в частта,в която искът е уважен само за
главницата,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението. Искът по чл.422 ГПК за сумата 435,36лв.договорено възнаграждение е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Изводите
на ПРС съвпадат с тези на въззивната
инстанция,поради което и на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението
на ПРС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Цената на иска е под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на осн.чл.271
ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен
съд,V-ти гр.с.№1377 от 19.07.2019г.,постановено по гр.д. №9126/2018г. по описа
на същия съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: