Решение по дело №5608/2020 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               гр.София, 05.03.2021г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Ивелина Симеонова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5608 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.02.2020г., постановено по гр.дело №77786/2018г. по описа на СРС, ГО, 31 с-в ответникът „З.А.И.“АД с ЕИК*******е осъден да заплати на ищеца В.Й.Т. с ЕГН**********, на основание чл.405 от КЗ сумата от 15838,34 лева- обезщетение по договор от 12.09.2017г. за имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Ситроен Ц4“ с *******, от настъпило на 19.03.2018г. застрахователно събитие в гр.София, „Челопешко шосе“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 07.12.2018г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 16122,34 лева като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника за сумата от 284 лева, на основание чл.369, ал.2 КЗ- неплатена четвърта вноска от застрахователна премия по застрахователна полица №1011710004005/12.09.2017г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 2524,61 лева разноски съразмерно на уважената част от иска, а ищецът- да заплати на ответника 3,52 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника- З.„Л.И.“АД с ЕИК *******

Срещу решението в частта, с която искът е уважен, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „З.А.И.“АД. Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата, обосноваващи претенцията му. Не били установени механизма на настъпване на процесното ПТП и причинно- следствената връзка с уврежданията на лекия автомобил и по-конкретно тези в предната част на автомобила. В такъв смисъл били заключенията на изслушаните СТЕ. Твърди и че в случая е налице изключен риск съгласно т.6.1. от раздел ІV „Общи изключения“ на Общите условия по застраховка за сухопътни безрелсови превозни средства „Каско“ на ответника, съгласно която клауза застрахователят не покрива щети и не изплаща обезщетение при предоставяне на неверни данни от страна на застрахования за застрахователното събитие. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът– отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата В.Й.Т. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Третото лице- помагач в писмено становище заявява, че се присъединява към въззивната жалба и моли същата да бъде уважена, обжалваното решение- отменено, а искът- отхвърлен.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл.405 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Механизмът на настъпване на процесното ПТП е установен безспорно от изслушаните заключения на вещите лица по СТЕ, писмените доказателства и разпитания свидетел. Между тези доказателства не е налице противоречие, както твърди жалбоподателят. Действително за част от имуществените вреди не се установява от събраните по делото доказателства да е налице причинно- следствена връзка с процесното ПТП, но всъщност искът е уважен по отношение на тези вреди, за които връзка е установена (увеличението на размера на иска е направено след приемане заключението на вещото лице за стойността на вредите).

Правилни са и изводите на първостепенния съд относно възражението на ответника за наличие на изключен риск съгласно Общите условия на застрахователя за този вид застраховки. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС (решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о., и др.), не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата чл.408, ал.1 т.3 КЗ и да обоснове отказ единствено на основание факта на неизпълнението му от страна на застрахования. За да бъде отказано от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на основание горепосочената разпоредба, е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон или в застрахователния договор и 4)настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение. Тоест, между неизпълнението на задължението по застрахователния договор (което е значително с оглед интереса на застрахователя) и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респективно- увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите, или се явява препятстващо доказването им, може да обуслови отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Тежестта за доказване както на неизпълнението, така и на причинната връзка между неизпълнението и настъпилото застрахователно събитие, респективно- увеличаването на вредите, се носи от застрахователя. В случая такова доказване от ответника не е проведено.

Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно в обжалваната му част.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил разноски в размер на 1210 лева с ДДС за възнаграждение на един адвокат, които следва да му се присъдят изцяло. Възражение за прекомерност не е направено.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.02.2020г., постановено по гр.дело №77786/2018г. по описа на СРС, ГО, 31 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „З.А.И.“АД с ЕИК*******да заплати на В.Й.Т. с ЕГН********** сумата от 1210 лева (хиляда двеста и десет лева)- разноски в производството пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                                                                                   

2/