ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Ловеч, 08.01.2024 година

       

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в закрито заседание на осми януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                    Членове: Г. ХРИСТОВ

                                                                        МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                          

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА, ч.к.а.д. № 3 по описа за 2024 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 4б, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

            Образувано е по частна жалба с вх. № 13/04.01.2024г., подадена от Г.В.В., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Ловеч, срещу Определение № 1221 от 09.11.2023 година, постановено по адм. дело № 242/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч.

             В частната жалба са наведени доводи, че с обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалба с вх. № 2034/11.07.2023г. по деловодния регистър на АдмС Ловеч и прекратил производството по делото, което счита за неправилно. Частният жалбоподател излага, че е неясно от къде съдебният състав черпил информация относно дължимостта на ДТ, доколкото приложените в тази връзка справки за налични МПС на 30-40 години автомобилна възраст, договор за наем, за който твърди, че не бил подписвал и не е получавал наеми, не доказват доходи и приходи, а потвърждават декларираното от него. В заключение иска решаващият тричленен състав да отмени определението като неправилно, несправедливо преграждащо хода на делото, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и трайно наложената практика, вкл. на Г.В. и Европейски норми на чл.6, пар.2 вр. с чл.13 ЕКПЧОС и върне делото делото за продължаване на съдопроизводството. 

             Частната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения по чл.230 АПК срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:  

               С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената от Г.В. жалба с вх. № 2034/11.07.2023г. по деловодния регистър на АдмС Ловеч и прекратил производството по адм.д. №242/2023г. по описа на Административен съд Ловеч. Съдът е установил, че със съдебен акт, постановен на 10.10.2023г.  е указал на В. да заплати дължимата за образуваното от него производство държавна такса в размер на 10.00 лева и 7 дневен срок за изпълнение, като го е предупредил за правните последици от неизпълнение указанието на съда. Констатирал е, че съдебният акт е връчен на 20.10.2023г., като указанието не е изпълнено, независимо от факта, че с определения срок е изтекъл на 27.10.2023г., петък-работен ден.

    Определението е правилно.

              Установява се по делото, че В. не е заплатил дължимата държавна такса не само в определения му срок, но и изобщо. Не е предявил искане за освобождаване от държавна такса. Съдът, с оглед на приложените по делото справки е приел, че В. разполага с достатъчно средства да заплати 10 лв. държавна такса, поради което със съдебен акт от 10.10.2023г. е постановил: 1. Оставя без движение жалбата с вх. № 2034/11.07.2023г. по деловодния регистър на АдмС Ловеч, 2. Указва на жалбоподателя, че следва в 7 дневен срок от съобщението да отстрани следната нередовност: Да заплати държавна такса в размер на 10 /десет/ лева по сметка на Административен съд Ловеч и да представи доказателства за това в деловодството на съда, 3. Предупруждава жалбоподателя, че при неотстраняване на посочените нередовности в определения срок и/или в цялост, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а прозводството по делото прекратено.

             За да прекрати производството, съдът е приел, че в указания срок за внасяне на държавна такса такава не е постъпила, респективно даденото със съдебния акт от 10.10.2023г. указание не е изпълнено. Видно от съдържанието на съдебният акт дадените от съда указания за внасяне на държавна такса от 10 лева в посочения срок от 7 дни са недвусмислени и ясни, посочено е какви са нередовностите, кога и какво следва да бъде изпълнено за да бъдат отстрани констатираните от съда нередовности, като е предупреден изрично за неблагоприятните последици, а именно, че при неотстраняване на посочените нередовности в определения срок и/или в цялост, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а прозводството по делото прекратено.

             За дадените указания В. е редовно уведомен, като според данните по делото съдебният акт от 10.10.2023г. с указанията на съда е връчено лично на дата 20.10.2023г., а даденият срок за изпълнение на съдебният акт от 10.10.2023г. е изтекъл на 27.10.2023г. /работен ден/, като прекратителното определение е постановено на 09.11.2023г., респ. след изтичане на предоставеният от съда срок. Заплащането на държавна такса в предвидените от закона случаи (какъвто е и настоящия) е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът следи служебно. Незаплащането на същата има за правна последица оставяне без разглеждане на жалбата, респ. прекратяване на образуваното производство, както правилно е процедирал първоинстанционният съд с обжалваното определение.

            Неоснователни и необосновани са твърденията в частната жалба, че е неясно от къде съдебният състав черпил информация за дължимостта на ДТ, с доводите че посочените справки не били доказвали доходи и приходи, тъй като съдът е посочил доказателствата въз основа на които е изложил подробни мотиви защо приема, че при установеното имуществено състояние В.  разполага с необходимите финансови средства да заплати държавна такса в размер на 10 лева за разглеждане на делото. С разпореждане от 30.10.2023г. съдът е уважил молба вх.№ 3033/26.10.2023г. на В. да му бъдат предоставени събраните по делото доказателства относно имущественото му състояние, и е разпоредил да му се връчат събраните доказателства относно имущественото състояние, след което по делото не са постъпили други доказателства, налагащи извод, различн от този на съда, мотивирали го да даде указания за внасяне на 10 лева държавна такса. Настоящият състав напълно споделя тези мотиви, обосновани с оглед на доказателствата от Сектор ПП при ОД МВР Велико Търново, от Агенция по вписванията, Служба по вписванията Велико Търново и от Община Велико Търново и установяващи, че В. и съпругата му А.В. притежават посочените недвижими имоти и моторни превозни средства, както лично, така и в режим на съпружеска имуществена общност.

            Изложеното налага извода, че частната касационна жалба е неоснователна. Не са налице касационни отменителни основания, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.    

            Мотивиран така и на основание чл. 236 от АПК във вр. с чл.221 от с.к., съдът

           ОПРЕДЕЛИ:

           ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1221 от 09.11.2023 година, постановено по адм. д. № 242/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч.

            Определението е окончателно.  

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.