Решение по дело №38/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В. Х. от [населено място] за проверка на Решение № 177/10.12.2024 г. по анд № 20242330201032/2024 г. на Районен съд-Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-0813-001399/23.10.2024 г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР-Ямбол, с което на И. В. Х. от [населено място] на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание на глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а от ЗДвП и на основание Наредба Із-2539 на МВР са отнети общо 18 контролни точки.

В жалбата се сочи, че ЯРС не се е съобразил с приложените по преписката писмени доказателства, които показват, че констатациите в акта за административно нарушение и наказателното постановление не отговарят на действителното положение, навеждат се твърдения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и се претендира за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление, ведно с присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с процесуалния си представител, като подържа жалбата по посочени в същата съображения с искане за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответника по касация не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Според участващият в процеса прокурор решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 177/10.12.2024 г. по анд № 20242330201032/2024 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление №24-0813-001399/23.10.2024 г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР-Ямбол, с което на И. В. Х. от [населено място] на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание на глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а от ЗДвП и на основание Наредба Із-2539 на МВР са отнети общо 18 контролни точки..

За да постанови решението си въззивната инстанция приема, че при съставянето на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на наказателното постановление, като с оглед приетата за установена фактическа обстановка жалбоподателят действително е нарушил чл.104а ЗДвП, забраняваща на водачите на МПС да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, т.к. автомобила е бил управляван от жалбоподателя и в същото време той е използвал мобилния си телефон без устройство ,позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Според съдът правилно водачът е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП с абсолютно определено по вид и размер наказание глоба в размер на 50 лева, както и че правилно на основание чл.6, ал.1, т.8 от Наредба № І3-2539/2012 год. на МВР са му отнети 6 контролни точки. На следващо място съдът е преценил, че в случая жалбоподателят е нарушил и чл.137а, ал.1 ЗДвП, вменяваща задължение за водачите на МПС от категория М1, М2, М3, и N1, N2, N3 да използват обезопасителни колани при наличието на такива, доколкото автомобила е бил оборудван с обезопасителен колан и се е намирал в движение, в която връзка обосновано е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП с фиксирана глоба в размер на 50 лева и на основание чл.6, ал.1, т.17 и т.18 от Наредба № 1З- 2539/2012 год. на МВР са му отнети общо 18 контролни точки. Според районния съд случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като с нищо не се отличава от обикновените случаи на нарушения на чл.104а и чл.137а, ал.1 ЗДвП.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Ямболският районен съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил вменените му административни нарушения.

В тази връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не е необходимо да се дублират и в настоящото решение.

В посочения смисъл районният съд подробно се е аргументирал както по въпроса за извършените от водача действия и за доказателствата в подкрепа на възприетата фактическа обстановка, така и по въпроса за тяхното кредитиране.

По отношение изложеното в жалба следва да се посочи, че противно на твърденията касатора не ангажира каквито и да е писмени доказателства, които да опровергаят възприетото от наказващия орган и от районния съд, а напротив всички данни са в подкрепа на посочените от тях разсъждения. Що се касае да обстоятелството, че касаторът не е ангажирал в достатъчна степен гласни доказателства, които да установят твърденията му, то този пропуск не може да се отстрани при разглеждане на делото пред настоящата инстанция и не е допуснато от въззивния съд нарушение, което да обуслови отмяна на решението му.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

При този изход на делото следва да се отхвърли искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски, както и да се осъди същия да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/10.12.2024 г. по анд № 20242330201032/2024 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ искането на И. В. Х. от [населено място], [улица], *** за присъждане на направените по делото разноски.

ОСЪЖДА И. В. Х. от [населено място], [улица], ***да заплати на ОДМВР-Ямбол направените пред тази инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.