Решение по дело №1284/2018 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 547
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Велина Ангелова
Дело: 20185240101284
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е :

547  / 15.07.2019  година, гр. Пещера

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав

На 25.06.2019 година

в публичното заседание в следния състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Секретар: Тодорка Даракчиева

като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело №  1284 по описа за  2018 година

 

Предявен е установителен иск  по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директорите Н. Т. С. и М.  Д. чрез юрисконсулт В.- М.  против ответника Д.А.  Б. ***, в която твърди, че на 01.04.2016 г. между „Микро Кредит“ АД и ответника Д.А. Б. е  бил сключен договор за паричен заем CREDI HOME+ №1162-00007573 ,по силата на който дружеството в качеството на заемодател му предоставило  в заем  сумата от 450 лева .Условията на „Договора за кредит“ се съдържали  в отделни полета,отпечатани  на лицевата страна  на формуляра „Искане за кредит“ и „Договор за кредит“,като „Общите условия“, при които  се отпускал кредита били неразделна част от тези документи.Сочи още ,че подписвайки договора  за заем  кредитополучателят удостоверявал,че е получил  от кредитора заемната сума,като се задължавал да я върне,при уговорените условия и срокове.Съгласно уговореното от страните ответникът в качеството му на заемател следвало да върне сумата от 480.36 лева ,представляваща  чистата  стойност  на заема ,ведно с договорена лихва по него. Съгласно Общите условия ,при които е подписан договорът заемателят  се е задължил  да върне    заема ,ведно с  договорената  лихва ,която е била в размер на 30.36 лева  на 6 равни  месечни погасителни вноски ,всяка в размер на 80.06 лева ,като първата погасителна вноска  е била платима на 25.04.2016 година  или общо дължимата от ответника сума е била в размер на 480.36 лева.Твърди се още ,че  на основание  попълнен и подписан  от заемателя формуляр за  допълнителни услуги  на 01.04.2016 година  между „Микро кредит“ АД и ответника е  бил сключен договор за допълнителни услуги,  съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на  кредитополучателят  пакет от допълнителни услуги  описани подробно в Приложение № 1  към договора ,което е било предоставено на  заемателя при  сключване на договора. Съгласно клаузите  на сключения договор  клиентът  дължал  заплащане и на пакет от допълнителни услуги  в размер на 35.10 лева ,които е следвало да заплати  на 6 равни месечни вноски ,всяка в размер на 5.85 лева.На основание  договор за допълнителни услуги „Микро кредит“ АД  в качеството си на застрахователен посредник  предоставило на  заемателя  финансиране и  разсрочване на  сключена  застраховка  „Защита“ към Застрахователна компания „Уника живот“ АД ,конкретни условия ,които били посочени  в индивидуална застрахователна полица.Съгласно сключения  договор за допълнителни услуги заемателят се задължавал да върне  на заемодателя  платената от него застрахователна премия в размер на 178.20 лева в срок от 6 месеца на  равни погасителни вноски ,дължими на  падежните дати  на погасителните вноски  по договора за заем ,като всяка вноска относно застрахователната премия е в размер на 29.70 лева.С оглед обстоятелството ,че длъжникът не извършил плащане по договора за заем  били начислени лихви за забава както следва: по договор за заем   в размер на 62,28 лева ,за периода от 26.04.2016 година  до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; по договор за допълнителни услуги в размер на 27.66 лева ,за периода от 26.04.2016 година до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Сочи се още, че договорът е изтекъл на 25.09.2016 година и не е бил обявен за предсрочно изискуем.

 На 10.08.2016 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“ АД  и „Агенция за събиране на вземания“ ООД по силата на което вземането на „Микро Кредит“ АД било прехвърлено на ищеца по делото. Било изпратено уведомление по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД  до ответника получено лично от него на 18.08.2016 година. Подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК ,по което  било образувано ч.гр.д. № 736/2018г. по описа на РС – Пещера, приключило с  издаване на  заповед за изпълнение срещу ответника. Същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и това мотивирало правния интерес на ищеца да установи  вземането си.

Моли да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника Д.А.  Б.  , че същият  дължи на „Агенция за събиране на вземания“ АД сумата от 450 лева,представляваща неизплатена главница по договор за заем  от 01.04.2016 година ;сумата от 30.36 лева, представляваща  договорена лихва  по договор за заем ,за периода от 25.04.2016 година до 25.09.2016 година; сумата от 35.10 лева ,представляваща допълнителни услуги  по закупен пакет от допълнителни услуги;сумата от 178.20 лева ,представляваща  застрахователна премия  по договор  за допълнителни услуги; сумата от 62,28 лева,представляваща лихва за забава по договор за заем,за периода от 26.04.2016 година до 30.05.2018 година; сумата от 27.66 лева ,представляваща лихва за забава  по договор за допълнителни услуги ,за периода от 26.04.2016 година до 30.05.2018 година ,ведно със законната лихва върху главницата  от 31.05.2018 година до окончателното й изплащане..Претендират присъждане на разноските. Ангажира доказателства.

В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор и  не е ангажирала доказателства.От определения му особен представител адв.А.   е постъпил  писмен отговор, с който се оспорва иска като неоснователен.Не са ангажирани доказателства.

          Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :

От събраните по делото писмени доказателства :  договор за потребителски паричен  заем   Credi Home № 116200007573  от 01.04.2016  година,ведно с общи условия;Договор за допълнителни услуги  от 01.04.2016 година; Искане за допълнителни услуги; рамков договор  за продажба и прехвърляне на вземане; уведомително писмо ,ведно с известие за доставяне се установява  ,че на 01.04.2016 година  между “Микро Кредит“АД   и  Д.А.Б. *** е сключен договор за паричен заем ,по силата на който дружеството   в качеството му  на заемодател  е заело на  Б.    в качеството му на заемател сумата от 450 лева ,срещу задължението на последния да върне заетата сума  чрез месечни погасителни  вноски-6 на брой  , всяка в размер на 80.06 лева,  с  лихвен процент на ден.Уговорен е  годишен лихвен  процент на  разходи от 49.99%.Уговорена е еднократна такса от 22.50 лева ,като  общо  дължимата сума е в размер на 480.36 лева.Датата на първото плащане е определена -25.04.2016 година,като неразделна част от договора е  подсипаният погасителен план.На същата дата  страните са подписали и  договор за допълнителни услуги ,с който заемодателят е предоставил  на  заемателя пакет от допълнителни услуги за срок от 6 месеца  за сумата от 29.70 лева ,която следвало да бъде изплатена на вноски ,всяка в размер на 5.85 лева.Установява се още ,че на 01.04.2016 година в  полза на ответника е  бил сключен и договор за застрахова със застрахователно дружество  „Уника Живот“ АД като заемодателят „Микро Кредит“ АД е заплатил застрахователна премия в размер на 178.20 лева ,която  е следвало да бъде върната от заемателя ,на 9 месечни вноски  по 39.60 лева.Видно от останалите доказателства на 16.01.2015 година е сключен   договор  за покупко- продажба на  вземания /цесия/ ,по силата на който  „Микро креди“  АД   ,в качеството му  на продавач  продава и прехвърля  на „Агенция за събиране на вземания „ООД  в качеството му на купувач  вземанията посочени в  приложение № 1   срещу определена от страните по договора  покупната цена. Съгласно клаузите на този договор  купувачът приема  прехвърлените вземания  и встъпва  като кредитор по тях  на датата на прехвърлянето.Видно от приетото Приложение  продавача е продал и прехвърлил на ищеца по делото вземането си срещу Д.А.Б..Установява се още ,че  „Микро кредит“АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания „АД  да уведоми  по съответния ред  всички длъжници за сключения  на 16.01.2015 година рамков договор.Установява се още ,че  на 18.08.2016 година ответникът  е уведомен лично за извършеното прехвърляне на вземания /цесия/.

          По делото е приложено ч. гр. дело № 736/2018 година  по описа на Пещерския районен съд, от което се установява ,че същото е образувано  по  заявление на  “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София   за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д.А.Б. ***  за  парично вземане в размер на 450 лева   – главница ; договорна  лихва в размер на 30.36 лева , за периода от  25.04.2016година до 25.09.2016 година;сума за допълнителна услуга  в размер на 35.10 лева  по договор за допълнителна услуга;застрахователна премия по договор за допълнителна услуга в размер на 178.20 лева,ведно със законната  лихва ,считано от 31.05.2018 година до окончателното изплащане; лихва за забава по договор за заем  в размер на 62.28 лева ,за периода от 26.04.2016 година до 30.05.2018 година  и лихва за забава  по договор за допълнителни услуги  в размер на 27.66 лева ,за периода от 26.04.2016 година до 30.05.2018 година  и съдебно- деловодни разноски в размерна д.т и възнаграждение на юрисконсулт. Въз основа на подаденото заявление е издадена  заповед № 238 от 31.05.2018  година  за изпълнение на  парично задължение по чл.410 от ГПК , с която се разпорежда  длъжникът Д.А.Б. ***  да заплати на заявителя сумата от 450 лева – главница; договорна  лихва в размер на 30.36 лева, за периода от  25.04.2016година до 25.09.2016 година;сума за допълнителна услуга  в размер на 35.10 лева  по договор за допълнителна услуга;застрахователна премия по договор за допълнителна услуга в размер на 178.20 лева,ведно със законната  лихва ,считано от 31.05.2018 година до окончателното изплащане; лихва за забава по договор за заем  в размер на 62.28 лева ,за периода от 26.04.2016 година до 30.05.2018 година и лихва за забава  по договор за допълнителни услуги  в размер на 27.66 лева ,за периода от 26.04.2016 година до 30.05.2018 година  и съдебно- деловодни разноски в размерна 225 лева в това число д.т и възнаграждение на юрисконсулт. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.

          За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Цв. К. в заключението си сочи, че размерът  на усвоеният от ответника заем е 450 лева.Ответникът е закупил два допълнителни пакета: Пакет „Комфорт“, по който се е задължил да плати допълнително 35.10 лева и  пакет „Премиум Живот“, по който се задължил да плати 178.20 лева. Вещото лице е установило, че  ответникът не е върнал заетата сума, поради което  дължал лихва за забава по договор заем и по договор за допълнителни услуги в размер на 93.69 лева, за периода от 25.04.2016 година 30.04.2018 година. Общото задължение на ответника е в размер на 787.35 лева.

          Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

          Касае се за иск по чл.415 от ГПК. Посоченият текст  предвижда ,че когато възражението  е подадено в срок ,съдът  указва на заявителя  ,че може да предяви иск  относно вземането си  в едномесечен срок ,като довнесе  дължимата държавна такса.

          Със съобщение ,връчено на  заявителя на 07.09.2018 година съдът е указал на последния , че има право да предяви иск за установяване на вземането си в 1 месечен срок  и на  05.10.2018 година е предявен такъв   - видно  от печата на исковата молба, с оглед на  което съдът счита ,че същият е допустим.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на  01.04.2016 година  между “Микро Кредит„ АД и Д.А.  Б.  са възникнали  облигационни правоотношения по правилата на  договор за заем за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Установи се, че договорът е сключен в писмена форма,която е форма за действителност ,като в него са уговорени :размерът на заетата сума;начина  на погасяване-чрез 6 месечни  погасителни вноски;дата на всяка погасителна вноска и крайният срок на договора-последната погасителна вноска.По делото не се оспорва ,че кредиторът е изпълнил задължението си по договора ,а именно  предаване на сумата от 450 лева  на заемателя  Б.. Установи се ,че заемополучателят Б. е бил застрахован  съгласно застрахователна  полица за застраховка  „защита“  № МС **********-00007573  от 01.04.2016 година  като е следвало да заплати застрахователна премия в размер на 178.20 лева.В тежест на последния  е  да установи изпълнение  на своите задължения по договора,а именно  връщане на заетата сума.По делото няма спор  ,че ответникът изобщо не е изпълнила задължението си да върне заетата сума ,което се установява и от заключението на вещото лице.Съгласно клаузите на договора същият дължи непогасена  главница;договорената лихва и заплатеното застрахователна премия.По отношения на претенцията в размер на 35.10 лева ,представляваща сума за допълнителни услуги  е неоснователна и недоказана .На първо място  по делото липсват доказателства такива услуги изобщо  да са били предоставяни на заемателя, например указано е посещение  вкъщи или на удобно  място за събиране на вноски/изобщо не е указан адрес или СМС известяване за направено плащане като изобщо не е посочен от какъв мобилен номер ще постъпи такъв СМС. С оглед на установеното следва да се приеме, че ищецът има валидно и изискуемо вземане в размер на главница от  450 лева, представляваща главница по договор за заем от 01.04.2016 година; ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2018 година до окончателното й изплащане; договорена лихва в размер на 30.36 лева; сумата от 178.20 лева, представляваща застрахователна премия, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2018 година до окончателното й изплащане; сумата от  82.94 лева, представляваща  лихва за забава, за периода от 26.04.2016 година до 30. 05.2018  година.

По отношение на направеното от процесуалния представител възражение за нередовност на уведомлението  същото е неоснователно тъй като от доказателствата по  делото се установи, че заемателят е бил лично уведомен за извършената продажба на вземането на 18.08.2016 година.

В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото в размер на 715 лева като по отношение на разноските заповедта е влязла в сила.

Водим от горните съображения,

Пещерският районен съд

Р   Е   Ш   И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.Б. с ЕГН-********** ***, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ„ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н. С. чрез юрисконсулт В.-М. има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от  450 лева, представляваща главница по договор за заем от 01.04.2016 година; ведно със законната лихва върху нея,считано от 31.05.2018 година до окончателното й изплащане; договорена лихва в размер на 30.36 лева; сумата от 178.20 лева, представляваща застрахователна премия, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2018 година до окончателното й изплащане ;сумата от  82.94 лева,представляваща обезщетение за забава, за периода от 26.04.2016 година до 30.5.2018 година.

          ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ„ ЕАД с ЕИК ********* против Д.А.Б. за признаване за установено по отношение на Д.А.Б., че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ„ ЕАД има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 35.10 лева ,представляваща сума за допълнителни услуги и сумата от 7.00 лева представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 26.04.2016 година до 30.05.2018 година като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.А.Б. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ„ ЕАД разноски по делото в размер на 715 лева.

          РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

         

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: