РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Златоград, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20215420100093 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба депозирана от СЛ. ЕНЧ. К.
срещу О. З..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че е собственик на УПИ IX-31, кв.З по ПУП на с.С., о. З., с площ от 1200
кв.м., при граници съгласно скица на ПИ от 01.03.2021 г., издадена от
кметство с.С., както следва: север - УПИ III-32, изток - улица, юг - УПИ Х-
31,36 и запад - УПИ III-35. Административният адрес на имота е с.С., .. З..
област С. ул. „А. С.“ № .. Процесният УПИ IХ-31 е образуван от част от
поземлен имот пл.№31, м. „О.к.“, който имот по отменения план на с.С.от
1962 г. е нерегулиран (удостоверение за идентичност №145/02.03.2021 г.,
издадено от кметство с.С.). Излагат се съображения, че правото му на
собственост е възникнало въз основа на давностно владение, считано от
07.03.1978 г., от която година е в сила действащия регулационен план на с.С.,
о. З.. Сочи се още, че при спазване на всички строителни правила и
нормативи, ищецът е построил в имота жилищна сграда с два жилищни
етажа и сутерен (изби), със застроена площ 81 кв.м., съгласно скица-виза №22
от 18.07.1975 г., строително разрешение № 51/76 г. от 07.02.1976 г. и
протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 07.02.1976 г.
Ищецът твърди, че владее имота със семейството си явно, публично,
спокойно и необезпокоявано от никого със съзнанието за единствен и
изключителен собственик. Имотът е ограден, като в част от него,
включително и около къщата, е изградил и каменни подпорни стени.
Тъй като не разполагал с документ за собственост на процесния имот,
1
ищецът инициирал процедура за снабдяване с нотариален акт по давностно
владение за което подали молба-декларация изх.№ 12/17.03.2021 г., за
установяване, че за имота не е съставен акт за общинска собственост. В
отговор, ответникът го уведомил, че имотът е общинска собственост.
Предвид това ищецът счита, че е налице спор за материално право, тъй като
О. З. неоснователно оспорва правото му на собственост върху описаният
имот, доколкото сочи, че същият никога не е бил отчуждаван, за да се твърди,
че е общинска собственост. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с
решение, с което да признае за установено че към момента на предявяване на
исковата молба, О. З., не е собственик на урегулиран поземлен имот /УПИ/
IX-31, кв.З по ПУП на с.С., община З. с площ от 1200 кв.м., образуван от част
от поземлен имот пл.№31, при граници на УПИ съгласно скица на ПИ от
01.03.2021 г.: север - УПИ III-32, изток - улица, юг - УПИ Х-31,36 и запад -
УПИ III-35.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът О Зсочи, че
преди приемане на РП на с. С, процесният имот е бил неурегулиран, т.е.
земеделска земя, поради което същата не подлежи на възстановяване, а
единствено за обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като площите
са били вече застроени. Предвид това имотът върху който е построена и
жилищната сграда, с урегулирането му е станал държавна собственост, а с
влизане в сила на ЗОС през 1996 г., вече е общинска собственост. По тези
съображения и с оглед забраната за придобиване по давност на имоти
държавна или общинска собственост, счита иска за неоснователен и моли
същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски за производството.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване спрямо ищеца СЛ. Е. К., че ответникът О З не е
собственик на УПИ IX-31, кв. З по ПУП на с.С, о З, с площ от 1200 кв.м. при
граници: на север - УПИ III-32, изток - улица, юг - УПИ Х-31,36 и запад -
УПИ III-35.
Съобразно предмета на предявения отрицателен установителен иск, респ.
вида на търсената защита – отричане правата на ответника, в негова
доказателствена тежест е да установи по делото пълно и главно правото си на
собственост върху процесния имот, съобразно въведените в отговора на
исковата молба фактически твърдения, а именно: преди приемане на РП на с.
С от 07.03.1978 г., процесният имот бъдейки земеделска земя е включен в
ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, поради
което и предвид липсата на проведено реституционно производство по реда
на ЗСПЗЗ, същият е придобил статут на държавна собственост, а
впоследствие е преминал в собственост на ОЗ
С изготвения по делото проект за доклад, обективиран в Определение №
100/08.06.2021 г., приет за окончателен без възражения от страните, съдът на
осн. чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото следните факти: ищецът
СЛ. Е. К. упражнява фактическа власт върху процесния УПИ IX-31, кв. З по
2
ПУП на с.С, община З, считано от 1978 г. до настоящия момент, в който е
построил триетажна масивна жилищна сграда, съгласно строително
разрешение № 51/1976 г. издадено от ОНС-с.С.
От представеното по делото Удостоверение за идентичност на УПИ с изх.
№ 145/02.03.2021 г. се установява, че УПИ IX-31, кв. З по действащия ПУП
на с.С, одобрен със Заповед № 16/07.03.1978 г. е идентичен по
местоположение с част от имот с кадастрален номер 31 в м. „О к“ по
отменения регулационен план от 1962 г. и строително разрешение № 51/1976
г. Видно от Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и
селищно устройство с изх. № 146/02.03.2021 г., издадено от кмета на с. Со,
съгласно действащия план на селото, УПИ IX-31, кв. З е с площ от 1200 кв.м.,
като в същото е застроена триетажна масивна жилищна сграда върху площ от
81 кв.м. съобразно строително разрешение № 51/1976 г., а границите на имота
са следните: на север – УПИ III-32, на изток – улица, на юг – УПИ X-31,36 и
на запад – УПИ II-35.
По делото са представени Строително разрешение № 51/1976 г. и
протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 17.02.1976 г.,
издадени от ОНС-с.С., от които се установява, че в полза на СЛ. Е. К. е
разрешено изграждането на етажно строителство, върху площ от 81 кв.м. в
неурегулиран терен в м. „О к.. Във връзка с получаване на виза и
архитектурен план за строеж, ОНС-с.С. е издал на ищеца Удостоверение №
745/31.07.1975 г., в което е посочено, че същият е собственик на дворно място
от 600 кв.м. в м. „О. к.“ и владее имота повече от 10 години. Посочено е още
че махалата е обособена като самостоятелна махала – водоснабдена и
електрифицирана, застроена с около 25-30 жилищни сгради и е
непосредствено свързана със селото, а при изработване на новия
регулационен и устройствен план, същата ще бъде урегулирана.
От представеното към отговора на исковата молба досие на имот –
общинска собственост № 2093 се установява, че за процесния имот УПИ IX-
31, кв. З по ПУП на с.С., е съставен Акт за частна общинска собственост №
2093 от 20.05.2021 г.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 65/27.05.2021 г., ищецът
СЛ. ЕНЧ. К. е син Е. С. К. – б.ж. на с. С.., починал на 07.06.1991 г.
По делото е изискана и представена от ОСЗ преписка по заявление вх. №
203С/21.01.1992 г. по реда на ЗСПЗЗ от наследниците на Е. С. К.. Видно от
приложеното към преписката Решение № 20/20.19.1992 г. на ПК-З., в полза на
наследниците на Е. С. К. е възстановено правото на собственост в
съществуващи (стари) реални граници по отношение на нива с площ от 2,834
дка, находяща се в м. „П.“ и нива /с площ от 0,526 дка в м. „Г.ч.“. От
приложеното писмо изх. № 937/03.11.1992 г. на ПК-З., се установява, че
комисията не е възстановила правото на собствесност върху имот в м. „Г.“, с
площ от 2,3 дка. и и мот в м. „Г.“, с площ от 0,4 дка, поради липса на
представено удостоверение от техническа служба по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ за
земи намиращи се в регулация. В реституционната преписка се съдържа
удостоверение от 21.01.1992 г., издадено от ТКЗС „М.“ - с. С., с което се
установява, че съгласно протокол от 1958 г., лицето Е.С. К. е внесъл в ТКЗС
описаните по-горе имоти.
3
От представения по делото разписен лист към действащия ПУП на с.С.,
одобрен със заповед № 16/07.03.1978 г. се установява, че процесният имот е
записан като собственост на К., М. С. и С. Е. К.и.
По делото е прието въз възражения от страните, заключение на СТЕ,
което съдът цени като обективно, компетентно и отговарящо в пълнота на
поставените въпроси. Експертът след като се е запознал с материалите по
делото, извършил е оглед на имота, както и след проверка в О. З. и кметство
с..С. е установил, че по плана на селото от 1962 г., процесният имот попада
извън обхвата на кадастралния и регулационния план и съответно не е заснет.
Имот пл. №31 е заснет с плана от 1978 г., одобрен със Заповед
№16/07.03.1978 год. и е записан - нива на К., М., С. и С. Е. К.и в разписния
лист. За него са отредени УПИ IX-31 /процесния/ и УПИ Х-31,36. Вещото
лице сочи, че процесният имот се намира в горната част на селото, към края
на регулацията. До него води улица, която преминава в селскостопански път.
Имотът е с материализирани на терен граници, като от към
улицата/югоизточната граница/ има каменна подпорна стена /дувар/ и има
застроена триетажна жилищна сграда, построена съгласно Разрешение за
строеж №51/1976 г.
При извършена проверка в Областна администрация С., вещото лице е
установило, че има съставен акт за държавна собственост № 21/01.10.1986
год., отписан със Заповед на Областния управител №36-ДС/2002 г. на О.З. по
плана от 1978 г., а по стария план от 1962 г., няма съставен акт за държавна
собственост.
В заключение експертът сочи, че процесният имот е част от имот пл.№31
по плана на с.С., одобрен със Заповед №16/07.03.1978 год. и записан - нива на
К., М., С. и С.Е. К.и в разписния лист. За него са отредени УПИ IX-31
/процесния/ и УПИ Х-31,36. Преди одобряване на този план, в имота е
разрешено построяването на жилищна сграда, като е взета кадастрална
извадка от изработващия се план. В плана на с.С. от 1962 г., процесният имот
и цялата махала О. к., застроена с около 25 жилищни сгради не е заснета и е
извън обхвата на плана. Съобразно представените по делото данни /граници,
квадратура и др./, вещото лице е достигнало до извод, че процесният имот, е
част от имот в м.Г. описан в Удостоверение от 21.01.1992 г., издадено от
ТКЗС „М.", с.С. /л.53 от делото/. За да бъде одобрен през 1978 г. ЗРП на с.С.,
работата по заснемането и изработването на кадастралната основа е
започнало поне 4-5 години преди това, поради методите с които се е
работело, поради което имотът е записан - нива, въпреки, че вече е имало
законно разрешен строеж в него. Вещото лице сочи, че преди приемане на
плана на с.С. от 1962 г. процесният имат е бил земеделска земя - нива, в
махала О. к., където е имало доста жилищни сгради. Преди одобряване на
плана на с.С.от 1978 г. в процесния имот има разрешено строителство на
жилищна сграда, т.е. имотът е вече със статут на застроен жилищен имот,
като в Удостоверението от 1975 г. имотът е описан като дворно място. За
имота има съставен Акт за държавна собственост № 21/01.10.1986 год.,
одобрен от Председателя на ИК на ОНС гр.З. по плана на с.С. от 1978 г.,
приложен към заключението на СТЕ.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Ф. Т. М.(без родство) и А. Т. М. (без родство) – и двете
4
притежаващи имоти в съседство, се установява, че бащата на ищеца е
притежавал голям имот с площ от около 3 дка, който е разделил на синовете
си. Процесният имот се ползва единствено от ищеца С.К. считано от 1976 г.,
когато е започнал строежа на къщата в която живее. Използва земята като
дворно място (градина), което обработва заедно със семейството си - засява го
с картофи и други зеленчуци. Свидетелите сочат, че в нито един момент,
дворното място, което е оградено, не е ползвано от трети лица.
С отговора на исковата молба ответникът сочи, че ищецът не е доказал
твърдението си, че процесният имот е негова собственост. В случая обаче
(както съдът изрично е разпределил доказателствена тежест с изготвения по
делото проект на доклад), именно ответникът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване правото си на собственост. В случая
ответникът О. З. се легитимира като собственик с АЧОС № 2093/20.05.2021 г.
В тази връзка следва изрично да се посочи, че съставените актове за
държавна или общинска собственост нямат правопораждащо /конститутивно/
действие, а само установяват едно вече възникнало на правно основание, и то
преди съставянето на акта, право на собственост на държавата или общината
върху конкретен имот. В този смисъл е разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОбС,
която изрично сочи, че актът за общинска собственост няма правопораждащо
действие. Следователно възникването на собствеността, не се поражда от
актуването на имот като общински по предвидения за това ред, а от
осъществяването на фактическия състав на конкретно придобивно основание,
на което се общината се позовава. В представения по делото АЧОС като
правно основание за придобиване на имота е посочена разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 1 ЗОбС, текстът на която е бланкетен и препраща към друг закон от
който да следва придобивното основание в полза на общината, каквито не са
и цитираните чл. 3 и чл. 59 ЗОбС. Следователно цитираните законови
разпоредби не установяват твърдяното от ответника право на собственост.
В отговора на исковата молба, последният се позовава на § 42 ПЗР
ЗИДЗОбС. Както последователно и непротиворечиво приема в практиката си
ВКС, в хипотезата на § 42 ПЗР ЗИДЗОбС общината придобива правото на
собственост върху определен недвижим имот само ако държавата е
притежавала такова право, тъй като предвиденото в тази разпоредба
придобивно основание е производно. В случая, видно от представения към
заключението на СТЕ, АДС № 21/01.10.1986 г. като основание въз основа на
което е прието, че имотът – незастроен жилищен парцел, е станал държавна
собственост е посочена Заповед № 16/07.03.1978 г., с която е одобрен ПУП на
с. С., а като предишен собственик се сочи АПК.
По силата на чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС членовете на ТКЗС са
били длъжни да внесат в стопанството своята собствена обработваема земя,
както и земята, придобита в последствие от тях и членовете на домакинствата
им. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от същия устав обаче на всяко
домакинство, което е влязло в кооперативното стопанство, се предоставя земя
за лично ползване в определени размери. Установеният от ЗСГ
ограничителен режим относно собствеността на гражданите включва и
притежаваните от тях селскостопански имоти. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ
лицата, занимаващи се със селскостопанска дейност, са могли да притежават
такива имоти до размер, определен от Министерския съвет. Въз основа на
5
тази законова делегация Министерски съвет е приел Постановление № 25 от
8.III.1975 г., с което са определени размерите на селскостопански имоти,
които могат да се притежават от физически лица /лична собственост/.
Гражданите и членовете на семействата им, които се занимават със
селскостопанска дейност, от която получават главния си доход, са имали
право да притежават в полските районни до 5 дка поливни или 10 дка
неполивни площи, а в планинските и полупланинските районни - до
размерите, които са притежавали към 01.03.1975 г. Тези, които се занимават
със селскостопанска дейност, но не получават от нея главния си доход за
издръжка, са могли да притежават в собственост до 2 дка, при условие, че
земята се обработва лично от тях или с труда на членовете на семействата им.
Селскостопанските имоти на гражданите, които не упражняват
селскостопанска дейност, както и притежаваните в повече от определения
размер имоти на граждани, които се занимават с такава дейност, са държавна
собственост по силата на чл. 12, ал. 2 ЗСГ от момента на влизане в сила на
закона. В случая няма доказателства процесният имот да е бил одържавен по
реда на чл. 12 ЗСГ.
Преценката какъв е статутът на един имот и дали правото на същия е
принадлежало на физическо лице в пълния си обем или като внесен в ТКЗС,
респ. АПК, е представлявал кооперативна собственост, винаги следва да бъде
извършвана конкретно с оглед установените от събраните по делото
доказателства данни за осъществяването на релевантните за тази преценка
факти и обстоятелства (така Решение № 51 от 25.03.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 1895/2018 г., I г. о., ГК постановено по идентичен казус).
В случая, от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява по категоричен начин, че имотът е бил собственост на бащата на
ищеца - Е. С. К., а след извършената неформална делба между синовете му,
процесният имот, считано от 1976 г., се ползва единствено от ищеца СЛ.
ЕНЧ. К. и от неговото семейство. Последният е построил в процесния имот
своята жилищна сграда, а дворното място, което е оградил, е обработвал, като
е засаждал зеленчуци. Установи се че процесният имот никога не е
обработван от друго лице (респ. АПК), фактическата власт (в реални граници)
е останала за ползване от ищеца и домакинството му. Предвид изложеното
съдът намира, че имотът не е придобил статут на кооперативна собственост и
съответно не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Следователно не се установява по делото осъществяването на предвидено
в закона основание, което да има за последица придобиване правото на
собственост върху имота от държавата към датата на съставяне на
представения по делото АДС № 21/01.10.1986 г. Като основание за
актуването на имота е посочена Заповед № 16/07.03.1978 г. на председателя
на ОНС-С., с която е утвърден цялостният застроителен, регулационен и
кадастрален план на с.С., а като бивш собственик на имота е посочено АПК.
Както вече беше посочено по-горе, по делото не е установено след образуване
на АПК този имот да е бил обработван от АПК, т. е. върху него да е
осъществявано кооперативно земеползване. Напротив, установено е, че
имотът е ползван единствено от ищеца СЛ. ЕНЧ. К. и от неговото семейство.
Не е установено посоченото в АДС, АПК да е притежавало правото на
собственост върху този имот към момента на влизане в сила на Заповед №
6
16/07.03.1978 г. на председателя на ОНС-С., респективно към момента на
съставяне на акта. Точно в обратен смисъл е съдържанието на Удостоверение
№ 745/31.07.1975 г., издадено от селски общински народен съвет – с. С., в
което е отбелязано изрично, че собственик на дворното място е именно
ищецът, който го владее от повече от 10 години. Не се установява по делото и
след влизане в сила на Заповед № 16/07.03.1978 г. за имота да е било платено
обезщетение като отчужден от действителния му собственик, поради което не
може да се приеме, че съставеният АДС № 21/01.10.1986 удостоверява
осъществяването на предвидено в закона основание, въз основа на което
държавата да е придобила правото на собственост.
Прецени в тяхната съвкупност, събраните по делото доказателства
опровергават съдържащата се в Акт за държавна собственост № 08.06.1987 г.
констатация за осъществяването на посоченото в акта придобивно основание,
поради което следва да се приеме, че в настоящия исков процес о. С. не е
доказала наличието на предпоставките за преминаване на правото на
собственост върху процесния имот към нейния патримониум по реда на § 42
от Закона за общинската собственост с факта на издаване на заповед №. -
ДС/12.04.2001 г. на областния управител на О. С., нито наличието на друго
предвидено от закона правно основание за придобиване на собствеността.
За пълнота следва да се посочи, че не всички земи, които се намират
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.
Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и
селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №
216/61 г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат
включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния
поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от
лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на
ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези
имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК
на ВС (вж. Решение № 249 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., I г.
о., ГК). Именно такъв е и настоящия случай. Процесният имот се е намирал
извън чертите на регулационния план на с. С. от 1962 г., но към момента на
съставяне на АДС, същият е имал селищен характер, тъй като е бил част от
дворното място на ищеца, находящо се в махала със застроени 25-30
жилищни сгради, което се установява от приложените по делото писмени
доказателства и от показанията на разпитаните свидетели.
По изложените съображения и с оглед липса на ангажирани доказателства
от ответната страна, държавата да е придобила имота на друго правно
основание или същият да е бил включен в АПК, ТКЗС, ДЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, следва извод, че
процесният имот е запазил статута си на частна собственост, респ. не е
придобит от ответната община.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. Такива се претендират съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 818 лв., от които 50 лв. – д.т.,
4 лв. – банкова такса, 10 лв. – д.т. за вписване на исковата молба, 4 лв. –
7
банкова такса и 750 лв. – адв. възнаграждение – заплатено изцяло и в брой,
съобразно ДПЗС от 06.04.2021 г. (л. 5 от делото), поради което сумата следва
да бъде възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от СЛ. ЕНЧ. К., ЕГН
**********, срещу О. З., ЕИК ., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК отрицателен
установителен иск, че О. З. не е собственик на УПИ IX-31, кв. З по ПУП на
с.С., община З., с площ от 1200 кв.м. при граници: на север - УПИ III-32,
изток - улица, юг - УПИ Х-31,36 и запад - УПИ III-35.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О. З., ЕИК . да заплати на СЛ. Е..
К., ЕГН ********** сумата от 818 лв. – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Смолян, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ____В.Д.___________________
8