Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7119 по
описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №72095 от
13.04.2020г., постановено по гр.дело №72883/2016г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в,
е признато за установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ, че Д.Г.Г.-Г. с ЕГН********** дължи на "Т.С."ЕАД
с ЕИК****** сумата от ¼ от 2834,91лв.- стойност на доставена топлинна
енергия за имот на адрес гр.София, ул.“******с абонатен №035061 за периода от 26.08.2013г.
до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 25.08.2016г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен до сумата от 3013,28лв. и за периода от 01.07.2013г.
до 25.08.2013г. като погасен по давност, а за разликата над 3013,28лв. до
пълния предявен размер от 3060,40лв. като неоснователен. Признато е за
установено също така, че на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД
ответникът Д.Г.Г.-Г. дължи на ищеца "Т.С."ЕАД сумата от ¼ от
450лв.- мораторна лихва за периода от 31.08.2013г. до 11.08.2016г., като искът
е отхвърлен за разликата до сумата от 486,90лв. и за периода от 25.08.2013г. до
25.08.2013г. като погасен по давност. Отхвърлени са предявените от "Т.С."ЕАД
против Т.Д.Г. искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за
сумата от ¾ от 3060,40лв.- стойност на доставена топлинна енергия за горепосочения
имот за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г. ведно със законната лихва от 25.08.2016г.
до окончателното изплащане и с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата от ¾ от 486,90лв.- мораторна лихва за периода от 25.08.2013г.
до 11.08.2016г., както и исковете за сумата от 42,26лв.- цена на услуга дялово
разпределение за горепосочения период и за сумата от 6,42лв.- мораторна лихва
върху задължението за дялово разпределение за периода от 31.08.2013г. до 11.08.2016г.
Ответницата Д.Г.Г.-Г. е осъдена да заплати на ищеца 59,22лв. разноски по заповедното производство и 349,96лв.
разноски по исковото производство, а ищецът- да заплати на ответницата Г.- Г. 257,15лв.
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Решението е постановено
при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца- "Т.С."ЕООД.
Срещу решението в
частта с която са уважени исковете срещу Д.Г.Г.-Г., е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от същата.
Жалбоподателката поддържа, че съдът се е преизнесъл по непредявен иск, тъй като
участва в производството единствено като наследник на първоначалния ответник Г.Г.,
но не и в лично качество като потребител на топлинна енергия. Твърди, че по
делото липсват доказателства за наличието на облигационно правоотношение между първоначалните
страни, както и за правото им на собственост върху топлоснабдения имот. Ето
защо моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените срещу
нея искове- отхвърлени изцяло. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му
част и претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно в обжалваната част по следните съображения:
Установено е и не се спори по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е установено обаче от ищеца, в чиято тежест е да
стори това, че между „Т.С.” ЕАД и първоначалния ответник- починалият по
време на процеса Г.Н.Г., на чието място е била конституирана
като законен наследник жалбоподателката Д.Г.Г.-Г.,
е било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния
период.
Съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В
случая от една страна представените от ищеца нотариални актове са изключени от
доказателствата по делото (всъщност от тях би могло да се установява, че
първоначалният ответник Г.Г. не е собственик на имота от 17.12.1996г., когато
заедно с другия първоначален ответник Т.Г. е дарил имота на жалбоподателката Д.Г.-
Г.) , а от друга страна ищецът е представил с исковата молба и молба-
декларация от 13.12.2001г., от която може да се направи извод, че за процесния
период съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между ищеца и жалбоподателката Д.Г.Г.-Г. в лично качество- като собственик
на процесния имот, а не между ищеца и първоначалния ответник Г.Г., чийто правоприемник се явява жалбоподателката. Следователно липсва основание за презумиране на облигационно
правоотношение по силата на закона между наследодателя на жалбоподателката Г.Г.
и ищеца по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период, поради
което и не съществува задължение на Г.Г., респективно- на правоприемника му в
процеса Д.Г.- Г., за заплащане на топлинна енергия за този период.
Ето защо
въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в обжалваната част, а предявените срещу ответника Д.Г.Г.-Г., като
правоприемник на починалия по време на процеса Г.Н.Г., искове- отхвърлени
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на
делото право на разноски има жалбоподателят- ответник както за първата, така и
за въззивната инстанция. С първоинстанционното решение са присъдени 257,15 лева
на ответника Г.- Г., поради което с настоящото решение следва да и бъде
присъдена и разликата от 242,85 лева- до
пълния размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, както и 450 лева разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
На основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №72095 от 13.04.2020г., постановено по гр.дело №72883/2016г. по описа
на СРС, ГО, 28 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО е
признато за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че Д.Г.Г.-Г. с ЕГН********** дължи
на "Т.С."ЕАД с ЕИК****** сумата от ¼ от
2834,91лв.- стойност на доставена топлинна
енергия за имот на адрес гр.София, ул.“******с абонатен №035061 за периода от
26.08.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 25.08.2016г. до
окончателното изплащане и сумата от ¼ от 450лв.- мораторна лихва за периода от 31.08.2013г. до
11.08.2016г., както и в частта с която
ответницата Д.Г.Г.-Г. е осъдена да заплати на ищеца 59,22лв. разноски в заповедното производство и 349,96лв. разноски в исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК****** срещу Д.Г.Г.-Г. с
ЕГН********** (в качеството на наследствен правоприемник на починалия по време
на процеса Г.Н.Г.) искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за стойност на доставена топлинна енергия за имот на адрес
гр.София, ул.“******с абонатен №035061 за периода от 26.08.2013г. до
30.04.2015г., ведно със законната лихва от 25.08.2016г. до окончателното
изплащане и мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2013г. до
11.08.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.09.2016г. по ч.гр.д. №48304 по описа за 2016г.
на Софийския районен съд, 28 състав срещу Г.Н.Г. и Т.Д.Г..
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД с ЕИК****** да заплати на Д.Г.Г.-Г.
с ЕГН********** сумата от 692,85лв.
(шестстотин деветдесет и два лева и 85 стотинки)- разноски за двете съдебни
инстанции, освен вече присъдените с първоинстанционното решение 257,15 лева.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло
в сила като необжалвано от ищеца.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/