Гълъбовски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
при секретаря Антоанета Д.
като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело
№ 471 по описа за 2020 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД против Я.Д.И., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница:
- 1102, 92 лв. - представляващи главница по
договор за паричен заем;
- 186, 87 лева, представляващи
договорна лихва от 17.03.2019г. до 12.11.2019г. (падеж на последна погасителна
вноска);
- 88, 23 лева, представляващи обезщетение
за забава за периода от 17.03.2019г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.Претендирани са
разноски.
В исковата
молба ищцовото дружество твърди, че на 14.08.2019 г. е подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
28.11.2018г., сключен между „Кредит Таим" ЕООД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, по силата на което вземането на „Кредит Таим" ЕООД,
произтичащо от договор за паричен заем № 22042/18.10.2018 г, е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Съгласно
т. 4 от „Допълнителни условия по договора за паричен заем" страните са постигнали
съгласие, че Заемодателят може по всяко време след сключване на договора да
прехвърли правата си по договора на избрано от него трето лице без да е нужно
предварително да получи съгласието на заемополучателя, като с подписването на
договора заемополучателят приема уговорката за уведомление по чл. 99 от ЗЗД.
„Кредит
Таим" ЕООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 28.11.2018
г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника е изпратено от страна на
„Кредит Таим" ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КТ/22042 от 21.08.2019 г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния/настоящ
адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем. Писмото се е върнало в
цялост, като в обратната разписка е отбелязано, че длъжникът не е на този
адрес. До ответникът е изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания
от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-С-КТ/22042 от 04.11.2020 г., изпратено чрез
куриер на постоянния/ настоящ адрес на длъжника, посочен в договора за паричен
заем.
Към настоящата
искова молба представят и молят да приемете копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Кредит Таим" ЕООД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-С-КТ/22042 от 04.11.2020 г., което
да връчите на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позоваваме се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение
№ 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на 1 т. о. и Решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по
иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.
3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.
В случай,
че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моля да приемете, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение
не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011
п, IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр. дело 788/2013г., ТК.
На
18.10.2018г. между „Кредит Таим" ЕООД /Заемодател/ и Я.Д.И. /Заемател/ е
сключен Договор за паричен заем с № 22042, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на Договора за паричен заем,
Заемателят е удостоверил, че преди неговото подписване му е предоставен
Стандартен европейски формуляр, съдържащ индивидуалните условия на бъдещия
заем, запознат е с Общите условия на договора и е уведомен подробно за всички
клаузи на договора, разбира значението им и се съгласява с тях. С подписването
на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума
в размер на 1500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя,
се уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на
договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на
разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на
заемната сума е на датата на подписване на договора. Така, предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора и в Погасителен план, представляваща
неразделна част от договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 1863,03 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 363,03 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем и Погасителния план Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
12.11.2019г. на 13 равни месечни погасителни вноски, в размер на 143,31 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 17.11.2018 г, а падежът на
последната погасителна вноска е 12.11.2019 г.
Срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
12.11.2019г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения
договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна
лихва, за периода от 17.03.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда,
която е в Общ размер на 88,23 лева.
С оглед на
изложеното за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникна правният
интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Я.Д.И., за всички дължими суми по Договор за паричен заем №
22042 от 18.10.2018 г. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. №
262/2020 г. по описа на Районен съд Гълъбово е издадена заповед за изпълнение
за следните суми: главница- 1102,92 лв.; договорна лихва- 186,87 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в
размер на 88,23 лв. или обща сума в размер на 1378,02 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба въпреки, че с изпращането на преписа от исковата
молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на
отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Съобщението
е връчено при условията на чл. 44 ал. 1 от ГПК, което се приравнява на редовно
връчване с всички последици от това. Това указано му право той не е упражнил
като не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от
ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил
писмени доказателства.
Редовно призован на
основание чл. 41 ал. 1 от ГПК ответникът не се явява в откритото заседание и не
изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците
непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът,
чрез процесуалния си представил направи искане за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите
обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са
налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
От представените с
исковата молба доказателства – Договор за паричен заем № 22042/ 18.10.2018 г., ведно
с Погасителен план и Общи условия; Искане за кредит; Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.11.2018 г., сключен между „Кредит
Таим" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД; Потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1
от 14.08.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 28.11.2018 г., сключен между „Кредит Таим" ЕООД и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД; Пълномощно от управителя на „Кредит Таим"
ЕООД , с което е упълномощена „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да
уведомява длъжници от името на „Кредит Таим" ЕООД; Уведомително писмо от
„Кредит Таим" ЕООД чрез „Агенция за събиране па вземания" АД с изх. №
УПЦ-С-КТ/22042 от 04.11.2020 г., ведно с обратна разписка и товарителница,
удостоверяваща изпращането на уведомителното писмо, може да се направи
обосновано предположение за вероятна основателност на исковите претенции.
При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират
по следния начин:
По иска за 1102, 92 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била
налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която
е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че е
извършена валидна цесия на вземанията.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 186, 87 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена
възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 88, 23 лева –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже настъпила забава и датата на
забава, както и размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
С представените доказателства ищецът
доказа всички елементи на фактическия състав по така предявените искове.
Водим от горното, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати цялата сума по исковата претенция.
Налице са всички материалноправни и
процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен,
без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва за заплати на ищеца сумата от 27,
56 лева държавна такса и 75 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство, както и 27, 56 лева държавна такса (съгласно чл. 72 ал. 2 от ГПК)
и 150 лева юрисконсултско възнаграждение (съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК) по
исковото производство. Държавната такса, която е надвнесена може да се поиска с
нарочна молба от ищеца.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Я.Д.И. с ЕГН ********** с адрес *** дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт ет. 2 офис 4 следните суми:
- 1102, 92 лв. - представляващи
главница по договор за паричен заем;
- 186, 87 лева, представляващи
договорна лихва от 17.03.2019г. до 12.11.2019г. (падеж на последна погасителна
вноска);
- 88, 23 лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 17.03.2019г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 01.06.2020г., както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението – 02.06.2020г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 170 от 14.07.2020г. по ч.г.р.д 262/2020г. по
описа на РС Гълъбово.
ОСЪЖДА Я.Д.И. с ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт ет.
2 офис 4 следните разноски: 27, 56 лева
държавна такса и 75 лева
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, както и 27, 56 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско по исковото
производство
Банкова сметка, ***ите
суми, претендирани с исковата молба: IBAN: ***, BIC: ***, „Обединена Българска
Банка“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.