№ 334
гр. Разград, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20253330100201 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Депозирана е искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която са
предявени обективно съединени искове срещу Х. А. А. за признаване за
установено, че ответникът му дължи солидарно с Х.Х. А.а сумата от 2 024,85
лева непогасена главница и 1 081,20 лева договорна лихва, дължими по
Договор за потребителски паричен кредит с номер 5442076 от 09.02.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2171/2024 по
описа на Районен съд Разград. Искат присъждане и на разноските, направени
както в заповедното производство, представляващи държавна такса в размер
на 62,12 лева и 240,00 лева адвокатско възнаграждение, така и за настоящото
исково производство.
Твърди, че на 09.02.2023 г. е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № 5442076 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
Х.Х. А.а, като кредитополучател и Х. А. А. – солидарен длъжник, по силата на
който кредиторът отпуснал на кредитополучателя паричен кредит с общ
размер 24 850 лева, от които 24 500 лева чиста стойност на кредита и 350 лева
такса за разглеждане на кредита. Потребителят и солидарният длъжник се
задължили да възстановят получения кредит чрез 120 месечни погасителни
анюитетни вноски, всяка от които в размер на 308,19 лева. Първата
погасителна вноска била с падежна дата на 21.02.2023 г., а последната на
21.01.2033 г. Кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент в размер на
6,89 % и годишен процент на разходите 9,18 %.
Кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД изпълнил
задълженията си по договора, като отпуснал договорения кредит, но не
получил пълно и точно насрещно изпълнение от страна на заемополучателя.
Потребителят и солидарният длъжник не изпълнили поетите от тях
1
задължения по договора, като не изплатили задълженията си по него и
останали непогасени следните суми: 23 320.88 лева главница и 1 081,20 лева
договорна лихва.
Hа 11.06.2024 г. чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД прехвърлило вземанията си
към Х.Х. А.а и Х. А. А. на „ЕОС Матрикс” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД,
пълномощник на цедента уведомил задължените лица за извършената цесия
като им изпратил писмени съобщения на 01.10.2024 г. на посочените в
договора за кредит адреси, че считано от датата на получаване на
уведомлението за цесия, кредитор спрямо тях по отношение гореописаното
парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Това обстоятелство се
установявало от приложеното към исковата молба известие за доставяне.
Заедно с уведомлението за цесия, на задължените лица били изпратени
и писмени покани, с които им се предоставял 15-дневен срок за доброволно
изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит,
които не били доставени до адресатите с посочване, че адресатът отсъства.
Независимо от това, считат, че съобщенията са надлежно връчени.
В случая, старият кредитор, действащ чрез упълномощено лице,
надлежно изпълнил своето задължение да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на парично вземане. В случай, че длъжникът е сменил адреса,
вписан в договора за кредит, предвид принципа на добросъвестност следвало
да уведоми кредитора за актуалния си адрес за кореспонденция. До момента
нямало данни за подобно уведомяване. Така, когато едната от страните не
пребивавала на посочения от нея адрес и не е уведомила съконтрагента си за
актуалния адрес, респективно е отказала да получи волеизявление,
адресирано до нея, тя сама се поставяла в невъзможност да узнае за
волеизявлението на другата страна, съгласно чл. 96 от ЗЗД. В този смисъл
счита, че длъжникът в следствие на своето недобросъвестно поведение не
следва да се ползва и да черпи благоприятни за себе си права.
Евентуално, в съответствие с установената съдебна практика, моли да
се приеме, че по отношение на ответника е налице валидно уведомяване по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, извършено с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, сред които е уведомлението за цесия, както и че на
основание чл. 99. ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на задължението е породило
действие за длъжника.
Поради липса на изпълнение както към стария, така и към новия
кредитор, с цел съдебното установяване и присъждане на вземанията си,
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда за парични задължения за падежирали
погасителни вноски по процесния договор за кредит, по повод на което било
образувано ч. гр. дело № 20243330102171 по описа на РС Разград, по което
била издадена Заповед за изпълнение. Заповедното производство било
образувано против солидарно задължените Х.Х. А.а и Х. А. А. и по отношение
на длъжника Х.Х. А.а заповедта за изпълнение влязла в законна сила, а
длъжникът Х. А. А. подал възражение срещу издадената заповед, за което
били уведомени със съобщение, надлежно връчено на 10.01.2025 г.
Последващи действия за погасяване на задължението по Договор за
потребителски паричен кредит № 5367480 от 13.12.2022 г. не били
2
осъществени.
Горното пораждало правния интерес на ищеца да предяви иск срещу Х.
А. А., за установяване на вземанията си, описани в заповедта за изпълнение и
произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 5442076 от
09.02.2023 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба въпреки, че с изпращането на преписа от същата и доказателствата към
нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и за
последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това указано му право
той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е направил
възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените
доказателства и не е представил такива.
Редовно призован, ответникът не се явява в откритото заседание и не
изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците от
непредставянето на отговор и неявяването му в първото заседание по делото,
поради което ищецът в депозираната от него молба по даване ход на делото в
тяхно отсъствие, чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК,
при наличие на предпоставките за това.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава
на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238,
ал. 1 от ГПК и съобрази фактическите обстоятелства по делото и
представените от ищеца доказателства, съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Безспорно е, че в законния срок по чл. 131 от ГПК
ответникът Х. А. А. не е представил писмен отговор на исковата молба, с
която настоящият съдебен състав е сезиран, в първото по делото заседание не
се явява лично или чрез упълномощен представител, нито е направил искане
делото да се гледа в негово отсъствие, поради което ищецът се е възползвал от
възможността да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
него. Същевременно съдът е указал на страните какви са последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в
съдебно заседание с разпореждане № 603/19.02.2025 г.
От представените с исковата молба доказателства – договор за
потребителски паричен кредит № 5442076 от 09.02.2023 г., договор за цесия от
11.06.2024 г., Приложение № 1 и потвърждение, уведомление за цесия и
уведомление за предсрочна изискуемост, известие за доставяне, извлечение от
търговския регистър за пререгистрация на ищеца, издадената Заповед № 1082
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.11.2024 г. по ч.
гр. дело № 2171/2024 г. по описа на Районен съд Разград, приложено по
настоящото дело, може да се направи обосновано предположение за
вероятната основателност на исковите претенции, чиято правна квалификация
е по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД.
С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на
фактическия състав по предявените искове, което дава основание на съда да не
3
излага подробни мотиви по съществото на спора, а с оглед процесуалното
поведение на ответника да постанови неприсъствено решение, предвид
наличието на предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като
предявените искове следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски в размер на 68,87 лева платена
държавна такса, както и разноските за заповедното производство в общ размер
на 302,12 лева, от които 62,12 лева платена държавна такса и 240 лева
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. А. А. с ЕГН **********, с
адрес гр. Цар Калоян, обл. Разград, ***, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Витоша,
ж. к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, солидарно с
Х.Х. А.а с ЕГН **********, сумата 2 024,85 лева (две хиляди двадесет и
четири лева и 85 ст.) непогасена главница и 1 081,20 лева (хиляда осемдесет и
един лева и 20 ст.) договорна лихва, дължими по Договор за потребителски
паричен кредит с номер 5442076 от 09.02.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2171/2024 по описа на Районен съд
Разград.
ОСЪЖДА Х. А. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Цар Калоян, обл.
Разград, *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Витоша, ж. к. Малинова
долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, съдебно-деловодни разноски
в общ размер на 68,87 лева (шестдесет и осем лева и 87 ст.) за настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА Х. А. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Цар Калоян, обл.
Разград, *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Витоша, ж. к. Малинова
долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сумата в общ размер на
302,12 лева (триста и два лева и 12 ст.) разноски за заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.
239, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на отмяна при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на ответника.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4