Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1037
гр. Варна, 05.03.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, X – ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17158 по описа за 2013г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от М.К.И. с ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител на детето Антонио Светломиров Д.
с ЕГН ********** и двамата с адрес:*** и със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Тодор Шишков” № 5, партер, чрез пълномощника й адв. Анни Георгиева срещу С.Д.М. с ЕГН ********** ***
осъдителен иск с правно основание чл. 150
от СК, след изменението му по реда на чл. 214, ал. 1, пр. ІІІ от ГПК за увеличаване на присъдената в полза
на детето Антонио месечна издръжка с влязло в законна сила решение, постановено
по гр.д. № 19284/2010г. по описа на ВРС, 34-ти състав, като определения размер
на издръжката от 80 лева да се увеличи
на 200 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 21.11.2013г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на задълженията.
Ищцата обосновава необходимостта от
провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Антонио
е син на ответника, роден на ***г. От определянето на издръжката по гр.д. № 19284/2010г.
на ВРС, 34-ти състав на 20.06.2011г. са изминали 2 години и половина, през което
време трайно и съществено се изменили условията, при които е определена. Възрастта
на детето е напреднала, а с това и нараснали необходимите за издръжката му средства.
Понастоящем е на 7 години и е ученик в І-ви клас ОУ „Черноризец Храбър”, гр.
Варна. Училищната възраст е свързана с нови нужди от учебни пособия и
принадлежности. Детето боледува по няколко пъти на сезон, при което има нужда
от средства за лекарствени продукти. Нараснали са нуждите на детето от облекло,
храна и обучение. Същевременно е налице настъпила благоприятна промяна във
възможностите на бащата, доколкото същият реализира доходи, както и получава
средства от майка си. Неблагоприятна е промяната настъпила във възможностите на
майката, предвид факта, че от м. август 2012г. ежемесечно се удържат по 240-270
лв. от трудовото й възнаграждение за погасяване на задълженията й към
„Евролизинг МО” ЕООД по изп.д. № 20107130400349 на ЧСИ № 713 по договор за лизинг
на вещи, които се ползват от ответника. Месечният наем, който майката заплаща е
в размер на 400 лв. Налице е промяна и в стандарта на живот, вследствие
поскъпването на всички стоки и услуги. Налице е следователно трайно изменение,
както в неговите нужди, така и във възможностите на ответника, спрямо
обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка. Затова, при
променените обстоятелства и доходите на ответника, заплащането на претендирания
размер на издръжката е в неговите възможности. Моли за положително произнасяне
по предявения иск.
В отговор на исковата молба депозиран в срока
и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск, както и
фактическите основание, на които същият е основан. Твърди, че понастоящем е
безработен, но винаги помага на детето според възможностите си. Не реализира
други доходи. Оспорва факта, че майката на Антонио плаща месечна наемна цена в
размер на 400 лв., както и евентуално този размер да е обусловен от промяна в
нуждите на детето. Наемна цена същата е плащала и при първоначалното определяне
на издръжката. Ищцата живее на съпружески начала с друг мъж, с който често си
позволяват скъпи почивки, каквато е ползвала и в периода от 21.12.2013г. до
27.12.2013г., когато Антонио е бил при него. Твърди, че той самия не си е
позволявал почивка от години, като малкото пари, с които разполага заделя за
нуждите на детето си. Моли в тази връзка за произнасяне на решение, съобразно
направените оспорвания.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание, ищцата, поддържа предявения иск и моли за положително произнасяне по
същия.
Ответникът, чрез процесуален
представител изразява съгласие да плаща издръжка в размер на 110 лв. месечно.
Дирекция „Социално подпомагане”, гр.
Варна, редовно уведомена по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, изразява писмено
становище за основателност на иска, като счита, че бащата има морално
задължение да участва във финансовата издръжка на детето.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от съдържанието
на Удостоверение за раждане № 61178 от 24.03.2006г., издадено въз основа на Акт
за раждане № ІІ-212, издаден от Община Варна, детето Антонио Светломиров Д. е
родено на ***г. от майка М.К.И. и баща С.Д.М..
По силата на одобрената
от съд на 20.06.2011г. съдебна спогодба по гр.д. № 19284/2010г. по описа на
ВРС, ХХХІV – ти състав, ответникът е осъден да заплаща в полза на детето Антонио,
чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 80.00
лева, считано от 06.12.2010г., на основание чл. 143 от СК.
От съдържанието на Служебна
бележка изх. № 1178/22.10.2013г., издадена от Директора на ОУ „Черноризец
Храбър”, гр. Варна се установява, че Антонио Светломиров Д. е записан като
ученик в І-в клас на ОУ през учебната 2013/2014г. е посещава редовно учебни
занятия.
М.К.И. работи в
системата на МВР, като полученото от нея средномесечно БТВ за периода от
01.04.2013г. до 30.09.2013г. е в размер на 848.69 лв., който факт се установява
от прииетата служебна бележка изх. № 45635/23.10.2013г., издадена от главния счетоводител
на ОД на МВР, гр. Варна.
От представените
разписки за наем се установява, че плащаният от М.И. за периода от 01.06.2013г.
до 01.11.2013г. месечен наем е в размер на 400 лв.
По делото е постъпило
писмо изх. № 2059-1/17.01.2014г. от ТД на НАП, гр. Варна, от което се
установява, че в агенцията няма данни за регистрирани трудови договори за
периода от 01.10.2013г. до момента, както и за подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2011 и за 2012г. от ответника С.М..
В хода на делото всяка
от страните е ангажирала и гласни доказателства в подкрепа на поддържаните
тези, чрез показанията на свидетелката Маргарита Николова /на ищцата/ и на
свидетеля Иван Георгиев /на ответника/.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на иска по чл. 150 от СК, в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване, че
ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания
размер, материалната възможност на ответника да дава същия и наличие на трайно
изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка
/изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в
претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения
родител/.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.
2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете
е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които
са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда
издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс
и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.
4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.
1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят
от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените
указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт,
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията,
които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст
и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява
към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на
издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт
от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители,
както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В случая ответникът е баща на детето Антонио,
което понастоящем е на почти 8 години. От присъждане на последната издръжка в
полза на малолетния са изминали над три години, през което време неминуемо са
настъпили изменения в нуждите на детето обусловени, както от по-голямата му възраст,
така и от променената икономическа конюнктура в страната. Последното обуславя
извод, че потребностите му от гледна точка на обичайните разходи за облекло,
храна, отопление, транспорт и други обичайни са трайно изменени, спрямо същите
на петгодишно дете. Установено е, че понастоящем Антонио е ученик в първи клас,
което обстоятелство неминуемо е породило нови нужди от средства за издръжка за
закупуване на учебници и учебни пособия, заплащане на учебни и други такси,
участие в организирани мероприятия и дейности. Освен обичайните
разходи за храна и облекло, предвид възрастта му следва да бъдат отделяни
повече средства за нормалното му интелектуално развитие.
Изхождайки от възприетия размер на минималните средства,
необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и
нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия момент, съдът намира, че
средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето Антонио са в
размер на около 300 лева минимум. Няма ангажирани доказателства, от които да се
установи, че детето се нуждае от допълнителни средства за издръжка, извън
обичайните такива за дете на неговата възраст, нито наличие на специфични
нужди, които да налагат необходимост от допълнителни средства. Представените в
тази връзка попълнени рецептурни бланки не съдържат конкретни данни относно разходите правени от
майката за лечение и лекарства, който факт е въведен в исковата молба като обуславящ
по-големи нужди на детето.
Същевременно по делото е установено, че ответникът няма
регистрирани трудови договори от 01.01.2013г. Показанията на свидетелката
Николова сочещи, че ответникът работи като охрана са бланкетни, посредствени и изолирани,
доколкото не са неподкрепени от други доказателства по делото. Няма и
доказателства, някой от родителите да притежава недвижими имоти или движими
вещи на значителна стойност, от които да има възможност да реализира доходи.
Установено е, че средният брутен месечен доход на майката е в размер на 848.69
лева, т.е., над установената за страната средна работна заплата. Няма данни по
делото двамата родители да имат други ненавършили пълнолетие деца, на които да дължат
издръжка.
Предвид
обстоятелството, че и двамата родители са в трудоспособна възраст, съдът
намира, че при полагане на дължимата грижа същите биха могли да реализират
доходи, в размер, близък до установената за страната средна работна заплата.
Като отчете горните
обстоятелства и съобрази безусловния характер на задължението на родителя за
издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от сумата от 300
лева месечно, необходими за издръжката на детето Антонио, бащата следва да
участва със сумата от 160 лева месечно, като остатъкът следва да се допълва от
доходите на майката. В случая по-голямото участие на бащата в издръжката на
момчето е обусловено от факта, че майката е заета с преките и непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Без значение в случая е обстоятелството, че по делото не са
представени писмени доказателства, установяващи конкретните доходи на
ответника. Доколкото по делото не се установи да страда от заболяване, което го
прави нетрудоспособен същият може да осъществява трудова дейност и да реализира
доходи.
Следователно, изхождайки от
приоритетния интерес на детето и настъпилите трайни изменения в неговите нужди
и потребности, решаващият състав приема, че са налице предпоставки за изменение
в размера на издръжката.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото
държавна такса.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен
съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената
с влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 19284/2010г. по описа на ВРС, ХХХІV – ти
състав издръжка,
дължима от С.Д.М. с ЕГН **********
***, в
полза на детето Антонио
Светломиров Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.К.И.
с ЕГН ********** и двамата с адрес:*** и със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Тодор Шишков” № 5, партер, чрез пълномощника й адв. Анни Георгиева, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на същия, от 80.00 /осемдесет/ лева на 160.00
/сто и шестдесет/ лева месечно, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 21.11.2013г. до настъпване на законно основание
за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер
от 200 /двеста/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Д.М.
с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от
115.20 /сто и петнадесет лв. и двадесет
ст./ лева, представляваща дължима държавна такса по предявения иск, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: