РЕШЕНИЕ
№ 694
гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20235220102607 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от адв.В. Н., пълномощник на "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 и съдебен адрес:
гр.София, ул.„********* против Н. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.******, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на
24.04.2021г. между Н. Д. К. и „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********,
понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +****** за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал+“ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на
27,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер
на 32,99 лв. Твърди, че К. не изпълнява задълженията си по договора в общ
размер 125,04 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 24.04.2021г. - 04.06.2021г. Вследствие
на неизпълнението и съгласно т.9 от договора, мобилният оператор начислява
неустойка в размер на 90,26 лв., която не надвишава размера на три месечни
1
абонаментни такси и е начислена във фактура №**********/05.08.2021г.
Твърди, че на същата дата - 24.04.2021г. и по повод горепосочения
договор с предпочетен номер +******, мобилният оператор предоставя на Н.
Д. К. устройство марка NOKIA 2.4 32GB Dual Blue на преференциална цена,
посочена в т.5 от договора. В същата точка е посочена и стандартната цена на
устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Вследствие
на неизпълнението по договора за мобилни услуги К. дължи сума в размер на
153,70 лв., начислена във фактура №**********/05.08.2021г., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през
който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
Сочи, че горепосочените задължения са индивидуализирани в следните
фактури:
1.Фактура №**********/05.05.2021г. за отчетен период 24.04.2021г.-
04.05.2021г., срок за плащане - 20.05.2021г., издадена за сумата от 42.65 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +******. Фактурата претендират в размер на 19,33 лв.,
поради извършено частично плащане в размер на 23,32 лв., което погасява
задължението за такса и услуги за предпочетен номер +****** до
претендирания размер;
2.Фактура №**********/05.06.2021г. за отчетен период 05.05.2021г. -
04.06.2021г., срок за плащане - 20.06.2021г., издадена за сумата от 105,71 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +******;
3.Фактура №**********/05.08,2021г. за отчетен период 05.07.2021г.-
04.08.2021г., срок за плащане – 20.08.2021г., издадена за сумата от 243,96 лв.,
представляваща неплатени: 90,26 лв. неустойка за предпочетен номер
+****** и 153,70 лв. - сума за мобилно устройство за предпочетен номер
+******.
Посочва, че на 27.02.2023г. „Йеттел България“ ЕАД подало Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд -
Пазарджик срещу Н. Д. К., в което се претендират: главница в размер на
369,00 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Образувано е ч.гр.д. №727/2023г. по описа на Районен съд -
Пазарджик. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника,
2
съгласно разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид това, на основание
чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, за „Йеттел България“ ЕАД възниквал правен интерес
от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
него.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
„Йеттел България” ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу Н. Д.
К., а именно: суми в общ размер на 369,00 лв., представляващи неплатени
месечни абонаменти, използвани услуги, дължима сума за мобилно
устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+******, законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането.
Моли да бъде осъдена Н. Д. К. да заплати сторените съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д.№727/2023г. и по настоящото производство.
Сочи банкова сметка, по която ответницата може да изплати на ищеца
присъдените му суми.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане - за
изискване и прилагане на заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответницата, с който
оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Оспорва възникването
на валидна облигационна връзка между страните, а именно, че по силата на
договора ответникът е бил потребител на далекосъобщителни услуги,
предоставяни от ищеца, както и останалите твърдени факти, формиращи
основанието на заявената претенция, че далекосъобщителните услуги, за
които са издадени процесните фактури, действително са доставени на
ответника.
Твърди, че в приложените по делото фактури - частни свидетелстващи
документи, изходящи от ищеца, не е отразено кое задължение по кой договор
е. Фактурите не са подписани от ответницата, поради което същите сами по
себе си, без да са подкрепени с други доказателства, не са достатъчни, за да
установят по един несъмнен и категоричен начин, че визираното в тях
задължение съществува.
Възразява, че не се доказва от ищеца, че фактурираните услуги са
доставени и използвани от ответницата през процесния период,
3
индивидуализирани по вид, количество и стойност.
Твърди, че претенциите за неустойки от страна на ищеца почиват на
неравноправни клаузи и като такива същите са нищожни. Във фактурите са
включени друг вид задължения, представляващи неустойки и напълно неясни
остатъчни задължения „от предходен период“, без този период да е посочен.
Твърди, че прехвърлянето на останалите от предишни периоди задължения не
кореспондира с принципите на Закона за счетоводството /ЗСч/ за
документална обоснованост на първичните счетоводни документи, каквито са
приложените по делото фактури по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗСч. и чл.3 ал.3 от
ЗСч. Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор и
ОУ.
Счита, че е налице нарушение на добрите нрави при претенция за
заплащане на неустойка, съгласно Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по
тълк. Дело №1/2009г. - ОСТК на ВКС. Твърди, че клаузата за неустойка при
прекратяване на договор за периодично изпълнение е нищожна на основание
чл.26 ал.1, пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на
бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост. По съществото си
клаузата за неустойка замествала дължимото от абоната изпълнение на
задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва
услугите срещу нея. предвид прекратяването на договора (занапред).
Следователно клаузата за неустойка при прекратяване на договора за
периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна на основание
чл.26 ал.1, предл.III от ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка
(таксите за оставащия период) и нарушавала принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Тълкувана съгласно чл.20 от
ЗЗД, клаузата регламентира неустойка, но само при разваляне, като в тази
хипотеза надлежното разваляне е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от
развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено
друго, договорите подлежат на прекратяване с изявление в същата форма -
чл.87 ал.2 от ЗЗД. Дори исковата молба да е изявление за разваляне на
договора, то е направено след съставянето на процесните фактури, с които
била начислена неустойка, така че към момента на начисляването не е имало
4
основание за това. Липсват доказателства, договорът да е бил прекратен по
инициатива на ищеца с писмено предизвестие до ответницата. Операторът -
ищец не е спазил изискването на чл.87 ал.1 от ЗЗД - развалянето на договора
да е с писмено предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на който
договорът ще се счита развален. Такова писмено предупреждение липсвало.
На следващо място, не е ясно и какъв е размерът на месечния
абонамент, който е база за формиране размера на неустойката и за какъв
период е била начислена тя.
В обобщение, основателността на претенцията за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя
предполага, освен неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията по
тях и че изправната страна е упражнила потестативното си право да ги
развали.
Предвид гореизложеното, установителният иск за сумата от 125,04 лв.
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Сочи, че в исковата си молба ищецът твърди, че ответницата му дължи
сумата от 153,70 лв., поради неизпълнение на договора за мобилни услуги,
т.е. поради това, че не е заплатила в срок дължимите абонаментни такси и
използвани услуги. Т.е. това задължение се явява като втора неустойка и по
този начин е описана и във фактура от 05.08.2021г. Там задължението за
неустойки е посочено в общ размер от 257,95 лева. В нея е включена /както се
описва на стр.2 от исковата молба, абзац II/ и сумата, дължима за мобилно
устройство. За неустойката /90,26 лв./ и сумата за мобилно устройство /153,70
лв./ важи описаното по-горе, че не се дължат, тъй като няма основание да се
приеме, че договорът за мобилни услуги е развален/прекратен. Поради това и
поради изложените по-горе аргументи, искът за тези суми също следва да
бъде отхвърлен.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си и с депозираното
по делото писмено становище поддържа предявения иск и моли съда да го
уважи като основателен и доказан. Претендира разноските в заповедното и в
исковото производство. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК. Излага
подробни доводи по същество.
Особеният представител на ответницата оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Моли съда да го отхвърли, по съображенията,
5
изложени в писмена защита, която представя.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на особения представител на ответника и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
На 01.03.2023г., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата в качеството й на
длъжник, въз основа, на което е образувано ч.гр.дело №727/2023г. по описа на
Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед №394 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК на 06.03.2023г., с която е разпоредил ответницата-длъжник да
заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 369,00 лв., представляваща
главница, формирана от неплатени месечни абонаменти, използвани услуги,
дължима сума за мобилно устройство и неустойка по фактури, ведно със
законна лихва за период от 01.03.2023г. до изплащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 480,00 лева. Посочени са обстоятелствата, от които произтича вземането.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени
указания и едномесечен срок за предявяване на установителен иск за
вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило
настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното, съдът приема, че предявеният установителен иск е
процесуално допустим и подлежи на разглеждане.
По съществото на иска, съдът счита следното:
От представените по делото и приети писмени доказателства се
установява, че между ищцовото дружество /с предишно наименование
„Теленор България“/ и ответницата Н. Д. К., на датата 24.04.2021г. е бил
сключен Договор за мобилни услуги /приложен в заверено копие в
заповедното производство/, съгласно който абонатът-ответницата е
предпочела мобилен номер +****** с абонаментен план Тотал + с 2000
минути към всички национални мрежи в България и роуминг в зона ЕС, за
срок от 24 месеца - до 24.04.2023г., при месечен абонамент за първоначалния
срок на договора в размер на 27,99 лева на месец и в размер на 32,99 лева на
6
месец, след изтичане на първоначалния срок на договора.
На същата дата – 24.04.2021г. и във връзка със сключения Договор с
предпочетен номер +******, мобилният оператор е предоставил на
ответницата устройство марка: NOKIA модел: 2.4 32GB Dual Blue на
преференциална цена, посочена в т.5 от договора – от 159,99 лв. В същата
точка е посочена и стандартната цена на устройството, в брой без абонамент -
379,90 лв. и направената отстъпка от стандарната цена – 219,91 лв.
Договорът за мобилни услуги е приложен по заповедното производство,
присъединено към исковото производство. Същият е подписан от страните по
него. Ответницата собственоръчно е изписала трите си имена и е положила
подписи. Подписването на договора от страна на ответницата не бе оспорено
в хода на производството по делото. Следователно сключеният между ищеца
и ответницата договор е валиден и е породил своето правно действие.
Потреблението на ответницата по договора за мобилни услуги е фактурирано
под клиентския номер на абоната №*********.
Със сключването на договора за мобилни услуги, абонатът-ответницата
се е задължила да заплаща абонаментни такси за срок от 24 месеца, за което е
следвало да получава достъп до мобилната мрежа на ищеца.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, при
ползване на услуги, чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
В т.4 от процесния договор за мобилни услуги е посочена датата на
издаване на месечната фактура, а именно: на 5-ти всеки месец.
В срока на действието на процесния договор за мобилни услуги,
ищецът е издал на ответницата следните фактури:
1.Фактура №**********/05.05.2021г. за отчетен период 24.04.2021г.-
04.05.2021г., със срок за плащане - 20.05.2021г., издадена за сумата от 42.65
лв., за неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +******. С исковата молба ищецът претендира по тази фактура сумата
в размер на 19,33 лв., като признава извършено частично плащане по нея в
7
размер на 23,32 лв.;
2.Фактура №**********/05.06.2021г. за отчетен период 05.05.2021г. -
04.06.2021г., със срок за плащане - 20.06.2021г., издадена за сумата от 105,71
лв. за неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +******;
3.Фактура №**********/05.08.2021г. за отчетен период 05.07.2021г.-
04.08.2021г., със срок за плащане - 20.08.2021г., издадена за сумата от 243,96
лв. за неплатена неустойка за предпочетен номер +****** в размер на 90,26
лв. и за мобилно устройство за предпочетен номер +****** в размер на 153,70
лв.
Към фактурите има приложени извлечения - детайлизирани справки от
потреблението на ползвания номер.
Съгласно т.27 от Общите условия на мобилния оператор, плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на факурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК - за
съществуващи вземания за неплатени абонаметни такси и използвани
мобилни услуги по процесния договор за мобилни услуги е основателен и
доказан.
Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай са налице
валидно възникнали и съществували облигационни отношения между ищеца -
мобилен оператор и ответницата - потребител /клиент/ по сключения
помежду им договор за мобилни услуги. Договорът е подписан от страните по
него - ищеца и ответницата. Същият съдържа необходимите реквизити и
договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите,
тарифен план. Освен това в договора за мобилни услуги е посочен конкретен
номер, посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите на
ищеца. Посочена е предадената активна СИМ карта, която дава /осигурява/
достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор. С това
ищецът е изпълнил задълженията си по договора. Освен това ищецът е издал
на ответницата фактури за месеците от процесния отчетен период.
Ответницата от своя страна не е изпълнила своите задължения - за заплащане
8
изцяло на дължимите месечни абонаметни такси и услуги.
След като ответницата е потребила предоставените й мобилни услуги, в
нейна тежест се е породило насрещното задължение да заплати уговорената
абонаментна цена за ползваните услуги. Ответницата не твърди, нито
ангажира доказателства да е заплатила същите, поради което в полза на
ищеца следва да се признае съществуването на вземане за стойността на
ползваните мобилни услуги по процесния договор за мобилни услуги,
установени по размер с представените по делото фактури.
Ищцовото дружество претендира неустойка, част от която представлява
три стандартни месечни такси, а другата част - разликата между цената на
предоставеното устройство без абонаментен план
и преференциалната цена по сключения договор. По тези претенции в тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
предсрочното прекратяване на договора по вина на ответницата-потребител
или поради нарушения на задълженията й по договора.
Съгласно сключения между страните договор за мобилни услуги, в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения 24-месечен
срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушения на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите Общи условия, потребителят дължи: неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Когато е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето
му (в брой), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Заплащането от потребителя на неустойка, в т. ч. разликата в цената на
предоставеното устройство, се дължи единствено в хипотеза на предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, по негова инициатива или
при нарушение на задълженията му по договора или Общите условия.
Предсрочното прекратяване на договора по същество представлява разваляне
на договора по смисъла на чл.87 ал.1 от ЗЗД, което трябва да се направи
9
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
В случая тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на
страните. Нито в договора за мобилни услуги, нито в Общите условия е
предвиден друг ред за разваляне на договора.
По делото няма доказателства ищецът да е уведомил писмено
ответницата за разваляне на процесния договор преди датата на изтичането на
срока по същия - 24.04.2023г. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и приложенията към него не се връчват на длъжника и
следователно не могат да предизвикат правните последици на развалянето.
Исковата молба и приложенията към нея, които биха могли да имат правното
значение на изявление за разваляне на договора, са връчени на назначения
особен представител на ответницата след изтичане на срока на договора.
При тези данни се налага изводът, че процесният договор за мобилни
услуги не е предсрочно прекратен и съответно не е осъществен фактическият
състав, при който за потребителя е възникнало задължение да заплати
неустойка, в т.ч. разликата в цената на устройствата без абонамент и
уговорената преференциална цена. Затова тези претенции следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед гореизложеното претенциите за вземания за неплатени
абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги, като
основателни следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане, а претенциите за вземания за неустойка, свързани с
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни.
Предвид изхода на делото, ответницата дължи на ищеца разноски в
заповедното и в исковото производство, съобразно уважената част от
исковите претенции.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София,
10
сграда 6 и съдебен адрес: гр.София, ул.„*******, чрез пълномощника адв.В.
Н. против Н. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.******, с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК ********* има следното вземане срещу Н. Д. К., с ЕГН
**********, а именно: за сумата в размер на 125,04 лв., представляващи
дължими и неплатени месечни абонаменти и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +******, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 01.03.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, за която е издадена Заповед №394 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.03.2023г. по ч.гр.д. №727/2023г.
по описа на Районен съд-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за вземания за
неустойка в общ размер на 243,96 лева, от които: сумата от 90,26 лв.,
представляваща три стандартни месечни такси и сумата от 153,70 лв.,
представляваща част от разликата между цената на мобилното устройството
без абонаментен план и преференциалната цена по договора.
ОСЪЖДА Н. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****** да
заплати на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6
и съдебен адрес: гр.София, ул.„******* разноски в заповедното и в исковото
производство, съобразно уважената част от исковите претенции, в размер на
484,57 лева.
Банковата сметка на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, по която могат да
бъдат заплатени присъдените суми: IBAN: BG********, BIC: CITIBGSF при
„Ситибанк Европа“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11