№ 1037
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Н.
М. Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20231000503039 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273
ГПК.
С решение № 280 от 22 юни 2023г. по гр. д. № 594/2021г. Окръжен
съд – Перник е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на на осн. чл.432, ал. 1 и
чл.409 от КЗ Застрахователно дружество „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец", бул."Джеймс
Ваучер" № 87 да заплати на Р. Б. С., ЕГН **********, гр.***, ул.„***" **, вх.
„*", ет. * сумите от: 50000,00 (петдесет хиляди) лева - за причинени й
неимуществени вреди - болки и страдания, както и в размер н а 5710,44 (пет
хиляди седемстотин и десет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, за
разноски по доброволно предявяване на претенцията пред застрахователя и
причинени й имуществени вреди - разходи за лечение, причинени и настъпили
вследствие на ПТП, претърпяно ПТП на 11.03.2021 година, ведно със
законната лихва върху сумите по главниците, считано от датата на изтичане на
тримесечния срок от предявяване на поканата до застрахователя - 06.07.2021
година, до окончателното им заплащане, като отхвърлил предявените искове
за неимуществени вреди в частта му за разликата до пълния му предявен
1
размер от 65000,00 (шестдесет и пет хиляди) лева и за имуществени в частта
му за разликата до пълния предявен размер от 5840,44 лева пет хиляди
осемстотин и четиридесет) лева, както и в частта за претендираните
лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди - за периода
от 06.04.2021 година до 05.07.2021 година, включително; осъдил на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Пернишки окръжен съд общата сума от 2936,00 (две
хиляди деветстотин тридесет и шест) лева, съставляващи дължима за
производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета
на съда за експертизи; осъдил на осн. чл.38, ал.2 от ЗА Застрахователно
дружество „Бул Инс" АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат М. Н.-Т. от
Софийска адвокатска колегия сумата от 6128,00 (шест хиляди сто двадесет и
осем) лева с ДДС, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото; осъдил на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК Р. Б. С. да
заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс" АД, ЕИК ********* сумата
от 697,00 (шестстотин деветдесет и седем) лева, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ЗД „Бул Инс“ АД срещу решението по гр. д. № 594/2021г. на ОС – Перник в
негова осъдителна му част – над присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 40 000 лв. С доводи за неправилност на решението
поради нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение,
иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за
разликата до присъдените 50 000 лв.
Насрещната страна – Р. Б. С. е оспорила въззивната жалба на
ответника и от своя страна е подала насрещна въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта му, в която искът й е отхвърлен до
размера от 65 000 лв. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД иска отмяна на
решението в обжалваната част и уважаване на иска до размера от 65 000 лв.
ЗД „Бул Инс“ АД е оспорил насрещната въззивна жалба.
За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че в полза на
ищцата е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 50 000 лв. –
2
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството на
травматичните увреди, измежду които фрактури на лява глезенна става и на
прешлени, и тежестта на увреждането, болките и страданията, вкл.
интензивни, които ще продължат да се проявяват при определени
обстоятелства, неудобствата, проведеното лечение, за което съдът е съобразил
заключението на съдебно-медицинската експертиза, психическия дискомфорт.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично
неправилно в обжалвана отхвърлителна част.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е
причинено непозволеното увреждане.
За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо
гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо, но в случая е установена с влязлата в сила част от
първоинстанционното решение. С оглед спорния предмет на делото във
въззивното производство, очертан от оплакванията в жалбите, подадени срещу
отделни части от първоинстанционното решение, в това число
обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителни в
3
полза на ищцата части не е обжалвано изцяло, въззивният съд в
правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя като пешеходка,
пресичайки на пешеходна пътека, е пострадало лице от ПТП, станало на
11.03.2021г., от което са й причинени телесни увреждания и имуществени
вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента,
причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 429 – 437 вр.
чл. 477 и сл. КЗ).
Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе, е
какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и
страданията, понесени от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице е
призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на
обезщетението се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се
неправилно като резултат приложение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД), като
оплакванията на жалбоподателите са концентрирани върху характера и
тежестта на получените увреждания. Ответникът се позовава на напреднала
възраст на пострадалата, на влошено здравословно състояние преди
претърпяното ПТП, на непроведена рехабилитация, отразила се на
продължителността на възстановителния период, както и поддържа, че
фрактурите на телата на прешлените, които съдът е приел за резултат от ПТП,
са последица от дегенеративни промени. Ищцата поддържа от своя страна, че
съдът не е отчел начина, по който са настъпили вредите и засягането на
основни органи от опорно-двигателния апарат, сложността на фрактурата на
глезенната става, нуждата от чужда помощ и непълната възможност за
възстановяване функциите на крайника и в крайна сметка негативната
промяна в живота й и последиците и в емоционален план от претърпяното
ПТП. По този начин жалбоподателите обосновават тезите си, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди е завишено, съответно занижено.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от ортопед - травматолог въз основа на медицинската
документация и след преглед на ищцата, уточнено в съдебно заседание,
неоспорено от страните, възприето от съда, от което изхожда и въззивният съд
в решаващата си дейност, е установено по делото, че пострадалата ищца е
получила следните травми от ПТП, станало с нея: Трималеоларно счупване на
лява глезенна става. Фрактури на телата на Тх5, Тх6, Тх7, Тх8, Тх10, Тх11,
Тх12 и ЛЗ, Л5. Триглезенното счупване в областта на ляв долен крайник е
4
осъществило критериите на медико-биологичния признак трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, повече от 30 дни.
Множеството счупвания на телата на гръдни и на поясни прешлени, са
причинили на ищцата трайно затрудняване на движенията на снагата /за
период от време, по-голям от един месец, лекувани са консервативно с
поставянето на ортеза (корсет за обездвижване на гръбначния стълб)/.
Контузиите в областта на ляв лакът и в областта на лява гръдна половина, са
причинили на пострадалата болка и страдание. Вследствие на получените
увреждания и проведеното лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, за
период от около 10 месеца, като първите 3 месеца, болките са били с по-голям
интнезитет. С оглед тежестта на травмата на лявата глезенна става,
провеждането на оперативно лечение е било правилно и необходимо. След
оперативното лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с плака и винтове от външната страна на
глезенната става и 2 броя винтове от вътрешната страна на глезенната става,
ищцата е носила 45 дни гипсова имобилизация на лява глезенна става, през
който период, не е могла да стъпва на левия крак, като металната остеосинтеза
не е премахната. Не е провеждала рехабилитация в лечебно заведение.
Необходимо е било да приема обезболяващи и антитромботични медикаменти
за намаляване на интензитета на болките, както и антитромботични
медикаменти, за предотвратяване на тромбоемболични усложнения. При
прегледа от вещото лице на 16.03.2023г. се е оплакала от болки в областта на
лявата глезенна става и по хода на гръбначния стълб, при физическо
натоварване и промяна на времето, обективно са установени белези по
вътрешната и външната страна на лявата глезенна става с дължина 10 см,
съответно 5 см и болево ограничение на обема на движение на тялото в
поясната област и лявата глезенна става. В съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че ищцата ще продължава да накуцва и да получава отоци вечер,
няма да има пълно възстановяване и ще изпитва болки, защото има три
счупвания, като най-вероятно счупването е на фона на остеопороза. В
епикризата, съставена в болница Пирогов, където е проведено оперативното
лечение на ищцата, е записано именно това, - че фрактурите на прешлените са
остеопоротично обусловени.
От показанията на св. Н. и св.Ч. (бивша снаха, съответно съседка на
ищцата), обсъдени от първоинстанционния съд, чийто фактически изводи въз
5
основа на тях не са оспорени и във въззивното производството съдът следва да
изходи от тях в решаващата си дейност, е установено, че след като била
изписана от болницата, където оперирали левия й крак, за около три месеца
ищцата, която била пенсионер (на близо 65г. към датата на ПТП), се
възстановявала вкъщи, нуждаела се от чужда помощ - не можела ходи, да се
къпе, изобщо не можела да се обслужва, носила железен корсет и изпитвала и
болки в кръста, първоначално изпитвала силни болки, приемала обезболяващи
лекарства, като първо почнала да ходи с проходилка, след това с патерици, за
нея се грижили синът й и свидетелките. Тя живеела на шестия етаж, в блок без
асансьор и много време не можела да излиза без придружител, походката й
станала накуцваща, когато ходила повече изпитвала болки и глезенът й се
подувал, изпитвала страх от случилото се с нея.
С оглед приетото за установено по-горе, въззивният съд намира, че
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, срещу чийто
присъден от първата инстанция размер са направени оплаквания относно
преценката на тежестта на уврежданията и другите релевантни за определяне
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди обстоятелства, съотв. за
нарушение на чл. 52 ЗЗД, възлиза на 60 000 лв. В приложение на чл. 52 ЗЗД,
при приетото за установено по делото относно характера и тежестта на
уврежданията на здравето на пострадалата, която на 65 години е получила
телесни увреждания в областта на лявата глезенна става и на гръбначния
стълб; с оглед претърпените от нея болки и неудобства от физическо естество,
присъщи на уврежданията, вкл. характера и продължителността на лечението
(оперативно лечение с поставяне на остеосинтеза), както и необходимостта от
чужда помощ при извършване на ежедневни дейности, и не на последно място
преживения стрес от трамавмиращото събитие, при съобразяване и на
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а
като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за
икономическите условия, въззивният съд счете, че обезщетение в размер на 60
000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Върху обезщетението се присъжда и лихва, начиная от момента, от който е
присъдена – 06.07.2021г., следващ датата на предявяване на застрахователната
претенция от третото лице (чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5
КЗ). За да определи обезщетението в посочения размер и да възприеме
6
частично доводите на жалбоподателката от насрещната й въззивна жалба,
въззивният съд отчете освен тежестта и характера на получените увреди,
изяснена от вещото лице ортопед, така и нуждата от чужда помощ през
възстановителния период, превърнала пострадалата в зависим човек,
продължителното време, през което пострадалата е търпяла болки, вкл. и
интензивни, в рамките на дълъг период от 10 месеца; непълното
възстановяване от фрактурата на глезенната става, което причинява
неудобства на пострадалата и при излизане от дома й, находящ се в жилищен
блок, необорудван с асансьор, без данни, че трайните неблагоприятни
последици за функциите на крайника, изразяващи се в накуцваща походка и
получаване на отоци след движение, биха били по-леки при провеждане на
рехабилитация, като вещото лице изрично е изяснило, че тези трайни увреди
са свързани с получените три счупвания на ставата. САС отчете обаче и, че
получените фрактури на прешлените са на фона на остеопороза (т.е.
наличното състояние на гръбначния стълб е способствало за получаване на
фрактурите в тази област), но и, че по делото няма и данни здравословното
състояние на ищцата да е било „влошено“, както поддържа ответникът –
жалбоподател, т.е. физическото й състояние да е допринесло по друг начин за
тежестта на увредите. По горните съображения САС прие, че предявеният иск
за заплащане на обезщетение за доказаните в производството неимуществени
вреди, резултат от процесното ПТП, за последиците от реализирането на което
отговаря делинквентът, съотв. ответният застраховател, е основателен до
размера от 60 000 лв. Доводите на жалбоподателката по приложението на чл.
52 ЗЗД са частично основателни откъм целени правни последици. При
евентуално влошаване на здравето на пострадалата в резултат от травмите от
ПТП, евентуално нови болки и страдания при премахване на поставената
остеосинтеза, това би било основание за нова претенция срещу задължените
лица.
При така приетото от въззивния съд относно размера, до който е
основателен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
решението в обжалвана отхвърлителна част е частично неправилно и подлежи
на отмяна в частта, в която той е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до
размера от 60 000 лв., като вместо това в тази част искът следва да се уважи.
В останалите обжалвани части решението е правилно като резултат и подлежи
на потвърждаване. При този изход на спора на частична отмяна подлежи и
7
решението в частта му за разноските на база изчисленията на
първоинстанционния съд – в частта, в която съдът е присъдил в полза на
ответника разноски над размера от 236, 33 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС следва да се присъди
държавна такса по иска и за въззивно обжалване в размер на още 600 лв., а по
сметка на ПОС и депозит за вещо лице в размер на още 127, 01 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, в полза на
пълномощника на ищцата, оказал безплатна правна помощ за въззивното
производство, – подаване на насрещна въззивна жалба и процесуално
представителство за защитата й в открито заседание, се присъжда адвокатско
възнаграждение с ДДС (което съдът начислява с оглед практиката на ТК на
ВКС) в размер на 2 000 лв. В полза на ответника, ответник и по насрещната
въззивна жалба, се присъжда за защита срещу нея, с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото във въззивното производство,
платено адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 700 лв., на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК, тъй като то представлява сторени разноски за
защита по делото – плащането им на адвоката, регистриран по ЗДДС, е
удостоверено в договора за правна помощ (вж. т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013г.
по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС).
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 280 от 22 юни 2023г. по гр. д. № 594/2021г. на Окръжен
съд – Перник, в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен до размера от 60 000 лв. – за разликата над
50 000 лв. до 60 000 лв. и в частта, в която в полза на ответника са присъдени
разноски над размера от 236, 33 лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Р. Б. С., ЕГН **********, и сумата 10 000 лв.
(разликата над присъдения размер от 50 000 лв. до размера от 60 000 лв.) -
обезщетение за неимуществени вреди от причинени телесни увреждания в
резултат на ПТП, настъпило на 11.03.2021г., ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 06.07.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на основание
8
чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС
сумата 600 лв. - държавна такса, а по сметка на ПОС сумата 127, 01 лв. –
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА на адвокат М. Н.-
Т. сумата 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за оказаната във
въззивното производство безплатна правна помощ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 280 от 22 юни 2023г. по гр. д. №
594/2021г. на Окръжен съд – Перник, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Р. Б. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 5 ГПК на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, сумата 700 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9