№ 263
гр. Русе, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520103595 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, твърди, че със съобщение по ч.гр.д.№ 4980/2020 г. по описа на РС-Русе
му е предоставена възможност за предявяване иск за установяване дължимостта на
вземането, обективирано в издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Вземането на ищеца произтичало от договор за потребителски
кредит № СКЕХ-13763846/12.08.2016 г. и възлизало на сумата 920.13 лева, от които: 643.26
лева главница, 75.94 лева възнаградителна лихва за периода 05.07.2017 г. - 05.02.2018 г. и
200.93 лева мораторна лихва за периода 05.08.2017 г. - 16.10.2020 г. Договорът бил сключен
за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 18 месеца, обхващащ периода от
сключване му до 05.02.2018 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. След
сключване на договора сумата за закупуване на стоки била преведена по сметка на
упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин
съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на
кредитора 18 месечните погасителни вноски, всяка в размер на 89.90 лева. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на
разходите, като била посочена и общата стойност на плащанията. Месечните погасителни
вноски съставлявА. плащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща
печалбата на кредитора, която се формирало съобразно приложимите по договора ГЛП и
ГПР. В чл.3 от договора било предвидено при забава на една или повече месечни
1
погасителни вноски кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.
Ответницата преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски кредит
на 05.07.2017 г., към която дата били заплатени 10 броя погасителни вноски. На основание
чл.3 от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 05.08.2017 г., от която
дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на
кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника на 12.12.2017 г.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че в полза на
ищеца съществува вземане по договор СКЕХ-13763846, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4980/2020 г. по
описа на Районен съд - Русе, а именно: 643.26 лева - главница по договора за кредит, 75.94
лева възнаградителна лихва и 200.93 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.08.2017 до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. При условията на евентуалност, в случай че установителният иск бъде отхвърлен
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявява осъдителен иск
за същите суми. Претендира и присъждане на деловодни разноски за двете производства.
Ответницата Н. Н. АЛ., чрез назначения й особен представител, оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Излага подробни съображения за
недействителност на настоящия договор за кредит поради нарушение разпоредбите на ЗПК.
Оспорва и получаването на уведомление от кредитора за предсрочната изискуемост на
вземането.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№ 4980/2020 г. по описа на РС-Русе, “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
клон България, се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК срещу Н. Н. АЛ. за заплащане на сумите: 643.26 лева главница, ведно със
законната лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, 75.94 лева възнаградителна
лихва за периода 05.07.2017 г. – 05.02.2018 г., 200.93 лева мораторна лихва за периода от
05.08.2017 г. до 16.10.2020 г., както и 75 лева съдебни разноски, като вземането произтича
от договор за кредит № СRЕХ-13763846/12.08.2016 г.
По настоящото дело е депозиран и самият контракт, по силата на който на
кредитополучателя Н.А. се предоставя банков кредит в размер на 1292.54 лв. за
финансиране на описаните в същия стоки и услуги: закупуване на барбекю, готварска печка,
машина за вода и заплащане на застраховки “Сигурност на плащанията”.
Кредитополучателят се задължава да погаси задължението си, възлизащо общо на 1638.20
2
лв., на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 89.90 лв., включващи главница и
надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. Лихвеният процент по кредита е 30.58 %, а
годишният процент на разходите – 35.26 %.
В чл.1 от договора е посочено, че с неговото подписване кредитополучателят се
съгласява предоставеният му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски
партньор. Извършването на плащането по този начин съставлява изпълнение на
задължението на кредитора по договора да предостави на кредитополучателя кредита и
създава задължение за последния да заплати уговорените месечни погасителни вноски.
Предвидено е също, че представителната власт на упълномощения търговски партньор се
прекратява с подписването на договора. Съгласно чл.3 от същия, при забава на една или
повече погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, а при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, цялото вземане на кредитора /включително
предвидените надбавки, разноски и обезщетение за забава/ става автоматично предсрочно
изискуемо. В раздел “Удостоверявания” договорът съдържа изявление на
кредитополучателя, че с подписа си върху него същият удостоверява, че описаните стоки и
услуги са му били продадени и предадени от упълномощения търговски партньор.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е установителен за вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, клон България, към ответницата, с правно основание чл.422 ГПК. В конкретния
случай безспорно се установи сключването на дата 12.08.2016 г. на договор за
потребителски кредит, съгласно който ищецът е финансирал закупуването от ответницата на
стоки и услуги на обща стойност 1312.54 лв., като при отпускане на кредита е заплатена
пъвоначална вноска от 20 лв. Остатъкът от сумата, възлизащ на 1292.54 лв., следва да бъде
върнат чрез 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 89.90 лв., с посочени падежи
в погасителен план. Уговореният годишен лихвен процент е 30,58 %, годишният процент на
разходите - 35,26 %, а общият размер на всички плащания по заема е 1638,20 лева.
Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за потребителски кредит
по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с неговите изискванията, включително
относно неговата действителност. Настоящият състав намира, че договорът е сключен в
нарушение на редица императивни разпоредби на ЗПК в относимата към момента на
сключването му редакция.
На първо място, към договора не са приложени и по делото не са представени общи
условия към договорите за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница,
съгласно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК, а според разпоредбата на чл.22 ЗПК в такъв случай
договорът за потребителски кредит е недействителен. На следващо място, съгласно чл.10,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора. В процесния случай представеният по делото
3
заверен препис от контракта е със шрифт по-малък от 12, което е самостоятелно основание
за неговата недействителност по чл.22 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
заем следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е
посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е
формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент 35,26 %. Несъобразяването на
договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК също представлява самостоятелно
основание по чл.22 ЗПК за недействителност. В процесния договор са посочени броя,
размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във
вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се
съдържа във всяка от погасителните вноски. В погасителния план е посочена само
оставащата главница към съответната падежна дата. Следователно договорът не отговаря и
на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е
основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните
договор за потребителски кредит от 12.08.2016 г. е недействителен и като такъв не може да
ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и
ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателят не е
предвидил, а за приложението им съдът следи служебно, съгласно ТР №1/2013 г. по т.д.
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита.
В процесния случай отпуснатият на ответницата кредит е в размер на 1292.54 лв.
Ищецът признава, че ответницата е заплатила 10 погасителни вноски и представя
извлечение по кредита, съгласно което общата заплатена сума по него от Н.А. възлиза на
923 лв., с която, след като договорът е недействителен и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК,
следва да се погаси част от главницата и в тази връзка ответницата дължи връщане на
разликата между отпуснатата и платена сума или 369,54 лв. Именно до посочения размер се
явява основателен и установителният иск на ищеца, а за разликата над него до
претендираната главница от 643,26 лв. и за претендираните лихви – претенциите следва да
бъдат отхвърлени.
На основание чл.78 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, в тежест на
ответницата са и направените от ищеца по настоящото дело и в заповедното производство
разноски, възлизащи на: 30.12 лв. по ч.гр.д.№ 4980/2020 г. и на 150.61 лв. за настоящото
дело.
4
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Н. АЛ., с ЕГН ********** от
гр.Русе, ул.”Сухи чал” 8, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от
Димитър Димитров, сумата 369.54 лева - просрочена главница по договор за кредит №
СRЕХ-13763846/12.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, която сума е предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
4980/2020 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ установителният иск за дължимост на
главница над сумата 369.54 лв. до претендираните 643.26 лева, възнаградителна лихва за
периода 05.07.2017 г. – 05.02.2018 г. в размер на 75.94 лева и мораторна лихва за периода
05.08.2017 г. - 16.10.2020 г. в размер на 200.93 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Н. АЛ., с ЕГН ********** от гр.Русе, ул.”Сухи чал” 8, да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, с ЕИК *********, 30.12 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 4980/2020 г. по описа
на РС-Русе и 150.61 лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5