Р Е Ш Е Н И Е
№
47
гр.
Трявна, 26.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на
единадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВИОЛЕТА ДРАГАНОВСКА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 177 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано по предявена от Д.К.Ц., ЕГН ********** срещу Прокуратурата
на Република България искова молба, в която са изложени твърдения за причинени
му имуществени и неимуществени вреди, представляващи резултат на противоправно
поведение от служител на Прокуратурата на Република България, изразено във вписване
на неверни обстоятелства в издадено постановление, че ищецът е обявен за
общодържавно издирване, без да има заповед за такова, или дори да е имало, то
същата била нищожна и незаконосъобразна, които вреди претендира да му бъдат
обезщетени с престиране на сума в общ размер 4400 лева.
Ищецът в исковата и уточнителни молби твърди, че в
производството по АНД № 146/2016 г. по описа на PC-Силистра било постановено
решение № 169 от 17.03.2016 г., с което като обвиняем бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал.
1 НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба. Сочи, че цитираният съдебен акт е постановен следствие на
незаконосъобразен процес воден срещу него, като досъдебното производство -
прокурорска преписка при РП-Дулово била водена в продължение на години, като незаконосъобразно Прокуратурата
спирала и възобновявала разследването.
Твърди още, че прокурор П. от РП-Дулово незаконосъобразно превишил правата си, като използвал (позовал
се) в процеса на неистинска заповед за
общодържавно издирване. Мотивирайки се със заповед за ОДИ, прокуратурата
ненужно протакала във времето съдебния процес. Излага, че вредите, които
претендира да са му причинени са резултат от издадената от прокурор П. П. при
РП-Дулово срещу него заповед за ОДИ във връзка с прокурорска преписка №
152/2012 г. по описа на РП-Дулово. Същевременно ищецът нямал данни за
съдържанието на въпросната заповед за ОДИ, нито му бил известен неин номер и
дата на издаване. Обстоятелството, че със знание на прокуратурата и съответните
гранично пропускателни органи ищецът многократно преминавал границата с Република
Македония било достатъчно предположение, че заповед за ОДИ или не съществувало
или била нищожна и незаконосъобразна.
Ищецът сочи, че във връзка с негово възражение срещу
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, постановено на
10.02.2015 г. по прокурорска преписка № 16151/2014 г. по описа на СГП, било
установено неправомерното поведение на прокурор П. спрямо него. Посочва, че
прокурорът е установил, че вероятно са налице предпоставки за извършено
престъпление по чл. 311, ал. 1 НК - различно от това, за което ищецът бил подал
сигнал, но въпреки това прокуратурата не се самосезирала. Ищецът излага, че
жалбата му била насочена срещу постановление на прокурор П. П. при РП-Дулово,
постановено на 01.04.2014 г., в което същият твърдял, че ищецът е обявен за
ОДИ. Ищецът излага, че за времето, за което прокурор П. твърдял, че ищецът е
обявен за ОДИ, последният няколкократно безпроблемно напускал пределите на
страната - чрез авиополети до Германия и чрез автомобил до Македония. Ищецът
сочи, че в резултат на твърденията на прокурора, че има заповед за ОДИ срещу
него наказателното производства било неправомерно спирано и удължавано, като в
крайна сметка се стигнало до осъдително решение, което било постановено
единствено заради неправомерните действия на прокуратурата. Целият наказателен процес бил иницииран, за да
се спре търговско дело № 296/2011 г. по описа на ОС- Силистра, което било с
голям материален интерес и се водило между него като ищец и М.К.- ответник -
лицето, подало сигнал, в резултат на който било образувано и въпросното
наказателно производство. Сочи, че в резултат на неправомерните действия на
Прокуратурата последвало осъдително решение по горецитираното наказателно дело,
което предопределило изхода на ТД № 296/11 г. на ОС-Силистра. Загубата,
настъпила за ищеца била реална и включвала държавни такси, адвокатски хонорар и
непризнаване на съдебната претенция - отхвърляне като неоснователен на иск за
около 80 000 лева. Искът бил отхвърлен на основание осъдителното решение по АНД
№ 146/2016 г. на PC Силистра, което било постановено след неправомерно (с оглед
неистинска, незаконосъобразна заповед за ОДИ) реализиран процес.
Въз основа на изложеното ищецът претендира да му се
възмездят имуществени вреди – претърпени загуби в размер на 2400 лева,
представляващи сбор от сумата на наложеното му административно наказание глоба
и направените съдебни разноски, както и да му се заплати сумата 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди -
несигурността и страха във връзка с водените процеси; неудобството и срамът да
е осъден, безсънието, причинено от тревога, сърдечни смущения, следствие на
непрестанния стрес и неизвестността.
Ответникът Прокуратура на Република България в срока по
чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата молба, в който взема становище за
нейната неоснователност. Към исковата молба не се представяла въпросната
заповед за издирване, нито се посочвали нейни
индивидуализиращи белези - кога и от кого е издадена, номер на
заповедта, не било ясно дали такава заповед изобщо била издадена. Сочи, че
твърдените в исковата молба обстоятелства (незаконосъобразно спиране и
възобновяване на разследването, издаване на неистинска заповед за общодържавно
издирване, неправомерно поведение на прокурор от РП-Дулово) са неоснователни и
неподкрепени с доказателства. Във връзка тези твърдения ищецът бил обжалвал действията
на прокурора от РП-Дулово пред СГП, която се
произнесла с постановление от 10.02.2015 г. за отказ да бъде образувано
досъдебно производство, поради липса на осъществен престъпен състав. Неясно
било кое точно действие на служител на Прокуратурата е причинило вреди върху
ищеца, като от представените доказателствата било видно, че няма данни за
противоправни действия/бездействия от страна на прокурор и в този смисъл
твърденията на ищеца били неотносими към фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България. Излага още, че
дори евентуално да са настъпили вреди за ищеца, то те не се намират в пряка и
непосредствена връзка с действията на служител на Прокуратурата, както и че
претенцията е недоказана по основание и по размер, не били ангажирани и
доказателства относно твърдените неимуществени вреди, като отделно от горното
претендирания размер бил завишен. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Претендира направените разноски по делото.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Видно от приложеното за послужване АНД № 146/2016 г. по
описа на PC Силистра, заедно с досъдебното производство № 99/2012 г. по описа на
РУП Дулово, пр. преписка № 152/2012 г. по описа на РП-Дулово,
на 19.05.2012 г. е образувано досъдебно производство срещу Д.К.Ц. за извършено
престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
С постановление от 31.01.2014 г. на ст. разследващ
полицай Д.С.(том 1, лист 170 от ДП № 99/2012 г. на РУП Дулово) е постановено,
след издирване и установяване на местонахождението на обвиняемия Д.К.Ц., да му
бъде връчена призовка за явяване в качеството на обвиняем по ДП № 99/2012 г. по
описа на РУП – Дулово, на основание чл. 71, ал. 4 НПК. Изпълнение на
постановлението е възложено на РУП Дулово. В мотивите на постановлението е
посочено, че с оглед извършване на допълнителни процесуални действия с Ц. на
същия е изпратена призовка за явяване. Видно от докладна записка било
установено, че Ц. е заминал за Германия и не е установен на адреса си в гр.
Габрово. Отсъствието му съставлявало пречка за разкриване на обективната истина
и срочното приключване на разследването. С оглед изложеното на основание чл.
199 и чл. 215, ал. 2 НПК ст. разследващият полицай е постановил Ц. да бъде
обявен за местно издирване, а след изтичане на установения срок и за
общодържавно издирване.
Видно от писмо, рег. № 2588/31.08.2014 г. до Началника на РУП – гр. Дулово, е изпратено постановлението от 31.01.2014 г.
на ст. разследващ полицай Д.С.за ОДИ на лицето Д.К.Ц. по ДП № 99/2012 г. по
описа на РУП Дулово за разпореждане и изпълнение.
Във връзка с отправена от защитника на Ц. молба за
освобождаване на внесена парична гаранция, в постановление от 01.04.2014 г. на
П. П. - районен прокурор в РП – Дулово е прието, че делото е спряно поради
отсъствие на обвиняемия Ц., на когото трябва да бъде повдигнато ново обвинение
и в тази връзка е обявен за ОДИ /лист
181, том 1 от ДП № 99/2012 г./, по тези съображения с постановлението молбата
на защитника на обвиняемия Ц. е „оставена без движение”. Постановлението на
прокурор П. е подлежало на обжалване пред ОП-Силистра на основание чл. 200 НПК,
като по делото няма данни същото да е било обжалвано.
С постановление от 07.08.2014 г. на районен прокурор П.
П. е възобновено наказателното производство по ДП № 99/2012 г. по описа на РУП
Дулово. В постановлението е посочено, че до приключване на законоустановения
срок на разследването Ц. не е установен на посочения от него адрес и по тази
причина не могат да бъдат извършени необходимите процесуалноследствени действия
с негово участие, а именно привличането му в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. Посочено е, че „същият е обявен за местно и
ОДИ”.
С постановление от 27.08.2014 г. на прокурор В.М.по повод
молба от Д.Ц., е постановено разследващия орган да изпрати препис от постановлението,
с което е било поискано да бъде обявен за общодържавно издирване Д.К.Ц. по
досъдебното производство, както и да изготви писмен доклад относно номера на телеграмата, с която същият
е бил обявен за общодържавно издирване, снет ли е от издирване и от коя дата, а
ако не е снет за издирване, каква е причината за това.
В изготвен писмен доклад от 16.09.2014 г от ст.
разследващ полицай Д.С.е посочено, че Д.Ц. е обявен с Постановление за ОДИ от
31.01.2014 г., но разследващият полицай
не могъл да посочи номер на телеграмата, с която Ц. е обявен за ОДИ, поради
това че не разполага с нея. След проверка в информационните масиви на ОДМВР
Силистра е установено, че към настоящия момент (16.09.2014 г.) Ц. не е обявен за
ОДИ. Посочено е още, че причината да бъде обявен за ОДИ е, че не му е била
връчена призовка за явяване, поради отсъствие от страната.
Видно от материалите, съдържащи се в ДП № 99/2012 г на
РУП Дулово, наказателното производство е спирано и възобновявано многократно и
поради влошеното здравословно състояние на Ц..
С решение от 17.03.2016 г. по АНД 146/2016 г. на
Силистренски районен съд, обвиняемият Д.К.Ц., е признат за виновен в това, че на неустановена
дата в периода 17.10.2006 г. - 18.02.2011 г. съзнателно допълнил текста
„Кредитор: Д.Ц." и положил подписа си в частен документ, който М.С.К.съставил
върху копие на собствения си задграничен паспорт с текста „Получих сумата от 34
897 евро. Бенсхайм 17.10.2006 г." и подписан от Кинджаков, с което
допълнение Д.К.Ц. изменил съдържанието и му придал вид на договор за заем, и го
употребил пред Районен съд - гр. Дулово за образуване на частно гражданско дело
№ 132/2011г. на същия съд, за да докаже, че съществува негово право да получи
от М.С.К.от гр. Силистра сумата от 34 897 евро, поради което и на основание чл.
309, ал. 1 НК и чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност, като
му е наложено административно наказание глоба в размер 1200 лева. На основание
чл. 189, ал. 3 НПК, Д.К.Ц., е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Силистра
сумата 1200.84 лв., представляваща направените по делото разноски.
По жалба на Д.Ц. била образувана пр. преписка № 1651/2014
г. по описа на СГП, в която същият е изложил твърдения, че прокурорът П. П. от
РП Дулово бил извършил престъпление от общ характер – „измама”, с постановление
от 01.04.2014 г., тъй като излъгал, че Д.К.Ц. е обявен за общодържавно
издирване. С постановление от 10.02.2015 г. на Софийска градска прокуратура е
отказано да се образува досъдебно производство по преписка, вх. № 16151/2014 г.
по описа на СГП, поради липса на данни за осъществен престъпен състав.
От показанията свидетеля Илиев, които съдът кредитира, се
установява, че същият не е виждал документ, в който ищецът да е обявен за
общодържавно издирване, но знае за това обстоятелство от ищеца, а и коментарите
на хората били в този смисъл. Сочи, че ищецът бил потиснат , бил тревожен и
напрегнат, че го коментират по този начин - като човек обявен за общодържавно
издирване. Сочи, че го е водил на лекар в резултат на случилото се, като
разбира се и възрастта оказвала влияние. Свидетелят не знае ищецът да е осъждан
по наказателно дело.
Други доказателства от значение за правния спор не са
ангажирани, като необсъдените такива, съдът намира неотносими, тъй като не
установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:
С оглед изложените от ищеца фактически твърдения за
понесени вреди в резултат на противоправно поведение, изразяващо се в
неправомерно извършени от служител на Прокуратурата на Република България,
действия - вписани неверни обстоятелства
в акт на прокурор, че ищецът е обявен за общодържавно издирване, без да има
заповед за ОДИ, или дори да е имало то същата била незаконосъобразна,
неправилна, нищожна, съдът намира, че предявените искове следва да се
квалифицират по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Ответникът Прокуратурата на Република
България има качеството възложител на работа, при и по повод изпълнението, на
която ищецът твърди да е претърпял вреди и претендира тяхното парично
възмездяване. Съдът намира, че от ищеца не са изложени фактически твърдения,
които да обуславят приложението на специалният ЗОДОВ, който изчерпателно регламентира основанията за
ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на физически и
юридически лица, като в хипотезата на чл. 1 тя е свързана с действията или
бездействията на органи и длъжностни лица по повод изпълнение на
административна дейност. В чл. 2 ЗОДОВ са предвидени казуистично и поради това
– изчерпателно хипотези на пораждане отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани от органи на дознание, следствие, прокуратура и съд.
Ищецът твърди, че ответникът, чрез съответно лице, на
което са възложени функции на държавно обвинение, е осъществило противоправно
поведение, изразено в незаконосъобразни действия, което като закономерен резултат е довело до
силен стрес и увреждане на негови неимуществени блага – здравето му, както и доброто му име и
социална репутация, както и имуществени такива, изразени в претърпени загуби в
размер на 2400 лева, представляваща сбор от сумата на наложеното му
административно наказание глоба и направените съдебни разноски.
Дейността на прокурорите е правозащитната дейност, тъй
като те са част от съдебната система, а
чл. 1 ЗСВ определя, че съдебната власт представлява държавна власт, която
осъществява правосъдие. Тяхната дейност не може да се приравни към
административната.
Съдът намира, че не се излагат твърдения, които да сочат,
че ищецът претендира да е носител на
вземане, уредено в чл. 1 ЗОДОВ, тъй като дейността на прокуратурата, не
представлява изпълнение на административна дейност. Държавата, разбирана като
юридическо лице, носи отговорност по реда на специалния закон само за онези
неблагоприятни изменения в сферата на физически лица, резултат на действия,
бездействия и издадени административни актове от органи, които извършват
административна /изпълнителна/ дейност. Тази дейност се характеризира с това,
че е подзаконова дейност, а осъществяващите я субекти, извършват прилагане на
закона. При осъществяването на управленската дейност дефинитивно възникват,
изменят се и се прекратяват административни правоотношения. Твърдения такива
административни правоотношения, със страна ищеца да са възникнали, изменени или
прекратени, не се съдържат в исковата молба. Ето защо, правната квалификация на
предявените вземания не може да е чл.1 ЗОДОВ.
От друга страна не се твърдят и факти, покриващи някоя от
хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ, следователно правната квалификация на исковете е
общата разпоредба на чл. 49 ЗЗД.
Основателността на предявен осъдителен иск, при
квалификацията на чл. 49 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: причинени в правната сфера на ищеца вреди, причинна връзка между вредите и
противоправно, виновно поведение на лице, на което от процесуално легитимирания
ответник е възложена работа, което именно лице – изпълнител на възложената
работа е осъществило по отношение на ищеца граждански деликт. Отговорността на
възложилият работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, като
субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия й състав. То
се изисква по отношение на лицето, на което е възложена работата. В този смисъл
възможно е физическите лица да отговарят, но да не отговаря възложителят, но не
е възможно да отговоря възложителят, ако не отговарят физическите лица.
Субективният елемент от състава на деликта – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент
от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че в производството ищецът не е установил
при условията на главно и пълно /вън от всякакво съмнение/ доказване нито един
от обективните елементи на отговорността, извън безспорния между страните факт,
че ответникът е възложител на работа на прокурор при РП Дулово.
В случая контролът за законосъобразност върху извършени
действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при
преценка предпоставките на деликтната отговорност. Не е ангажирано нито едно
доказателство за поведение на прокурор П. П., извършено в досъдебно
производство № 99/2012 г. по описа на РУП Дулово, пр. преписка №152/2012 г. по
описа на РП Дулово, което да е противоправно и съответно пряка причина за
евентуални вредни последици, настъпили в правната сфера на ищеца. Напротив,
постановление от 01.04.2014 г. на прокурор П. П. при РП-Дулово, в което е
посочено, че ищецът е обявен за ОДИ възпроизвежда действия извършени в хода
на разследването. Видно от материалите
от досъдебното производство с постановление от 31.01.2014 г. на ст. разследващ
полицай Д.С.е разпоредено Ц. да бъде обявен
за местно издирване, а след изтичане на установения срок и за
общодържавно издирване, като постановлението е изпратено до Началника на РУП – гр. Дулово за изпълнение. Следва да се посочи, че
независимо от това дали действително ищецът е бил обявен или не за ОДИ, то
поведението на прокурор П. П. не може да се квалифицира като противоправно. От
законосъобразни действия не могат да са налице релевантни вреди, тъй като
съответния правен субект, подчинен на държавния правопорядък следва да търпи
извършваните в рамките на закона въздействия върху правната му сфера. Само това
е достатъчно за възприемане на извод за неоснователност на исковете, тъй като
при липсата на един елемент от фактическия състав, пораждащ
гаранционно-обезщетителната отговорност на възложителя, такава не е възникнала.
Следва да се отбележи и че чл. 200 НПК предвижда
процесуалното право на обвинемия да подаде жалба пред прокурор от
по-горестоящата прокуратура срещу въпросното постановление от 01.04.2014 г.,
който да провери неговата законосъобразност, което не е сторено.
Постановлението на прокурора е едностранно властническо волеизявление,
направено по реда и правилата на НПК, насочено към възникване, изменение или
прекратяване на наказателнопроцесуални правоотношение, материализирано в
съответната форма, установена в НПК. Когато издава постановление, прокурорът се
произнася, решавайки конкретен въпрос от процеса – в случая относно отправено
искане от защитника на обвиняемия Ц. за освобождаване на внесена гаранция, като
посоченото в мотивната му част обстоятелство, че ищецът е обявен за общодържавно
издирване не установява, изменя или прекратява някакви правоотношения, а от там
и не могат да бъдат накърнени правата на обвиняемия. Посоченото в мотивите на
постановлението представлява констатации на прокурора, които не пораждат
каквито и да е правни последици. Постановлението на прокурора представлява
диспозитивен документ, който материализира
изявления, нямащи свидетелстващо значение. За разлика от свидетелстващия
документ диспозитивният не удостоверява стоящ вън от него факт. Само свидетелстващият
документ разполага с т.нар. “материална доказателствена сила”, т. е.
доказателствено значение относно стоящият вън от документа факт, до който се
отнася удостоверителното изявление. Следователно, по принцип, не може да
възникне въпрос за верността на един диспозитивен документ, тъй като
изявлението в него няма удостоверително значение. От изложеното следва, че в
случая е ирелевантно към предмета на спора дали посоченото в постановлението
обстоятелство, че ищецът е обявен за
общодържавно издирване е вярно или не.
Само за пълнота следва да се посочи, че въпреки дадената
му възможност ищецът не е ангажирал доказателства в правната му сфера да са
настъпили неблагоприятни изменения – вреди. Признанието на ищеца, че
няколкократно безпроблемно напускал пределите на страната - чрез авиополети до
Германия и чрез автомобил до Македония означава, че същият не е претърпял
негативни изменения в правната си сфера от обстоятелството, че е обявен за
ОДИ.
От друга страна, не са ангажирани доказателства за
наличие на пряка-причинно следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно
действие на прокурор от РП-Дулово – посочване в
постановление, че ищецът е обявен за ОДИ, от една страна и неблагоприятни
изменения в имотното състояние на ищеца, от друга. Направените твърдения за
произтекли имуществени вреди - наложеното му административно наказание глоба и
направените съдебни разноски, са неоснователни сами по себе си, тъй като са
резултат от признаването му от съда за
виновен по повдигнатото обвинение, и не могат да са в пряка-причинно следствена
връзка с посоченото в постановление на прокурор П. П., че ищецът е обявен за
ОДИ. От друга страна твърдените имуществени вреди, са единствено и само
резултат на собственото неправомерно поведение на ищеца, за което му е наложено
административно наказание.
На следващо място не са ангажирани доказателства за
наличие на пряка-причинно следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно
действие на прокурор от РП-Дулово – посочване в
постановление, че ищецът е обявен за ОДИ, от една страна и неблагоприятни
изменения в психофизическото състояние на ищеца, от друга. Причинната връзка е
обективен факт от действителността, който подлежи на доказване. Тя е тогава
налице, когато получените от ищеца притеснение, безпокойство, безсъние, стрес,
сърдечни смущения и тревоги са неизбежен резултат от твърдяното действие на
ответника, изразено в посочване в постановление, че ищецът е обявен за ОДИ, че
ако това действие не е налице, то не би се проявил резултата – получените състояния от ищеца. Настъпилите
промени в здравословното състояние на ищеца е възможен, но не и неизбежен
резултат на обявяването на ищеца за ОДИ. Същите последици могат да бъдат
резултат и на действието на други фактори, още повече, че видно от материалите
от досъдебното производство доказателства за здравословни проблеми при ищеца
датират от преди въпросното постановление и поради това и производството е
спирано и възобновявано многократно. Разпитаният по делото свидетел също сочи
за наличие на здравословни проблеми у ищеца, свързани с неговата
възраст.
Тъй като не се доказа да е осъществено противоправно
поведение на лице, на което ответникът е възложил някаква работа – прокурор при
РП-Дулово, нито да са настъпили неблагоприятни изменения в
правната сфера на ищеца, прилагат се неблагоприятните последиците от правилата
за разпределение на доказателствената тежест. Недоказаното е несъществуващо за
съда, т. е. не са налице обективните елементи на правопораждащия деликтната
отговорност на ответника фактически състав. Претенциите за заплащане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, право на присъждане на
разноските за производството се поражда за ответника Прокуратурата на Република
България, който в производството е представляван от юрисконсулт, съответно има
право на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, действаща към приключване на устните
състезания редакция, предвижда в полза на юридически лица или еднолични
търговци да се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба предвижда, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Приложимият чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя,
че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лева, като за
защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни
заседания, или когато материалният интерес е над 10000 лева, възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер. Затова
при така действащата нормативна уредба ответникът има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300 лева, което следва да се възложи в тежест на
ищеца Д.К.Ц..
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.К.Ц.,
ЕГН **********, с посочен адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България,
с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, обективно, кумулативно съединени искове,
за заплащане на сумата 2400 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди и
сумата 2000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в притеснение, безпокойство, безсъние, стрес, сърдечни смущения и тревоги от
противоправно действие на прокурор при
РП - Дулово по досъдебно производство № 99/2012 г. по описа
на РУП Дулово, пр. преписка № 152/2012 г. по описа на РП-Дулово,
изразяващо се във вписване в издадено постановление на обстоятелството, че Ц. е
обявен за общодържавно издирване.
ОСЪЖДА Д.К.Ц., ЕГН **********,
с посочен адрес: *** да заплати на Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, сумата 300 лв. /триста лева/ – юрисконсултско възнаграждение, на основание
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: