Решение по дело №233/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на В. И. А. чрез ... К. , гр. В. Търново ул. България № 15, ет.1 против Решение № 29/24.1.2025г. постановено по НАХД 1456/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 24-1275-000198 / 06.02.2024г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3 пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба „ в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1 т.1 от НПК вр. с чл. 63в от ЗАНН и нарушение на процесуалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1 т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения от ВТРС , изразяващи се в чл. 13 и чл. 14 от НПК , тъй като не е посочил въз основа на кои писмени и гласни доказателства е установил фактическата обстановка, нарушил е служебното начало по чл. 107 от НПК, да събере по своя инициатива всички доказателства за разкриване на обективната истина, не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно. Макар нормата на чл. 189з от ЗДвП изрично да изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН за определени състави на нарушения вкл. процесния, съдът не е обсъдил направеното възражение за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, както и сочените допуснати от АНО процесуални нарушения. Изготвеното Решение е необосновано, постановено е в нарушение на чл. 339, ал.2 от НПК, тъй като не е посочил основанията, въз основа на които не приема доводите на касатора. Намира, че неправилно е приложен и материалния закон в резултат на горепосочените съществени процесуални нарушения на съда. С оглед на така изложените пороци, намира, че Решението на ВТРС следва да бъде отменено и въпросът решен по същество като се отмени обжалваното НП. Претендира направените по делото разноски за въззивна и касационна инстанции. Представя подробна писмена защита.

 

 

Ответникът по жалбата – Началник ПП при ОД на МВР В. Търново не изпраща представител, не заема становище по спора.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа становището на прокуратурата в предходното разглеждане на делото, че са налице основания за потвърждаване на НП, поради което намира Решението на ВТРС за правилно и предлага да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК , от надлежна страна, съгласно чл.210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 29/24.1.2025г. постановено по НАХД 1456/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 24-1275-000198 / 06.02.2024г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3 пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба „ в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца на и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

 

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установена следната фактическа обстановка : На 16.10.2023г. в 22,00 часа в [населено място], община В. Търново, улица без № , до дом № 369 , касаторът е управлявал лек автомобил Ауди А4 червен цвят с рег. №...., образец на ФРГ, собственост на Г. Р. А., който е бил с поставени временни регистрационни табели с изтекъл срок на валидност на 13.10.2023г. За тези обстоятелства мл. А. Б. в присъствие на свидетеля К. служител в сектор ПП при ОД на МВР съставил за това нарушение АУАН серия ЗА № 1002882/16.10.2023г. като е посочил за нарушена правна норма тази на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от акта е изпратен на ВТРП, която с Постановление от 18.1.2024г. е отказала да образува досъдебно производство по образуваната преписка с вх. № 1275р-16289/20.12.2023г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР В€ Търново. След което на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН преписката е изпратена на АНО- Началник сектор ПП при ОД на МВР В. Търново за издаване на наказателно постановление. Такова е издадено с № 24-1275-000198 / 06.02.2024г, в което е описана горната фактическа обстановка и са формирани изводи за наличието на противоправно поведение от страна на касатора, изразяващо се в нарушение на чл. 140, ал.1 пр. 1 от ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и с което на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 175, ал. 3 пр.1 от ЗДвП му е наложено горепосоченото наказание „Глоба „ в размер на 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца. НП е връчено на касатора на 21.2.2024г., като в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е подадена жалба против него пред Районен съд Велико Търново. С Решение № 214/9.5.2024г. постановено по НАХД 307/2024г. е отменено НП с мотиви, че е налице съществено нарушение на чл. 42 т. 3 и чл. 57 , ал.1 т. 5 от ЗАНН, тъй като не става ясно с какви номера се е движил автомобила – немски номера или с временни български такива, както не става ясно в кои документи е определен срокът за валидност на временните номера.

 

Това решение е обжалвано пред Административен съд Велико Търново от АНО- Началник ПП при ОД на МВР В. Търново, който с Решение № 3204/15.10.2024г. по КНАХД 501/2024г. е отменил горепосоченото Решение, тъй като пред касационната инстанция са били представени нови доказателства – снимки на регистрационните табели и с оглед правилото на чл.220 от АПК във вр.с чл. 63в от ЗАНН делото е върнато на ВТРС за постановяване на ново Решение при съобразяване на новите доказателства. .

 

В резултата на това повторно разглеждане на жалбата против НП , се е произнесъл ВТРС с процесното Решение.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на процесното НП. Счел е, че след измененията на чл. 36, ал.2 от ЗАНН ДВ бр. 63/2017г. в сила на 5.11.2017г. е предвидена възможност за посочения ред за издаване на НП, освен при прекратяване на наказателното производство, така и при отказ да се образува такова. Следователно след получаване на Постановлението на ВТРП АНО правилно е зачел неговата доказателствена сила досежно фактите. Съдът е посочил, че не са налице твърдените нарушения –при описание на състава на нарушението, тъй като НП притежава всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган при правилно приложение на материалния закон. От всички събрани доказателства вкл. снимка на табелата се установява, че МПС е с немска регистрация с временен номер, чийто срок е изтекъл на 13.10.2023г. ВТРС е изложил мотиви, че в тази хипотеза, касаторът преди да предприеме управление на МПС следва да провели дали същото има надлежна регистрация и да носи регистрационния талон, какъвто е длъжен да представи при проверка по силата на чл. 100, ал.1 т. 2 от ЗДвП. Следователно по презумпцията за знание на закона, касаторът е бил длъжен и е могъл да узнае, че съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, надлежно регистрирани с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Наистина по делото липсват доказателства за умишлено нарушение, а е налице такова при друга форма на вината – небрежност. Съдът е посочил, че съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение и към административните нарушения, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението изключват умисъла, така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост чл. 14, ал.2 от НК.

 

В решението си съдът е посочил, че съгласно чл. 189з от ЗДвП в тази хипотеза изрично е изключено прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

 

ВТРС също така е намерил, че самото нарушение, освен, че правилно е описано, същото е с вярна правна квалификация – такава по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като правилно е посочена от АНО и санкциониращата норма на чл. 175, ал. 3 пр.1 от ЗДвП, а наказанието е в определения от нормативния акт размер. В заключение съдът е приел, че НП не страда от визираните в жалбата пороци, поради което като законосъобразно същото следва да бъде потвърдено.

 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно, а така подадената касационна жалба – неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил правни изводи. Съдът изцяло споделя мотивите на ВТРС и съответно се позовава на тях на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН досежно законосъобразността на НП.

 

Въззивният съд е събрал и проверил всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина по делото, които в своята съвкупност водят до единствения извод за доказаност на извършеното нарушение. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съответно не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

В касационната жалба се развиват доводи за необоснованост на постановеното от ВТРС Решение, което е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН въззивните решения подлежат на касационен контрол пред Административен съд само на касационните основания , предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК а именно

1. когато е нарушен законът;

2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;

3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.

 

Сред тези основания не е налице необоснованост на решението, което е предвидено в нормата на чл. 209 от АПК, който го предвижда, поради което направеното възражение в т.1 от подадената касационна жалба, за липса на мотиви не представлява касационно основание, поради което съдът не следва да се произнася по него.

 

Второто оплакване в касационната жалба касае нарушение на чл. 13 от НПК и чл. 14 от НПК, които задължават съда да се произнася по фактите и правото по вътрешно убеждение, като следва да разкрие обективната истина. Настоящата инстанция намира, че ВТРС е изпълнил вмененото му с чл. 13, ал.1 от НПК вр. С чл. 84 от ЗАНН задължение да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя в него производство доводи и възражения. Съдът е приобщил допустими и относими доказателствени средства. Всички доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, правилно са кредитирани от съда, при липса на безспорно оборващи ги такива. В производството пред ВТРС от касатора не са оборени фактическите установявания в административно-наказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяване на обжалваното решение. След като пред касационната инстанция при първоначалното разглеждане на делото е представено веществено доказателство- снимка на регистрационния номер, от която се вижда, че същият е със страна на произход ФРГ и на самия номер е посочена крайната дата на неговата валидност – 13.10.2023г. то от една страна е изпълнено от АНО задължението по чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН за точно описание на нарушението. От друга страна с това доказателствено средство, както е посочил и самият ВТРС се доказва и предявеното административно обвинение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП- управление на МПС без надлежна регистрация, доколкото изтеклата такава се приравнява на липса на регистрация.

Направено е оплакване, че съдът не е обсъдил всички възражения от страна на касатора за приложението на чл. 28 от ЗАНН и чл. 9, ал.2 от НК. Неправилно в касационната жалба се сочи, че легалното определение на маловажен случай се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН. С последните изменения на ЗАНН в §1, ал.1 т. 4 се съдържа легалното определение на маловажен случай и то е "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Правилно ВТРС е посочил , че от една страна се касае за типично нарушение, а от друга самият ЗДвП в нормата на чл.189з от ЗДвП забранява приложението на този институт при горепосочените нарушения на ЗДвП. Безспорно, съгласно чл. 63, ал.2 ,т.2 и ал. 4 от ЗАНН, в правомощията на районния съд в производството по съдебен контрол върху актовете, постановявани по реда на ЗАНН, е да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това правомощие обаче може да се упражни само в случай, че административната фаза на производството е приключила с издаването на наказателно постановление, а по аргумент от чл. 28, ал. 7 от ЗАНН - и когато няма изрична законова разпоредба, разписваща друго. Както се посочи, в случаите, касаещи административните нарушения по ЗДвП такава изрична законова разпоредба е налице. Поради това квалифицирането на деянието като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН не може да обосновава обжалваната отмяна на наказателното постановление. Това е сторил и ВТРС, доколкото същият не е приложил института на маловажността по чл. 28 от ЗАНН. Алтернативно се сочи, че извършеното нарушение се явява малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК във вр. С чл. 84 от ЗАНН, в какъвто смисъл се е произнесъл и Прокурорът в Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. На първо място направената от ВТРП правна квалификация не е задължителна за АНО, единствено задължителни са установените в това досъдебно производство факти. Настоящата инстанция обаче намира, че не може да се приеме, че деянието е малозначително, тъй като макар да се касае за управление на МПС само три дни след като е изтекла временната регистрация, другите обстоятелства по делото налагат извод, че деянието е с типичната обществена опасност, доколкото се касае за чужд регистрационен номер, липсата на документ за регистрация на автомобила при извършената проверка от страна на органите по контрол на движението.

Последното оплакване в касационната жалба касае нарушение на чл. 107, ал.2 от НПК приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН, която кореспондира на посочените принципи в чл. 13 и чл. 14 от НПК, и това налага същата да не бъде самостоятелно анализирана. В крайна сметка касаторът в рамките на две въззивни производства не е успял да докаже, че МПС е надлежно регистрирано, като напротив АНО е доказал с представеното веществено доказателство, че се касае за регистрация с произход ФРГ и крайна дата на действие 13.10.2023г.което се установява от самите временни табели. По този начин настоящата инстанция не можа да установи кое точно във фактическата обстановка е невярно установено от ВТРС.

С оглед на всички изложени съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29/24.1.2025г. постановено по НАХД 1456/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.