№ 302
гр. Плевен, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. ГергиЧ.а
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. ГергиЧ.а Административно
наказателно дело № 20234430200788 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-001363 от 01.03.20232г. на ***
Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, с което на В. Н. Л. с ЕГН ********** от с. ***,
Плевенска област на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за това, че на 02.11.2021г. в 16:40 часа в с. ***, Община ***, ул. „***“ по посока на
ул. „***“ управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, който не бил регистриран по
надлежния ред – служебно прекратена регистрация на 26.07.2019г. по реда на чл. 143, ал.15
от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – нарушение
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени
по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 22-0938-001363 от 01.03.20232г.
на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си – адв. М.
А. от АК-В. Търново, който взема становище, че В. Л. не е автор на вмененото му
1
нарушение. Развива подробни доводи в тази насока. Моли съда да присъди в полза на
доверителя му направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780,00 лева.
Ответната страна - *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес и депозирана в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок, поради което следва да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
През месец ноември 2021 година свидетелят Н. Й. Н. от с. ***, Плевенска област
депозирал жалба пред сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР-Плевен, в която твърдял, че на
02.11.2021 година жалбоподателят В. Н. Л. управлявал лек автомобил, марка „***“. Твърдял
също така, че си спомня само първите две цифри от регистрационния номер. Проверката по
изнесените в сигнала обстоятелства била възложена на свидетеля С.Л.К. в качеството му на
служител в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен. Същият проверил всички възможни буквени
и цифрови комбинации, включващи посочените от свидетеля Н. Н. две цифри от
регистрационния номер на автомобила, издирил техните собственици и след извършване на
съответните издирвателни мероприятия установил, че същите нямат съпричастност към
случая. По-късно през 2022 година свидетелят Н. Й. Н. допълнил сигнала като заявил, че
вече си спомня регистрационния номер на автомобила и той е *** и че се намира пред
стопанисваните от жалбоподателя и неговия баща – свидетелят Н. Л. И. животновъден обект
– овчарник. На 15.04.2022 година актосъставителят Ч. С. Ч. съставил против жалбоподателя
В. Л. АУАН въз основа на така изложената от свидетеля Н. Й. Н. информация, който
няколко дни по-късно заявил, че това не е посочения от него автомобил и посочил друг
регистрационен номер, а именно ***. След извършена справка в информационните
регистри, свидетелят К. установил, че така посочения автомобил е марка „***“, модел „***“,
светлозелен на цвят и е собственост на лице от женски пол от гр. Кнежа, което от години е в
***, а моторното превозно средство домува в гараж в гр. Кнежа и не е ползвано от години.
По-късно свидетелят Н. Й. Н. посочил, че управляваният от жалбоподателя автомобил на
02.11.2021г. бил с рег. № ***. На 15.04.2022 година актосъставителят Ч. С. Ч. в
присъствието на свидетелите Н. Й. Н. и С.Л.К. съставил против жалбоподателя В. Н. Л.
АУАН, серия GA №451376, в който изложел фактическа обстановка съобразно с уточнената
2
такава от свидетеля Н. Н., а именно, че на 02.11.2021г. в 16:40 часа в с. ***, Община ***, ул.
„***“ по посока на ул. „***“ управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, който не бил
регистриран по надлежния ред – служебно прекратена регистрация на 26.07.2019г. по реда
на чл. 143, ал.15 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в Наказателно
постановление № 22-0938-001363 от 01.03.20232г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен,
с което на В. Н. Л. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-
во от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено на 02.11.2021г. в
16:40 часа в с. ***, Община ***, ул. „***“ по посока на ул. „***“ - нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото гласни
доказателства чрез разпит на актосъставителя Ч. С. Ч. и свидетеля С.Л.К., чиито показания
съдът приема с доверие като логични, последователни и обективни. Същите кореспондират
изцяло с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства, а именно: Наказателно постановление № 22-0938-001363 от
01.03.20232г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.,
Справка за нарушител/водач, Акт за установяване на административно нарушение, серия GA
№451376 от 15.04.2022 година, Постановление от 06.06.2022г. по преписка № 2645/2022г. на
РП-Плевен, Справка за нарушител/водач. Съдът обсъди показанията на свидетеля Н. Й. Н.
самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото доказаелствен материал, след
което намери, че същите са изолирани и неубедителни, поради което не следва да бъдат
приети с доверие. Съдът намира за нелогично твърдението на този свидетел, че на
02.11.2022 година, виждайки криволичещ по пътното платно автомобил на разстояние от
около 20 метра не е запомнил автомобила, а единствено неговия водач. Настоящият съдебен
състав счита, че от факта, че на 09.04.2022 година жалбоподателят В. Л. е управлявал
посочения в АУАН и в НП автомобил не може да се презумира, че е управлявал същия и на
02.11.2021 година, поради което твърдението на свидетеля Н. Й. Н. в тази насока се явява
неубедително. Съдът обсъди и показанията на свидетеля Н. Л. И., като намери, че същите
следва да бъдат кредитирани с доверие като дадени под страх от наказателна отговорност и
неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал. От същите се
изяснява, че на 02.11.2022 година е управлявал лек автомобил, марка „***“ със *** цвят,
собственост на неговия зет, а в превозното средство пътувал ***ът му – жалбоподател в
настоящото административно-наказателно производство.
С оглед обсъдените по делото доказатлества, съдът намира, че от анализа на същите
3
не се установява, че жалбоподателят В. Н. Л. е управлявал процесното МПС, което е било
със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Дори да се приеме, че на 02.11.2021г. в 16:40 часа в с. ***, Община ***, ул. „***“ по
посока на ул. „***“, В. Н. Л. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, който не бил
регистриран по надлежния ред предвид служебно прекратена регистрация на 26.07.2019г.
поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то от това не може да
се направи категоричен и обоснован извод, че жалбоподателят е автор на нарушението по
чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на
§2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра
на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. От събраните по
делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че В. Л. действително е
знаел за прекратената служебно регистрация на управлявания автомобил - обстоятелство,
обуславящо умисъла като елемент от състава на вмененото му административно нарушение.
В този смисъл е задължителната съдебна практика, установена с Тълкувателно
постановление №2 от 05.04.2023г. по тълк. дело №3/2022г., ОСС от НК на ВКС и I и II
колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от
Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното
превозно средство.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът намира, че ***
Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен следва да бъде осъден да заплати на да заплати на В. Н.
Л. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област сумата от 780,00 (седемстотин и
осемдесет) лева, представляваща направените по НАХД № 788/2023година по описа на РС -
Плевен разноски за възнаграждение на адвокат М. А. от АК-В. Търново.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде отменено като
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление
4
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2,т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 22-0938-
001363 от 01.03.20232г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, с което на В. Н. Л. с ЕГН
********** от с. ***, Плевенска област на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено на 02.11.2021г. в 16:40 часа в с. ***,
Община ***, ул. „***“ по посока на ул. „***“ нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Плевен да заплати на В. Н. Л. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област сумата от
780,00 (седемстотин и осемдесет) лева, представляваща направените по НАХД №
788/2023година по описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на адвокат М. А. от
АК-В. Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5