Р Е Ш Е Н И Е
№ 1797/23.10.2023г.
Град Пловдив, 23.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 1534 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на И.Я.К. *** срещу решение № 685 от 21.04.2023 г.,
постановено по АНД № 3806 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с
което е потвърден електронен фиш серия К № 5403695 на ОДМВР Пловдив, с който на
И.Я.К., ЕГН **********,***, в качеството на представляващ „Кишков и ко“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила –
не са изложени мотиви по част от възраженията на касатора – и поради нарушение
на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш.
Претендират се разноски – адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл.38 ЗА, за двете съдебни инстанции.
Ответникът счита
касационната жалба за неоснователна и моли тя да се отхвърли, като се потвърди
решението на Районен съд Пловдив като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, съответно да се остави в сила решението на районния съд.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че фактическата
обстановка е безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства,
а обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 ЗДвП, сред
които реквизити няма изискване за дата, име, адрес и подпис на издателя, през
кого и в какъв срок се обжалва. За безспорно установена е прието също, че на
процесното място и време жалбоподателката не е изпълнила задължението си да
управлява конкретното МПС със скорост не повече от 50 км/ч и че позволената
скорост е била превишена в 21 км/ч. Според районния съд нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство от одобрен тип, за което е издадено
съответното удостоверение и което е преминало метрологична проверка,
обективирана в протокол от 29.09.2021 г. Съобразявайки нормите на чл.30, ал.5 и
чл.43, ал.4 от Закона за измерванията и заповед № 616 от 11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН, районният съд е направил извод, че измерването на
скоростта е извършено с годно техническо средство. За безспорно установени са
приети от районния съд заснетият участък от пътя, където е извършено
нарушението, географските координати, действащото ограничение, посоката на
движение на автомобила. Съставен е протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., който съдържа всички задължителни реквизити и от
който се установява, че видеоклип № 5403695 е неразделна част от протокола.
Наличен е снимков материал относно разположението на АТСС, като наредбата не
съдържа изискване за други данни и не е нарушен чл.5 от наредбата според
районния съд. Районният съд е приел също, че изложената в електронния фиш
фактическа обстановка се доказва и от приложеното статично изображение, което
съгласно чл.16, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. Според районния съд правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на управителя на дружеството, което е
вписано като ползвател на автомобила предвид нормата на чл.188, ал.1 ЗДвП.
Съответно не са нарушени правата на управителя на дружеството-ползвател, тъй
като той от своя страна има възможността по чл.189, ал.5 ЗДвП да подаде
декларация с данни за лицето, управлявало автомобила, каквато декларация не е
била подадена, съответно правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателката. Според районния съд нарушението е квалифицирано правилно под
нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП, ясно и точно е описано, а наложеното наказание
съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, като размерът на глобата
е в абсолютно установен размер и няма възможност за ревизирането му. Според
районния съд санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което не може да намери
приложение чл.28 ЗАНН. Съответно крайният извод на съда е, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията на
касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд,
обсъдени са от този съд и, противно на заявеното в касационната жалба, на
всички тях е даден отговор в достатъчно ясни и конкретни мотиви. Всички
доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, не е
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите на районния съд
са напълно обосновани и правилни. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК
настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Неоснователно е
възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон от
страна на районния съд. Не се споделя становището на касатора за наличие на
законодателна празнота в чл.188, ал.2 ЗДвП, тъй като правните норми не
съществуват сами за себе си, а следва да се разбират и прилагат в тяхната
взаимна свързаност, логическа и смислова последователност. Съответно правилен и
обоснован е изводът на районния съд, че с оглед нормите на чл.188, ал.1 и ал.2,
чл.186, ал.4 и чл.189, ал.5 ЗДвП би било правен абсурд за нарушение, извършено
от лизингополучателя, да отговаря лизингодателя, каквато определено не е целта
на законодателя. Цитираните норми определят еднозначно лицето, което следва да
понесе административнонаказателната отговорност за нарушение на правилата за
движение по пътищата, заснето с АТСС и извършено от водач, на когото е
предоставено управлението на МПС – собственост на едно търговско дружество, но
ползвано от друго търговско дружество, и това е управителят на търговското
дружество-ползвател.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 685
от 21.04.2023 г., постановено по АНД № 3806 по описа на Районен съд Пловдив за
2022 година.
ОСЪЖДА И.Я.К., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.