Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 03.05.2020 г.
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, IV- ти първоинстанционен състав, в
открито съдебно заседание на 28.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 458/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на Г.Х.Д. *** срещу Г. фонд, ***.
Ищецът твърди, че
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 09.07.2015 год. около 03.20 ч.
по третокласен път № 6206 км. 15 М.-Г., докато управлявал т.а. УАЗ, неизвестен
водач нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл частично в
лентата за насрещно движение и при разминаване не осигурил достатъчно странично
разстояние между управлявания от него автомобил и насрещно движещия се товарен
автомобил, управляван от ищеца Д., вследствие на което между двете МПС настъпил
удар. Неустановеното МПС напуснало местопроизшествието. В резултат на ПТП на
ищеца са причинени телесни увреждания и същият претърпял неимуществени и
имуществени вреди. Сочи, че съгласно чл. 288, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ/отм./ Г.
фонд-гр. *** изплаща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди,
ако пътно-транспортното произшествие е причинено от неидентифицирано МПС, водач
или от МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност“. В хода на производството по делото ищецът уточнява, че водачът –
нарушител е разкрит, но към момента на произшествието същият не е имал сключена
застраховка „гражданска отговорност“. Твърди, че в резултат на ПТП ищецът е
получил счупване на лявата подбедрица, мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана на главата,
захарен диабет. След инцидента ищецът постъпил в МБАЛ-С., където било извършено
оперативно наместване на фрактурата с вътрешна фиксация,
като след окончателното заздравяване на счупената бедрена кост следва да бъде
извършена нова оперативна интервенция по изваждането на поставените метални
тела, което води до допълнителни болки и страдания и нов възстановителен
период. До настоящия момент не е настъпило възстановяване, а усложнения, като
счупването не е зараснало и е развита инфекция, неизлекувана и понастоящем. Във
връзка с причинените неимуществени вреди е образувано гр.д. № 16953/2015 год.
по описа на СГС. Предмет на това дело са претенции на ищеца за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за посочените по-горе увреждания и за две
хирургични интервенции. Реално ищецът е претърпял осем хирургични интервенции
във връзка със счупването на лявата подбедрица, като
шест от интервенциите не са били предвидими към момента на подаване на исковата
молба пред СГС и които не са предмет на делото. Извършените допълнително шест
интервенции - на 06.10.2015 год. /пластика на кожен дефект/, на 14.01.2016 год.
/опресняване на дефекта и кюретиране/, на 09.05.2016
год. /хирургично отваряне на абсцес и отстраняване на некротични
тъкани/, на 15.06.2016 год. /хирургично отваряне на абсцес, поставяне на автоприсадка/, на през м. октомври 2016 год. /ексцизия на фистулата, имплантиране на гентамицинови
перли, ревизия на раната в операционна зала/ и на 23.01.2019 год. /отстраняване
на антибиотични перли, кюретиране
и отстраняване на фибрози/ са свързани с проявили се
впоследствие усложнения и са били съпроводени с болки и страдания, рискове за
здравето, много неудобства и продължителен период на възстановяване. Претендира
заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на
48 000 лв. Ищецът е претърпял и имуществени вреди във връзка с тези
допълнителни интервенции в размер на 2 444,28 лв. – разходи за закупуване
на лекарствени средства и санитарни материали, подробно описани в уточняваща
молба от 20.09.2019 год. Претендира и законна лихва върху посочените суми от
датата на увреждането /09.07.2015 год./
до окончателното й изплащане, а също и разноските по делото.
В писмения отговор
на исковата молба ответникът оспорва иска за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като счита същото за прекомерно и
несъответстващо на действително претърпените вреди. Сочи, че ищецът е получил
хроничен остеомиелит, който не представлява влошаване
на здравословното състояние в резултат на травмата при произшествието, а е
резултат от последващи действия при ортопедичното
лечение /оголване на импланта и незатворен кожен
дефект/. Оспорва изцяло и претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на деликта. Сочи, че началния момент на забавата е датата на
подаване на исковата молба в съда. Възразява и срещу претенцията за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди с довода, че извършените манипулации не са
свързани с влошаване на здравословното състояние – ексцес, непосредствено
възникнал от травматичната увреда. Счита също така,
че за разходите, посочени в част от приложените по делото фактури, не може да
се направи извод, че са във връзка с лечението на процесното
увреждане на ищеца.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда №
9/01.04.2019 год. по нохд. № 69/2017 год. на РС-С. С.Х.
*** е признат за виновен в това, че на 09.07.2015 год. на пътя с. Г. – к.к. „М.“
при управление на МПС „УАЗ“ е нарушил правилата за движение по пътищата в чл.
16, ал. 1, т. 1 и чл. 70 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Г.Х.Д., изразяваща се в открита фрактура на двете кости на лявата
подбедрица в долната трета – голям и малък пищял, довела до трайно затруднение
в движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, а именно – за 7-8
месеца и травматичен шок, причинил на пострадалия разстройство на здравето,
временно опасно за живота – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ пр. 2 от НК,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК. Няма данни присъдата да е влязла в сила.
Видно от епикриза,
издадена от МБАЛ „С.“ ЕООД на 17.07.2015 год., ищецът е постъпил на болнично
лечение на 09.07.2015 год. с диагноза „счупване на тялото на тибията“, открита фрактура с рана 7-8 см. с излизане на
костни фрагменти, с оплаквания от болки в лявата подбедрица. При обща венозна
анестезия е извършена хирургична интервенция – мануална
репозиция на фрактурата и имплантиране на компресивна заключваща плака и винтове.
Съгласно епикриза
на МБАЛ „С. С.“ ЕООД, с. Д., на 06.10.2015 год. Г.Д. е постъпил на болнично
лечение с диагноза „статус пост фрактурам крурис синистри ет дефектус кутис“,
за пластично покриване на кожен дефект на лява подбедрица след фиксацията с
плака. Ищецът е приет с куцаща походка и наличие на дефект с размери 3/5 см. с
оголване на плаката. При проведената 50 мин. оперативна интервенция е извършена
ексцизия на дефекта с изрязване на ръбовете, като
кожният дефект е покрит със свободна кожна пластика по съседство от
подбедрицата. Предписана е медикаментозна терапия – рингер,
перфалган, фраксипарин, аулин. Изписан е в подобрено общо състояние, като
оперативните повърхности зарастват нормално и крайникът е без дистални съдово-нервни смущения. Дадени са препоръки за
продължаване на лечението и индивидуалната рехабилитационна програма в
домашно-амбулаторни условия.
На 14.01.2016 год.
ищецът е постъпил повторно в МБАЛ „С. С.“ ЕООД с кожен дефект 2/3 см., покрит с
гранулация и оголване на импланта, придружено с умерен оток на подбедрицата,
оскъдна ранева секреция, без сетивни и циркулаторни смущения. След локална анестезия е извършено
опресняване на дефекта и кюретиране. По съседство е
взет тънък кожен трансплантант, с който е покрит
дефекта. Изписан е с подобрение и в добро общо състояние, с препоръки за продължаване
на лечението и индивидуалната рехабилитационна програма в домашно-амбулаторни
условия.
На 14.03.2016 год.
ищецът е постъпил в МБАЛ „Е.“ ООД с оплаквания от болки при движение и
натоварване на лява подбедрица и придружаващо заболяване хроничен остеомиелит. Извършена е екстракция на остеосинтезния
материал /епикриза на л. 10/.
Ищецът е постъпил
отново за болнично лечение на 09.05.2016 год. в МБАЛ „Болница Е.“ по повод гнойник в областта на лява подбедрица за оперативно
лечение. След въвеждане на пациента под обща анестезия раната е почистена с
антисептици, извършено е изрязване на девиталните
тъкани и инцизия на гнойника. Поставен е дренаж и е
изписан с указания за терапия с дилацин.
На 15.06.2016 год.
ищецът е постъпил отново в МБАЛ „Е.“ ООД за лечение на възпалителен процес в
лявата подбедрица, придружен с оток, гранулиращи рани и гноен секрет. Извършена
е оперативна интервенция – инцизио, ексцизио, дренаж. Раната е почистена и са отстранени
увредените тъкани, като от същата подбедрица е взета автоприсадка с площ 100
см.2, с която е покрит раневия дефект /епикриза на л.
13/.
Според епикриза от
11.11.2016 год. ищецът е постъпил на болнично лечение в Клиника по ортопедия и
травматология при ВМИ-МБАЛ София на 17.10.2016 год. с оплаквания от болки в
лява подбедрица и гноеви секрет, оголена кост и
повишена локална температура. Извършена е оперативна интервенция - ексцизия на фистулата с имплантиране на гентамицинови
перли, а впоследствие – ревизия на раната в операционна зала. Болничният
престой на ищеца е бил три седмици. На 21.01.2019 год. ищецът е постъпил втори
път в отделението по повод болки и гноетечение от
фистулата на лява подбедрица. Извършено е оперативно отстраняване на
антибиотичните перли, кюретиране и премахване на
фибрози. Предписано е медикаментозно лечение. Вторият болничен престой е две
седмици.
Според приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза на в.л. С. от 10.02.2020 год. при проведения
личен преглед на ищеца през м. януари 2020 год. е установено, че една година
след травмата е ходел с патерици, без да стъпва на левия крак, след което 4
месеца е ходил с една патерица, като от датата на травмата досега непрекъснато
прави превръзки на лявата подбедрица. От две години има повишено кръвно
налягане и приема медикаменти; оплаква се от болки в областта на травмата и
непрекъсната секреция на раната. Обективно е установено наличие на превръзка по
предната страна на подбедрицата в среднодолната трета; при сваляне на
превръзката е установено наличието на надлъжен белег по предната страна на
подбедрицата с дължина 15 см., като в долния край белегът е отворен с наличие
на атонична рана с размери 10/2 см. Вещото лице е
установило силно ограничени движения в лявата глезенна
става на ищеца – невъзможност за активно повдигане на ходилото в глезенната става и ограничен обем при движение на ходилото
надолу от 30 градуса, при норма 50 градуса. Според вещото лице първоначалната
ортопедична намеса, извършена в МБАЛ „С.“ е адекватна и правилно изпълнена.
Травмата при ищеца е била с голяма тежест – травмирани са всички структури в
областта на увредата – кожа, подкожие, мускули,
сухожилия и кости. Вследствие на тази травма части от тези структури постепенно
некротизират, което налага провеждането на поетапно
лечение – оперативно покриване на кожния дефект, изрязване на мъртвите тъкани,
отстраняване на мъртвите костни фрагменти, специфично антибиотично лечение.
Хроничният остеомиелит – хронично гнойно възпаление
на костта, е усложнение, настъпило в процеса на лечение на полученото увреждане
на ищеца. Приложените по делото фактури, с изключение на тези, в които е
описано само, че са закупени „лекарствени средства“ са във връзка с
провежданото от ищеца лечение на получените увреждания.
С решение на ТЕЛК №
320/18.02.2020 год. на ищеца е призната трайно намалена работоспособност 78%
поради заболяването „хроничен остеомиелит“ със срок
на инвалидност три години.
Според показанията
на разпитания по делото свидетел Барански след
претърпяното ПТП ищецът претърпял множество оперативни интервенции, дълго време
се движел с патерици, като и понастоящем куца. Раната постоянно е отворена и от
нея изтича секрет, което налага всеки ден да се слагат и сменят превръзки. Свидетелят
лично видял ищеца след оперативните интервенции в МБАЛ „С. С.“ ЕООД, с. Д. и
свидетелства, че същият изпитвал много силни болки, което наложило извика по
спешност медицинска сестра да му даде обезболяващи. Ищецът и понастоящем трудно
се придвижва, като през целия период след травмата ходел с патерици или бастун.
След последната операция, при която били извадени антибиотичните
перли, ищецът изобщо не трябвало да стъпва на крака. Свидетелят лично му
купувал много пъти обезболяващи, като го вижда поне на 15 дни и има преки
впечатления от състоянието му. Костта и в момента е открита, като ищецът
продължава да изпитва ежедневно болки, къпе се със специална превръзка и има
нужда от помощ в бита.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т. 2,
б. „а“ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди, когато причинителят не е имал застраховка
гражданска отговорност, какъвто е настоящият случай /това обстоятелство не е
спорно между страните/. По силата на договора за застраховка „гражданска
отговорност“ за 2015 год. застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени вреди на трети лица,
настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000
лв., като тази сума е и лимитът, до който Гаранционният фонд отговаря.
По делото ищецът
претендира заплащане на сумата 48 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди вследствие на появил се
ексцес в резултат на увреждането
на лявата подбедрица при настъпилото на
09.07.20015 год. ПТП, както и сумата 2 444,28
лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за лекарства и
санитарни материали. По делото не се спори, че в друго съдебно производство – по
гр.д. № 16 953/15 год. по описа на СГС, ищецът е предявил
искове срещу Г. фонд за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от полученото при ПТП основно увреждане - открита фрактура на двете кости
на лявата подбедрица в долната трета – голям и малък пищял, довела до трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, а именно –
за 7-8 месеца и претърпените две
хирургични интервенции: на 09.07.2015 год. – наместване на фрактурата и
имплантиране на компресивна заключваща плака и
винтове и на 14.03.2016 год. - екстракция на остеосинтезния
материал. В настоящото производство се претендират вреди от ексцес – влошаване
на здравословното състояние, изразяващо се в появата на хроничен остеомиелит – хронично гнойно възпаление на костта,
настъпило в процеса на лечение на полученото увреждане на ищеца и наложило
извършването на още шест нови оперативни интервенции на посочените по-горе дати
– пластика на кожен дефект, опресняване на кожен дефект и кюретиране,
хирургично отваряне на абсцес и отстраняване на некротични
тъкани, поставяне на автоприсадки, имплантиране на гентамицинови
перли, отстраняване на фибрози и последващо оперативно отстраняване на
антибиотичните перли.
В случая са приложими разясненията, дадени в т.10 на ППВС № 4/75 г., според
което обезщетение за неимуществени вреди се дължи
само за влошаването,
без да се
дублира с вече претендирано,
респ. присъдено такова
за първоначалното страдание, следователно в настоящото производство следва да се присъди обезщетение за болките и страданията
от самия ексцес, но не и от основната травма.
Съдът намира за установено от събраните по делото
доказателства, че при ищеца е налице ексцес – влошаване на здравословното му
състояние след първоначалното увреждане, което се намира в причинна връзка с
него, но не е било предвидимо към момента на
предявяване на исковете в производството по гр.д. № 16 953/15 год. по
описа на СГС и не е предмет на тези искове.
Според заключението
на съдебно-медицинска експертиза на в.л. С. от 10.02.2020 год. хроничният остеомиелит – хронично гнойно възпаление на костта, е
усложнение, настъпило в процеса на лечение на полученото основно увреждане на
ищец – фрактура на лявата подбедрица. Поради некроза на кожата в областта на
фрактурата се е получил кожен дефект с оголване на плаката, респ. костта, което
е наложило оперативно пластично покриване на кожния дефект при двете операции,
извършени в МБАЛ „С. С.“ ЕООД, а при последвалите хоспитализации с болничен
престой повече от един месец са извършени хирургични манипулации за
отстраняване на новопоявили се мъртви тъкани и абсцеси. Доказа се също така, че
и към настоящия момент ищецът се оплаква от болки в областта на травмата и
непрекъсната секреция от раната в резултат на хроничното гнойно възпаление на
костта /св. Барански и съдебно-медицинска експертиза/.
Съдът намира, че сумата 30 000
лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца в резултат на ексцеса неимуществени
вреди. При определяне на този размер съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
съдът взе предвид вида, характера и интензитета на субективните оплаквания в
резултат на хроничното гнойно възпаление на костта, както и продължителността
на търпените болки, които са били особено интензивни по време на болничния
престой /общо около месец и половина/ и претърпените шест оперативни
интервенции, както и трайно намалената работоспособност на ищеца и трудностите,
които понастоящем и в бъдеще ще изпитва при придвижването си и в бита. За
разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 48 000 лв. искът за
заплащане на претърпените от ексцеса
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира за частично основателен и иска за
заплащане на обезщетение за причинените от увреждането на ищеца имуществени вреди – разходи за лекарства
и санитарни материали, съгласно приложените по делото фактури, описани в т. 9-10, т. 12, т.
14-15, т. 17-22 от заключението на вещото лице, според което закупените с тези фактури лекарствени
средства и прегледи са във връзка с провежданото от ищеца лечение на
получените увреждания, като общият размер на изразходваните от ищеца средства
според приетите платежни документи възлиза на 2 198,58 лв., като тази сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца. За разликата до пълния
предявен размер от 2 444, 28 лв. /разходите по фактури, описани в т. 11, 13, 16
и 23 от заключението/ искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не се доказа закупените с
част от платежните документи „лекарствени средства“ да са във връзка с
процесното заболяване.
Ответникът
дължи и законна лихва върху присъдените
обезщетения, на основание чл. 86 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./ фондът изплаща обезщетения по реда,
определен с правилника за устройството и дейността на фонда, и дължи лихва за
забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена
от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три
месеца от датата на завеждане на претенцията на ищеца пред ГФ. Видно от данните по делото, ищецът е
заявил претенциите си за процесните обезщетения пред Гаранционния фонд с два
броя писма от 26.06.2019 г., като след комплектоване на преписката по
образуваната щета № 19-210114/2019 год. с писмо от 12.07.2019 г. фондът е
отказал да заплати претендираните от ищеца обезщетения
за вредите от ексцеса, поради което и съгласно разпоредбата на чл.288, ал.11 КЗ
/отм./ ищецът е предявил исковата си претенция пред съда. Съгласно
законодателното разрешение относно момента, от който ГФ дължи лихва за забава
върху присъдената главница и предвид изложеното по-горе, следва да се приеме,
че за начален момент на дължимост на законната лихва
следва да се определи датата 26.09.2019 г., съобразно определеният максимален
срок за произнасяне по образуваната пред ГФ щета, приложим към момента на
сезирането на фонда от пострадалото лице. По изложените съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати и законна лихва върху главниците, считано от
26.09.2019 год. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че ищецът е бил представляван от адв. К. по силата на
договор за безплатна правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на страната адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска. Минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата
1795 лева с ДДС, изчислено на основание
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год., като тази сума ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СОС и сумата 1288 лв.,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от исковете, както и
300 лв. разноски за експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. фонд, *** да
заплати на Г.Х.Д. ***,
ЕГН **********, сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ексцес на
основното увреждане – фрактура на лявата подбедрица при настъпилото на
09.07.20015 год. ПТП, изразяващ се в появата на хроничен остеомиелит – хронично гнойно възпаление на костта,
наложило извършването на шест оперативни интервенции: на 06.10.2015 год.
/пластика на кожен дефект/, на 14.01.2016 год. /опресняване на дефекта и кюретиране/, на 09.05.2016 год. /хирургично отваряне на
абсцес и отстраняване на некротични тъкани/, на
15.06.2016 год. /хирургично отваряне на абсцес, поставяне на автоприсадка/, през м. октомври 2016 год. /ексцизия на фистулата, имплантиране на гентамицинови
перли, ревизия на раната в операционна зала/ и на 23.01.2019 год. /отстраняване
на антибиотични перли, кюретиране
и отстраняване на фибрози/, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 26.09.2019 год. до окончателното изплащане, с правно
основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска Г.Х.Д. *** срещу Г. фонд, *** за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на полученото на
09.07.2015 год. увреждане – фрактура на лява подбедрица за разликата над 30 000
лв. до пълния предявен размер от 48 000 лв., ведно със законната лихва, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА Г. фонд, *** да
заплати на Г.Х.Д. ***,
ЕГН **********, сумата 2 198,58 лв. /две хиляди сто деветдесет и осем
лева и 58 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за закупуване на лекарства, санитарни материали и
медицински прегледи във връзка с претърпяното на 15.07.2015 год. от ищеца
увреждане при ПТП - счупване на лява подбедрица и неговите усложнения, съгласно
фактури № **********/30.05.2016 год. № **********/12.05.2016 год., №
**********/22.03.2016 год., № **********/31.10.2016 год., №
**********/14.11.2016 год.; № **********/11.05.2016 год., №
**********/25.04.2016 год., № **********/15.03.2016 год., №
**********/31.05.2016 год. и № **********/20.03.2019 год. и фискален бон №
02482453/24.06.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.09.2019 год. до окончателното изплащане, чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ
/отм./ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди разликата над 2 198,58 лв. до пълния предявен размер от 2
444, 28 лв., ведно със законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. фонд, *** да
заплати по сметка на СОС сумата 1288 лв., представляваща държавна такса върху
уважената част от исковете, както и сумата 300 лв. деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. фонд, *** да
заплати на адвокат П.К. ***, сумата 1 795 лева
- възнаграждение за настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 38, ал.2 ЗА.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
СЪДИЯ: