Решение по дело №220/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от В. Й. И. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1, депозирана чрез адв.Б. С. от РАК, срещу Решение № 161/29.04.2024г., постановено по АНД № 441 по описа за 2024г. на Районен съд – гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия К, № 8120021 от 08.08.2023г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на В. Й. И. от [населено място], на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.4, във вр.с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 100 /сто/ лева.

В касационната жалба се релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. В тази връзка се сочи, че съдът неправилно е приел, че касаторът е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, доколкото в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е събрал доказателствата, поискани от санкционираното лице. Въз основа на това е направил неправилен извод, че ЕФ серия К, № 7047735 е влязъл в сила на 13.06.2023г., респективно, че санкционираното с процесния ЕФ нарушение е реализирано при условията на повторност. Излагат се доводи, че няма данни как е връчен ЕФ серия К, № 7047735, а жалбоподателят оспорва факта на неговото връчване. Освен това се твърди, че за нарушението, за което е издаден потвърденият от районния съд електронен фиш, на 07.02.2024г. на В. И. е връчен и ЕФ серия К № 8047201, издаден от ОДМВР-[населено място], като по този начин са издадени два електронни фиша за едно и също нарушение, съответно са наложени две административни наказания, в нарушение на принципа "non bis in idem". С оглед този факт се счита, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен независимо, че след подаване на жалбата срещу него, другият ЕФ е анулиран, тъй като към момента на издаване на ЕФ серия К № 8120021 вече е имало друг ЕФ, постановен за същото нарушение, който все още не е бил анулиран и образуваното въз основа на него административнонаказателно производство не е било прекратено. Последващото анулиране на първия издаден ЕФ след депозиране на жалбата не може да санира допуснатото от страна на административнонаказващия орган процесуално нарушение. Твърди се също, че при наличие на висящо административнонаказателно производство наказващият орган не може да проведе второ такова за същото нарушение, като при образувано второ административнонаказателно производство, същото следва да се прекрати, като на наказващия орган не е предоставена възможност за избор в това отношение. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него Електронен фиш за налагане на глоба, серия К, № 8120021 от 08.08.2023г. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, ОД на МВР – [населено място], в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И. С., която оспорва предявената жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 08.08.2023г. в 15:00 часа в [населено място], общ.Шумен с АТСС „ARH CAM S1“ била засечена скоростта на движение на МПС - л. а. „Фолксваген пасат“ с рег. № [рег. номер], като била отчетена скорост на движение от 67км/ч, при максимално допустима – 50км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.

При направена справка било установено, че собственик на автомобила е В. И. от [населено място]. За заснетото със стационарна радарна система нарушение бил издаден Електронен фиш серия К № 8120021 на ОДМВР – [населено място], в който при текстовото описание на нарушението била посочена установена скорост на движение от 67 км/ч, след отчитане на допустимата грешка при измерването в размер на „-3 км/ч“. С посочения правораздавателен акт на касационния жалбоподател, в качеството му на собственик, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. ал.1, т.2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на повторност, предвид обстоятелството, че нарушението е осъществено в едногодишния срок след влизане в сила на ЕФ серия К, № 7047735, влязъл в сила на 13.06.2023г. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът на МПС не представил в ОДМВР – [населено място] писмена декларация с данните на друго лице, което е извършило нарушението.

При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, като нарушението е описано по начин, позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано. Въззивният съд е приел, че съставомерността на санкционираната деятелност е установена по безсъмнен начин, като е изложил и мотиви, че обосновано деянието на водача е [жк], несъобразено с изискването на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и обосновано от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за съставомерност и доказаност на вмененото на касатора нарушение. Изводите на предходната инстанция напълно се споделят от касационния съдебен състав, поради което, за да обоснове решението си, последният препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Обосновано и аргументирано предходната инстанция е отговорила на възраженията на В. И. относно факта на влизане в сила на ЕФ, въз основа на който е прието, че процесното деяние е осъществено при условията на повторност. Противно на твърденията в касационната жалба, от доказателствата, събрани в хода на въззивното производство, се установява по безспорен начин, че ЕФ серия К, № 7047735, с който касаторът е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е влязъл в сила на 13.06.2023г. За посоченото обстоятелство свидетелства писмо вх.№ 6598/23.04.2024г. по описа на ШРС, изготвено от началник на РУ - Сливо поле, в което последният е удостоверил, че въпросният ЕФ е връчен на 29.05.2023г. и е влязъл в сила на 13.06.2023г. Данни в същия смисъл се съдържат и в справката за нарушител/водач, приложена към делото, в която изрично е отразено, че ЕФ серия К, № 7047735 е връчен на 29.05.2023г., както и, че е влязъл в сила. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, оборващи удостовереното в посочените документи. Доколкото въпросният ЕФ, с който на В. И. е наложено наказание за нарушение от същия вид е влязъл в сила на 13.06.2023г., а процесното нарушение е осъществено на 08.08.2023г., същото е реализирано в едногодишния срок по § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, респективно при условията на повторност по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП, както правилно е заключил и районният съд.

Неоснователни са и възраженията на касатора, че с процесния ЕФ същият е санкциониран втори път за същото нарушение в противоречие с принципа "non bis in idem". Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, „електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От цитираната разпоредба следва извода, че издаването на повече от един ЕФ за едно и също нарушение се дължи на неправилното му генериране от създадената за целта административно-информационна система, а не е последица от провеждането на повече от едно административно наказателно производство за санкциониране на нарушителя. Този извод следва и от приложената по делото Справка рег.№ 769р-2055/27.02.2024г., според която, срещу В. И. са издадени два ЕФ – съответно серия К, № 8047201 и серия К, № 8120021 (т.е. процесният ЕФ), като същите са генерирани от Единен център за обработка на нарушенията (ЕЦОН) при ГДНП, въз основа на данните от извършван на 08.08.2023г. контрол на скоростните режими в обл.Шумен, [населено място], ул.В. Левски, срещу № 4. Въпросните ЕФ са били връчени на санкционираното лице и едва въз основа на жалбата му, поставила началото на съдебното производство, наличието им е установено от контролните органи, в резултат на което ЕФ серия К, № 8047201 е бил анулиран. От цитираната справка следва, че към момента на издаване на ЕФ серия К, № 8120021 не са били налице данни за издаден друг ЕФ за същото нарушение, както и, че и впоследствие ЕФ серия К, № 8047201 е анулиран, преди да е породил своето правно действие, поради което не може да се приеме, че с ЕФ серия К, № 8120021 В. И. е санкциониран в нарушение на принципа "non bis in idem".

Напълно се споделят и мотивите на районния съд за съставомерност на санкционираното нарушение по приложения административнонаказателен състав. Наличните доказателства сочат, че при ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, притежаваният от В. И. автомобил се е движил със скорост от 67 км/ч (след отчитане на толеранс от минус 3 км/ч), т.е. максимално разрешената скорост е превишена с 17 км/ч и това е сторено в рамките на населено място. Съгласно чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, при превишаване на скоростта за движение в населено място от 11 до 20 km/h при условията на повторност, се налага административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Именно по този административнонаказателен състав е санкциониран касаторът и му е наложено наказанието, предвидено в санкционната норма. До аналогичен краен извод е достигнал и районният съд, което налага процесното съдебно решение, като правилен и законосъобразен акт, в това число и в частта му досежно присъденото в полза на ОДМВР-[населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР – [населено място] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161/29.04.2024г., постановено по АНД № 441 по описа за 2024г. на Районен съд – гр.Шумен.

ОСЪЖДА В. Й. И., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1, ап.1, да заплати на ОД на МВР – [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.