Р Е Ш Е Н И
Е № 1246
03.08.2020 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2898/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Г.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-1030-001819/28.02.2020 г., издадено от М. В. М. – *** към ***
- П., сектор „***“, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 900 (деветстотин) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи деянието да е извършено в
условията на крайна необходимост, поради което да не е общественоопасно, като
жалбоподателят бил откарал лице от гр. Пловдив до гр. Куклен, тъй като леля му
имала нужда от спешна медицинска помощ, но въпреки това тя починала. Моли се
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Изяснява, че в
жалбата неправилно е посочено, че неговата роднина е починала, като в
действителност тя била жива, че не знае какъв здравословен проблем е имала към
датата на деянието, както и че лицето, което транспортирал до гр. Куклен, бил
неговият баща.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
26446 от 26.05.2020 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да
е категорично доказано. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от М.Г.К., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 28.04.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на същата дата, поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 15.02.2020 г. в 10:02 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Асеновградско шосе“ срещу № 1, в посока към гр. Асеновград жалбоподателят М.Г.К.
управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 520 И“ с рег. № *** със скорост на
движение от 122 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на
жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 648.
Стойността на измерената скорост от техническото средство била 126 км/ч, като
след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена
стойност на скоростта на движение от 122 км/ч. Така извършеното деяние било
заснето и фиксирано в клип № 18746.
На 24.02.2020 г. свид. З.Н.Г. призовал жалбоподателя К.
за изясняване на случая. Последният признал, че лично е управлявал собствения
си автомобил при извършване на деянието на 15.02.2020 г. в 10:02 часа и
попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП. На място свид. Г. съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 654987 против
жалбоподателя, в негово присъствие, както и в присъствието на двама свидетели.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. З.Н.Г.. От
показанията му се установяват обстоятелствата по съставянето и предявяването на
АУАН, като свидетелят изяснява, че жалбоподателят е бил призован в качеството
си на собственик на процесния автомобил. Посочва още, че след предявяването на
изготвения снимков материал жалбоподателят е признал лично да е управлявал
автомобила към момента на извършване на деянието, което писмено потвърдил и в
саморъчно попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. Свидетелят изяснява, че е
съставил АУАН въз основа на приложените по преписката материали, в присъствието
на жалбоподателя, като актът му е бил предявен за запознаване и му е бил връчен
препис. Показанията на свид. Г. се кредитират изцяло от съда като
последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от
незаинтересован по делото свидетел. Те са проверени и се подкрепят от събраните
писмени доказателства.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № ***, е от одобрен
тип и е със срок на валидност до 24.02.2020 г.
От Протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол TFR-1M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 648 е преминало
последваща проверка на 25.10.2019 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол
с рег. № 1030р-6087/17.02.2020 г.) се установява, че на дата 15.02.2020 г.
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела статични
изображения с номера от 18732 до 18755, с начален час на работа 07:50 ч. и
краен час на работа 15:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Асеновградско
шосе“ срещу № 1, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50
км/ч.
От клип № 18746 от радар № 648 се изяснява, че
измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 126
км/ч, а заснемането е извършено на 15.02.2020 г. в 10:02 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се
установява, че същото е собственост на жалбоподателя М.Г.К..
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя М.Г.К.
се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на
27.04.2015 г., валидно до 27.04.2025 г. и с налични 13 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Издадено
е от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие
между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.
Нарушението е установено в съответствие с нормативно
разписаните правила и при използването на одобрен тип средство за измерване,
преминало последваща периодична проверка. От протокол с рег. № 1030р-6087/17.02.2020
г. за използване на АТСС се установява, че процесното техническо средство е
било разположено в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1. Работата
с него е започнала на 15.02.2020 г. в 07:50 часа и е приключила в 15:00 часа на
същата дата. За този времеви интервал първото записано статично изображение е с
пореден № 18732, а последното е с № 18755. Процесният клип е с № 18746 и
следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с № 648 на дата 15.02.2020 г.
Следва да се отбележи, че с ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г.
е отменен чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., поради което от
16.01.2018 г. мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен
знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР, поради което липсата на тези
обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност.
Използваното за установяване на нарушението техническо
средство тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяването на процесното нарушение
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен
е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като
писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити
на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е
удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Съдът намира, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление правилно е приложен и материалният закон. От събрания
по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказва жалбоподателят К.
да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 15.02.2020 г. в 10:02 часа в гр. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ срещу № 1, в посока към гр. Асеновград жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил с марка и модел „БМВ 520 И“ с рег. № ***,
като се е движил със скорост от 122 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното
описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде отграничено от
кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не
възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е станало в
границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално
разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч,
удостоверено и в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. Авторството на деянието от страна на жалбоподателя К. също е категорично
доказано по делото от декларацията по чл. 188 от ЗДвП от 24.02.2020 г. и от
показанията на свид. Г.. Жалбоподателят и не оспорва това обстоятелство, като в
жалбата си твърди именно той да е управлявал процесния лек автомобил.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на извършването му жалбоподателят е формирал съзнание за това, че е
управлявал моторно превозно средство, съзнавал е с каква скорост се е движил,
както и какво е действащото ограничение при движение в населено място и на
посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на
извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на
движение, но въпреки това е осъществил деянието си.
Правилно е определена и приложимата санкционна
разпоредба, като съгласно правилото на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за
превишаване над 50 км/ч – с глоба 700 лева и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване
над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева. В конкретния случай превишаването
на разрешената максимална скорост е със 72 км/ч и то е извършено в населено
място, поради което попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Съдът намира,
че правилно е установена стойността на скоростта на движение на жалбоподателя,
а именно 122 км/ч. В АУАН и в НП изрично са посочени както измерената, така и
наказуемата скорост, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е
от „минус 3 %“. Следователно установената /или наказуемата/ стойност на
скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая се установи да
е 126 км/ч, се извадят 3 % максимално допустима грешка, равняващи се на 3,78
км/ч. След извършване на аритметичната операция се получава и установената
стойност на скоростта, а именно 122 км/ч, каквато стойност е посочена в АУАН и
в НП. Стойността на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което е
налице превишаване със 72 км/ч. Следователно размерът на административното
наказание глоба е определен в съответствие с правилото по чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП, като за всеки 5 км/ч превишаване над 50 км/ч размерът на глобата е
увеличен с по 50 лева над 700 лева, или е наложено наказание глоба от 900 лева.
Административнонаказващият орган е наложил и кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца. Доказано е по
делото от справката за нарушител/водач, че жалбоподателят К. притежава това
право, от чието упражняване е лишен с наказателното постановление. Срокът, за
който се налага наказанието лишаване от права, е определен от законодателя във
фиксиран размер. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не е
допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на наказанията на
нарушителя.
С жалбата не се оспорва извършването на деянието или
неговото авторство, но се претендира да е налице хипотеза на крайна
необходимост, която да изключва обществената опасност на извършеното. Съдът
намира това възражение за неоснователно. Възражението си жалбоподателят
обосновава с твърдението, че е нарушил максимално допустимата скорост за
движение в процесния пътен участък, защото трябвало да закара физическо лице от
гр. Пловдив до гр. Куклен, тъй като леля му имала спешна нужда от медицинска
помощ. На първо място тези твърдения останаха изцяло недоказани по делото, като
жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на защитната си
теза.
На следващо място от начина, по който е формулирано
възражението, то изначално е негодно да обоснове хипотеза на крайна
необходимост. Само по себе си чрез деянието, извършено в условията на крайна
необходимост, винаги се причиняват известни вреди, но въпреки това то не е
общественоопасно, защото чрез него се спасяват от непосредствена опасност
други, по-значими блага. Тъй като обаче деянието винаги е и вредоносно, то няма
да е общественоопасно само ако не
съществува правомерен начин за предотвратяване на опасността. Пренесено на
плоскостта на настоящия казус, в жалбата действително се твърди да е
съществувала непосредствена опасност – влошаване здравето на лелята на
жалбоподателя, което да налагало медицинска помощ. Реалното противодействие на
тази опасност е изисквало да се сигнализира лечебно заведение, което да осигури
необходимата спешна медицинска помощ при съблюдаването и на установения
медицински стандарт „спешна медицина“. Извършеното от жалбоподателя деяние
обаче не отговаря на изискванията към защитното деяние при крайната
необходимост, защото то не е било от естество да противодейства и отблъсне
опасността. Жалбоподателят сам твърди, че роднината му с влошено здравословно
състояние се е нуждаела от медицинска
помощ, а в съдебно заседание изяснява, че лицето, което е превозвал, когато е
нарушил правилата за движение, бил неговият баща, който обаче нямал медицинско
образование и работата му не била свързана с оказване на първа или медицинска
помощ. Следователно нарушаването на правилата за движение чрез придвижване в
населено място с превишаване от 72 км/ч на максимално разрешената скорост не е
било оправдано или извинително с оглед на твърдяната опасност. За ефикасното
противодействие на същата жалбоподателят е следвало да потърси спешна
медицинска помощ. Още повече, че К. и баща му са се намирали в различно населено
място от това, където била лелята с влошено здравословно състояние. При тези
факти напълно неоправдано е било вместо да се потърси навременна и
професионална медицинска помощ, жалбоподателят да застрашава обществените
отношения по нормалното осъществяване на транспортната дейност с толкова
засилен интензитет.
Посочи се, че твърденията на жалбоподателя останаха
недоказани по делото. Тяхната достоверност е сериозно разколебана и предвид
оборването на част от тях от самия К. в откритото съдебно заседание. Така в
жалбата се твърди, че след влошаването на състоянието на лелята на
жалбоподателя на 15.02.2020 г. и независимо от неговото деяние, тя била
починала, като се изразява готовност и да бъде представено удостоверение от
издаден акт за смърт. В откритото съдебно заседание обаче жалбоподателят заяви,
че всъщност лелята била все още жива и че не ставало дума за неговата леля, а
за тази на баща му.
В заключение съдът намира, че не може да се приеме и
нарушителят да е извършил деянието при субективната увереност, че лелята на
баща му се нуждае от спешна медицинска помощ, дори и в реалната действителност
състоянието й да не е било толкова влошено – с други думи не е налице хипотеза
на т.нар. мнима крайна необходимост. Жалбоподателят изясни, че докато е
откарвал баща си от гр. Пловдив към гр. Куклен, при което е извършил и
процесното деяние, не е знаел какво точно е било състоянието на неговата
роднина, включително дали тя се е нуждаела от медицинска помощ, а с баща му
отивали да я посетят по заръка от други роднини да отидат до дома й, тъй като
тя заявила, че не се чувствала добре.
По гореизложените съображения съдът намира
възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Наказателното постановление е
законосъобразно и обосновано, при издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което то трябва да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-001819/28.02.2020
г., издадено от М. В. М. – *** към *** - П., сектор „***“, с което на М.Г.К.,
ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движението по пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 900 (деветстотин) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.