Решение по адм. дело №1429/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност.

Образувано е по жалба на ЕООД Бейкъри 21 – [населено място], против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-12-0153806/08.01.2025г. на Началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от търговеца търговски обект: Старата пекарна, находящ се в [населено място], [улица], за срок от 7 дни. Твърди се, че процесната ЗПАМ е незаконосъобразна, в противоречие с материалния закон, несъобразяване с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Заповедта била и немотивирана, тъй като съдържала общи мотиви. Освен неиздаден касов бон била установена и касова разлика, поради което било прието, че има неотчитане на приходи и незаплащане на данъци. Съставено било и НП №806321-[рег. номер] от 08.01.2025г. за наложена санкция от 1000,00 лева и НП №806325-[рег. номер] от 08.01.2025г. за наложена санкция от 1200,00 лева. За едно и също нарушение били наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН и по АПК, като така се стигнало до налагането на две мерки с кумулиране на наказателноправния им ефект. Иска от съда да се постанови решение, с което да бъде отменена оспорената заповед, както и да бъда заплатени направените разноски.

Ответната страна счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна и претендира присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.06.2024г. е извършена проверка документирана с ПИП № 0153406/12.06.2024г. на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС – фурна Старата пекарна, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството жалбоподател. При проверката било установено, че в обекта функционира регистрирано фискално устройство. В хода на проверката е установено, че търговецът, като задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки. При извършената контролна покупка на 1 бр. хляб на стойност 2,00 лева, платени в брой, преди легитимацията на проверяващия, не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки. Установено било и наличие на касова разлика между налични средства и маркирани във ФУ, за което бил съставен АУАН № [рег. номер] от 10.09.2024г.

При така установените в хода на проверката факти било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. вр. с чл.118, ал. 1 от ЗДДС, поради което с процесната заповед било наложено запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него за срок от 7 дни. В заповедта са изложени мотиви, че се взема предвид естеството на нарушението, следва да се осигури защита на обществения интерес, като осигури пълна отчетност при извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. Изрично е посочено, че се съобразява тежестта на наложената ПАМ с тежестта на наложената имуществена санкция с посоченото наказателно постановление. А при определяне на срока е съобразен принципът за съразмерност с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразната практика, както и за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.

За така установеното нарушение е съставен АУАН № [рег. номер]/10.09.2024г. и издадено НП №806325-[рег. номер] от 08.01.2025г.

Страните представят данни, че НП №806325-[рег. номер] от 08.01.2025г. е обжалвано пред РС Пловдив и образуваното анд №4212/2025г. по описа на съда е прекратено с влязло в сила на 28.10.2025г. Определение рег.№5903/23.10.2025г., както и че с Разписка от 18.09.2025г. е заплатена санкцията по наказателното постановление – 1200,00 лева /л.72 от делото/.

Относно пълното изясняване на спорните въпроси от ответната страна в преписката е представен Протокол за проверка от 12.06.2024г., опис на парични средства към проверката, декларации, фискални бонове, както и Заповед №ЗЦУ 1148 от 25.08.2020г. относно компетентността да бъде издаден оспорения акт.

Оспорената заповед е връчена на 07.07.2025г., а жалбата срещу нея е постъпила на 11.07.2025г. в деловодството на НАП.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Видно от Заповед №3ЦУ–1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС директорите на Д. О. дейности в ГД Фискален контрол са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки Запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, който да я определят като нищожна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. По силата на чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.

В случая между страните не е спорно, че към момента на осъществената проверка в търговския обект не е издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта ФУ. Спорно е доколко прилагането на ПАМ е съответно на целите, регламентирани в чл.22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл.6 от АПК. В случая при установен инцидентен случай както относно самия търговец, така и по отношение на търговския обект, то налагането на процесната ПАМ за срок от 7 дни не би могло да се определи като съразмерно.

Заповедта за налагане на ПАМ - запечатване на търговски обект за срок от 7 дни, е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка. Изложените в заповедта конкретни мотиви за продължителността на срока касаят вида и местоположението на обекта, броя клиенти и стойността на извършената контролна покупка са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането ѝ. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането ѝ не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Съгласно изричния текст на разпоредбата на чл.22 от ЗАНН, уреждащ общите правила, относими и към принудителните административни мерки, същите могат да имат за цел предотвратяване или преустановяване на нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Законодателят изрично е предвидил, че ПАМ задължително следва да е свързана с конкретно нарушение и неговите вредни последици. Принудителните мерки нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции, касаещи последващо предполагаемо поведение на търговеца, които от своя страна са цел и задача на административно – наказателната дейност.

Освен това за административно нарушение от веда на процесното в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл.12 от ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. В случая няма спор, че е съставено НП за същото нарушение, а и се установи, че то е влязло в законна сила, както и че определената имуществена санкция по него е била заплатена. Прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от 26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU: C: 2013: 105), т. 27, и решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU: C: 2017: 264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели – чл.6, ал.2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС с иницииране на административнонаказателно производство срещу търговеца за налагане на имуществена санкция не зачита правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС (т.55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна е непропорционално. В конкретния случай запечатването на търговския обект за 7 дни е мярка, която създава ограничения за дейността на търговеца, които са несъразмерни на поставената цел – обезпечаване събирането на ДДС. Мярката е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу търговеца и приключило понастоящем административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, което е отделно от вече започналото административнонаказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта ѝ, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на търговеца административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на административнонаказателно производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.

В този смисъл съдът намира, че с оспорената заповед в нарушение на закона и при несъблюдаване на неговата цел и на основни принципи на административното право е наложена процесната ПАМ за запечатване на търговския обект на жалбоподателя и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, поради което жалбата следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед.

На жалбоподателя са дължими направените в настоящото производство разноски – 50,00 лева, заплатени като д.т. за образуване на делото, както и на адв.Н. Д. – САК, при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.1 от ЗА във вр. с чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. – адв.възнаграждение в размер на 1000,00 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-12-0153806/08.01.2025г. на Началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от търговеца търговски обект: фурна Старата пекарна, находящ се в [населено място], [улица], за срок от 7 дни.

ОСЪЖДА ТД НАП Пловдив да заплати на ЕООД Бейкъри 21 – [населено място], [ЕИК], направените по делото разноски в размер на 50,00 лева, и на адв.Н. Й. Д. – САК, при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.1 от ЗА във вр. с чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. – адв.възнаграждение в размер на 1000,00 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.