Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…/………....2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд- В.
VІІ състав, в публичното
заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Ромео Симеонов
при секретаря Румела Михайлова като разгледа
докладваното от съдия Симеонов АНД №843/2020 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба вх. № 4279/15.04.2020
год. на АС -В., подадена от М.И.С., срещу Решение № 2153-03-15/12.03.2020
г. на Директора на ТП на НОИ В., с което са отхвърлени жалбата ѝ вх.
№ 1012-03-41/14.02.2020 г. и вх. №1012-03-41# 1/14.02.2020 г. против Разпореждане
№ Д-03-000-00-01365479/30.01.2020 г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП – В. на НОИ.
Жалбоподателката сочи, че оспорения акт е
незаконосъобразен. Административния
орган е спрял производството на осн. чл. 40 ал.4 от КСО, но сочените от него
факти не кореспондират с коя да е от хипотезите предвидени в кодекса за спиране
на административното производство. В разпореждането, с което е потвърдено
процесното решение на директора на ТП на НОИ не е посочено конкретно на основание
коя от трите точки на чл.40 ал.4 от КСО се издава последното, поради което е
препятствана възможността за ефективен административен и съдебен контрол. Актът
е постановен при нарушаване на принципите за законност и истинност в процеса,
като от мотивите на акта е видно, че решението е обосновано с данни, установени
в друго производство, образувано по повод на други лица, т.е. доказването в
конкретното административно производство не е проведено по реда и със
средствата, предвидени в АПК. Предположението за извършено нарушение от страна
на осигурителя, не погасява, на изключва и не отлага правото на осигуреното
лице да получи обезщетение. Разпорежданията, потвърдени с оспореното решение не
съответстват на целта на закона. Административният орган е нарушил чл. 97 ал.1
от АПК като се е произнесъл с едно решение по две жалби, срещу два ИАА, при
превратно тълкуване на принципа за процесуална икономия. В случая от лицето са
подадени всички необходими документи, справки и декларации в НАП, вкл.
декларация обр. №1, които носят информация за начислените осигуровки за лицето,
трудовият договор на М.С. е регистриран в масивите на НАП/л.5/. Образуването на
производство в НОИ за проверка на осигурителя „Политур 2016“ ЕООД относно
спазване на осигурителното законодателство по повод права и задължения на друго
лице не може да обуслови спиране на образуваното производство за изплащане на
парично обезщетение
на
жалбоподателката. При постановяване на оспорения акт не са изследвани
релевантните факти и обстоятелства. Функцията на паричните плащания от ДОО е
обезщетителна и цели да осигури подкрепа на лицето, което се намира в ситуация,
приета от закона, като осигурителен риск. По изложените съображения моли да се
отмени акта. В с.з. процесуалният
представител на М.С. моли да се отмени
акта. Осъществена равна защита е безплатна, поради което моли да се осъди
ответника да заплати възнаграждение на осн. чл. 32 ал.1 т.2 от ЗА.
Ответника, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата. По същество излага
доводи, че оспореното решение е правилно и законосъобразно.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните
и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по
чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
На 21.01.2020
г. ,с вх. № Р14-03-000-00-********** за М.И.С., е подадено от осигурителя
„Политур 2016“ ЕООД, удостоверение по образец, съгласно приложение №9 към чл. 8 ал.1 и чл. 11ал.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от ДОО за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по чл. 40 ал.1 от КСО, за периода от 11.12.2019 г.
до 16.12.2019 г. Удостоверението е депозирано от управителя на дружеството П. И.
П..
На 21.01.2020
г. ,с вх. № Р14-03-000-00-********** за М.И.С., е подадено от осигурителя
„Политур 2016“ ЕООД, удостоверение по образец, съгласно приложение №9 към чл. 8 ал.1 и чл. 11ал.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от ДОО за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по чл. 40 ал.1 от КСО, за периода от 17.12.2019 г.
до 20.12.2019 г. Удостоверението е депозирано от управителя на дружеството П. И.
П..
Извършена е служебна справка, при която е
установено, че за Д. има представено удостоверение - приложение № 9, лицето е назначено по
трудов договор, но не е получена в цялост исканата данъчна и осигурителна
информация от ТД на НАП В., като не са получени данни за внесени осигурителни
вноски в приход на ДОО,за да се установи дали за лицето е възникнало основание
за осигуряване чрез посочения осигурител.
При преценка на фактите и обстоятелствата,
имащи значение за правото на лицето на парично обезщетение са извършени
проверки в масивите на НАП. Контролния орган е преценил, че следва да се
извършат проверки от контролните органи на НОИ на осигурителя
"Политур" ЕООД относно спазване на осигурителното законодателство.
Предвид горните установявания с разпореждане № Д-03-000-00-01365479/30.01.2020
г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – В. на НОИ,
на осн. чл. 40 ал.4 от КСО е спряно образуваното производство за изплащане на
парично обезщетение по болничен лист № 9298483, серия Е2019 на М.И.С., считано
от 30.01.2020 г. ,с мотив извършване на проверка по спазване на осигурителното
законодателство.
С разпореждане №
Д-03-000-00-01365481/30.01.2020 г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията
и помощите при ТП – В. на НОИ, на осн. чл. 40 ал.4 от КСО е спряно образуваното
производство за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 8704853, серия
Е2019 на М.И.С., считано от 30.01.2020 г. ,с мотив извършване на проверка по
спазване на осигурителното законодателство.
На 4.02.2020 г. е изпратено писмо до
Директора на ТД на НАП В., изискана е информация дали е установено осъществяване
на стопанска дейност след 1.07.2019 г., установено ли е полагане на труд от
лицата, за които се подават данни, предприети ли са дейности по установяване и
събиране на задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за наетите
лица и за едноличния собственик и управител Станимир Тихомиров Трифонов.
По делото са представени доказателства от друго административно производство,
видно от което на 30.10.2019 г. за Б. Й.
е представено удостоверение № 9 относно изпращане на болничен лист за бременност
и раждане за периода *** г. до 21.11.2019 г., удостоверението е депозирано от
"Политур 2016" ЕООД, поради липса на данни за внесени осигурителни
вноски е направено искане да се уточни дали лицето е упражнявало трудова
дейност. На 5.11.2019 т. е издадена заповед от ръководител на ТП на НОИ В. за
извършване на проверка по разходите на ДОО за "Политур 2016" ЕООД/л.56/. На 8.11.2019 г. са дадени задължителни
предписания на осигурителя "Политур
2016" ЕООД да представи трудово досие, платежни ведомости, и др. за
лицето Б. Й.. На 5.12.2019 г. е изискана
информация от ТД на НАП - В. относно подавани от дружеството ГДД по чл. 92 ЗКПО, данни за работещи обекти, регистрирани касови апарати, данни за
регистрирани продажби.
На 22.01.2020 г. са дадени задължителни
предписания на "Политур 2016" ЕООД за представяне на трудови досиета
за няколко лица, сред които не е настоящата жалбоподателка.
Издадените разпореждания № Д-03-000-00-01365479/30.01.2020 г. и №
Д-03-000-00-01365481/30.01.2020 г. са връчено на М.С. на 05.02.2020 г., която в
законоустановения срок е депозирала жалба вх. № 1012-03-41/13.02.2020 г. и жалба вх. № 1012-03-41#1/14.02.2020 г.
С Решение № 2153-03-15/12.03.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ В. е приел, че оспореното разпореждане е правилно и
законосъобразно. Позовал се е на образувано друго административно производство,
при което от "Политур 2016" ЕООД са изискани доказателства за трудова
дейност на съответните лица, за която да подлежат на задължително осигуряване
по КСО, както и на поискана данъчна и осигурителна информация от ТД на НАП - В.,
които към момента не са предоставени. Поради изложеното е прието, че правилно е
поискано извършването на проверка от контролните органи на НОИ по отношение на жалбоподателката,
за установяване на обстоятелството, упражнявала ли е трудова дейност при
осигурителя. При тези доводи е прието, че правилно производството е спряно до
приключване на проверката.
В хода на съдебното производство от
административния орган е представен отговор от ТД на НАП - В., видно от който
"Политур 2016" ЕООД има подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017
г.,2018 г., 2019 г. Има подадени и ГФО за 2016 г. и 2017 г., не са налице данни
за подаден ГФО за 2018-та финансова година. Дружеството има регистриран касов
апарат, същото е с прекратена регистрация по ЗДДС от м.06.2019 г. В дневници за
покупки няма отразени доставки за м.01.2019 г.;02.2019 г. и 06.2019 г. няма
отразени фактури за получени доставки, но има доставки за м.03, м.04. и м.05.2019
г.
В
дневниците за продажби няма отразени такива за данъчен периоди м.01;м.02;м.03 и
м.04 няма отразени доставки, но за данъчни периоди м.05 и м.06.2019 г. има
отразени фактури и кредитни известия.
Решение № 2153-03-15/12.03.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ В. е връчено на М.С.
на 24.03.2020 г. чрез упълномощено лице, като в законоустановения срок тя е
подала жалба по пощата. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО, срокът за
обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14 - дневен от момента на
получаването му. Жалбата е подадена чрез административния орган в
законоустановения срок, от активно легитимирано лице, при наличието на правен
интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в
законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане.
От жалбоподателката са представени трудов
договор от 23.04.2018 г., видно от който е назначена на длъжност администратор,
в офис - хотел „Дана Палас", КК Златни пясъци. Представена е
длъжностна характеристика, както и 21
платежни фиша до м.12.2019 г. включително издадени от "Политур 2016"
ЕООД.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна
Обжалваното решение № 2153-03-15/12.03.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ В. и потвърдените с него
Разпореждане № Д-03-000-00-01365479/30.01.2020 г. и Разпореждане № Д-03-000-00-01365481/30.01.2020
г на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – В. на НОИ,
са издадени от материално компетентния административен орган, по аргумент на
чл. 118, ал. 1, респективно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО.
Спазени са изискванията за форма при
издаване на оспорения административен акт.
Като фактическо основание за издаване на
разпореждането от 31.01.2020 г. е посочено, че случая е предаден на контролните
органи на ТП на НОИ В. за извършване на проверка по спазване на осигурителното
законодателство, като е посочена нормата на чл. 40 ал. 4 от КСО. Тези мотиви не кореспондират с която и да е
от хипотезите за спиране на производството, визирани в КСО. Съгласно чл. 40
ал.4 от КСО длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на
производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна
неработоспособност, трудова злополука или професионална болест,
трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато: 1. са
обжалвани актове на органите на медицинската експертиза; 2. са представени
доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или
прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са предоставени данни за
издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра
по чл. 33, ал. 5, т. 12.
В представеното по делото разпореждане
липсват мотиви кои са тези доказателства, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.
Едва в потвърждаващото решение на Директора на ТП на НОИ В. са изложени
мотиви, а именно, че е налице друго производство, по което се извършва проверка
по разходите на ДОО от контролните органи на НОИ за установяване на
обстоятелствата извършва ли този осигурител дейност, респективно упражняват ли
трудова дейност съответните лица. От преписката не се установи ответника да е
изискал от осигурителя каквито и да е данни - трудов договор, платежни
ведомости или др. относно жалбоподателката М.И.С.. От дружеството са изискани
данни, но за други лица. Действително по делото се установи, че от ТД на НАП - В. е изискана данъчна и осигурителна
информация за осигурителя "Политур
2016" ЕООД. От представените доказателства е видно, че е изготвен и протокол от 2.06.2020 г.,
видно от които дружеството е имало 59
назначени лица по трудов договор, като към м.06.2020 г. са назначени три лица, като
нето едното от тях не е жалбоподателката.
Производството
е спряно на основание различно от лимитативно изброените в чл. 40 ал.4 от КСО
хипотези. При издаване на оспореното пред настоящата инстанция решение са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила и материалния закон – отменителни
основания по чл.146, ал.1, т.3 и 4 от АПК, произтичащи от обстоятелството, че
издаденото решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, в
нарушение на разпоредбите на чл.9, ал.2, чл.30 и чл. 35 и чл.36 от АПК, без
административния орган да е събрал всички необходими доказателства за
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
По изложените съображения оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.
Предвид разпоредбата на чл. 173, ал.
2 от АПК, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса
по същество от съда, следва да се изпрати преписката на административния
орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени
в мотивите на настоящото съдебно решение.
В настоящето производство се
претендира и заплащане на разноски - възнаграждение за един адвокат, който е
представлявал жалбоподателката, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е
основателно. В приложеното по делото
адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на
горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на
лице по чл.38 ал.1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал
на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в
размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване. Посочените предпоставки в
случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника
адвокатското възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.С. Решение № 2153-03-15/12.03.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ В., с което са отхвърлени жалбите ѝ против
Разпореждане № Д-03-000-00-01365479/30.01.2020 г. и Разпореждане №
Д-03-000-00-01365481/30.01.2020 на Ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП – В. на НОИ.
ВРЪЩА преписката на административния орган
за продължаване на административното производство, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ В. да заплати на Я.Д.К. с ЕГН **********
сумата от 80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за
осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска
защита и съдействие.
На осн. чл. 119 от КСО решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Да се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: