Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.София,
28.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Юлиана Шулева
и прокурора
сложи за разглеждане
Докладваното от
съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 4423 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следв. ГПК.
С решение № 20253829 от 17.11.2020 г.
по гр.д.№ 2154 по описа за 2020 г. на СРС, Трето ГО, 140-ти състав се : ОСЪЖДА „Д.Л.“ АГ, регистрирано съгласно
законодателството на Ф Р Г, да заплати на Я. И.Б.-Н., на основание чл. 75, вр.
чл. 76 ЗГВ, сумата в размер на 1452,08 щатски долара (равняваща се на 1000
специални права на тираж по смисъла на чл. 22, ал. 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г.
/ратифицирана със закон - ДВ, бр. 67 от 2003 г./ /ДВ, бр. 6 от 2004 г./, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2020 г., до
погасяването, представляваща дължимо обезщетение за загубен багаж на ищцата при
изпълнението на договор за въздушен превоз за полети от Портланд, САЩ до София,
България, извършени на 01.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
1452,08 щатски долара до пълния предявен размер от 3625 щатски долара, както и
за сумите в размер на 60 щатски долара, представляваща заплатена допълнителна
такса за свръх багаж, и 460 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в закупуването на вещи от първа необходимост. В тежест на
ответника/в полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 700,85 лв.
Постъпила е въззивна жалба от„Д.Л.“ АГ, ответник пред СРС. Решението се обжалва в
частта, в която претенциите по чл. 75, вр. чл. 76 ЗГВ са били уважени.
Излагат се доводи за недопустимост и
неправилност на така постановеното решение. В случая не била настъпила
хипотезата на чл.134 ЗГВ, даваща право на ищцата на иск. В случая било налице
бездействие на ищцата, а не на ответника- не била представена правилна банкова
сметка ***. Сочи, че не било изпълнено изискването на чл.78 вр. с чл.126 ЗГВ за
представяне на констативен протокол, подписан от страните по спора. Счита, че
обезщетението следвало да бъде присъдено в лева, а не в щатски долари; не било
ясно и как е определен неговия размер.
Иска се от
настоящата инстанция да отмени решението на СРС в обжалваните части.
Претендират се разноски.
От въззиваемия – Я. И.Б.-Н., ищец пред СРС, не е постъпил
отговор.
По допустимостта на жалбата:
Срокът по чл.259, ал.1 ГПК ще тече от
датата на връчването на решението–08.01.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 22.01.2021 г., поради което съдът намира, че същата е подадена в срок.
Тъй като въззивникът е бил ответник в производството пред СРС и предявените срещу него искове
са били частично уважени, то за въззивника е налице правен интерес от обжалване, затова
съдът намира, че въззивната жалба е допустима.
По
основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка
въззивната инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес:
За да е допустимо да се предяви
иск за ангажиране отговорността на превозвача по договор за въздушен превоз, за
обезщетяване на вреди по товара, включително и загуба на същия, следва да е
отправена рекламация/жалба в нормативно определените срокове за същото.
Загубата на товар е безспорно представлява вреда, поради което същото е условие
за допустимостта на иска и при загубен товар. В този смисъл са изричните
разпоредби на чл. 134 от ЗГВ и на чл. 31, т. 4 от Конвенцията. (В този
смисъл Решение 87/01.07.2011 г. по т.д. № 517/2010 г. на ВКС, ІІ-ро Т.
О).
Рекламационното производство е
условие за допустимост на исковете. При недоказване на проведено в сроковете по
ЗГВ и на Конвенцията рекламационно производство, исковете са недопустими
и производството по тях следва да се прекрати.
В конкретния случай не се спори, а и от данните по делото, вкл.
електронната кореспонденция, се установява, че ищцата е предявила рекламация за
изгубения й багаж.
Не се спори по делото, а и от събраните
доказателства се установява, че изгубения багаж не е намерен; не е платено и
претендираното от ищцата обезщетение.
Доколкото ищцата претендира сумата в
размер на 3 265 щатски долари, а ответникът предлага да й заплати сумата в
размер на 266 щатски долари, което ищцата не е приела, то налице е частичен
отказ по смисъла на чл.134 ЗГВ.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания
смисъл, СРС е приел, че по делото са безспорни
са всички обстоятелства, включени във фактическия състав на предявения от ищеца
иск, с изключение на размера, в който е възникнало правото на ищеца да получи
обезщетение за загубен багаж.
За да определи
този размер, СРС се е позовал на чл. 22, ал. 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз,
изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. /ратифицирана със закон - ДВ, бр. 67 от
2003 г./ /ДВ, бр. 6 от 2004 г./,съгласно която при превоз на багаж отговорността на
превозвача в случай на унищожаване, загуба, повреда или закъснение е ограничена
до 1000 специални права на тираж за всеки пътник, освен ако пътникът е направил
по време на предаване на регистрирания багаж на превозвача специална декларация
за интерес от доставка в местоназначението и е заплатил допълнителна сума, ако
случаят го изисква. В този случай превозвачът бил отговорен да заплати сума,
непревишаваща декларираната сума, освен ако докаже, че сумата е по-голяма от
действителния интерес на пътника от доставка в местоназначението. Съгласно ал.
5 от същия член на Конвенцията, предходните разпоредби на ал. 2 на този член не
се прилагали, ако бъде доказано, че вредата е причинена от действие или
бездействие на превозвача, неговите служители или агенти, извършено с намерение
да бъде причинена вреда или от груба небрежност и със знанието, че вероятно ще
бъде причинена вреда; при условие че в случай на такова действие или
бездействие на служител или агент бъде също доказано, че служителят или агентът
са действали в рамките на своите трудови задължения. По делото не били ангажирани
доказателства, от които да се установява, че загубването на багажа на ищцата се
дължи на действие или бездействие на служител при ответника, извършено с
намерение да бъде причинена вреда или от груба небрежност и със знанието, че
вероятно ще бъде причинена вреда. Не се доказвало също така обстоятелството, че
пътникът е направил по време на предаване на регистрирания багаж на превозвача
специална декларация за интерес от доставка в местоназначението и да е заплатил
допълнителна сума, ако случаят го изисква. Следователно, пътникът имал право на
обезщетение за загубен багаж, което било в размер на 1000 специални права на
тираж, съгласно чл. 22, ал. 2 от Конвенцията, или 2400,70 лв. равняващи се на
1452,08 щатски долара (на основание чл. 162 ГПК размерът на дължимото обезщетение
съдът е изчислил при използване на данни за курса на СПТ, а именно – 2,4007 лв.
за 1 СПТ). Затова и с оглед тези си
мотиви, СРС е достигнал до извода, че иска с правно основание чл. 75, вр. чл.
76 ЗГВ. следва да се уважи за сумата в размер на 1452,08 щатски долара, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването,
представляваща дължимо обезщетение за загубен багаж на ищцата при изпълнението
на договор за въздушен превоз, за полети от Портланд, САЩ до София, България,
извършени на 01.07.2019 г., като бъде отхвърлен за разликата от 1452,08 щатски
долара до пълния предявен размер от 3625 щатски долара, както и за сумите в
размер на 60 щатски долара, представляваща заплатена допълнителна такса за
свръх багаж, и 460 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в закупуването на вещи от първа необходимост.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Съгласно нормата на ч л.75 от ЗГВ
превозвачът отговаря за щетите, настъпили вследствие на повреда или липса на
регистриран багаж, ако щетата е настъпила през времето, когато багажът е бил
под негов надзор.
Действително, съгласно чл.
78 от ЗГВ, за липси и повреди на багажа и личните вещи на пътника се
съставя констативен протокол по реда на глава XI от този закон, като в чл.
126, ал. 1 ЗГВ е предвидено, че констативният протокол се съставя от
превозвача или от упълномощено от него лице и се подписва от него и от пътника,
изпращача или получателя на багажа или товара.
В случая по делото е представен констативен протокол с надлежен превод на
български /л.74 пред СРС/.
От една страна СГС приема, че не следва в отговорност на
пътника да се вменява евентуалното неизпълнение на задължението за подписване
на констативния протокол, регламентирано в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от
ЗГВ.
От друга, не би могло ответното дружество /въззивник пред настоящата инстанция/ да се освободи от отговорността му за
обезщетяване на щетите, настъпили вследствие на повреда на регистрирания багаж
през времето, когато той е бил под негов надзор. Това е така, тъй като в нормата на чл. 80 от ЗГВ изрично са посочени случите, в които се
изключва отговорността на превозвача, а именно той няма да отговаря за липси и
повреди на багажа на пътника, настъпили само вследствие на: а) особените
свойства на багажа; б) недостатъци на опаковката, които не са могли да бъдат
забелязани при приемането; и в) непосочване в превозния документ особените
свойства на багажа, изискващи специални условия за съхраняването му, като
съгласно чл. 138 от ЗГВ, всяка уговорка в договора за освобождаване или
намаляване на предвидената в този закон отговорност е недействителна /в сходен
смисъл е и уреденото от чл. 17, ал. 2 и чл. 26 от Конвенцията/.
Следва да се има предвид и, че съгласно чл. 129 от ЗГВ, рекламацията се предявява в писмена
форма, като се посочват предметът на рекламацията и размерът на исканата сума и
към нея се прилагат всички документи, доказващи претенцията. Когато към предявената рекламация
не са приложени доказателствата, на които се основава същата, превозвачът е длъжен да
уведоми рекламанта и да му определи срок, не по-малък от седем дни, за
отстраняване на нередовността чл. 132 от ЗГВ. В конкретният случай от представената по делото електронна
кореспонденция не се установява превозвачът да е приел, че рекламация е
нередовна, т.е. не е придружена с необходимите за разглеждането й, документи.
С оглед тези си мотиви въззивната инстанция намира този довод на
превозвача за неоснователен.
В чл. 76 от ЗГВ е
предвидено, че при превоз на багаж отговорността на превозвача е съгласно
изискванията на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. /ратифицирана със закон
- ДВ, бр. 67 от 2003 г./ /ДВ, бр. 6 от 2004 г./ и Регламент (ЕО) № 2027/97
от 9 октомври 1997 г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи
в случай на произшествия. Посочените актове намират приложение и по силата на
препращащата норма на чл. 379 от ТЗ, доколкото извършеният превоз е
въздушен.
Съгласно чл. 22, ал. 2 от Конвенцията, при превоз на
багаж отговорността на превозвача в случай на унищожаване, загуба, повреда или
закъснение е ограничена до 1000 специални права на тираж за всеки пътник, освен
ако пътникът е направил по време на предаване на регистрирания багаж на
превозвача специална декларация за интерес от доставка в местоназначението и е
заплатил допълнителна сума, ако случаят го изисква. В чл. 23, ал. 1 от
Конвенцията е посочено, че сумите, посочени като специални права на тираж в
тази конвенция, се счита, че се отнасят за специалните права на тираж, както са
дефинирани от Международния валутен фонд, като в случай на съдебно производство
конверсията на сумите в национална валута се извършва според стойността на
такава валута в специални права на тираж към датата на постановяване на
съдебното решение. Поради което, при извършена служебна справка на основание
чл.162 ГПК СРС е установи курсът на СПТ /определен за нуждите на "
Български пощи" ЕАД/.
Следва да
добавим, че СРС изрично е посочил, че сумата възлиза в размер на 2400,70 лв.
или 1452,08 щатски долара. Що се касае
до присъждането й в щатски долара, то от електронната кореспонденция между
страните е видно, че ответника също е
предложил обезщетяване на пътничката /ищца/ в щатски долари, т.е. страните са
постигнали съгласие относно валутата в която да бъде изплатено обезщетението.
Налага се извод,
че в обжалваната му част,
първоинстанционното решение е правилно
и затова ще бъде потвърдено.
В частта в която претенциите са отхвърлени,
решението като необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода
на спора с решението си СРС правилно е разпределил разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата не е направила разноски и такива не й
се присъждат.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20253829 от 17.11.2020 г. по
гр.д.№ 2154 по описа за 2020 г. на СРС, Трето ГО, 140-ти състав в частта в която се : ОСЪЖДА „Д.Л.“ АГ,
регистрирано съгласно законодателството на Ф Р Г, да заплати на Я. И.Б.-Н., на
основание чл. 75, вр. чл. 76 ЗГВ, сумата в размер на 1452,08 щатски долара
(равняваща се на 1000 специални права на тираж по смисъла на чл. 22, ал. 2 от Конвенцията за уеднаквяване на
някои правила за международния въздушен превоз, изготвена в Монреал на 28 май 1999
г. /ратифицирана със закон - ДВ, бр. 67 от 2003 г./ /ДВ, бр. 6 от 2004 г./, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2020 г., до
погасяването, представляваща дължимо обезщетение за загубен багаж на ищцата при
изпълнението на договор за въздушен превоз за полети от Портланд, САЩ до София,
България, извършени на 01.07.2019 г., както и в частта за разноски.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва
пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: