Р
Е Ш Е
Н И Е
№107 24.04.2017 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, VІ
състав, в публично съдебно заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета
год., в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар З.Д. като разгледа докладваното от
съдия М. РУСЕВ адм. дело №28 по описа за 2017 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от И.Д.Д., ЕГН ********** против Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016 год.,
издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, с която е наложена пълна
строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП на кв. Бедечка
гр. Стара Загора, в частта относно УПИ Х6100, кв.810. В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на оспорената
заповед в тази й част
като постановена в нарушение на разпоредбата на чл.12 от АПК във връзка с чл.26
от АПК – нарушен е принципа на откритост, достоверност и пълнота на информацията
в производството по издаването на индивидуален административен акт и без
уведомяване на заинтересованите лица за започването на производството.
Жалбоподателят иска прогласяването на нищожността на Решение №521 по протокол
№13 на Общински съвет – Стара Загора от 29.09.2016 год. С процесното решение е
възложено на Кмета на Община Стара Загора да предприеме необходимите действия
по изработването на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП за
кв. Бедечка. Съгласно изложеното в жалбата, пороците при които е прието
решението са до такава степен съществени, че водят до нищожността на това
решение. Що се отнася да оспорената заповед, счита, че посочената в нея като
мотив, максимално запазване на зелените площи, е неотносимо към имотите попадащи
в квартали 810 и 811, в които е и имота на жалбоподателят. За част от имотите,
находящи се в тези два квартала са издадени разрешения за строеж, а от друга
страна е сключен и договор с Община Стара Загора за изграждането на улици,
които да обслужват тези два квартала с инвеститор частни лица и които улици не
попадат във въведената строителна забрана. По изложените мотиви е направено
искане за отмяна на обжалваната заповед
и присъждане на направените разноски по представен списък.
Ответникът - Кмет на
Община Стара Загора, чрез процесуалните си представители адвокати Димитър
Гроздев и С.С. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна по административноправния спор:
Жалбоподателят И.Д.Д., ЕГН ********** е собственик
на УПИ Х 6100, кв.810 по плана на гр. Стара Загора, кв. Бедечка,
с идентификатор 68850.513.6847, видно от приложеният нотариален акт №143/14.09.2016
год. на Нотариус Антония Коева, нотариус с район на действие Районен съд Стара
Загора /лист 108-109 от делото/.
Със Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016 год.,
издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, оправомощен със Заповед
№10-00-2306 от 31.10.2016 год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание
чл.198, ал.1, т.1, ал.2, изр.1, ал.4 и 5 от ЗУТ във връзка с Решение №521 по
Протокол №13 от заседание на Общински съвет Стара Загора, проведено на
29.09.2016 год. и докладна записка от 31.10.2016 год. на Главния архитект на
Община Стара Загора, е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо
за изменение на ОУП и ПУП на кв.„Бедечка” гр. Стара Загора, с обхват върху
посочени квартали и поземлени имоти, сред които и имотите на жалбоподателките,
но за не повече от две години. Изложени са мотиви, че съгласно техническото
задание, неразделна част от решението на Общински съвет Стара Загора, е
предвидено изменението на ОУП да обхваща цялата територия на кв.„Бедечка” като
се детайлизират съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване на
квартала и се установи зона за озеленяване - Оз в максимална степен от
територията. Заповедта е обнародвана в ДВ бр.91 от 2016 год..
С цитираното Решение №521/29.09.2016 год.
на Общински съвет Стара Загора на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, във
връзка с чл.125 и чл.134, ал.1, т.5 от ЗУТ и на основание чл.135, ал.5 от ЗУТ
Общински съвет възлага на Кмета да предприеме необходимите действия за
изработване на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП в
обхват кв./парк Бедечка в граници, както са описани в т.2 на Решение на ОбС
№1069/2003 год. и съгласно техническо задание,
неразделна част от решението. Техническото задание /л.29-30/ предвижда в т.2 Разработката да обхваща
цялата територия на действащия кв.„Бедечка” като се детайлизират съществуващите озеленени площи и зоните за
застрояване в кв./парк „Бедечка” и се установи зона за озеленяване - Оз в
максимална степен от територията. Като изисквания и препоръки за изработването
на ПУП-ПРЗ в т.3 са дадени 1. обхват: на юг от алея към предприятие „Труд”, на изток от ул. „Иван Вазов”, на запад от ул. „Хан Тервел” и на север от ул. „Христина Морфова” и 2. методика: обособени
устройствени зони и територии, за които се определят устройствени режими - територии за озеленяване в максимален обхват
и степен; територии за спорт и атракции; територии, попадащи в „Смесена устройствена зона за обществено-делово и малкоетажно жилищно
застрояване”; територии, попадащи в „Устройствена зона за обществено-делово
обслужване”.
В изпълнение на решението е сключен Договор №2304-18/31.10.2016 год. /лист 55-57/ между Община Стара Загора като
възложител и „Национален център за териториално развитие”ЕАД гр. София като изпълнител за услугата „Изменение на Общ устройствен
план на град Стара Загора да територията на кв./парк „Бедечка” и съседните територии и последващо
изработване на подробен устройствен план /ПУП-ПРЗ/ за териотрията на кв./парк „Бедечка” гр. Стара Загора” в обхват и със съдържание,
съгласно изискванията на техническото задание /лист 65-68 от делото/.
Техническото задание, неразделна част от договора, предвижда обхват за
изменение на ОУП: на юг от алея към предприятие „Труд”, на изток от ул.„Иван Вазов”, на запад от ул.„Хан Тервел” и на север от ул.„Христина Морфова”. Изискванията към проекта са посочени в т.І.3: 3.1 Да се детайлизират
съществуващите озеленени площи и зоните за застрояване
в кв./парк „Бедечка” като се установи зона за озеленяване - Оз в
максимална степен от територията и 3.2. Разработката да обхваща цялата
територия на действащия кв.„Бедечка” като се предвидят територии за озеленяване в максимален обхват и
степен; територии за спорт и атракции; територии, попадащи в „Смесена устройствена зона за обществено-делово и малкоетажно жилищно
застрояване” - за кв.810 и кв.811 във връзка с чл.125, ал.5 от ЗУТ; територии,
попадащи в „Устройствена зона за обществено-делово обслужване” - за кв. 823 във връзка с чл.125, ал.5 от ЗУТ.
Изготвен е и предварителен проект за изменение на
общия устройствен план на град Стара Загора за територията на кв./парк „Бедечка” /лист 185 – 198 от делото/.
По отношение на имота собственост на жалбоподателят УПИ Х6100,
кв. 810, е одобрен инвестиционен проект, но нямаме издадено разрешение за
строеж. Този факт не е спорен между страните, дори е отразен и в оспореният
административен акт, и по конкретно - в мотивите относно допуснатото
предварително изпълнение на заповедта.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че за
притежаваният от И.Д. имот в кв.810
действащият ОУП на гр.Стара Загора предвижда устройствена зона за
обществено-делово обслужване и жилищно застрояване. По действащия от 28.06.2012
год. ПУП-ПЗ на кв.810 имотът е със
същото предназначение. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице
заявява, че не може да се отговори еднозначно какво ще бъде предвиждането за
имота на жалбоподателя според техническото задание, представляващо неразделна
част от Решение №521/29.09.2016 год. на Общински съвет Стара Загора, защото
това зависи от виждането на проектанта. Предполага, че ще има промяна в
предназначението, щом е възложено максимално озеленяване. Категорично е, че по
техническото задание към Договор №2304-18/31.10.2016 год. процесният
имот е предвиден за озеленяване. Що се отнася да изградената улица, същата е
предназначена да обслужва имота на жалбоподателят, съсъдни имоти, като има
предвидени отклонения за битови сградни канализационни отклонения, дъждовни
сградни отклонения и т.н.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните
правни изводи:
Жалбата на И.Д.Д., ЕГН ********** против
Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016 год., издадена от Заместник Кмета на Община
Стара Загора, в частта относно УПИ Х 6100,
кв.810 по плана на кв. Бедечка гр. Стара Загора, като подадена в
законоустановения едномесечен срок от публикуване на заповедта в Държавен
вестник бр.91/18.11.2016 год. и от лице с вещно право на собственост върху
урегулиран поземлен имот, засегнат от строителната забрана, т.е. за което
оспореният административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Доколкото
правния интерес произтича от правото на собственост на жалбоподателят, то е
оспорването е допустимо само по отношение на собственият му имот, но не и по
отношение на целия квартал „Бедечка”. Предмета на делото е определен с
определение в открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2017 год., като
същото не е оспорено от страните и е влязло в сила.
Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна.
Оспорената Заповед №10-00-2354 от
04.11.2016 год. е постановена от материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл.198, ал.1 от ЗУТ – Кмет на
Община Стара Загора в условията на заместване, видно от Заповед №10-00-2306 от 31.10.2016 год.
на Кмета на Община Стара Загора и болнични листове Е20166350919/07.12.2016 год. и Е20166350914/02.11.2016 год.
Следва да се отбележи, че заместването се извършва в случаите, когато лицето,
титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези
случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган. В конкретния случай, в предвид
обстоятелството, че титуляра е в законоустановен отпуск по болест, удостоверен
по надлежен ред по делото, то е допустимо за този период, същият да бъде
заместван от посочено от него длъжностно лице. Всъщност спор относно
компетентността на органа издала оспореният административен акт, не съществува
между страните, но доколкото за това обстоятелство съдът следи служебно, е
необходимо и излагането на мотиви в тази насока.
Административният акт е постановен в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по
чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са възприетите от административния орган
фактически основания за издаването на заповедта - Решение №521/29.09.2016 год.
на Общински съвет Стара Загора, докладна записка от 31.10.2016 год. на Главния
архитект на Община Стара Загора и Договор №2304-18/31.10.2016 год. между Община Стара Загора и „Национален център за териториално развитие”ЕАД гр.София, както и правни такива за издаването на
заповедта - чл.198, ал.1, т.1, ал.2, изр.1, ал.4 и 5 от ЗУТ, с оглед на което
съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за
мотивиране на акта за налагане на строителна забрана. Диспозитивът на заповедта
е достатъчно подробен, ясен и конкретен и за съда не възниква съмнение, че
строителната забрана се разпростира върху територията, включена в предмета на
изменение на ОУП и ПУП.
При постановяване на заповедта не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Законът не изисква за откриване
на производството да бъде извършено публично оповестяване, доколкото заповеди
от вида на процесната представляват индивидуални административни актове, т.е.
за тях не се прилагат правилата на чл.66 от АПК. По преписката няма данни за
започване на производството да са уведомени заинтересованите лица, но
неизпълнението на задължението по чл.26 от АПК от страна на административния
орган не може да се квалифицира като толкова тежък порок, който да обоснове
отмяна на крайния акт при положение, че правото на жалбоподателя да се защити
срещу фактите и правното им интерпретиране в оспорената заповед, не е
преклудирано. Напротив, то е релизирано с направеното оспорване. Невъзможността
на страните да изложат аргументи в своя защита преди издаването на оспореният
административен акт, не би променило териториалния обхват на строителната
забрана. На съдът е служебно известно наличието на мълчаливи, респективно
изрични откази на главния архитект на ОБщина Стара Загора за заявени
инвестиционни намерения в процесния квартал. В този смисъл изтъкнатите
аргументи от страна на жалбоподателят за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неуведомяването на заинтересуваните страни за
започването на производство по издаването на заповедта, е неоснователно. Да,
действително по отношение на процесния имот е налице одобрен инвестиционен
проект, което обстоятелство е било известно на административният орган, същият
го е имал в предвид при издаването на заповедта, видно от мотивната част на
допуснатото предварително изпълнение на административният акт.
Не е налице и нарушение на
принципа на предвидимост и последователност. Строителната забрана не действа
само по отношение на одобрените строителни разрешения и изградени сгради, но не
и по отношение на на онези обекти, за които има одоблени инвестиционни проекти.
По отношение на тях са постановени изрични откази или формирани мълчаливи
такива. В този смисъл, административният орган е действал спазвайки принципа на
последователност спрямо всички лица. От друга страна, одобряването на
инвестиционните проекти, респективно издаването на разрешенията за строеж става
от главния архитект, но не и от ответника ва настоящето дело – Кмета на Община
Стара Загора. Безспорно е, чесъщите се намират в една администрация, но се
касае за различни административни органи и с различна компетентност. В този
смисъл, неиздаването на разрешението за строеж от страна на главния архитект,
дори и да е в нарушение на принципа на последователност и предвидимост, според
изложеното от страна на жалбоподателят, е нарушение допуснато в друго
производство, но не и в настоящето производство по налагането на строителната
забрана. От друга страна, напълно логично е налагането на строителната забрана
от страна на Кмета, доколкото на същия е възложено инициирането на
производството по изработването на ОУП на гр. Стара Загора в частта на кв.
Бедечка, респективно ПУП на квартала. В този смисъл водещ е ОУП, респективно
ПУП, с които предвижданията следва да бъдат съобразени както одобрените
инвестиционни проекти, така и издадените разрешения за строеж. А тъй като
същите не са одобрени по надлежния ред, то е логично и предвидимо налагането на
забраната по чл.198, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Изтъкнатото оплакване в жалбата за
постановяване на заповедта в нарушение на разпоредбата на чл.12 от АПК, е
неоснователно. Въведеният с чл.12 от АПК, принцип предполагат осигуряване от
страна на административните органи откритост, достоверност и пълнота на
информацията в административното прозводство, включително и във фазата на
съдебното оспорване на административният акт. В конкретния случай не се
наведоха конкретни доводи за нарушение на този принцип, а изтъкнатите такива
касаят невъзможността на жалбоподателят да участва в производството по
издаването на заповедта, т.е. за нарушение на чл.26 от АПК, за несъществеността
на което съдът се мотивира по-горе. Не се установи да е било поискана от страна
на жалбоподателят някаква информация и да е било отказан достъп до същата.
Достоверността и пълнотата на информацията, предполага отразяването на цялата
фактическа обстановка, относима към издаването на съответния индивидуален
административен акт и същата да съответства на фактите от обективната
действителност. В настоящето производство, съдът намира, че такова нарушение не
е налице, тъй като в обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат
данни както за издадените разрешения за строеж /които са влезли в сила/ и по
отношения на които не се простира строителната забрана, а също така и
одобрените инвестиционни проекти, за които нямаме издадено разрешения за строеж
/включително и за имота на жалбоподателят/. Дори са отразени и подадените
заявления за издаването на разрешения за строеж на одобрените проекти,
съответно с посочването на дата и номер на тези заявления /лист 151 – 152 от
делото/. Всичко това води до единствения извод, че при издаването на оспорената
заповед, административният орган се е съобразил с всички налични обстоятелства
и факти към него момент, същите са намерили отражения в съдържанието на акта,
като по този начин са спазени прогласените с чл.12 от АПК принципи на
откритост, достоверност и пълнота на информацията.
Правомощието на ответника по чл.198,
ал.1 от ЗУТ да наложи строителна забрана се упражнява законосъобразно само при
наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки: 1. започнала процедура за създаване на план и 2. произтичаща от
заданието по чл. 125 от ЗУТ или от проектите по чл. 126 от ЗУТ разлика в режима
на застрояване за съответната територия.
От събраните по делото и неоспорени
доказателства - Решение №521 от 29.09.2016 год. на Общински съвет Стара
Загора, докладна записка от 31.10.2016 год. на Главния архитект на Община Стара
Загора и
Договор № 2304-18/31.10.2016 год. между Община Стара Загора и „Национален център за териториално развитие”ЕАД гр. София, се установява,
че процедурата по изменение на ОУП и ПУП за кв.„Бедечка” е започнала. Всички оплаквания на жалбоподателите, свързани с липсата на
обективирана воля за изменение на ОУП и ПУП, с одобряване или не на
техническото задание и неговото съдържание, касаят евентуални
нарушения в процедурата по създаването на тези ОУП и ПУП, поради което са извън
предмета на настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани.
Изложеното в
жалбата искане за обявяването на нищожността на решението на Общинския съвет
Стара Загора от 29.09.2016 год. е неоснователно. Същото предполага извършването
на косвен съдебен контрол от страна съда по отношение на това решение, което
съдът намира за недопустимо.
Косвен
контрол се упражнява от съдилищата, когато съдът няма за основен предмет на
процеса съответния административен акт, но той се произнася по неговата
законосъобразност във връзка с решаването на друг спор, който е конкретният
предмет на съдебния процес. Това са случаите, при които съдът, за да реши
основния спор в процеса, трябва да прецени като предварителен въпрос дали един
акт, действие или бездействие на административен орган е бил законосъобразен.
Същественото е, че съдът решава друго дело, но изходът на това друго дело
зависи от преценката за законосъобразност на един страничен за делото
административен акт. При косвения контрол съдът не решава правната съдба на
акта. Съдебната преценка за законосъобразност на акта има значение само за
конкретното дело. За разлика от прекия контрол, при упражняване на косвения
контрол съдът не може да отмени незаконосъобразния акт. Значението на косвения
съдебен контрол е, че съдът отказва да зачете действието на един незаконен
административен акт по конкретно дело и с това спомага за утвърждаване на
законността в администрацията.
Настоящия
съдебен състав, намира, че такъв съдебен контрол не може да бъде осъществен в
конкретния случай. Такава правна възможност и проверка за валидност на
административен акт по реда на чл.17, ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките
на общото гражданско производство, но не и административният съд по реда на
препращащата норма на чл.144 от АПК. Това е така, тъй като АПК в чл.149, ал.5
предвижда, че за всяко лице с правен интерес може да оспори всеки
административен акт с искане за обявяване на неговата нищожност без ограничение
във времето. Съществува изрична норма в АПК, уреждаща оспорването на
административните актове с твърдения за тяхната нищожност, поради което и разпоредбата
на чл.17, ал.2 от ГПК не е приложима, тъй като не сме изправени пред „неуреден
въпрос” по смисъла на чл.144 АПК, за да е налице препращане към ГПК.
Доказателствата
по делото сочат, че е налице и втората материалноправна предпоставка за
законосъобразно налагане на строителната
забрана, а именно притежаваният от жалбоподателя имот - УПИ Х6100, кв.810 да
се засяга от бъдещите предвиждания на новите планове. От техническото задание
както към Решение №521 от 29.09.2016 год. на Общински съвет Стара Загора,
така и към
Договор №2304-18/31.10.2016 год. между Община Стара Загора и „Национален център за териториално развитие”ЕАД гр.София е видно, че е
предвидена разлика в в режима на застрояване за територията, в която попада имота.
Така от устройствена
зона за обществено-делово обслужване и жилищно застрояване по действащ план с
изменението се отрежда територия за озеленяване. Този извод следва еднозначно
независимо, че в техническото задание към решението на общинския съвет не е
посочено конкретно кои квартали и кои имоти с какво застрояване ще бъдат решени
в проекта за изменение на ОУП. Съгласно чл.104 от ЗУТ, с ОУП се определят
общата структура и преобладаващото предназначение на териториите. Следователно
в началния етап от процедиране на ОУП, какъвто представлява решението за
иницииране на процедурата по изменение и техническото задание към него, не може
да бъде изисквана такава конкретност. След като в техническото задание е
заложено като изискване да се установи зона за озеленяване в максимална степен
от цялата територия на кв.”Бедечка” и в тази територия безспорно попадат имота
на жалбоподателят, това е достатъчно да се приеме, че този имот ще се засегне от промяната в предвижданията. За целта на налагането на строителна забрана, а именно да
осигури осъществяването на бъдещите предвиждания за предназначението и
устройството на съответната територия, е без правно значение конкретното
предназначение на имота по проекта и/или в окончателния план. Такава вероятност
дори е изключена от техническото задание към Договор №2304-18/31.10.2016 год., с което процесният имот е предвиден
за озеленяване. Двете технически задания не си противоречат по отношение имота
на жалбоподателят, доколкото за квартал 810, в който имотите се намират, не се
предвижда застрояване.
Не води до обратния извод и установеното
обстоятелство, че процесния имот, собственост на Д.,***, която е изградена за
сметка на частни инвеститори. Действително предназначението й е да обслужва
имотите от двете й страни, находящи се в кв. 811 и част от кв. 810 включително
и УПИ ХV6100. Издаденото разрешение за строеж на улицата е било в
съответствие с действащия към него момент ПУП, законосъобразно е и не е пречка
за издаването на оспорената заповед, а още по-малко противоречи на тази
строителната забрана. Улицата е изрично изключена от забраната, а доколкото
изграждането й е вече безпредметно по отношение на имота на Д., то това
обстоятелство е ирелевантно за настоящия спор. По отношение на този имот не е
налице и хипотезата на чл.125, ал.5 от ЗУТ, тъй като нямаме издадено разрешение
за строеж, а само одобрен инвестиционен проект.
По тези
съображения съдът намира, че Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016 год., издадена
от Заместник Кмета на Община Стара Загора в обжалваната й част е законосъобразна
като постановена при правилно приложение на материалния закон, при липса на
съществени процесуални нарушения и в съответствие сцелта на закона. Подадената
срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 920.00 лв, включваща
заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200.00 лв и
адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лв, договорено и заплатено по
договор за правна помощ №155/ 09.02.2017 год. и платежно нареждане от 28.02.2017
год..
Водим от тези мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК и чл.143, ал.4 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Д.Д., ЕГН ********** против Заповед №10-00-2354 от 04.11.2016 год.,
издадена от Заместник Кмета на Община Стара Загора, с която е наложена пълна
строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП на кв. Бедечка
гр. Стара Загора, в частта относно УПИ Х6100, кв. 810, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА И.Д.Д.,
ЕГН ********** *** Загора сумата 920.00 /деветстотин
и двадесет/ лева, представляваща направени разноски.
Решението подлежи на касационно
оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: