№ 154
гр. Шумен, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20253630200290 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
за да се произнесе взе предвид следното
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №24 – 0869 - 003599/30.12.2024г. на
Началник сектор в ОДМВР Шумен , сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, на И. Г. П. са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 1000/хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно,като акцентира на обстоятелството, че не е управлявал
автомобила си. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител в лицето на адв.С. от ШАК, който по същество поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в
съдебно заседание, който изразява становище за неоснователност на жалбата, като, моли за
постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
1
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 24 –
0869 - 003599/30.12.2024г на Началник сектор към ОДМВР, сектор Пътна Полиция -
Шумен на жалбоподателя на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за това, че” управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 хиляда до 1.2 на
хиляда включително“, като е посочено, че по този начин виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДП. В обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление е посочено, че
жалбоподателя И. П. на 17.10.2024г. около 21.05 часа е управлявал собственият си
л.а.“Пежо 306“ с рег.№Н4620 ВС, в с.Дибич обл..Шумен на ул.“Васил Левски“ до №5 в
посока ул.“Георги Димитров“, като след спиране и извършване на проверка е установено, че
водачът управлява МПС след употреба на алкохол в кръвта, констатирано с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARNA 0164, като уреда е отчел 1.68 промила
в издишания въздух в 21.11 часа с проба №03053. Също така е отбелязано, че пробата е
показана и и видяна от водача, като е издаден и талон за изследване №0185083. В
наказателното постановление, също така е посочено, че настоящото административно-
наказателно производство е образувано по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, като деянието е
установено в хода на бързо производство.№1025/2024г. по описа на РУ Шумен, като с
постановление от 24.10.2024г., прокурор в ШРП е прекратил досъдебното производство, тъй
като от назначената химическа експертиза на НТЛ при ОДМВР Шумен е установено
наличие на алкохол в кръвта от 1.00 промила. В хода на досъдебното производство, въобще
не е поставено под съмнение авторството на деянието, като в прокурорското постановление,
дори е посочено, че И. П. е признал , че преди да се качи в автомобила си е употребил
алкохолна напитка. Впоследствие след издаване на наказателното постановление, вече при
депозиране на жалбата до Районен съд Шумен, жалбоподателя е развил тезата си, че
въобще не е управлявал автомобила си, а просто е търсел портфейла си в паркирания
автомобил, когато му била и извършена процесната проверка. От свидетелските показания
на В. В. и Д. Х. се установи, че на 17.10.2024г. са работели в с.Дибич, когото са забелязали,
че срещу тях се движи автомобил без включени светлини, поради което и включили
светлинната и звуковата сигнализация на служебния автомобил, като жалбоподателя излязъл
от управлявания от него автомобил залитайки, като с него е пътувала и една дама.
Посочените по горе свидетели също така изтъкнаха, че в нито един момент , жалбоподателя
е нямал възражения при съставянето му на АУАН и категорично заявиха, че автомобила се е
движел срещу тях и този автомобил е бил управляван именно от жалбоподателя П..
Последния от своя страна не ангажира, каквито и да било доказателства в хода на съдебното
следствие в подкрепа на застъпената в жалбата теза, че полицейската проверка е била
осъществена в момент, когато той е излязъл от дома си, където е посрещал гости и се е качил
в автомобила си, за да търси изгубен портфейл. Както по горе бе отбелязано от назначената
химическа експертиза в НТЛ при ОДМВР Шумен е установено наличие на алкохол в кръвта
на П. от 1.00 промила.
При така установената фактическа обстановка съдът без никакво съмнение приема, че
2
именно жалбоподателят е извършил визираното в НП нарушение, а именно на 17.10.2024г.
по улиците на с.Дибич обл.Шумен е управлявал собственият си л.а.“Пежо 306“ с рег.
№Н4620 ВС след въздействието на алкохол, което е в пълен дисонанс с императивната
разпоредба на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно
заседание на полицейските служители В. В. и Д. Х. , както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
посочените по горе свидетели, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото са присъствали при установяване на нарушението и пресъздават пряко
възприетите от тях факти и обстоятелства. Освен това показанията им са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени
отношения с жалбоподателя П., от които да извличат ползи от твърденията си, същите не
могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
В съдебно заседание също така се изгледаха и клипове от така наречените боди камери на
полицейските служители В. и Х., като същите с нищо не допринесоха за изясняване на
фактическата обстановка по делото, тъй като се отнасят за събития вече след констатиране
на нарушението.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при издаването на
наказателното постановление са спазени изискванията на чл.36 ал.2 и чл.57 от
ЗАНН/прокурор при ШРП е прекратил образуваното досъдебно производство на
24.10.2024г. и го е изпратил по компетентност на административнонаказващия орган, който
се е произнесъл с процесното наказателно постановление на 30.12.2024г./ и не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което
е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е
приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по
пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид,
че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин.
При индивидуализацията на наказанията административно-наказващия орган е
взел предвид, че установената концентрация на алкохол в кръвта на С. е в диапазона между
0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда и е определил размера на наказанията в предвидените
абсолютни стойности, съобразно чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН
.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
3
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от В.Д. – гл. юрисконсулт, се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се
определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО е осъществил процесуално представителство в три открити съдебни
заседания съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №24 – 0869 -
003599/30.12.2024г. на Началник сектор в ОДМВР Шумен , сектор „ПП“ към ОДМВР -
Шумен .
ОСЪЖДА И. Г. П. с ЕГН********** да заплати на ОДМВР гр.Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4