Решение по дело №160/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.12.2020 г. гр. С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и четвърти ноември 2020 г.

В открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

и секретар: Стойка Иванова,

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Минчев т.д. № 160 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

В исковата молба, ищецът Б. АД посочва, че по молба на кредитора „Н.“ ЕООД, е образувано търговско дело № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд - С.З. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „П.Х.“ АД. По горепосоченото дело е постановено Решение № 314 от 25.10.2016 г., с което „П.Х.“ АД е обявено в неплатежоспособност и е открито производството по несъстоятелност. Решението за откриване на производството по несъстоятелност е обявено по партидата на „П.Х.“ АД в търговския регистър към Агенция по вписванията на 25.10.2016 г. Ищецът сочи, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е предявил като кредитор в производството по несъстоятелност свои изискуеми вземания към „П.Х.“ АД, като същите са включени под т.6, т.7, т.8 и т.9 в списъка с неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, както следва:

- т. 6 - Вземане за непогасена главница в размер на 5 541 671, 80 лева (пет милиона петстотин четиридесет и една хиляди шестстотин седемдесет и един лева и осемдесет стотинки) по договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г., сключен между „Б.“ АД, в качеството на депозант и „П.Х.“АД.

т. 7 - Вземане за договорна лихва върху главницата в размер на 1 076 078, 74 лева (един милион седемдесет и шест хиляди седемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) за периода м. юли 2009 г. до 28.11.2013 г.

т. 8 - Вземане за законна лихва върху главницата в размер на 1 599 506,60 лева (един милион петстотин деветдесет и девет хиляди петстотин и шест лева и шестдесет стотинки) за периода от 24.12.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/.

т. 9 - Вземане за законна лихва върху главницата в размер на 47 815,39 лева (четиридесет и седем хиляди осемстотин и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки) за периода от 26.10.2016 г. /датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 25.11.2016 г.

Ищецът - кредитор оспорил неприемането на предявените от него вземания по законоустановения ред с възражение вх. №55/04.01.2017 г. по т.д. №83/2014 г. по описа на ОС - С.З..

На 08.06.2018 г., съдът се е произнесъл с Определение №655 по т.д. №83 от 2014 г. по описа на ОС - С.З., с което по реда на чл. 692 ТЗ одобрил списъците на приетите от синдиците вземания. Определението е обявено в същия ден в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „П.Х.“ АД.

С определението по чл. 692 ТЗ възражението на „Б.“ АД по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ по отношение на горепосочените неприети вземания е оставено без уважение от съда.

На основание чл. 694, ал. 2, т.1 ТЗ, с настоящата искова молба, кредиторът „Б.“ АД предявява искове за установяване съществуването на горепосочените неприети вземания към „П.Х.“ АД (в открито производство по несъстоятелност), както следва:

Вземане за непогасена главница в размер на 5 541 671. 80 лева (пет милиона петстотин четиридесет и една хиляди шестстотин седемдесет и един лева и осемдесет стотинки) се дължи от „П.Х.“ АД на следното основание: Договор за откриване на специална доверителна сметка („Договор за ескроу сметка“).

На 25.03.2008 г. е сключен договор за откриване на специална доверителна сметка („Договор за ескроу сметка“), по който страни са: „Ю.“ АД (към момента на сключване на договора „Ю.“ АД), в качеството на „Доверителна банка“ или „Банка“, „И Ар Би Лизинг“ ЕАД (към момента на сключване на договора „И.“ ЕАД), в качеството на „купувач“, „Б.“ ЕАД (към момента АД), в качеството на „продавач“, и „П.Х.“АД, в качеството на „кредитополучател“.

В Преамбюла на договора е посочено, че Продавачът „Б.“ АД и купувачът „И Ар Би Лизинг“ ЕАД ще сключат договор за продажба на недвижими имоти, находящи се в гр. С., бул. „Черни връх“ №43, подробно описани в договора.

В чл. 1.3 от договора се уточнява, че между Кредитополучателя „П.Х.“ АД и „Ю.“ АД има сключен Договор за банков кредит № 100-636/17.10.2007г., с който на Кредитополучателя е разрешен инвестиционен кредит в размер на 21 000 000,00 (двадесет и един милиона) евро.

Съгласно чл.1.4 от Договора за ескроу сметка, цената за прехвърляне на имотите е в размер на 5 174 273,84 евро (пет милиона сто седемдесет и четири хиляди двеста седемдесет и три евро и осемдесет и четири евроцента). Продавачът „Б.“ АД и купувачът „И Ар Би Лизинг“ ЕАД са се договорили продажната цена да се депозира в доверителна сметка. Продавачът „Б.“ АД е изразил желание цената да се плати изцяло в полза на Кредитополучателя „П.Х.“ АД за частично погасяване на дълга по Договор за банков кредит № 100-636/17.10.2007 г.

В чл. 2.1. от договора е предвидено, че „Ю.“ АД открива специална сметка под условие („ескроу сметка“) на името на „Б.“ АД. Общата сума, която се депозира в ескроу сметката е 5 174 273,84 евро.

В чл. 3 от договора е уредено разпределението на ескроу сумата. Посочва, че видно от уговореното разпределение, „Ю.“ АД се задължава да преведе ескроу сумата служебно в своя полза за частично погасяване на дълга на Кредитополучателя „П.Х.“ АД по Договор за банков кредит № 100-636/17.10.2007 г. Продавачът „Б.“ АД е овластил „Ю.“ АД служебно да извърши погасяването на кредита с пълната постъпила сума по ескроу сметката.

На 11.01.2017 г. „Б.“ АД изпратил до „Ю.“ АД молба-искане за предоставяне на информация с вх. № 5300/0058 от 11.01.2017г., с която поискал да му бъде предоставено подробно извлечение от ескроу сметка с IBAN ***, BIC ***, от което да е видно движението на всички суми по нея и датите на транзакциите, както и екземпляри от всички преводни нареждания за извършените плащания по ескроу сметката.

В отговор на искането, на 21.02.2017 г. „Ю.“ АД представили писмо с изх. № 5300/0739 от 21.02.2017г., към което приложили документи, доказващи извършените плащания от страна на „Б.“ АД по Договор за откриване на специална доверителна сметка („Договор за ескроу сметка“) от 25.03.2008 г..

Посочва се, че на 02.04.2008г. от ескроу сметката е освободена сумата от 5 174 273,84 евро за частично погасяване съгласно условията на Договор от 25.03.2008 г.

Ищецът твърди, че в периода между сключване на Договор от 25.03.2008г. за откриване на специална доверителна сметка на 31.03.2008г. и превеждане на сумата по ескроу сметката за погасяване на задълженията на „П.Х.“ АД е сключен договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г.

Договорът за безсрочен депозит от 31.03.2008г. е сключен по повод Договор от 25.03.2008 г. за откриване на специална доверителна сметка, между „Б.“ ЕАД (към настоящия момент АД), в качеството на депозант и „П.Х.“АД. В договора от 31.03.2008г. страните уговарят, че депозантът ще депозира в „П.Х.“ АД ежедневно сумата на свободния си паричен ресурс.

Съгласно чл. 2 от процесния договор „П.Х.“ АД се задължава да плаща годишна лихва, изчислена на база 360 дни годишно, върху салдото на депозанта в края на всеки ден в размер на 3 (три) - месечен SOFIBOR плюс 1% (един процент) надбавка. В чл. 4 от договора „П.Х.“ АД се задължава да заплати дължимата и фактурирана лихва за съответния период в рамките на следващия календарен месец.

С уведомление от 31.03.2008г. „П.Х.“ АД е уведомено, че с вальор 31.03.2008г. по неговата банкова сметка ***, 89 лева /седем милиона петстотин осемдесет и две хиляди сто деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/, която представлява депозирана от „Б.“ АД сума, на основание сключен договор за безсрочен депозит от 31.03.2008 г.

„Б.“ АД се е присъединило, като кредитор в производството по несъстоятелност на „П.Х.” АД, именно въз основа на доказателства за плащане на сумата по депозита на „П.Х.” АД - банкови платежни нареждания, приложени по т.д. №83/2014 г. по описа на ОС - С.З..

Твърди се, че на 26.07.2010г., между страните е сключено споразумение за прихващане на взаимно изискуеми насрещни вземания и задължения, с което страните приемат за установено и се съгласяват, че към 26.07.2010 г., паричните задължения на „П.Х.“ АД към „Б.“ АД по сключения договор за безсрочен депозит са общо в размер на 7 926 119, 95 лева /седем милиона деветстотин двадесет и шест хиляди сто и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, от които 6 976 995, 89 лева - главница и 949 124, 06 лева - лихви. Съгласно сключеното споразумение „П.Х.“ АД погасява частично свое задължение към „Б.“ АД в размер на 1 265 324, 09 лева /един милион двеста шестдесет и пет хиляди триста двадесет и четири лева и девет стотинки/, която сума представлява призната и непогасена част от стойността на главница по договор за депозит, срещу свои изискуеми вземания към „Б.“ АД за съучастия.

Страните признават и се съгласяват, че след извършеното прихващане към 26.07.2010г. паричните задължения на „П.Х.“ ЕАД към „Б.“ АД по договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г. са общо в размер на 6 660 795, 86 лева /шест милиона шестстотин и шестдесет хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/, от които 5 711 671, 80 лева - главница и 949 124, 06 лева - лихви. Представеното споразумение за прихващане на взаимно изискуеми насрещни вземания и задължения от 26.07.2010 г. е още едно доказателство, че сумата по депозита е платена, тъй като страните по него изрично са приели /и най-вече „П.Х.“ ЕАД/ съществуването на този факт за установено и същият не е спорен в отношенията между тях.

Към 28.11.2013 г. задълженията на „П.Х.“ АД към „Б.“ АД са били в размер на 6 635 925, 25 лева, от които 5 541 671,80 лева - главница и 1 094 253, 45 лева лихви за периода от м. юли 2009 до 28.11.2013г.

Вземането за договорна лихва в размер на 1 076 078, 74 лева, дължима на основание сключения между страните договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г.:

„Б.“ АД е издало фактури за ликвидната и изискуема договорна лихва за периода от м. юли 2009 до 28.11.2013г. Задължението за договорна лихва в размер на 1 094 253, 45 лева за периода от м. юли 2009 до 28.11.2013г. е формирано като сбор от следните фактури:

Фактура № 252/31,07.2009г. за сумата от 3 181,19 лева;

Фактура № 264/31.08.2009г. за сумата от 40 940,72 лева;

Фактура № 276/30.09.2009 г. за сумата от 38 449,07 лева;

Фактура № 298/31.10.2009 г. за сумата от 37 880,60 лева;

Фактура № 308/30.11.2009 г. за сумата от 36 355,90 лева;

Фактура № 338/31.12.2009 г. за сумата от 36 959,63 лева;

Фактура № 367/31.01.2010 г, за сумата от 35 322,57 лева;

Фактура № 387/28.02.2010 г. за сумата от 30 425,58 лева;

Фактура № 397/31.03.2010 г. за сумата от 32 590,26 лева;

Фактура № 409/30.04.2010 г. за сумата от 30 863,62 лева;

Фактура № 432/31.05.2010 г. за сумата от 31 321,90 лева;

Фактура № 479/30.06.2010 г. за сумата от 30 121,63 лева;

Фактура № 502/31.07.2010 г. за сумата от 29 553,44 лева;

Фактура № 528/31.08.2010 г. за сумата от 24 677,98 лева;

Фактура № 542/30.09.2010 г. за сумата от 23 361,06 лева;

Фактура № 576/31.10.2010 г. за сумата от 24 381,00 лева;

Фактура № 592/30.11.2010 г. за сумата от 23 450,14 лева;

Фактура № 629/31.12.2010 г. за сумата от 23 880,50 лева;

Фактура № 678/31.01.2011 г. за сумата от 23 533,23 лева;

Фактура № 706/28.02.2011 г. за сумата от 21 041,43 лева;

Фактура № 743/31.03.2011 г. за сумата от 23 380,76 лева;

Фактура № 768/30.04.2011 г. за сумата от 22 105,44 лева;

Фактура № 793/31.05.2011 г. за сумата от 22 774,58 лева;

Фактура № 816/30.06.2011 г. за сумата от 21 873,44 лева;

Фактура № 841/31.07.2011 г. за сумата от 22 664,05 лева;

Фактура № 868/31,08.2011 г. за сумата от 22 603,86 лева;

Фактура № 893/30.09.2011 г. за сумата от 21 547,70 лева;

Фактура № 908/31.10.2011 г. за сумата от 22 326,91 лева;

Фактура № 942/30.11.2011 г. за сумата от 21 401,94 лева;

Фактура № 958/31.12.2011 г. за сумата от 22 151,44 лева;

Фактура № 1014/31.01.2012 г. за сумата от 20 775,11 лева;

Фактура № 1041/29.02.2012 г. за сумата от 18 721,48 лева;

Фактура № 1066/31.03.2012 г. за сумата от 18 652,02 лева;

Фактура № 1080/30.04.2012 г. за сумата от 17 112,21 лева;

Фактура № 1116/31.05.2012 г. за сумата от 17 096,53 лева;

Фактура № 1130/30.06.2012 г. за сумата от 15 945,23 лева;

Фактура № 1165/31.07.2012 г. за сумата от 15 004,07 лева;

Фактура № 1189/31.08.2012 г. за сумата от 12 828,33 лева;

Фактура № 1205/30.09.2012 г. за сумата от 12 008,50 лева;

Фактура № 1241/31.10,2012 г. за сумата от 12 194,32 лева;

Фактура № 1264/30.11.2012 г. за сумата от 11 300,38 лева;

Фактура № 1279/31.12.2012 г. за сумата от 11 398,60 лева;

Фактура № 1329/31.01.2013 г. за сумата от 10 859,08 лева;

Фактура № 1342/28.02.2013 г. за сумата от 9 633,60 лева;

Фактура № 1371/31.03.2013 г. за сумата от 10 639,72 лева;

Фактура № 1398/30.04.2013 г. за сумата от 10 269,05 лева;

Фактура № 1425/31.05.2013 г. за сумата от 10 557,66 лева;

Фактура № 1450/30.06.2013 г. за сумата от 10 166,51 лева;

Фактура № 1470/31.07.2013 г. за сумата от 10 391,07 лева;

Фактура № 1487/31.08.2013 г. за сумата от 9 958,08 лева;

Фактура № 1504/30.09,2013 г. за сумата от 9 445,62 лева;

Фактура № 1519/31.10.2013 г. за сумата от 9 662,05 лева;

В издадените фактури изрично било посочено, че същите се издават за начислени лихви по депозит.

Посочено е, че вземанията за законна лихва се дължат на следните основания:

Доколкото процесният договор за депозит е безсрочен, то задълженията по него стават изискуеми с отправянето на писмена покана от кредитора до длъжника съгласно чл. 69 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗЗД. С нотариална покана с peг. № 6204, том II, Акт № 7 от 29.11.2013г., връчена на 16.12.2013 г. чрез Нотариус М.Е., peг. № 140 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С. и с нотариална покана peг. № 7446, том II, Акт № 20, връчена на 17.12.2013г. чрез Нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., длъжникът „П.Х.“ АД е поканен в 7 - дневен срок от получаването на всяка от поканите да заплати дължимите суми. С оглед на горното, „П.Х.“ АД дължи законна лихва върху главницата от 5 541 671, 80 лева (пет милиона петстотин четиридесет и една хиляди шестстотин седемдесет и един лева и осемдесет стотинки), както следва:

- Вземане за законна лихва върху главницата в размер на 1 599 506,60 лева (един милион петстотин деветдесет и девет хиляди петстотин и шест лева и шестдесет стотинки) за периода от 24.12.2013 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/. Представя справка - изчисление за размера на законната лихва за посочения период.

- Вземане за законна лихва върху главницата в размер на 47 815,39 лева (четиридесет и седем хиляди осемстотин и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки) за периода от 26.10.2016 г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността -25.11.2016 г.

Моли, съда да признае за установено, че „Б.“ АД, ЕИК *** има следните вземания към „П.Х.“ АД - в производство по несъстоятелност, с ЕИК: ***, а именно:

Вземане за непогасена главница в размер на 5 541 671, 80 лева (пет милиона петстотин четиридесет и една хиляди шестстотин седемдесет и един лева и осемдесет стотинки) по договор за безсрочен депозит от 31.03.2008 г., сключен между „Б.“ АД, в качеството на депозант, и „П.Х.“ АД.

Вземане за договорна лихва в размер на 1 076 078, 74 лева (един милион седемдесет и шест хиляди седемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) за периода м.юли 2009г. до 28.11.2013г.

Вземане за законна лихва върху главницата в размер на 1 599 506,60 лева (един милион петстотин деветдесет и девет хиляди петстотин и шест лева и шестдесет стотинки) за периода от 24.12.2013 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/.

Вземане за законна лихва върху главницата в размер на 47 815,39 лева (четиридесет и седем хиляди осемстотин и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки) за периода от 26.10.2016 г. /датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 25.11.2016 г.

Претендира и вземане за законна лихва върху главницата за периода от 26.11.2016г. (датата след датата на предявяване на вземанията) до окончателното погасяване на вземанията. С допълнителна молба, ищецът е представил и моли да се приемат като писмени доказателства 2 бр. нотариални покани. След оставяне на исковата молба без движение, по делото е депозирана уточняваща молба от „Б.“ АД, с която моли, на основание чл.694, ал.2, т. 1 ТЗ, съдът да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на следните вземания, предявени от „Б.“ АД, ЕИК *** в производството по несъстоятелност на „П.Х.“ АД, с ЕИК ***, по реда на чл.685 от ТЗ, които вземания са включени под т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9 в списъка с неприетите от синдика вземания, а впоследствие (след предявяването им от „Б.“ АД в несъстоятелността на „П.Х.“ АД) са прехвърлени на „П.“ АД, ЕИК ***, съгласно договор за цесия, а именно:

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „П.Х.“ АД (в производство по несъстоятелност), с който оспорва предявените искове за установяване на вземания за главница и лихви, произтичащи от договор за депозит от 31.03.2008 година по основание и размер, като счита същите за изцяло неоснователни.

Счита, че представените договори за ескроу - сметка от 25.03.2008г. и договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г. са подписани за „Б.“ АД от Е.Б. в качеството му на изпълнителен директор. Същевременно, дружеството е пререгистрирано в Търговския регистър с първоначално вписване от 22.04.2008г., поради което няма доказателства по делото относно представителната власт па лицето, действало от името и за сметка на ищеца. В тази връзка счита, че цитираните договори са подписани от лице без представителна власт, поради което не са произвели действие спрямо ищеца.

Ответникът посочва, че самият договор за депозит от 31.03.2008г. е без определен срок, поради което, за да възникне право на връщане на депозираните по него суми, следва същият да бъде прекратен от страните. Сочи, че в исковата молба липсват твърдения за такова прекратяване, както по взаимно съгласие, така и едностранно от изправна страна. Представени са покани за плащане, които обаче не съдържат изрично изявление за прекратяване на договора. С оглед останалите договорни клаузи, както и уговорения предмет, счита че единствената възможност да възникне вземане за депозирани суми по главницата е прекратяване на облигационните отношения между страните. Такова прекратяване липсва до произнасянето на решението с правно основание чл.630 ТЗ, а след този момент са приложими специалните законови разпоредби относно попълване на масата на несъстоятелност.

Посочва се, че представените две нотариални покани, за които се твърди, че са породили право на вземане за ищеца, не са връчени надлежно на ответното дружество. Видно от отбелязванията върху същите, нотариалната покана с рег.6204, том II, № 7 на нотариус М.Е. е връчена в нотариалната кантора след залепване на уведомление на адрес град С., ул. ***, който адрес няма връзка с търговското предприятие на ответника. Връчването е извършено на младши адвокат, за който се твърди, че е пълномощник на дружеството, но без да се сочат данни за упълномощаването му и статута с оглед ограниченията, предвидени за младши адвокати. Отделно се сочел като получател и А.В.И., която е получила поканата на 17.12.2013г., но в какво качество и как обвързвало това ответното дружество оставало неясно. Относно поканата с № 6205 на нотариус М.Е., връчена чрез нотариус Р.Б., същата е получена от адвокат И.К. със задължение да я предаде на “П.Х.” АД. Посочва, че няма данни лицето да е пълномощник на дружеството или да е предало получената покана.

Ответникът твърди, че дружеството не е упълномощавало нито едно от лицата И.М.Г., в качеството й на младши адвокат, А.В.И. и адвокат И.Г.К. да представляват или да получават книжа и покани от името и за сметка на “ П.Х.” АД, цитираните в исковата молба и описани по-горе нотариални покани с номера 6204 и 6205 от 29.11.2013г. на нотариус М.Е. не са връчвани или предавани на ответното дружество и не са произвели действие по отношение на същото.

Ищецът твърдял вземане, произтичащо от отправена покана до “П.Х.” АД по договор за безсрочен депозит от 31.03.2008 година. Същевременно излагал твърдения, за формиране на задължение на основание плащане на чуждо задължение чрез превод на парична сума от продажба на собствени недвижими имоти по ескроу сметка, с която е погасен кредит на „П.Х.“ АД към „Ю.“ АД. Очевидно се касаело за различни основания на възникване на задължението, поради което предявения иск се явявал лишен от основание. Посочва се, че в исковата молба липсвали твърдения, че сумата от продажбата на недвижимите имоти на „Б.“ АД е постъпила като депозит по сметка на ответното дружество. Вместо това, се твърдяло, че същата сума е преведена за погасяване на задължения на „П.Х.“ АД директно към кредитиращата банка. Ответникът сочи, че видно от представения договор, продажната цена е постъпила от сметката на купувача „И.“ АД и от там служебно са заверени сметки на „Ю.“ АД, с което са изпълнени условията на договора за ескроу сметка от 25.03.2008 година. Счита, че това са обстоятелствата, на които се основават предявени искове и те са в пълно съответствие с изложеното от съда по несъстоятелността, с определението по чл.692 ТЗ. Твърди, че няма спор, че договорът за депозит, като разновидност на договора за заем е реален договор, поради което, за да има действие е необходимо действително предаване на заемната сума. Сочи, че в конкретния случай не е налице такова предаване, а погасяване на чуждо задължение, което не се основава на клаузите на договора за депозит от 31.03.20108 година, а на договор за ескроу сметка от 25.03.2008 година, който е сключен между различни страни и с различна от депозиране на средства цел. По тази причина за ответното дружество не е възникнало задължение, произтичащо от договора за депозит, както за главница, така и за лихви, доколкото основанието, пораждащо отношенията между страните в настоящото производство е различно.

В потвърждение на изложеното били и представените от ищеца банкови бордера от 02.04.2008 г., в които като основание се сочели договор за ескроу сметка и частично погасяване на кредит, съгласно условията на договор от 25.03.2008г. Посочва се, че без съмнение, всички банкови операции са извършени, съобразно този договор, а не по договор за депозит, каквито са твърденията на ищеца.

Горният извод не се променял от представеното писмо с неясно авторство и дата на съставяне, описано вероятно под номер 12 в описа на доказателствата към исковата молба. Нямало данни относно авторството, датата на съставяне и обстоятелството дали, кога и на кого е връчено това уведомление, поради което същото не можело да произведе твърдените от ищеца последици. Съдържанието на същото, не съвпадало с официални банкови документи, предоставени също от ищеца, поради което неговото съставяне, вероятно било за целите на настоящия процес. В тази връзка, ответникът оспорва неговата истинност относно авторството му и твърдяната дата на съставяне и моли да се открие производство по реда на чл.193 ГПК.

Оспорва представените справки с наименования “Партида 500292 Б. депозит” и “Партида 107768 Б. лихви” относно истинността на същите. Счита, че тези документи не са издавани от счетоводство на ответното дружество, противно на твърденията на ищеца в точка 4 от описа на доказателствата към исковата молба.

Моли доказателствата описани под номера от 13 до 69 в описа на доказателствата към исковата молба да не бъдат приемани, като неотносими, доколкото касаели договор за депозит от 31.03.2008 година, а отношенията между страните не се основават на същия. В тази връзка, дори да е налице предпоставки за начисляване на лихви върху съществуващи задължения, техните основания и размер се определят по различен начин, поради което предявените искове са неоснователни. В случай, че съдът приемел посочените писмени доказателства, ответникът заявява, че оспорва факта на тяхното връчване и приемане от “П.Х.” АД.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба и от втория ответник – синдика на „П.Х.“ АД – И.В.В., в който посочва, че вземането общо в размер на 8 265 072.53 лв., “Б.“ АД е предявило с молба с вх. № 14500/ 28.11.2016 г. в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, а именно в едномесечния срок от публикуване на Решение № 214/ 25.10.2016 г. по т.д № 83/ 2014 г., ТО на ОС - С.З..

Списъкът на неприетите от синдика вземания на кредитори на “П.Х.” АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл.685, ал. 1 от ТЗ е публикуван в ТРРЮЛНЦ към АВп на 23.12.2016 г. В законоустановения в чл. 690, ал. 1 от ТЗ срок е депозирано възражение с вх. № 55/ 04.01.2017 г. срещу неприемането на цялото предявено вземане.

С Определение № 655 от 08.06.2018 г. по т.д. № 83/ 2014 г., ТО на ОC - С.З. възражението на “Б.” АД е оставено без уважение, като неоснователно. С цитираното определение, съдът е споделил изложените от синдиците мотиви за неприемане на предявените вземания, а именно липса на представени доказателства за предоставянето на парични суми по реалния договор за депозит за безсрочен депозит от 31.03.2018 г.

Посочено е, че настоящият иск е предявен в преклузивния 14 - дневен срок от обявяване на Определение № 655 от 08.06.2018 г. по т.д. № 83/ 2014 г., ТО на ОС - С.З., като същият е обективиран в молба с вх. № 7860/19.06.2018 г. и уточнен с молба с вх. № 7996/ 20.06.2018 г.

Ответникът счита, че като отрицателен факт, липсата на образувано исково производство не може да бъде доказано, но индиция за последното е фактът, че заинтересованите страни не са представили надлежни доказателства за наличието на образувано, респ. висящо или приключило съдебно производство с предмет процесното вземане.

Към настоящия момент производството по т.д. 83/ 2014 г., ТО на ОС - С.З. е все още висящо, като на 03.08.2018г. е проведено и общо събрание на кредиторите за вземане на решения за приемане на доклада на временния синдик, избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му, за определяне ред и начин за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условия на оценка на имуществото, избора на оценители и определяне на възнаграждението им. Към настоящия момент е налице и депозиран оздравителен план, по който предстои произнасяне на съда по смисъла на чл.701 от ТЗ.

Счита за безспорен правният интерес на “Б.” АД за установяване съществуването на предявеното и неприето вземане по отношение на синдика, длъжника и всички кредитори. Посочва, че влязлото в сила съдебно решение ще придаде на “Б.” АД качеството кредитор с прието вземане по смисъла на ТЗ.

Счита, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл.694 от ТЗ, поради което заведения cpeщy “П.Х.“ АД положителен установителен иск е процесуално допустим, но разгледан по същество се явява неоснователен.

Изрично посочва, че в настоящето производство недопустимо се явява “претендирането” на “вземане за законна лихва върху главницата за периода 26.11.2016 г. до окончателното погасяване на дълга”, направено на стр. 7, § последен от петитума на исковата молба. Счита, че исковете по чл.694 от ТЗ имат установителен, а не осъдителен характер и в този смисъл формулираното искане се явява недопустимо. Според синдика, недопустимо е предмет на установителна защита да бъде вземане, което не е предявявано за събиране в производството по несъстоятелност, респ. не е включено в изготвените от синдиците списъци. В този смисъл посочва Определение № 742 от 31.10.2013 г. по ч.т.д. № 3126/ 2013 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което изрично е посочено, че допустимостта на иска е предпоставено от пълна идентичност между предявеното в производството вземане и това с иска по чл. 694 от ТЗ, включително и за периода, в който се дължат. Именно такова се явявало акцесорното вземане за законна лихва за главница за периода 26.11.2016 г. - окончателното изплащане на дълга.

Сочи, че ищецът по положителен установителен иск следва да установи при условията на пълно главно доказване всички обстоятелства, от които твърди, че произтича вземането му, фактическото и правното му основание. В процесния случай, счита, че твърденията на “Б.” АД и представените писмени доказателства не установяват наличието на предпоставки за уважаване на предявения иск.

Ищецът твърдял, че в негова полза е налице вземане (главница, възнаградителна лихва и законна лихва), произтичащо от договор за депозит, сключен на 31.03.2008 г. между “П.Х.” АД и “Б.” ЕАД в качеството му на депозант.

Посочва се, че съгласно договореното “Б.” ЕАД депозира в “П.Х.” АД ежедневно сумата на своя свободен паричен ресурс, срещу възнаграждение, определено в чл. 2 от договора, по предвидените в чл. 3 и 4 ред и срок.

Счита, че цитираният и представен договор за депозит от 31.03.2008 г. притежава всички белези и характеристики на договор за заем с договорена възнаградителна лихва, респ. на договор за паричен влог. Характерното за този тип договори било, че същите са реални договори и постигането на съгласие не е достатъчна предпоставка за възникването на договорното правоотношение, респ. пораждането на задължение за заплащане на възнаграждение. Аргумент в този смисъл бил и изрично договореното възнаграждение, а именно процент от реално предоставената (депозирана) супа.

Посочва се, че в съдебното производство съществуването на договора за депозит (заем/ влог) се установява от страната, която търси изпълнение по него. Депозантът (заемодателят/ влогодателят) трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума. В процесният случай, нито в производството по предявяване на вземания, нито в производството по установяване съществуването на вземанията са ангажирани доказателства, удостоверяващи ежедневното депозиране на свободен паричен ресурс в “П.Х.” АД.

Счита, че от изложението на исковата молба е видно, че процесуалния представител на “Б.” АД твърди, че процесният договор за депозит е сключен по повод друг договор, а именно Договор за откриване на специална доверителна сметка от 25.03.2008 г., по силата на който продажната цена на недвижимите имоти, собственост на “Б.” ЕАД е преведена по сметка на “Ю.” АД за погасяване на кредитно задължение на “П.Х.” АД.

Никъде в договорите, нито в договора за ескроу сметка, нито в договора за депозит, обаче била посочена твърдяната от адв. Б. обусловеност. Действително, плащането на продажната цена за погасяване на дълг на “П.Х.” АД, предполагало наличие на друго валутно отношение между последния и “Б.” ЕАД, но липсвала правна и икономическа логика, въпросното правоотношение да възниква в по - късен етап. Нещо повече, ако с договора за депозит се уреждало междуфирмена задлъжнялост, то същото е следвало да бъде изрично предвидено в преамбюл, т.е. да е предвидено, че съществуващи (индивидуализирани по основание и размер) или бъдещи задължения на “П.Х." АД към “Б.” ЕАД се считат за депозирани суми. He само, че подобно нещо между страните не е предвидено, но очертания от страните предмет на договора, касаел превеждане на парични суми, представляващи свободен ресурс, т.е. суми - генерирани от дейността на дружеството, в размер по - голям от необходимия за извършване на дейността.

Моли съдът да вземе предвид, че към датата на сключване на договора за депозит, дружеството “П.Х.” АД е едноличен собственик на капитала на депозанта “Б.” ЕАД. Сочи, че видно от събраните до момента в хода на производството по несъстоятелност доказателства и изготвени експертизи, включително и от изготвения доклад на синдика, „П.Х.“ АД било типично холдингово дружество, което не развивало същинска търговска дейност. Дружеството на практика било „каса“ на дъщерните дружества, като при него са депозирани свободните парични ресурси на дъщерните дружества, по силата на договори за депозит, а дружеството майка е предоставяло парични средства на дъщерните дружества, според производствената и икономическата им необходимост, като е регулирало отношенията си с договори за заем или други сходни конструкции.

Горното налагало извода, че договорът за депозит не е обвързан с договора за покупко - продажба на недвижими имоти, собственост на “Б.” ЕАД и начинът на плащане на продажната цена, а е обичаен за дейността на холдинговото дружество. Нещо повече, в случай, че действително между страните е постигнато съгласие погасеният дълг на “П.Х.“ АД да се счита за предоставената сума по депозитния договор, то същото е следвало да бъде предвидено или в самия договор или да бъде обективирано във формата, в която са сключени процесните договори, а именно - писмена форма. Последното, освен форма за доказване е необходимо и за надлежното счетоводно отразяване на операциите.

Видно от представеното от “Б.” АД доказателство под № 12 изявление в смисъл на твърдяното от адв. Б. трансформиране от плащане на чужд дълг в депозиране на парични суми е обективирано в частен диспозитивен документ, съдържащ едностранно волеизявление.

Обръща внимание, че частният диспозитивен документ е не само без достоверна дата, но и е с липсваща дата. Не е посочен авторът на изявлението, няма отбелязвания кога същият е изведен от администрацията на дружеството, както и липсват каквито и да е било данни същото да е получавано от адресата.

Счита, че подобно изменение следва да бъде извършено по съгласие на страните, но не и чрез едностранно волеизявление и в този смисъл, последното не може да породи търсените правни последици.

Сочи, че в подкрепа на горното е представеното споразумение под № 13 към исковата молба, като впечатление правело, че прихващане, което по същество се извършва с едностранно писмено изявление, достигнало до насрещната страна, е оформено като споразумение, но необходимото съглашение в писмена форма е извършено с едностранно волеизявление.

Що се отнасяло до представеното споразумение, счита, че същото е частен диспозитивен документ без достоверна дата, поради което също не притежава материална доказателствена сила.

По отношение на обективираните в споразумението изявления, обръща внимание на следното: В споразумението е посочено, че към 26.07.2010 г., задължението на “П.Х.” АД към “Б.” АД, представляващо “главница по договор за депозит”, без да е индивидуализиран договора е в размер на 6 976 995.89 лв. Същевременно, в едностранното волеизявление, за което адв. Б. твърдяла, че е от 31.03.2008г., е посочено сума 7 582 195,89 лв. следвало да се счита за „предоставена“, респ. главница. Тук възниквал въпросът, на какво основание „Б.“ АД е осчетоводявало погашения по главница, а не по лихва за периода 31.03.2008г. – 26.07.2010г.? Или между страните е налице друго депозитно правоотношение, или между страните е сключено споразумение за изменение на депозитния договор, или обективираните в частните документи изявления не отговорят на обективната истина, или е налице нередовно водене на счетоводство. Отделно от горното, възниквал и въпрос “Б.” ЕАД изпълнявало ли е ежедневното си задължение да предоставя свободния си паричен ресурс?

Съгласно предоставените нотариални покани, претендираната към 28.11.2013 г. главница е в размер на 5 541 671.80 лв., което отново означавало, че за периода 2010 г. - 2013 г. са извършвани погашения по главница, но не са погасявани лихви от предходен период, а именно от юли 2009 г. Обръща особено внимание, че договорът за депозит е безсрочен, като задължението на “П.Х.” АД се изразява само в заплащане на възнаградителна лихва за периода на действие на договора.

Що се отнасяло до предсрочната изискуемост на вземането за главница, счита, че не са представени доказателства за надлежното връчване на нотариалните покани. Приложено са представени два броя нотариални покани - връчени на лица, посочени като пълномощник и със задължение за предаване. Доказателства по отношение на тяхната представителна власт, както и изпълнение на задължението за предаване, обаче не били ангажирани в настоящото производство. Същевременно, до момента на узнаване за мнимото представляване, не била налице възможност за противопоставяне по чл.301 от ТЗ. В този смисъл, доколкото не е представено надлежно пълномощно, се противопоставя на извършените от мнимите пълномощници действия.

По отношение на представените извлечения, въз основа на които са издадени съответните фактури, намира същите за частни диспозитивни документи, за които не е видно авторство, същите са без достоверна дата. Посочва, че не е установен и редът за издаване и предаване (от гр. В., ул. *** до гр. С., бул. ***) и приемане на счетоводните извлечения. Твърдяло се, че представените книжа са счетоводни извлечения, но нямало данни за счетоводната програма, от която са генерирани. Що се отнасяло до основанието представените фактури, счита, че същото не е в достатъчна степен индивидуализирано, а през съответния период между дружествата са съществували множество правоотношения. Намира, че представената с исковата молба информация в табличен вид, не носи никаква доказателствена или информационна стойност.

Посочва, че сред предадената от временните синдици документация е открито уведомление от “Б.” АД за прехвърляне на процесното вземане на “П.” АД по силата на Договор за прехвърляне на вземане от 30.12.2016 г.

Моли да се остави исковата молба без уважение. Заявява, че претенцията за законна лихва за периода 26.11.2016г. до окончателното погасяване на вземанията е процесуално недопустима. В останалата си част исковата молба се явявала неоснователна, тъй като не били представени доказателства за възникване на твърдяното депозитно правоотношение, респ. за възникването на задължение за заплащане на възнаградителна лихва, главница и законна лихва. При условия на евентуалност с настоящото възразява, поради наличие на изтекла погасителна давност.

В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло предявените искове и представените в тяхна подкрепа доказателства.

Взема становище по твърдението на „П.Х.“ АД за липса на представителната власт на лицето, действало от името и за сметка на „Б.“ АД при подписването на договор за ескроу - сметка от 25.03.2008г. и договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г., като сочи, че твърденията на ответника са неверни, поради което и възражението е неоснователно. Ответникът навеждал, че лицето, подписало процесните договори е действало без представителна власт за „Б.“ АД, поради което договорите не са произвели действие. Заявява, че е ирелевантно, че дружеството е пререгистрирано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, на 22.04.2008г., а договорите са сключени на 25.03.2008г., съответно на 31.03.2008г. Сочи, че е видно от документите, публикувани в електронното досие на дружеството в Търговския регистър, че към датата на пререгистриране законен представител на ищеца е бил Е.А.Б.. Решенията от фирменото досие на дружеството също са публикувани и достъпни по партидата му. От Решение № 10 на СГС, Фирмено отделение, по фирмено дело № 5390/1997 година било ясно, че Е.А.Б. е вписан като изпълнителен директор на 05.05.2006г., т.е. в периода на сключване на процесните договори е законен представител на ищеца.

Следователно, всички извършени от изпълнителния директор Е.А.Б. правни актове са породили действие и са обвързали дружеството - ищец.

Според ищеца, неоспорен от ответниците факт е, че по процесните договори, „Б.“ АД е изпълнило изцяло задълженията си така, както са били уговорени. Изпълнението също свидетелства за приемането и потвърждаването на правните сделки, извършени от Е.А.Б., като законен представител.

В подкрепа на твърденията си, прилага разпечатка - история на представители от партидата на дружеството в Търговския регистър на Агенция по вписванията, както и копие на Решение № 10/05.05.2006г. на СГС, Фирмено отделение, по фирмено дело № 5390/1997г.

По отношение на твърдението на „П.Х.“ АД, че вземане за главница по договор за депозит може да възникне само с прекратяване на облигационните отношения между страните, ищецът взема становище, че подобно твърдение няма никаква легална опора. В относимата към процесното правоотношение правна уредба няма специално изискване договорът за депозит да бъде прекратен, за да възникне за депозанта право да иска вложената по него престация, в случая - парична сума.

Сключеният на 31.03.2008г. договор за депозит по правната си същност е договор за неправилен влог. Прилагат се правилата, които важат, както за договора за заем, договора за влог по ЗЗД и договора за обикновен банков влог по ТЗ, който по правната си същност съвпада с предмета на договора за влог по ЗЗД. Действието на договора по време се предопределя от интереса на депозанта. Ако е сключен за определен срок, то влогоприемателят може да се освободи от задължението си, като предизвести влогодателя и му даде срок за приемане на престацията. Ако между страните е уговорено влогът да продължи определено време и влогодателят поиска връщане преди изтичане на срока, то влогоприемателят е длъжен да изпълни, защото договорът е в интерес на влогодателя, в случая депозанта (чл.252, ал.1, изр.1 ЗЗД). Ако договорът е сключен като безсрочен, както е направено в процесния казус, то задължението на „П.Х.“ АД да предаде вложените парични средства възниква от поканата на депозанта „Б.“ АД.

Така прекратяването на облигационното правоотношение, можело да се окаже последица от връщане на депозираната сума в случай, че такава е волята на страните, но в никакъв случай не се приемало като предпоставка за упражняване на правата на депозанта по договора от 31.03.2008 г.

Ищецът излага следното становище по твърдението на „П.Х.“ АД и синдика, че нотариалните покани, чрез които е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца, са нередовно връчени:

Не споделя изводите на ответника, че отправените по договора за депозит покани не са редовно връчени. Тези твърдения се опровергавали и от представените по делото писмени доказателства - 2 бр. нотариални покани. Нелогична била и аргументацията, изложена ответника. От една страна, ответникът твърдял, че не е получил поканите, от друга страна се позовавал на тях във възражението си, като сочел, че „в поканите за плащане не се съдържа изрично изявление за прекратяване на договора“.

Счита, че оспореното връчване е просто опит от страна на ответника да извлече полза от недобросъвестното си поведение в търговския оборот и по отношение на търговските си партньори. Посочва, че търговецът е длъжен да организира получаването на кореспонденция, връчването на книжа и да може да бъде намерен на обявения в търговския регистър адрес на управление.

Ищецът твърди, че е положил необходимата грижа да издири и връчи на „П.Х.“ АД поканата за връщане на предадените парични суми.

Поддържа, че поканите са редовно връчени, както следва:

На 02.12.2013г. ищецът е отправил до „П.Х.“ АД нотариална покана за плащане по договор за депозит от 31.03.2008г. Същата е изпратена на адреса на управление на дружеството в град С.З.. Нотариусът е удостоверил поставянето на уведомление на 02.12.2013г. на този адрес.

В деня, следващ изтичането на 14-дневния срок от уведомлението, за „П.Х.“ АД се е явил представител - адвокат и е получил поканата със задължение да я предаде.

Твърди, че поканата до адреса на управление е връчена на дружеството на две основания: на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 51, ал. 1 от ТПК, във връзка с чл. 46, ал. 1 от ГПК.

Отделно от това, покана е изпратена и на друг известен на ищеца адрес в С., на който се намира адвокатска кантора. На 02.12.2013г. на него е поставено уведомление. В деня на изтичане на 14-дневния срок от уведомлението поканата е получена от пълномощник на законния представител на „П.Х.“ АД - адвокат. В деня, следващ изтичането на срока от поставяне на уведомлението - 17.12.2018г., поканата е получена в нотариалната кантора и от друго упълномощено лице.

Счита, за да удостовери получаването, нотариусът се е уверил в представителната власт на лицата, явили се за приемането на нотариалната покана, което обвързва съда с материална доказателствена сила.

Оспорва твърденията на ответника за липса на правно основание на предявените искове. Предметът на правния спор е очертан от правоотношението по договора за депозит от 31.03.2008г. и свързаните с него отношения, в които са страни ищецът и ответникът. Твърдението, че за „П.Х.“ АД не е възникнало задължение, произтичащо от договора за депозит, било невярно.

Ищецът твърди, че е предоставил на „П.Х.“ АД процесните суми, също и доказателства за плащането им в настоящото производство. „Б.“ АД се е присъединило, като кредитор в производството по несъстоятелност на „П.Х.“ АД, именно въз основа на тези доказателства — банкови платежни нареждания.

Обстоятелството, че сумата по депозита е платена, се доказвало и от последващите споразумения между страните, в които това обстоятелство е прието за безспорно установено.

Изрично се позовава на представеното споразумение за прихващане на взаимно изискуеми насрещни вземания и задължения от 26.07.2010г., с което страните приемат за установено и се съгласяват, че към 26.07.2010г. паричните задължения на „П.Х.“ АД към „Б.“ АД по сключения договор за безсрочен депозит са общо в размер на 7 926 119, 95 лева, от които 6 976 995, 89 лева - главница и 949 124, 06 лева - лихви. Съгласно сключеното споразумение, „П.Х.“ АД погасява частично свое задължение към „Б.“ АД в размер на 1 265 324, 09 лева, която сума представлява призната и непогасена част от стойността на главница по договор за депозит, срещу свои изискуеми вземания към „Б.“ АД за съучастия. В споразумението, страните признавали и се съгласявали, че след извършеното прихващане към 26.07.2010г. паричните задължения на „П.Х.“ АД към „Б.“ АД по договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г. са общо в размер на 6 660 795, 86 лева, от които 5 711 671, 80 лева - главница и 949 124, 06 лева - лихви.

Сочи, че доказателство за извършените плащания е и сключения на 25.03.2008г. договор за откриване на специална доверителна сметка („Договор за ескроу сметка“), който представя и който е сключен между „Ю.“ АД (към момента на сключване на договора „Ю.“ АД), в качеството на „Доверителна банка“ или „Банка“, „И Ар Би Лизинг“ ЕАД (към момента на сключване на договора„И.“ ЕАД), в качеството н „купувач“, „Б.“ АД (към момента на сключване на договора „Б.“ ЕАД), в качеството на „продавач“, и „П.Х.“ АД, в качеството на „кредитополучател“.

По повод сключения Договор от 25.03.2008 г. за откриване на специална доверителна сметка („Договор за ескроу сметка“), на 31.03.2008г., между „Б.“ АД, в качеството на депозант и „П.Х.“ АД е сключен договор за безсрочен депозит, в който страните уговарят, че депозантът ще депозира в „П.Х.“АД ежедневно сумата на свободния си паричен ресурс. Съгласно чл. 2 от процесния договор „П.Х.“ АД се задължава да плаща годишна лихва, изчислена на база 360 дни годишно, върху салдото на депозанта в края на всеки ден в размер на 3 (три) - месечен SOFIBOR плюс 1% (един процент) надбавка. В чл. 4 от договора „П.Х.“ АД се задължава да заплати дължимата и фактурирана лихва за съответния период в рамките на следващия календарен месец.

С уведомление от 31.03.2008г. „П.Х.“ АД е уведомено, че с вальор от 31.03.2008г. по неговата банкова сметка ***, 89 лева, която представлява депозирана от „Б.“ АД сума, на основание сключен договор за безсрочен депозит от 31.03.2008г., като това уведомление, също било убедително доказателство за извършеното плащане. В тази връзка оспорва твърдението на синдика, че с уведомлението, ищецът е изменил едностранно правоотношението между „Б.“ АД и „П.Х.“ АД, което било правно необосновано.

Съгласно цитираното по-горе споразумение, към 28.11.2013г., „П.Х.“ АД имал задължения към „Б.“ АД в размер на 6 635 925, 25 лева, от които 5 541 671,80 лева - главница и 1 094 253, 45 лева лихви за периода от м. юли 2009 до 28.11.2013г.

От тях 1 076 078, 74 лева били ликвидни и изискуеми вземания за лихви за периода от м. юли 2009 г. до 28.11.2013г„ за които „Б.“ АД е издало фактури, подробно описани в исковата молба, приети от „П.Х.“ АД и представени като писмени доказателства.

Твърди се, че цитираните нотариални покани имат достоверна дата и също са доказателство, макар и косвено, за извършените плащания по депозита.

С изявленията си в отговора на исковата молба, ответникът „П.Х.“ АД още веднъж потвърждавал получаването на сумите, за които свидетелстват и банкови бордера от 02.04.2008г.

Посочва, че е неоснователно възражението на синдика за това, че ищецът е изпаднал в неизпълнение на задължението по договора за депозит, като не е внасял ежедневно суми на това основание. Взема становище, че е логично, че ако в дейността на едно търговско дружество няма реализирани приходи от сделки, от които да остава свободен ресурс, то няма и възможност ежедневно да престира по договора за депозит.

По твърдението, че в договорите не се релевира връзка между сделките на ищеца и договора за депозит, твърди, че това е вътрешно валутно правоотношение, което не касае трети лица и не променя правата и задълженията на страните по договора за депозит спрямо третите лица. Волята им към онзи момент е била за прехвърлянето на реализирани парични средства под формата на депозит към „П.Х.“ АД. Ето защо и правата и задълженията по договора за ексроу сметка са поети и разпределени по начина, по който са записани от страните. Счита, че няма съмнение, че ако ищецът в периода на действие на договора за депозит е реализирал приходи от други сделки, то те са щели да бъдат отнесени като суми, престирани по него, независимо от сделките с трети лица, защото вътрешните отношения са били ясно уредени и не е имало съмнение относно волята на страните при предоставяне на паричните средства.

По доказателствата и доказателствените искания на ответника „П.Х.“ АД, ищецът моли да се остави без уважение искането за откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на уведомление - доказателство под № 12 от описа на доказателства към исковата молба.

Твърди, че не е вярно твърдението на ответника „П.Х.“ АД, че справките с наименование "Партида 500292 Б.“ и „Партида 107768 Б.“ не са съставени от ответника.

Посочва, че действително с договор за прехвърляне на вземането от 30.12.2016г., „Б.“ АД е прехвърлило процесните вземания на „П.” АД, като независимо от това, легитимиран да води настоящия иск по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ е цедентът „Б.“ АД, а не правоприемника му „П.” АД. Това е така, защото на 25.11.2016г., вземанията са предявени в производството по несъстоятелност от „Б.“ АД по реда на чл.685 ТЗ още преди да бъдат прехвърлени на „П.” АД, а и възражението срещу неприемането на вземанията по чл.690 ТЗ също е подадено от „Б.“ АД, като носител на материалното право към този момент.

Предмет на иска по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ е установяване съществуването на неприето вземане и то към момента на предявяването му в несъстоятелността с молбата по чл.658 ТЗ. Счита, че легитимацията за предявяване на този иск принадлежи на кредитора с неприето вземане, който е предявил вземането в срока по чл.685 ТЗ и е направил възражение срещу неприемането му по реда на чл.690, ал.1 ТЗ, но съдът е оставил възражението му „без уважение”. В случая, кредиторът с неприето вземане е „Б.“ АД и предмет на настоящото дело по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ е да бъде установено съществуването на вземането му към момента на предявяването му в производството по несъстоятелност на „П.Х.” АД, а този момент несъмнено предхождал прехвърлянето на вземането на „П.” АД, което било видно и от представеното по делото уведомление. Посочва, че има функционална връзка между производството по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите в несъстоятелността и исковото производство за установяване на тези вземания по реда на чл.694 ТЗ, като последното се явява своеобразно продължение и последващ етап от първото, поради което правото на иск по чл.694 от ТЗ е на кредитора, който е предявил неприетото вземане, а приобретателят ще се ползва от изхода на производството и ще бъде обвързан от решението.

В настоящата хипотеза на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът „П.” АД нямал качеството на кредитор с неприето вземане, който е направил възражение срещу неприемането му по реда на чл.690, ал.1 ТЗ. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на предявяване на вземането с молбата по чл.685 ТЗ, към който момент цедентът „Б.” АД е носител на спорното право, поради което същият има легитимация, като ищец по делото. В случая, била приложима разпоредбата на чл.226, ал. 1, но и ал.2 и ал.3 ГПК.

В този смисъл посочва разрешението дадено с Тълкувателно решение № 3 от 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпроса в т.10, буква „в”, на което се позовавал ищеца, като счита, че мотивите изложени в тълкувателното решение са релевантни и в настоящия случай и следва да се приложат по аналогия, защото касаят аналогична правна хипотеза.

В отговора на допълнителната искова молба, ответникът „П.Х.“ АД заявява, че в подадена допълнителна искова молба ищецът неоснователно твърди, че е останал неоспорен от ответниците фактът, че по процесните договори „Б.“ АД е изпълнило изцяло задълженията си, така както са били уговорени. Заявява, че както е посочил в отговора на исковата молба, а както и самият ищец твърдял в допълнителната искова молба, процесният договор за депозит по своята същност представлявал договор за неправилен влог, за който се прилагат правилата за заем. Сочи, че последният е реален договор, който се счита за сключен, когато едната страна даде, а другата получи парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсвало, фактическият състав на сделката не бил осъществен. В настоящото производство върху ищеца лежала доказателствената тежест да установи, че е дал парични средства, а при оспорване на иска, ответникът установявал възраженията си; че средства не са били давани, че те са дадени на друго основание или други факти съобразно наведените възражения.

Твърди, че липсва реално предаване на суми по процесния договор за депозит, т.е. фактическият състав на сделката не е осъществен, поради което и задължение от нея за „П.Х.“ АД не е възникнало - както за главница, така и за лихви. Самият ищец твърдял, че сумата която е преведена по сметка на дружеството на 02.04.2008г. погасява чуждо задължение. Последното не се основавало на клаузите на договора за депозит от 31.03.2008г., а на договор за ескроу сметка от 25.03.2008г„ който е сключен не само между различни страни и с различна от депозиране на средства цел, но е сключен и преди самия договор за депозит.

В потвърждение на изложеното били и представените от ищеца банкови бордера от 02.04.2008г., в които като основание се сочат договор за ескроу сметка и частично погасяване на кредит, съгласно условията на договор от 25.03.2008г. Сочи, че без съмнение, всички банкови операции са извършени, съобразно този договор и като такива те произтичат от друг източник, а не от договора за депозит, каквито са твърденията на ищеца. Още повече, че в самия договор за депозит липсвала, каквато и да било индикация за негова обусловеност или обвързаност с договора за ескроу сметка. Но дори да е било налице обвързаност между двата договора, то най-малкото следвало тази обвързаност да бъде облечена в писмена форма, а такава липсвала или поне не е представена от ищеца.

Посочва, че с оглед реалния характер на процесния договор, предоставянето на депозирана сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума, ответникът посочва, че важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Ответникът заявява, че въпреки направените възражения, ищецът с допълнителната искова молба не е представил документи, подкрепящи претенцията му, а представените с исковата молба документи по никакъв начин не доказват твърденията му за реално предаване на сума по процесния договор за депозит. Още повече, че редица от тях били частни диспозитивни и то такива, които съдържат едностранни волеизявления от страна на „Б.“ АД и тези документи не притежават материална доказателствена сила. Такива счита, че са всички представени извлечения, въз основа на които са издадени съответните фактури и които дори не могат да бъдат определени като счетоводни, поради липса на каквито и да било реквизити за това.

Без материална доказателствена сила счита, че остава и представеното от ищеца писмо от него до „П.Х.“ АД /доказателство №12/, за което липсват данни от кого и кога е съставено, както и изпратено ли е то изобщо до „П.Х.“ АД и ако да - кога? В него се сочело, че по сметка на дружеството има постъпила сума по договор за депозит в размер на 7 582 195.89 лева, но този договор за депозит по никакъв начин не е индивидуализиран.

Същият е останал неиндивидуализиран и в представеното от ищеца Споразумение от 26.07.2010г. Никъде от съдържанието на този документ не ставало ясно дали той е обвързан с процесния договор за депозит. Счита, че посочения в него размер на главницата и лихвата не съответстват нито на преведената на дружеството на 02.04.2008г. сума в размер на 5 174 273.84 евро, нито на посочената в уведомително писмо сума в размер на 7 582195,89 лева. В споразумението се твърдяло, че към 26.07.2010г. дължимата от дружеството главница по някакъв договор за депозит възлиза в размер на 6 976 995.89 лева. Отделно от това, размерът на главницата и на лихвата не съответствали на каквито и да било правила за погасяване и осчетоводяване на задължението. Според споразумението „П.Х.“ АД погасявал частично свое задължение към „Б.“ АД в размер на 1 265 324,09 лева, но очевидно от инкорпорираната в споразумение таблица, с тази сума „Б.“ АД погасявал първо главницата и изчислявал нейния размер на 5 711 671,80 лева, а размерът на лихвата се запазвал. На какво основание било направено това, оставало загадка.

Загадка оставало и съдържанието на изпратените до „П.Х.“ АД нотариални покани, в които се твърдяло, че размерът на дължимата от „П.Х.“ АД главница към 28.11.2013г. възлиза в размер на 5 541 671,80 лева /още една различна сума/. Още повече, че представените нотариалния покани никога не са били получавани от „П.Х.“ АД. В допълнителната си искова молба ищецът сочел, че „Няма съмнение, че за да удостовери получаването, нотариусът се е уверил в представителната власт на лицата, явили се за приемането на нотариалната покана", но ответникът сочи, че липсват каквито и да било доказателства в книжата по делото за тази представителна власт. Още веднъж подчертава, че „П.Х.“ АД никога не е упълномощавало посочените от ищеца лица да представляват или да получават книжа и покани от името и за сметка на дружеството и ако те са направили това като мними негови представители по смисъла на чл.301 от ТЗ то „П.Х.“ АД изцяло и категорично се противопоставя на така извършените от тях действия. Това водело до обоснован извод, че дори реално предаване на сума по договора за депозит да е осъществено и договорът да е породил задължения за „П.Х.“ АД, то предсрочната изискуемост на това задължение не е настъпила, поради ненадлежно връчване на поканите за това.

Но дори и да е настъпила – ответникът твърди, че е изтекла погасителната давност, както за главницата, така и за лихвата. Още повече, че претенцията на ищеца за законната лихва върху главницата за периода от 26.11.2016г. до окончателното погасяване на дълга се явявала недопустима, тъй като това вземане не било предявено за събиране в производството по несъстоятелността.

Моли да се отхвърли като процесуално недопустима претенцията на „Б.“ АД в частта, касаеща законната лихва за периода от 26.11.2016г. до окончателното погасяване на дълга, а останалата част от иска - да си остави без уважение, като неоснователен.

По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба и от синдика И.В., с който оспорва представителната власт на адв. Г.С. и адв. К. А.. Заявява, че не са представени доказателства, за наличие на надлежно упълномощаване за процесуално представителство на подписалите допълнителната искова молба адвокати и в този смисъл, счита, че следва да бъде върната и да бъдат приложени съответните процесуални последици.

В случай, че съдът счетял допълнителната искова молба за редовна, излага становище по направените в нея твърдения, а именно:

Противопоставя се на твърдението на процесуалните представители на “Б.” АД, че изпълнението на задълженията на ищеца по договора за депозит от 31.03.2018 г. е неоспорен от ответниците факт. В депозирания отговор на искова молба, синдикът посочва, че изрично е оспорил изпълнението на задължението за ежедневно превеждане на парични суми, представляващи свободен ресурс, както и изрично е посочил, че доказателства в този смисъл не са представени. Единственото представено доказателство, касаещо “изпълнение” на договор и едностранен частен документ, който не може да породи твърдяните правни последици, а именно - трансформиране на плащане на чужд дълг в депозиране на парични суми.

По отношение на твърденията, касаещи прекратяването на договора и предсрочната изискуемост на вложените суми, излага следното становище:

Цитираната от адв. С. и адв. А. разпоредба на чл. 252, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, касаела именно “предсрочното прекратяване” на договора за влог. Искането за връщане на вложената вещ, прекратява договорната връзка между страните. Отделно от това, в представените нотариални покани било посочено, че предсрочната изискуемост на “депозираната” сума е следствие от твърдяно неизпълнение от страна на холдинга за заплащане на възнаградителна лихва.

От друга страна сочи, че общите разпоредби на ЗЗД определят, че срокът се смята за уговорен в полза на длъжника, а предсрочна изискуемост настъпва, единствено когато длъжникът е станал неплатежоспособен или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.

По отношение на становището на ищеца, касаещо връчването на нотариални покани, излага следното:

Видно от нотариалните покани и твърдението на ищеца, нотариалните покани са получени от лице легитимирало себе си като адвокат и пълномощник на Денис Ершов, който към сочената дата е бил изпълнителен директор на “П.Х.” АД. Счита, че твърдението, че “няма съмнение, че за да удостовери получаването, нотариусът се е уверил в представителната власт на лицата”, е несериозно. Спазването на съдопроизводствения ред е задължение, което може да не бъде изпълнено. Нещо повече, пълномощното следвало да бъде приобщено към преписката, с оглед удостоверяване именно на надлежното връчване и за противопоставимост, в случаи като настоящия.

Във връзка с изразеното от ищеца твърдение за липса на правно основание на предявените искове, моли да се има предвид следното:

Ha първо място, както и самите адв. Стойчев и адв. А. твърдели, “договорът за депозит за неправилен влог. Прилагат се правилата, които важат, както за договора за заем, договора за влог по ЗЗД и договора за обикновен банков влог по ТЗ, който по правната си същност съвпада с предмета на договора по ЗЗД”. В този смисъл, отново обръща внимание, че се касае за реален договор. В тежест на ищеца е да докаже изпълнението на договора за депозит, а именно ежедневно депозиране на свободен паричен ресурс, което в процесния случай не е сторено.

Напротив, не се оспорвал факта, че “Б.” АД не е изпълнило задължението си да депозира свободния паричен ресурс, но се въвеждали абсурдните и недоказани твърдения за наличие на друго правоотношение. Сочи, че в рамките на настоящото производство, обаче не са представени доказателства, сочещи, че това е действителната воля на страните.

Твърденията на процесуалните представители, че по повод на договор за ескроу сметка е сключен договор за депозит е оспорено, а доказателства в тази връзка не са представени.

Единственото донякъде релевантно доказателство е представено споразумение под № 13 към исковата молба, но последното не съдържало индивидуализация по отношение на основанията за възникналите задължения. Нещо повече, отчетеното в отговора на исковата молба разминаване на стойностите на главници и лихви, не само не е уточнено и разяснено с допълнителната искова молба, а изобщо не е и коментирано, което е индиция, че представеното споразумение не касае процесния договор за депозит.

Синдикът посочва, че договорът за откриване на специална доверителна сметка не е и не може да се третира като доказателство за “извършено плащане”. Обръща внимание, че в договорът за депозит между страните не е предвидена твърдяната обусловеност между двете правоотношения, като същевременно за трансформирането на дълга в депозирана сума не е представено доказателство за съгласуване на волите на страните по договора.

Подчертава, че уведомление от 31.03.2008 г. не е представяно по кориците на делото. Приложено е уведомление без дата с неустановено авторство, съдържащо едностранно изявление, което не може да измени двустранно правоотношение. Счита, че необосновано е не твърдението му, а неговото оспорване. Договорът е съглашение между две или повече лица, което създава и урежда една правна връзка, изменението на създаденото правоотношение по правило се извършва по волята на страните по него.

Заявява, че твърденията, че “Б.” АД не е реализирало приходи от сделки и затова не е предоставяло свободен ресурс е недоказано. Същевременно, ако “Б.” АД не генерира приходи и свободен ресурс, но от друга страна е кредитор на “П.Х.” АД, предвид реализирания имот, няма никаква правна и икономическа логика, дружествата да сключват договор за депозит на свободен ресурс, вместо други далеч по-подходящи и адекватни форми.

По отношение на твърдението за опит за осуетяване производството по събиране на доказателства, намира същото за неоснователно. Посочва, че ищецът е дружество, взело участие и в първата част на производството по несъстоятелност и на последното му е известно, че длъжникът не разполага с търговските си книги. Последното е декларирано нееднократно от всичките представители на холдинга и е констатирано и от вещото лице. Сочи, че в този смисъл са и твърденията на назначените синдици като обезпечителна мярка по реда на чл. 629а от ТЗ.

Що се отнасяло до представените два броя идентични договори за депозит, поддържа искането си, същите да бъдат приобщени по делото. Представени са, за да оборят твръдението на “Б.” АД, че договорът за депозит е сключен, поради наличието на договор за ескроу сметка и извършени по него разплащания. Посочва, че направитив, подобни договори са сключвани с повечето или всички дружества от холдинговата група, с цел осигуряване на налични парични средства за текущи нужди, но не и за трансформация на дългове.

Моли да се остави исковата молба без уважение. Претенцията за законна лихва за периода 26.11.2016 г. до окончателното погасяване на вземанията е процесуално недопустима. В останалата си част исковата молба се явява неоснователна, тъй като не са представени доказателства за възникване на твърдяното депозитно правоотношение, респ. за възникването на задължение за заплащане на възнаградителна лихва, главница и законна лихва. При условия на евентуалност с настоящото възразява, поради наличие на изтекла погасителна давност.

Като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:

Страните не спорят относно факта, че по молба на кредитора „Н.“ ЕООД, с ЕИК: *** е образувано търговско дело № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд - С.З. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „П.Х.“ АД. По горепосоченото дело е постановено Решение № 314 от 25.10.2016 г., с което „П.Х.“ АД е обявено в неплатежоспособност и е открито производството по несъстоятелност. Решението за откриване на производството по несъстоятелност е обявено по партидата на „П.Х.“ АД в търговския регистър към Агенция по вписванията на 25.10.2016 г. Ищецът - кредитор оспорил неприемането на предявените от него вземания по законоустановения ред с възражение вх. №55/04.01.2017 г. по т.д. №83/2014 г. по описа на ОС - С.З.. На 08.06.2018 г., съдът се е произнесъл с Определение №655 по т.д. №83 от 2014 г. по описа на ОС - С.З., с което възражението на „Б.“ АД по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ по отношение на процесните неприети вземания е оставено без уважение от съда.

Между страните не се спори, че към момента на предявяване на иска по чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ процесното вземане на ищеца „Б.“ АД вече е било прехвърлено на цесионера “П.” АД и са настъпили предвидените в чл. 99 ал. 4 от ЗЗД.

Според заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, При извършеният анализ на счетоводните сметки и регистри /оборотни ведомости/ в счетоводството на „Б.“ АД за периода 2008 – 2014 г. се установи , че е отразено вземането за предоставен депозит съглано Договор от 31.03.2008 г. в размер на 7582195.89 лв.. Осчетоводени са плащания в размер на 775200 ,00 лв. и прихващане съгласно двустранно подписано Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения от 26.07.2010 г. между горепосочените дружества за сумата 1265324.09 лв.. Вземането на „Б.“ АД от „П.Х.“ АД за предоставен депозит съгласно Договор от 31.03.2008 г. е: На 31.12.2011 г. - 5541671,80 лв. На 31.12.2012 г. - 5541671,80 лв. На 31.12.2013 г. - 5541671,80 лв. На 31.12.2014 г. - 5541671,80 лв. За периода от 31.07.2009 г. до 31.10.2013 г. съгласно лихвени листи „Б.“ АД е издал фактури за изчислената договорна лихва в размер на 1126008,91 лв. Декларираните сделки от „П.Х.“ АД с предмет на доставка „лихви“ в дневниците за покупки в СД по ЗДДС за периода 01.07.2009 г. до 31.10.2013 г. с издател „Б.“ АД гр. С. с ЕИК *** са в размер на 1126008,91 лв..

Вземането на „Б.“ АД гр. С. във връзка с издедени фактури за начислени лихви съгласно сключен договор за депозит от 31.03.2008 г. за периода от 31.07.2009 г. до 31.10.2013 г. е в размер на 1085740,79 лв..

При извършената проверка се установи, че „Б.“ АД не е начислявало лихва за забава върху вземанията си. Размерът на законната лихва върху главницата от 5541671,80 лева за периода от 24.12.2013 г. до 25.10.2016 г. е в размер на 1598889,80 лв.. Размерът на законната лихва върху главницата от 5541671,80 лева за за периода от 26.10.2016 г. – 25.11.2016 г. е в размер на 47723,77 лв..

При извършената проверка в счетоводните регистри на Б.“ АД гр. С., се установи , че договорът за цесия е осчетоводен на 30.12.2016 г. Отразено е вземане от „П.“ АД гр. Ловеч по счетоводна сметка 498 „Други дебитори свързани лица в лева“ и отчетен финансов приход по сметка 729 „Други финансови приходи в лева“ в размер на 35000 лв. Отписани са вземанията по „Предоставени търговски заеми в лева“ и начислените „Провизии за предоставени заеми лева несвързани лица“ с аналитични партиди „П.Х.“ АД в размер на 5541671,80 лв. Отписани са вземанията за лихви по „Разчети за лихви лева клиенти, аналитична партида „П.Х.“ АД, и са отписани начислените „Провизии за предоставени заеми несв . лица лихви“ , аналитична партида „П.Х.“ АД в размер на 1139012,05 лв. , в т. ч. 1076078,74 лв. сумата по Исковата молба за договорна лихва.

За периода 31.07.2009 г. до 31.10.2013 г. лихвите, посочени в издадените фактури от Б.“ АД гр. С. по месеци за същия период са коректно изчислени съгласно сключен Договор за депозит между „П.Х.“ АД и Б.“ АД гр. С. от 31.03.2008 г.. При изчисляване на лихвите са отразени всички плащания по дни от „П.Х.“ АД по сметка 507000 „Предоставени депозити в лева“ аналитична партида „П.Х.“ АД за периода 31.03.2008 г. до 11.01.2011 г. На 26.07.2010 г. е отразено и извършеното прихващане съгласно Споразумение за прихващане на насрещни вземания и задължения между „П.Х.“ АД и и Б.“ АД гр. С. в размер на 1265324,09 лв.

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

В случая предявеният пред настоящия съд иск е положителен установителен иск с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ. Той има за предмет вземания срещу длъжника, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ от кредитора „Б.“ АД. Вземанията са включени от синдика в списъка на неприетите вземания по чл. 686 ал. 1 т. 3 от ТЗ, обявен в ТР на 23.12.2016 година. Срещу този списък е подадено възражение по чл. 690 от ТЗ от „Б.“ АД на 04.01.2017 година. То е разгледано от съда и е оставено без уважение с определение по чл. 692 ал. 4 от ТЗ № 655 от 08.06.2018 година, постановено по т. дело № 83/2014 година на ОС – С.З., обявено в ТР на същата дата. В производството по чл. 692 от ТЗ е участвал цедентът „Б.“ АД. Той е предявил в срока по чл. 694 ал. 6 от ТЗ положителния установителен иск срещу длъжника за установяване съществуването на неприетото вземане.

Следва обаче да се отбележи, че предявения от ищеца срещу ответниците иск е неоснователен тъй като към момента на предявяване на иска по чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ процесното вземане вече е било прехвърлено на цесионера по сключения договор за цесия и са настъпили предвидените в чл. 99 ал. 4 от ЗЗД последици след съобщаването на цесията на длъжника. Искът по чл. 694 ал. 2 от ТЗ е предоставен като процесуална възможност на кредитор с неприето вземане. В конкретния случай приложението на чл.226 от ГПК следва да бъде изключено предвид на факта, че прехвърлянето на вземането е настъпило преди инициирането на настоящия съдебен процес, поради което правните последици на решението по делото ще рефлектират директно в правната сфера на цесионера, който е носител на материалното право още от датата на сключване на Договора за цесия. По своето правно естество цесията е консенсуален договор, който за страните е в сила от момента на подписването му, като дори уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. Това правоотношение поражда действие между страните, като правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията. Оттук следва, че цедентът от момента на прехвърляне на вземането си по силата на сключения Договор за цесия, не е носител на претендираното материално право и не е страна по материалното правоотношение, поради което същият към датата на предявяване на настоящия установителен иск, се явява носител на едно чуждо за него право. Активно легитимиран да предяви този иск като носител на прехвърленото вземане, е цесионерът по Договора за цесия. Действително цедентът отговаря за съществуването на вземането, но цедентът в лицето на ищеца не би могъл да бъде процесуален субституент, тъй като липсват предпоставките на чл.26 ал.2 от ГПК – липсва предвиждане в закон, че ищецът в настоящето производство може да предявява чужди права, т.е. тези на цедента за установяване съществуването на прехвърленото вземане.

Предявените искове са неоснователни и поради следното: Представените от ищеца банкови бордера от 02.04.2008г. са с основание Договор за ескроу сметка и частично погасяване на кредит, съгласно условията на Договор от 25.03.2008г.. Договорът за депозит, като разновидност на договора за заем, е реален договор – необходимо е постигане на съгласие между страните, но и предаване на парите от влогодателя на влогоприемателя.

В конкретния случай не се установи, че ищецът е предал паричните средства по процесния договор за депозит, тъй като е налице погасяване на чуждо задължение, което не се основава на клаузите на договора за депозит от 31.03.2008г„ а на договор за ескроу сметка от 25.03.2008г. който е сключен между различни страни и с различна от депозиране на средства цел, но е сключен и преди самия договор за депозит. Договорът за откриване на специална доверителна сметка не може да служи като доказателство за “извършено плащане”. Липсва връзка и обусловеност между Договора за депозит от 31.03.2008г. и Договора за ескроу сметка от 25.03.2008 г.. По тази причина съдът намира, че за „П.Х.” АД в производство по несъстоятелност не е възникнало задължение, произтичащо от договора за депозит, както за главница, така и за лихви.

Предвид горното съдът намира, че предявените установителни искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на синдика на П.Х. – в производство по несъстоятелност З.Н.Н. сумата 324 лв., разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ***, ЕИК ***, да се признае за установено по отношение на „П.Х.“ АД - в производство по несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н ***, ЕИК: ***, и синдика П.Х. в производство по несъстоятелност - З.Н.Н., че ищецът има следните вземания, а именно:

- Вземане за непогасена главница в размер на 5 541 671, 80 лева (пет милиона петстотин четиридесет и една хиляди шестстотин седемдесет и един лева и осемдесет стотинки) по договор за безсрочен депозит от 31.03.2008 г., сключен между „Б.“ АД, в качеството на депозант, и „П.Х.“ АД.

- Вземане за договорна лихва в размер на 1 076 078, 74 лева (един милион седемдесет и шест хиляди седемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) за периода м.юли 2009г. до 28.11.2013г.

- Вземане за законна лихва върху главницата в размер на 1 599 506,60 лева (един милион петстотин деветдесет и девет хиляди петстотин и шест лева и шестдесет стотинки) за периода от 24.12.2013 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/.

- Вземане за законна лихва върху главницата в размер на 47 815,39 лева (четиридесет и седем хиляди осемстотин и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки) за периода от 26.10.2016 г. /датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.Х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 25.11.2016 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Б.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ***, ЕИК ***, да заплати на синдика на П.Х. – в производство по несъстоятелност З.Н.Н., сумата 324 лв., разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………..

Номер на акта:	260145
Дата:	11 декември 2020 г.
Съдия:	Трифон Иванов Минчев

Дело:	20185500900160
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	19 юни 2018 г.

Решение по дело №160/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта Свали акта