Р Е Ш Е Н И
Е № 98
Гр.Сливен, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на десети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При
секретаря Кина Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 34 по
описа за 2019, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55
ал.1 предл.3 от ЗЗД.
В
коригираната исковата молба от 08.03.2019г,
ищцата твърди, че през 2009
живяла в Испания, където се запознала с ответницата. Поради материални
затруднения ответницата я помолила в началото на м. ноември 2009г и тя й дала в
заем сумата от 400 евро при условие, че ще й бъдат върнати като се сдобие със средства.
Въпреки, че изминала половин година и въпреки нейните настоявания по телефона
да й върне заема, тя не го върнала.
Твърди, че по молба на ответницата, през м. декември 2009г, й предоставила друг заем в размер на 350
евро, от които 250 евро за наема на квартирата и 100 евро за храна, с
обещанието да й бъдат върнати в най-скоро време. Обещавала да продаде
земеделските земи на баба си в България и да си върне заемите.
Твърди, че през м. януари 2010г. по
молба на ответницата, отново й предоставила заем в размер на 500 евро, като
обяснила, че парите са й необходими да се върне в България, за да продаде
земеделските земи и да си върне караваната.
Твърди, че на 25.06.2010 г, изтеглила
заем от банка в гр.Ваяда в размер на 3 000 евро,
равняващи се на 5 876.49 лв., които предала на ответницата срещу нейното
обещание, че ще й ги върне при първа възможност.
Поредната сума, която й дала в заем била
в размер на 300 евро, която сума изтеглила от същата банка в гр. Ваяда на 07.04.2011 год., като я предоставила лично на
ответницата срещу обещанието да й бъде върната при първа възможност.
На 21.07.2014 год. по молба на ответницата й
дала в заем по банков път сумата 308.67 евро , с обещанието да й бъде върната
при първа възможност.
Твърди, че на 05.08.2014г, й
превела по банков път, на заем, сумата 833.67 евро ,с обещанието да й
бъде върната при първа възможност.
Твърди, че на 18.08.2014 год. по банков път, й
превела сумата 855.19 евро на заем, с обещание да й бъде върната в кратък
срок, на 17.09.2014 год. й превела
520.26 евро по банков път, на заем ; на 21.10.2014 год. й превела на заем по
банков път 686.48 евро.
Допълва, че сумата, предоставена на
ответницата на заем чрез банкови преводи, се равнявала на 3 517.79 евро.
Твърди, че допълнително й дала в заем 3
032.21 евро, като в първото с.з. уточнява, че сумата 3 032.21 евро. е давана на части в периода от
началото до края на 2014г. Така общата
сума, която предоставила в заем била в
размер на 33 872 евро, равняващи се на 66 247.88 лева.
Моли за осъждането на ответницата да й
заплати сумата 66 247.88 лева, представляваща дадена в заем сума и, с която се
е обогатила за нейна сметка, ведно законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.
Отговор на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК е подал назначения от съда особен представител на ответницата – адв.
С.С..
Счита исковете за допустими, но
неоснователни и недоказани.
Заявява, че не разполага с
доказателства, тъй като не може да осъществи контакт с ответницата. Затова, ще
се ползва от представените доказателства
и не се противопоставя на доказателствените искания на другата страна.
В с.з. ищецът, ред. призован се явява лично и представляван от процесуален
представител. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира за
разноски по делото съгласно представния списък по чл.
80 ГПК.
В
с.з. ответницата, ред. призована, не се явява. Представлява се особения
представител адв.С., който оспорва
предявения иск като неоснователен, по съображенията, изложени в отговора
на исковата молба.
Въз основана на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От
2003г ищцата живяла и работела в гр.Валенсия, където през 2009г се запознала с ответницата
и за известно време живели заедно в една
квартира.
Ответницата имала
финансови затруднения и често молела ищцата да й дава пари на заем,
които обещавала да й върне след като продаде притежаваните в България
земеделски земи.
В
периода 2009г- 2014г, ищцата
непрекъснато давала в заем на ответницата различни суми в евро, както в брой,
така и по банков път.
Дала
й пари на заем да изкара шофьорски курсове, да плати наема, да
купи кола на старо, дори платила ремонта на колата.
Така,
за период от около пет години, се натрупала значителна сума в евро, която
ищцата дала в заем на ответницата, но не е била връщана при поискване, за
което ищцата се оплаквала на своите
близки в Испания- свидетелите Чамов и Михайлова, пред които също били давани различни суми в заем на ответницата.
През 2011-2012г, пред св.Чамов, ищцата
дала на ответницата пари в заем.
Пред св.Михайлова ищцата дала в заем
на ответницата 600евро и пред нея й изпратила от банка в Испания за България с
банков превод друга сума, с която да си плати шофьорския курс.
Въпреки че дадените в заем суми не й
били връщани при поискване, тя продължавала да дава на ответницата нови заеми, тъй като имала болно дете.
Когато давала всеки следващ заем,
ищцата настоявала да й бъде върнат предходния и всеки път получавала обещание
от ответницата, че след като продаде имотите си в България, ще се издължи.
В периода 21.07.2014г- 21.10.2014г, през който ответницата вече била в България,
от банковата сметка в евро в „Дойче банк“- Испания, с
титуляр ищцата, са наредени за България
четири банкови преводи към ответницата, както следва: на 21.07.2014г-
1260 евро; на 18.08.2014г- 805 евро, ; на 17.09.2014г- 500 евро и на
21.10.2014г- 636 евро., като общата преведена по банков път сума е 3201 евра,
равняващи се на 6260.61 лв.
За
тези преводи банката е удържала такса в размер на 80.69евро.
За извършените четири банкови превода не е
посочено основанието за прехвърляне на средствата.
Съгласно
банково извлечение/л.12 от делото/, на 05.08.2014г, с основание „прехвърляне“, е нареден банков
превод на сумата 750 евро, удържана е 13.48 евро такса, но от документа не
става към кое лице е насочен превода.
С
устна покана, отправена до ответницата през 2015, ищцата я уведомила, че прекратява всякакви отношения с нея и
разваля договорите за заем.
До
настоящия момент не са й върни дадените й в заем суми, въпреки многократните
устни покани и даване на срокове за доброволно изпълнение.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните писмени
доказателства,ценени като относими, допустими и неоспорени.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели като допустими, относими и безпристрастни.
Приема
заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза като
обосновано, ясно и неоспорено от страните.
Така приетото за установено от
фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявеният иск е за неоснователно
обогатяване, с правно основание чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, в хипотезата на
връщане на дадено на отпаднало
основание.
Искът е
допустим, разгледан по същество – частично основателен .
Ищецът претендира връщане на суми по няколко развалени договора за заем, в общ
размер на 33 872 евро, равняващи се на 66 247.88 лв,
като получени на основание, което е отпаднало с обратна сила.
За успешното провеждане на този иск,
ищецът следва да докаже, че сумата, чието връщане иска, е дадена на основание,
което е отпаднало, че е налице виновно неизпълнение на другата страна по
договора, а развалящата страна е изправна- изпълнила или готова да изпълни и е
упражнила правото си да развали договора чрез волеизявление, отправено и достигнало
до неизправната страна.
В
тежест на ответника по този е за докаже основанието за своето обогатяване, ако
твърди, че е налице такова, т.е. основание да задържи получените суми.
Установи
се по делото от свидетелските показания, че в периода от 2009г до 2014г, ищцата
многократно е давала в заем на ответницата различни суми - в брой и по банков
път, т.е. сключването на няколко на брой
договори за заем.
Договорът
за заем за потребление/ паричният заем/ е неформален, реален, едностранен,
възмезден или безвъзмезден. Той се счита сключен въз основа на постигнато между
страните съгласие и когато едната страна даде, а другата –получи в заем парична
сума.
Предвид
реалният му характер, предаването на заемната сума, представлява съществен
елемент от съдържанието на договора, поради което установяването на предаването
на сумата с поемане на задължение за нейното връщане, следва да бъде доказано
от ищеца.
За доказване факта на предоставянето на
паричната сума от заемателя на заемополучателя важат
общите правила по ГПК, като са допустими всички доказателствени средства, с
изключение на свидетелски показания предвид забраната по чл. 164 ГПК.
Договорът за заем е неформален и
писмената форма е необходима само за доказване на договори на стойност над
5000лв.
Ограничението по чл. 164 ал.1 т.3 ГПК,
изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност
по-голяма от 5000лв не е приложимо, когато спорът не е за наличието на
съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености,
ако страните спорят за значението на отделните уговорки или когато договорът не
съдържа всички уговорки. Тогава свидетелски показания са допустими за установяване
на обстоятелствата, при които е сключен договора и за изясняване действителната воля на страните.
Ответницата се представлява по делото
от особен представител и не е известно нейното лично становище по предявения
иск, който е оспорен като неоснователен и недоказан от процесуалния й представител.
Ето защо, съдът приема, че има спор за
наличие на договорно правоотношение, поради което важи забраната за свидетелски
показания по чл. чл. 164 ал.1 т.3 ГПК.
Тъй като по твърдения в исковата молба,
в периода 2009-2014г, били сключени няколко устни договора за заем между
страните и всички заемни суми са на стойност под 5000лв, по арг. от чл. 164 ал.1 т.3 ГПК, свидетелки показания са
допустими за установява на договорите.
От показанията на разпитаните двама свидетели
се установи, че в периода 2009г - 2014г,
многократно са били давани на заем, от ищцата на ответницата различни
суми в евро, но само единият свидетел -св.Михайлова посочи конкретна сума - 600
евро, която е била дадена пред нея, на заем на ответницата.
Свидетелските показания в останалата
част са твърде общи и от тях не се установява
кога и какви точно по размер суми са били давани в заем на ответницата,
поради което, съдът приема, че само за тази заемна сума са налице доказателства
за предаването й, а също и за
основанието да бъде дадена.
За
останалите посочени в исковата молба суми, за които се твърди, че са били
дадени в заем на ответницата в брой, липсват както писмени, така и гласни
доказателствени средства, поради което за тези суми искът следва да се
отхвърли.
По отношение на сумите, които са били
превеждани по банков път от ищцата на ответницата през 2014г, са налице
безспорни доказателства за техния размер, но не и за основанието, на което са
били платени.
Същевременно, не може да се презюмира
,че задължението е възникнало от заемен договор, защото може да има и друг източник.
Тъй като е налице писмен документ за
банковите преводи, но не е посочено основанието за плащането, по иска за
връщане на дадено на отпаднало основание, в тежест на ответника е да докаже
основанието, на което е получил и има право да задържи полученото.
Особеният представител на ответницата
оспори иска, но не твърди, че е налице друго основание за получаване на
преведените по банков път суми, като не разполага и с доказателства за
установяване на този факт.
Тъй като по делото нито се твърди, нито
са представени доказателства, които да навеждат на друг извод, а именно: за
наличие на друго основание за даване на парите, които са били преведени по
банков път на ответницата през 2014г, съдът намира, че основанието за банковите
преводи на четирите суми, посочени в СИЕ,
е сключени между страните
договори за заем.
Съдебната
практика безпротиворечиво
приема, че при наличие на документ за предаване на сумите, за останалите
елементи от договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания и ограничението на
чл. 164 ал.1 т.3 ГПК е неприложимо, т.е. доказването на основанието за извършените
банкови преводи е допустимо да се извърши със свидетелски показания.
От показанията на разпитаните по делото свидетелите се установи наличие
на няколко неформални договори за заем, сключвани в период от пет години, като
в този период ищцата е давала в заем на ответницата различни суми както в брой,
така по банков път.
Съгласно
заключението на СИЕ, в периода 21.07.2014г- 21.10.2014г, от банковата сметка в
евро в „Дойче Банк“-
Испания, с титуряр ищцата, са наредени четири банкови
превода към сметката на ответницата в България: на 21.07.2014г- 1260 евро; на
18.08.2014г- 805 евро, ; на 17.09.2014г- 500 евро и на 21.10.2014г- 636 евро.,
като общата преведена по банков път сума възлиза на 3201 евра, равняващи се на
6260.61 лв., поради което съдът намира, че искът следва да бъде уважен за тези четири суми, като изключи петата сумата 750 евро, която е била
преведена на 05.08.2014г, с основание „прехвърляне“, тъй като от
банковото извлечение не става ясно към кое лице е бил насочен превода.
Изводът, че се касае за дадени в заем
суми, се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, единият от които- св.Михайлова е придружавала ищцата в
банка в Испания, когато е
нареждала банков превод за ответницата,
като свидетеля установи и основанието за този превод, а именно: заем за
шофьорски курс.
Четирите
банкови превода на суми, упоменати в заключените на в.л., възлизат на обща
стойност 3201 евро и с тази сума
ответницата се е обогатила неоснователно.
В
обобщение, съдът намира иска за основателен и доказан до размер на 3 801 евро/600 евро + 3201 евро/, с левова
равностойност от 7434.11 лева.
От
еднопосочните свидетелски показания и обясненията са ищцата, дадени в първото
с.з., се установи, че е бил уговорен неопределен срок за връщането на заемната
сума по всеки договор, а именно: след продажба на земеделски земи и че при поискване от страна на ищцата,
заемите не са били връщани, а давани нови.
Щом не е уговорен точен срок за изпълнение,
съгласно чл. 240 ал. 4 ЗЗД, заемът следва да бъде върнат в срок от 1 месец след
поканата. Тази покана може да бъде и
устна, като от свидетелските показания се установи, че ищцата многократно е
отправяла устни покани до ответницата да върне заемите, но това не се е
случило. Ето защо, следва да се приеме, че е настъпил падежа на задължението за
връщане на заемните суми по всеки от договорите за заем и е налице виновно
неизпълнение на задължението на заемополучателя да върне в срок получените в
заем суми.
Когато
кредиторът покани длъжникът да изпълни и ако виновно не го стори, изпада в
забава след поканата или след изтичане
на срока, определен за изпълнение.
Съгласно третият фактически състав на чл. 55
ал.1 предл.3 ЗЗД, подлежи на връщане
даденото с основание, което е
отпаднало с обратна сила. Само при надлежно упражнено право за разваляне на
договора, би могло да се иска реституция на даденото по него.
Тъй като през 2015г ищцата заявила на
ответницата, че разваля договорите за
заем, това изявление изпълва основанието на иска за неоснователно обогатяване. Договорите за заем са разварени едностранно от
заемателя, с устна покана, достигнала на
заемополучателя, която съдържа волеизявлението за разваляне и е порода
правни последици, т.е. всички договори се считат развалени с изтичане на срока,
даден за изпълнение.
Предвид изложените съображения, искът следва
да се уважи до размер на 7434.11 лв и отхвърли за разликата до пълния му размер, като неоснователен и
недоказан.
Претендирана е и законна лихва от датата на предявяване на иска -
21.01.2019г и следва да се присъди с оглед поисканото.
На
основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноските съразмерно на уважената част от
иска, съгласно представен списък , в размер на
743.84лв, от общо: 6628.64 лв, включващи :
платена д.т., 2520 лв- адв. хонорар,
200 лв- възнаграждение за в.л. и
1258.72лв-възнаграждение за особен представител.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА М.Т.П. ***47, с ЕГН- **********,представлявана от особения
представител адв.С.С., да заплати на С.П.Р.
*** с ЕГН- ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. М., сумата 7 434.11 лв
/седем хиляди, четиристотин тридесет и четири лева и единадесет стотинки/,
представляваща получена на отпаднало основание- едностранно развалени договори за заем, сключени в
периода 2009г-2014г, с която сума се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 21.01.2019г до
окончателното изплащане, както и сумата 743.84 лв
- разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
до пълния му размер от 66 247.88лв,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: