РЕШЕНИЕ
№833
гр.Хасково, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и и деветнадесета година , в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова ............................................................................................ и в присъствието на прокурор...........……………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 703 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.А.К. ***, подадена чрез процесуален представител против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0271-000157/20.05.2019г. издадена от ВПД Началник РУ Харманли към ОДМВР-Хасково .
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди че същата е издадена в противоречие с материалният закон и немотивирана. Твърди се, че в заповедта не била посочена нормата, която управляващото автомобила лице била нарушила, не била описана фактическата обстановка по случая, а в диспозитива липсвало ясно и несъмнено индивидуализиране на пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява. Липсвали изложени мотиви и относно размера на наложената ПАМ, което представлявало нарушение на изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и същевременно водело до невъзможност да бъде направена проверка относно съответствието на административният акт с целта на закона. Административният орган действал при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият трябвало да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност , като изложи съответни мотиви.
По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът – Началник РУ- Харманли при ОДМВР-Хасково, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20. 05.2019г. мл. автоконтрольор при РУ - Харманли , към ОДМВР Хасково съставил по отношение на Л.Н. К. Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 299153. В акта е посочено, че 20.05.2019г. в 02.32 часа в гр. Харманли, по ул.“Васил Левски“ в посока ул.“Сакар“ управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Х 58****, собственост на Н.А.К.. Отразено е, че при проверката водача не е представил СУМПС и контролен талони и след направена справка в базата данни на МВР чрез РСОД се е установило, че Л. К.е с отнето СУМПС. Посочено е също че водача управлява МПС, което не представено на годишен технически преглед. Актът бил предявен и връчен на адресата си на 20.05.2019г., без по него да бъдат отправени възражения.
На база така съставения АУАН, ВПД Началника на РУ- Харманли при ОДМВР-Хасково, е издал по отношение на жалбоподателя Н.А.К. процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № 19-0271-000157/20.05.2019г., с която приложил ПАМ с правно основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни.
В разписка представляваща неразделна част от към заповедта е отразено, че последната е връчена на адресата си на 05.06.2019г.
Жалбата срещу заповедта е била подадена от Н.К. на 12.06.2019г. по поща, като била заведена с вх. № 3947/14.06.2019г. при АдмС-Хасково.
По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не по съображенията изложени в нея.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед УРИ 272з-906 от 20.03.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които са и Началниците на РУ в ОДМВР-Хасково, каквато длъжност заема и издателят на оспорената заповед. Следователно, към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид .
Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, които са достатъчни по обем за да може да се извърши въз основа на тях преценка за материалната законосъобразност на обжалваният акт, като същите се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. Доводите, че не е спазена установената форма за издаване на заповедта, тъй като в диспозитива липсвало ясно и несъмнено индивидуализиране на м.п.с., чиято регистрация се прекратявала са неоснователни. В разпоредителната част на заповедта ясно са посочени документите, свързани със МПС, чиято регистрация се прекратява- СРМПС с посочен № и регистрационни табели касаещи л.а. с рег. № Х58****, поради което не би могло да се стигне до неразбиране и объркване относно това, кое моторно превозно средство е предмет на оспорената заповед.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Обжалваният
акт е издаден на основание нормата
на чл.171 т.2а, б.“а“от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на
издаване на заповедта редакция прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посоченият вид –прекратяване на регистрация на п.п.с., като в конкретният случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено едно от тях, а имено управление на МПС от лице несобственик, чието СУМПС е отнето .
Предпоставките за правилното прилагане на ПАМ в тази хипотеза са три – 1.заповедта да има за адресат собственика на МПС; 2. ППС да е било управлявано от несобственик и 3. последният да е с отнето СУМПС по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДВП или по реда на чл. 69а от НПК.
Между страните не е спорно, а и се установява от приетата по делото
справка за прекратена регистрация, че собственик на процесното м.п.с Фолксваген Голф
с рег. № Х58**** е именно жалбоподателя.
Между страните не е спорно и че на 20.05.2019г.,около 02.32ч., в
гр.Харманли , дъщерята на жалбоподателя
– Л. К.е управлявала собственият му лек автомобил. Това обстоятелство се установява и от
приетият също без оспорване АУАН
с бл. № 29****от 20.05.2019г.
Посоченият АУАН е издаден от длъжностно лице, в кръга на
правомощията му по закон, по установеният ред и форма. Следователно, в частта
на установените от актосъставителя обстоятелства, материализира удостоверително
изявление на издателя си, т.е отнася се до съществуването на факти възприети лично
от длъжностно лице издател. Същият следователно е официален удостоверителен
документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална
доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Казано по друг
начин това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на
чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН,
същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че на 20.05.2019г.
около 02.32ч., в гр. Харманли ,Л. К.е управлявала моторно превозно
средство, „Фолксваген Голф“ с рег. № Х 58**** собственост
на Н.К., като към този момент свидетелството й за управление на МПС е било
отнето. От писмо УРИ 271000-8194 от 10.10.2019г. на РУ
Харманли е видно, че СУМПС на Л. К.е
отнето на 05.05.2019г. със ЗППАМ № 19-0351—000157 от 05.05.2019г. по описа на
РУ-Свиленград, във връзка със съставен на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса на
застраховането АУАН, т.е. мярката е приложена на основание чл. 171, т.1 б.“е“
от ЗДвП.
Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспореният акт и съставляващи
фактически основания за налагане на процесната ПАМ, тъй като по делото
безспорно се доказва, че на 20.05.2019г. лице несобственик ,
чието СУМПС е било временно отнето по реда на чл. 171, т.1, б.“е“ от ЗДвП е
управлявал собствения на жалбоподателя лек автомобил марка“Фолксваген“
модел“Голф“ с рег. № Х 58****. При наличие на предпоставките на чл. 171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП,
административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да
приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата
законова норма. Ето защо
законосъобразно с оспорената в настоящото производство заповед
административният орган е приложил процесната ПАМ.
Въпреки това съдът намира, че
оспорената заповед е незаконосъобразна. Съображенията за това са следните:
Въпрос на преценка на административният орган е при наличие на установените в чл.171т.2а, б.“а“ от ЗДвП обстоятелства, за какъв срок следва да приложи преустановителната ПАМ, но същата следва да е в рамките на законоустановения такъв- от 6 месеца до 1 година и следва да е мотивирана, т.е. да са изложени конкретните обстоятелства даващи основание на органа да приложи ПАМ в определеният от него размер, в случай че прилаганият такъв е над законоустановеният минимум. В конкретният случай, административният орган не е съобразил това законово изискване и вместо да приложи мярката за срок от 6 месеца до 1 година е приложил същата за срок от 180 дни. Това по мнение на съда не би било нарушение на материалния закон, ако определения от органа срок попада в изрично предвидените от нормата на чл. 171, 2а ЗДвП рамки. В конкретния случай обаче, това не е така. Изчислен съгласно предварителното изпълнение на заповедта по силата на чл. 172, ал.6 от ЗДвП и съгласно правилата за броене на срокове предвидени в чл.62, ал.1 , вр. с чл.60, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, най-краткият законово предвиден срок, в който същата може да бъде приложена, изтича в 24.00ч. на 20.11.2019г. При прилагане на принудителната мярка за срок от 180 дни обаче, както е сторил административният орган и с оглед правилото на чл.60, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, този срок изтича в 24.00ч. на 16.11.2019г. Следователно, органът е приложил мярката извън законоустановените граници, макар и в по-благоприятен вариант за жалбоподателя, каквато възможност обаче законът не му е предоставил. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че процесната мярка е приложена в противоречие с разпоредбата на чл. 171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП, независимо че в конкретният случай се касае за разлика от 4 дни. В тази насока и трайната практика на АдмС-Хасково по идентични случаи.
Ето защо, оспорената заповед, макар и издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на съществените
административнопроизводствени правила, но като издадена в противоречие с материалният закон, следва да
бъде отменена.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски, възлизащи общо на сумата 410.00 лева, от които 10.00 лева държавна такса и 400 лева заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.06.2019г.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП , настоящото решение е
окончателно.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдъ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0271-000157/20.05.2019г. издадена от ВПД Началник РУ Харманли към ОДМВР-Хасково .
ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на Н.А.К., с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 410.00(четиристотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: