Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 13.01.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание девети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 959 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно
и обективно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от Търговския
закон /ТЗ/ и чл. 79, ал. 1, предл. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът – „Ю.Б."
АД твърди, че на 01.07.2008г. между него и ответниците е сключен договор № HL 39277/01.07.2008г.,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателите потребителски
кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 45 600 евро по курс „купува" за швейцарския франк
към евро в деня на усвояване на кредита, като ответниците дължат погасяване на
кредита чрез месечни вноски в швейцарски франкове. Съгласно чл. 14 от договора
ответниците се задължават да направят застраховка на предоставения като
обезпечение недвижим имот в полза на банката за всяка година до окончателното
издължаване на кредита. В договора ответниците са се съгласили банката да
заплаща от името на ответниците застрахователната премия по тези договори, като
събира служебно необходимите суми от сметките на ответниците. Крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 216 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита – 10.07.2008г. Посочва, че между страните са
подписани шест допълнителни споразумения, както следва: на 16.05.2009г., на 28.06.2010г.,
на 24.01.2011г., на 02.02.2011г., на 01.08.2011г. и на 09.03.2012г. В тези
споразумения е извършено преоформяне на задълженията на ответниците чрез
натрупване на просрочени задължения към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначалния кредит. Посочва, че с договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 05.09.2008г. ищецът е прехвърлил на „Б.Р.С."
АД вземанията си по процесния договор. С Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 20.05.2016г. „Б.Р.С." АД са прехвърлени обратно на „Ю.Б."
АД цедираните
преди това от банката, вземания по процесния договор. Твърди, че ответниците са
уведомени за извършените цесии, както и, че поради непогасяване на дължимите
погасителни вноски по кредита, ищецът обявява вземанията по процесния договор
за предсрочно изискуеми. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат
осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца:
- 57 934, 41 швейцарски франка – част от
дължимата главница, цялата от която
в размер на 81 420, 27 швейцарски франка, за периода от 20.02.2014г.
до 20.01.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба - 22.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
- 925, 57 швейцарски франка –
представляваща част от дължими банкови такси в общ размер на 2 360, 82
швейцарски франка, за периода 20.02.2016г. – 20.01.2019г.,
- 103, 37 швейцарски франка –
представляваща част от дължими застраховки в общ размер от 276, 16 швейцарски
франка, за периода 20.07.2016г. – 20.01.2019г.,
- 1 046, 84 лв. – представляваща
разноски по кредита за периода 13.06.2018г. – 20.01.2019г., от които 480 лв. –
разноски за връчване на нотариални покани /общо четири броя/ и 566, 84 лв. –
разноски за подновяване на договорната ипотека. Претендира направените по
делото разноски. В допълнителната искова молба е посочено, че предсрочната
изискуемост на кредита е обявена от ищеца след неплащане от ответниците на 76
вноски по кредита. Поддържа, че с допълнителни споразумения, които са сключени,
не е извършен анатоцизъм на лихви, а капитализация на
същите, което е допустимо съгласно чл. 419, ал. 1 от ТЗ. В последното съдебно
заседание по делото процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на
претендираните от тази страна разноски съгласно чл. 80 от ГПК – л. 303.
Ответникът – Н.Н.Д.
в законоустановения
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. В него се
поддържа, че чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от договора за банков кредит са
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и даденото тълкуване в
решение С – 415/11г. на Съда на ЕС, тъй като е предвидено и при несъществено
неизпълнение на договора /незаплащане на една месечна вноска/ да бъде основание
за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Относно сключените допълнителни
споразумения, поддържа, че същите са нищожни, тъй като с тях е нарушена
забраната за анатоцизъм към главния дълг на вземания
за лихви. Допълнително счита, че тази последица относно споразуменията следва и
то факта, че те са сключени не с кредитора, а с цесионера. Претендира, че искът
е неоснователен в претендираната валута – швейцарски франкове, тъй като реално
получената сума е в евро / в този смисъл решение С – 119/7г. и С – 186/16г. на
Съда на ЕС/. Поддържа, че ищецът не е предоставил необходимата информация на
ответниците на ясен и разбираем език относно задължението им за поемане на
валутния риск, както и не им е дала необходимите разяснения относно възможните
промени във валутните курсове. Относно клаузите в договора, с които се дава право
на ищеца едностранно да изменя уговорения първоначално между страните процент
на възнаградителната лихва се поддържа, че същите са
нищожни, тъй като в съдържанието на договора не са включени лихвообразуващи
компонентни, нито е разписана методологията, по която се извършва изменението
на лихвата и е предоставено това да бъде единствено по волята на кредитора.
Това е допълнително основание за нищожност на сключените споразумения след това
относно договора за кредит, тъй като в тях задълженията са определени въз
основа на неравноправни клаузи. Посочва, че ищецът не е водил редовно
счетоводство, поради което и направеното от него извлечение от сметки не
установява реално размера на задълженията на кредитополучателите. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове.
Претендира разноски. Преди датата на последното съдебно заседание процесуалният
представител на тази стана е депозирал списък по чл. 80 от ГПК – л. 302.
Ответникът – Л.Ч.Д. в определения от
закона срок не е депозирала писмен отговор.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетия по
делото договор за потребителски кредит № HL 39277/01.07.2008 г., се установява,
че ищецът "Ю.Б." АД с предходно наименование "Ю.И Еф Джи
България" АД, като кредитодател е предоставил на ответниците, в качеството
им на кредитополучатели, кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 45 600 EUR, по курс
"купува"' за швейцарския франк към евро на Ю.И Е.Д.Б.АД в деня на
усвояване на кредита. /лист 31 – 36 от делото/ за срок от 216 месеца. Съгласно
чл. 2, т. 3 – „Усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 на
кредитополучателя се превалутира служебно от Банката
в евро по търговския курс „купува” на Банката за съответната валута в деня на
усвояването.“ В чл. 3, ал. 1 от договора е вписан размера на дължимата лихва –
„годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на „Ю.и Еф Джи България” АД
за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1, 65 пунка”,
като към момента на сключване на договора базовия лихвен процент за жилищни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 4, 5%. Съгласно чл. 3, ал. 5 от
договора – базовия лихвен процент е задължителен за страните и не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Съгласно
чл. 4, т. 2 кредитополучателят заплаща на банката комисионна за управление на
кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна
вноска по кредита, в размер на 0, 04 % процента върху непогасената главница по
кредита, считано от същата дата.“ Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора –
погасяването на кредита следва да се извърши в швейцарски франкове, като „В
случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите
сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или в евро, след служебно превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за
швейцарски франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на
настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
банката”. Съгласно чл. 6, ал. 3 „В случай, че по време на действието на
настоящия договор банката промени базовия лихвен процент на Ю.И Е.Д.Б.АД за
жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, се
променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с
подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно
съгласие.” Погасителните вноски се заплащат ежемесечно. Съгласно чл. 10, т. 3
кредитополучателят поема изцяло разноските за вписване и застраховане на обезпеченията, като съгласно т. 5 от същия член – следва да
направи и поддържа застраховка на недвижимия имот, ипотекиран в полза на
банката, покриваща целия период на издължаване на кредита, като я прехвърли в
полза на банката. В чл. 12, ал. 1 от договора „Банката запазва правото си по
време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута
при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21”.
В чл. 13 от договора е описан недвижимия имот, който служи като обезпечение на
задълженията на кредитополучателите, като таксите за подновяване на ипотеката
са за сметка на кредитополучателите. Съгласно уговореното в чл. 18, ал. 2 от
договора за кредит при неиздължаване на три последователни месечни вноски
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Съгласно чл.
23, ал. 1 от договора „Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския фрак към български лев или евро, както и превалутирането
по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.
6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и, че е съгласен да поеме всички вреди,
включително пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове и
новите лихви, приложими по превалутирания кредит”. В
чл. 28 от договора страните по него са се съгласили, че банката има право да
прехвърли вземанията си по този договор на други дружества. Съгласно Приложение
№1 към договора датата на усвояване на кредита е 10.07.2008г. и размера на
кредита в швейцарски франкове е 75 474 ш. фр.
Представени са
допълнителни споразумения от:
- 16.05.2009г., в
него като условие за прилагането на договорените условия е внасянето на сумата
от 670 швейцарски франка от кредитополучателите, както и страните са се
договорили, че всички незаплатени суми се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната,
усвоена и непогасена част от главница,
- 28.06.2010г., съгласно
което върху редовната усвоена и непогасена част от главницата се натрупват
просрочена главница, просрочена лихва и просрочени такси, както и за период от
12 месеца върху дълга ще се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5,
37%, като в случая, че в този период остане начислена, но непогасена лихва
същата се натрупва към редовната усвоена и непогасена част от главницата, както
и се изменя годишната лихва по кредита след 12 месеца – сбор от действащия към
тази дата базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута плюс надбавка от 0, 83 пункта,
- 24.01.2011г., с
което страните прекратяват действието на въведеното в предходното споразумение
облекчено погасяване на дълга,
- 02.02.2011г.,
съгласно което просрочените главница, лихва и такси се преоформят
чрез натрупване към редовната, усвоена и непогасена част от главницата, както и
за период от 5 месеца върху дълга ще се начислява фиксирана годишна лихва в
размер на 3, 35 %, като в случая, че в този период остане начислена, но
непогасена лихва същата се натрупва към редовната усвоена и непогасена част от
главницата, както и се изменя годишната лихва по кредита след 5 месеца – сбор
от действащия към тази дата базов лихвен процент на кредитора за жилищни
кредити в съответната валута плюс надбавка от 0, 98 пункта, като условие за
влизане в сила на това споразумение е внасяне на такса в размер на 30 лв. от
кредитополучателите,
- 01.08.2011г., в него страните са се договорили, че всички
незаплатени суми /просрочени главница, лихви и такси/ се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната,
усвоена и непогасена част от главница, като условие за влизане в сила на това
споразумение е внасянето от страна на кредитополучателите на сумата от 220 ш.
фр., както и за период от 6 месеца върху дълга ще се начислява фиксирана
годишна лихва в размер на 4, 52 %, като в случая, че в този период остане
начислена, но непогасена лихва същата се натрупва към редовната усвоена и
непогасена част от главницата, както и се изменя годишната лихва по кредита
след 6 месеца – сбор от действащия към тази дата базов лихвен процент на
кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс надбавка от 1, 3 пункта,
- 09.03.2012г.,
в него като условие за прилагането на договорените условия е внасянето на
сумата от 402 швейцарски франка от кредитополучателите, както и страните са се
договорили, че всички незаплатени суми се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната,
усвоена и непогасена част от главница, както и за период от 6 месеца върху
дълга ще се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5, 94 %, като в
случая, че в този период остане начислена, но непогасена лихва същата се
натрупва към редовната усвоена и непогасена част от главницата, както и се
изменя годишната лихва по кредита след 6 месеца – сбор от действащия към тази
дата базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в съответната валута
плюс надбавка от 1, 53 пункта.
С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008 г. сключен между
"Б.Р.С." АД /цесионер/ и „Ю.И Е.Д.Б.АД /цедент/, банката ищец е прехвърлила /цедирала/ свои
вземания на "Б.Р.С.“ АД, произтичащи от договори за жилищни и банкови
кредити, сред които и вземането срещу ответниците по процесния договор за
кредит, което е описано под №429 в приложението към договора за цесия – л. 71
от делото.
С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 20.05.2016 г. между "Б.Р.С."
АД /цедент/ и "Ю.Б." АД /цесионер/, " Б.Р.С." АД е прехвърлило /извършило
обратна цесия/ на "Ю.Б." АД, на свои вземания, сред които и това
срещу ответниците, произтичащо от процесния договор за кредит /отразено в
Приложение №7 към договора под номер 38 /л. 83 от делото/.
С нотариална
покана рег. № 1386 от 02.05.2018г. на нотариус А.Г.с рег. № 031 до ответника Н.Н.Д., последният е уведомен от „Б.Р.С.” АД за извършената
цесия, с която ищецът е титуляр на вземанията по процесния договор за кредит.
Съгласно направеното отбелязване /л. 86/ същата е връчена на съпругата на този
ответник /втори ответник в настоящото производство/ на 30.05.2018г. На същата
дата с нотариална покана рег. №1385 този ответник е уведомен и за обявяване от
ищеца на предсрочна изискуемост на задълженията по процесния кредит.
С нотариална
покана рег. № 1388 от 02.05.2018г. на нотариус А.Г.с рег. № 031 до втория
ответник, последната е уведомена от „Б.Р.С.” АД за извършената цесия, с която
ищецът е титуляр на вземанията по процесния договор за кредит. Съгласно
направеното отбелязване /л. 89/ същата е връчена майката на този ответник, като
са посочени нейните имена, на 30.05.2018г. На същата дата с нотариална покана рег.
№1387 този ответник е уведомен и за обявяване от ищеца на предсрочна
изискуемост на задълженията по процесния кредит.
Съгласно
представените по делото сметка/фактура №14844 от 30.04.2018г. издадена от
нотариус А.Г., фактура №3452/30.05.2018г. с издател – адвокатското дружество,
което ищецът е упълномощил за настоящото производство и получател – ищеца, и
преводно нареждане от 14.06.2018г. /л. 93 – 94 от делото/ се установява, че
ищецът е заплатил 480 лв. – от които 240 лв. – за връчване на четирите
нотариални покани и 240 лв. – за изготвяне на нотариалните покани.
От представените
на л. 105 – 110 от делото документи /преводно нареждане от 13.06.2018г.,
справка по името на първия ответник от Агенция по вписванията – имотен
регистър, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и заявление до
Съдията по вписванията – гр. София с нотариална заверка на подписа с рег. №6137
от 20.06.2018г. на нотариус с рег. №379 на НК/ се установява, че ищецът е
заплатил сумата от 566, 84 лв. – такса за подновяване на вписването на
учредената договорна ипотека върху имота, служещ като обезпечение на
задълженията на ответниците.
По искане на
ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Г.К.С.която е
служител на ищеца от 2006г., която е посочила, че лично не е работила по
кредита на тези клиенти.
По делото е
прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че съгласно процесния договор и
сключените допълнителни споразумения към него:
- размерът на
главницата е 83 352, 32 ш.ф., от която погасени са 1 937, 05 ш. ф. и дължимия
остатък е 81 420, 27 ш. ф.,
- размерът на
начислената възнаградителна лихва до 28.05.2018г. е
54 668, 79 ш.ф., от която погасени са 18 241, 57 ш. ф. и дължимия остатък е 36
427, 22 ш. ф.,
- размерът на
начислените такси до 20.01.2019г. е 3 685, 84 ш.ф., от която погасени са 1 325,
02 ш. ф. и дължимия остатък е 2 360, 82 ш. ф.,
- размерът на
платените от банката застрахователни премии, които не са издължени от
кредитополучателите е описан в таблица 13 – л. 235 -и те са в размер на 276, 16
ш.ф., които са за периода 16.08.2012г. – 25.07.2018г.,
- осчетоводени
от банката са и други разходи по кредита общо в размер на 1 046, 84 лв., от
които 566, 84 лв. – за подновяване на ипотека и 480 лв. – префактуриране
на разходи за нотар. заверки и нотар.
покани – 4 бр. – 480 лв.
В заключението е посочено, че към 10.01.2019г.
не са погасени 81 дължими вноски за лихви и 76 планови вноски за главница, като
след 31.10.2012г. не са регистрирани постъпления по сметката, обслужваща
кредита. В заключението е посочено, че в методологията на ищеца, която е
налична на неговата интернет страница, са описани компонентите и правата за
определяне на базовия лихвен процент. В таблица №21 от заключението /л. 248/ са
посочени на кои дати, въз основа на какво – решение на ищеца или сключено
допълнително споразумение между страните и с колко е променена договорената възнаградителна лихва. Към датата на подписване на договора
размерът на възнаградителната лихва е 6, 65 %. В
заключението е определено, че сумата на възнаградителната
лихва при първоначално определения нейн размер в
договора за периода до 28.05.2018г. – 37 425, 95 ш. ф., а сумата, която ищецът
е начислил за възнаградителна лихва за същия период е
48 836, 42 ш. ф./съгласно задача 3б – л. 271/, тоест разликата е – 11 410, 47
ш. ф. В заключението вещото лице е посочило, че по отношение на процесния
кредит счетоводството на ищеца е водено редовно и точно. В заключението е
изготвен имитиран погасителен план при размер на възнаградителната
лихва – 6, 65% /този, който е първоначално уговорен в договора/, като не са
взети предвид допълнителните споразумения, сключени между страните, при тези
условия задълженията на ответниците към 20.01.2019г.:
-дължима
главница 73 941, 16 ш. фр., представляваща сбора от главница по погасителни
вноски – 29 317, 70 ш. ф. плюс дължима редовна главница – 44 623, 46 ш. ф.,
-дължима възнаградителна лихва 42 900, 13 ш. фр., представляваща
разлика от дължима лихва по погасителни вноски – 42 911, 20 ш.ф. и погасена
лихва по просрочени вноски – 11, 07 ш. ф.,
- дължими такси
2 023, 46 ш. ф., представляващи разлики между задължения за такси по
погасителен план – 3 135, 02 ш. ф. и платени такси – 1 111, 56 ш. ф.
В заключението е
посочено, че на 10.07.2008г. по сметката на кредитополучателите е постъпила
сумата 75 474 швейцарски франка /ш. ф./, като на същата дата ищецът е купил
тази сума и срещу нея е продадена валута в размер на 45 600, 24 евро.
По искане на
първия ответник е допусната допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и пълно.
В заключението е изготвен имитиран погасителен план при размер на възнаградителната лихва – 6, 15% /този, който е
първоначално уговорен в договора/, като не са взети предвид допълнителните
споразумения, сключени между страните, при тези условия задълженията на
ответниците към 20.01.2019г.:
-дължима
главница общо – 60 487, 74 ш.фр.,
от които редовна главница – 44 488, 10 ш.фр. и
просрочени вноски по главницата – 15 699, 64 ш.ф.,
- дължими такси 1
057, 09 ш. ф., от които дължими за периода 0.02.2016г. – 20.01.2019г. – 527,43
ш.ф. и дължими такси за администриране на просрочен кредит в размер на 529, 65
ш.ф. за същия период,
- дължими
застрахователни премии – 103, 37 ш.ф. за периода 20.07.2016г. – 20.01.2019г.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
направения доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е указал на ищеца, че
в негова доказателствена тежест е да установи настъпването на следните факти:
- съдържание на
договора за кредит, сключен между него и ответниците – права и задължения на
страните и съответно на допълнителните споразумения към него,
- съдържание на
предоставената преддоговорна информация преди сключване
на процесния договор,
- предоставяне
на сумата, вписана в договора за кредит на ответниците, както и валутата, в
която е предоставена,
- размера на
задълженията на ответниците към датата на която последните са уведомени за
настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията им /в които се включват
тези задължения, относно които е настъпила изискуемостта и отделно, тези
задължения относно които е упражнено правото да бъдат обявени за предсрочно
изискуеми/,
- че е водил
редовно счетоводството си по отношение на процесния кредит,
- уведомяване на
ответниците за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по договора
– по какъв начин и на коя дата,
- сключване на
посочената в исковата молба застрахователна полица и заплащане на определената
в нея застрахователна премия,
- настъпване на
предвидените в договора условия, въз основа на които е взето решение за промяна
на лихвения процент по процесния договор,
- уведомяване на
ответниците за промяната на възнаградителната лихва
по сключения договор и съответно размера на месечната вноска.
Относно
претенцията за главница
От описания
договор за кредит и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че между страните е възникнало облигационно отношение, съгласно
което ищецът е предоставил на ответниците кредит в размер на 75 474 швейцарски
франка, които са изплатени в евро по курс „купува” швейцарски франк към евро на
банката към деня на усвояване на кредита.
Съгласно
практиката на ВКС, която се основава на практиката на Съда на ЕС „В хипотеза на банков кредит, по който
цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в
резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор,
кредитът е остойностен в чуждестранна валута и
задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута,
договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и
връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /щвейцарски
франкове/.” С този смисъл решение № 136 от 10.01.2021г. по т. дело №
1467/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 295/22.02.2019г. по т. д. №
3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., образувано по описа на I т. о., решение №
384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
294/27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
314/29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
67/12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 155/24.01.2020г.
по т. д. № 2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. и задължителната практика на Съда
на Европейския съюз /СЕС/ /определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17 и
решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703/. Предвид така
посоченото следва, че сключения процесен договор следва да се счита за сключен
в чуждестранна валута – швейцарски франкове, доколкото ответниците са се
съгласили разрешения кредит в швейцарски франкове, да бъде усвоен по блокирана
сметка в тази валута на кредитополучателите, която служебно да се превалутира в евро по търговския курс купува на швейцарския
франк към евро на банката в деня на усвояването, както и погасяването на
кредита да бъде извършвано във валутата, в която той е усвоен – швейцарски
франкове – чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от договора.
Независимо, че ответниците не са направили възражение
относно клаузите в договора, които регламентират валутния риск – чл. 6, ал.
2, чл. 23, съдът служебно следи относно
наличието на неравноправни клаузи в договори, по които едната страна е
потребител, доколкото последица от това е прогласяване на тяхната нищожност и
съответно изключването им от договорното съдържание, съответно съгласно
практиката на Съда на ЕС – заместването им с диспозитивни норми от вътрешното
право. Съгласно посочените клаузи валутния риск от изменение на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или
евро се поема изцяло от кредитополучателите. Съгласно установената практика
една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:
1. клаузата да не е индивидуално уговорена,
2. да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността,
3. да създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията, тоест съществено и необосновано несъответствие
и
4. да е сключена във вреда на потребителя.
Не са ангажирани по делото доказателства, от които да се
установи, че тези клаузи са индивидуално договорени. Съдът счита, че е нарушен
и принципа на добросъвестността от страна на банката, доколкото не е ясно
същата да е предоставила на кредитополучателите информация относно очакваните
прогнози относно промяната на швейцарския франк, по какъв начин се определя
курса на банката към тази валута и съответно формула, по която да се изчисли промяната
на курса на банката в тази валута към задълженията на кредитополучателя по
договора. Така формулираните клаузи създават и значително неравновесие между
страните по сделката, тъй като едната от тях може едностранно да промени
размера на задълженията към нея, без насрещната страна да има някаква
възможност за защита. От така описаното следва, че тези клаузи са във вреда на
кредитополучателите. Доколкото в същите не е посочено конкретно факторите,
които могат да доведат до промяна в обявения от банката курс купува/продава на
швейцарския франк към еврото, то съответно не е налице изключението предвидено
в чл. 144, ал. 3, т. 1, а именно, че е допустимо изменение в цената, ако тя се
дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от съответен
държавен регулатор. От така изложеното
съдът приема, че посочените клаузи в сключения между страните договор са
неравноправни и следва да бъдат изключени от неговото съдържание. Последица от
този извод е, че курсът, който следва да бъде прилаган, в случаите, когато
плащането е направено във валута, различна от дължимата по кредита, ще бъде
този, който е приложен от банката в деня на усвояване на кредита – 1, 6551228
/посочен в приложение №1 към договора/ курс купува за швейцарски франк към
евро. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства и заключението
на съдебно – счетоводната експертиза се установява плащанията по договора за
кредит да са извършвани при валутен курс на швейцарския франк различен от този,
който е приложен при сключване на договора и посочен по-горе. Съгласно
допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза общият размер на
курсовите разлики е 1 295, 06 евро или 2 143, 48 ш.ф. по курса към датата на
договора на тези валути.
В клаузи- чл. 3,
ал. 1, чл.3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от договора е регламентирана възможността на
банката едностранно да променя размера на възнаградителната
лихва, такси и комисионни. Във
формираната постоянна практика е прието, че уговорката в договор за банков
кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения
лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от
съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този
размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност. В договора за банков кредит следва да се
съдържа ясна и конкретно разписана формула, посочваща вида, количествените изражения
и относителната тежест на всеки от отделните компоненти в нея, като изменението
на цената /лихвата/ следва да бъде в резултат на външни, обективни причини. /в
този смисъл решение № 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. / По
този начин потребителят е защитен, доколкото може при настъпване на посочените
външни фактори да предвиди какви промени ще настъпят в неговите задължения.
Доколкото тези изисквания не са спазени в посочените клаузи от договора /липсва
посочване на външните фактори, които влияят на формиране на базовия лихвен
процент на банката, който е компонента, посочен, че може да бъде изменян и
съответната формула за това/, съдът приема, че тези клаузи са неравноправни и
следва да не бъдат прилагани в отношенията между страните, а размерът на възнаградителната лихва следва за целия период на кредита
да бъде този, който е първоначално определен в договора – 6, 15 %. В разглеждания случай от представените
допълнителни споразумения се установява, че в действителност с допълнителните
споразумения се предоставят на ответниците шестмесечни периоди на облекчено
погасяване на кредита, при които лихвата се намалява /в споразуменията от 28.06.2010г.
– 5, 37 % за срок от 12 месеца, от 02.02.2011г. – 3, 35 % за 5 месеца, от 01.08.2011г. – 4, 52 % за 6
месеца и от 09.03.2012г. – 5, 94 % за 6 месеца. В посочените четири от тези
споразумения и след облекчения период
на погасяване на кредита е договорено намаляване на възнаградителната
лихва за остатъка от договора както следва /в
споразумение от 28.06.2010г. – договорната надбавка от 1, 65 пункта е
намалена на 0 83 пункта, във второто е намалена на 0, 98, в третото на 1, 3 и в
четвъртото на 1, 53 пункта/. От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че размера на другия компонент на възнаградителната
лихва – базовия лихвен процент на ищеца по жилищни кредити в швейцарски
франкове към датите на сключване на посочените допълнителни споразумения също е
променян съответно от база 5%, на 6 % и 7, 2%. При това положение следва, че за
определени периоди от време размерът на възнаградителната
лихва, който е прилаган по договора е надхвърлял първоначално определения
размер от 6, 15, като е достигнал до 8, 85% и съответно намаляван до 3, 35%.
Независимо от така направените промени на размера на възнаградителната
лихва по време на договора общия дълг на ответниците е по-голям, включително и
в частта относно дължимата главница /81 420, 27 ш.фр./
от дълга, в случай, че размерът на възнаградителната
лихва е равен на първоначално уговорения през целия период на кредита /60 487,
74 ш.ф. е размерът на дължимата главница/.
С оглед на това
съдът счита, че размерът на дължимата от ответниците главница по процесния
договор – 60 487, 74 ш. ф., който е определен като не е взет предвид
договореното изменение на възнаградителната лихва и
капитализирането на задълженията към неиздължената главница съгласно сключените
между страните допълнителни споразумения.
От основното и
допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
в резултат на измененията на възнаградителната лихва
ищецът е начислил по-голям размер от този вид задължение със 11 410, 47 ш.ф.,
както и поради прилагане на различен валутен курс на швейцарския франк, от този
действащ към датата на сключване на договора, има натрупани курсови разлики в
размер на 2 143, 48 ш. ф. В настоящото производство не се претендира възнаградителна лихва от ищеца. От ответниците не са
ангажирани доказателства, че същата е заплатена от тях в начисления от банката
размер. С оглед на това при определяне на размера на дължимата главница съдът
счита, че не следва да се вземат предвид посочените две суми, доколкото по
делото не се установява ответниците да са заплатили всички други свои задължения
към ищеца и доколкото част от тези задължения не се претендират от последния, а
съгласно договореното от страните редът за погасяване на задълженията е: такси,
лихви, главница.
На датата, на
която са връчени на ответниците, изпратените от ищеца нотариални покани, с
които ги уведомява, че обявява задълженията по договора за предсрочно
изискуеми, – 30.05.2018г. е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по
този договор, тъй като съгласно заключението на съдебно- счетоводната
експертиза последното плащане по договора е направено от ответниците на 31.10.2012г.
Действително в чл. 18, ал. 1 от договора е предоставена възможност на ищеца да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем при незаплащане и на
една вноска по него. Съдът счита, че в разглеждания случай ищецът е упражнил
това свое право след като ответниците не са погасявали задълженията си повече
от пет години и половина. Тоест не може да се приеме, че е незначително това
тяхно неизпълнение и съответно е злоупотреба с право, предприетите действия от
страна на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията на
ответниците. С оглед на така изложеното и предвид конкретното поведение на
ищеца, съдът счита, че направеното от първия ответник възражение за неравноправност
на тази клауза от договора е неоснователно.
Предвид
заключението на вещото лице относно редовността на воденото счетоводство от
ищеца относно задълженията по процесния кредит, съдът приема, че направеното в
обратния смисъл възражение на първия ответник за неоснователно.
Предвид
изложението съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 57 934, 41 швейцарски франка, представляващи незаплатена главница от
ответниците по процесния договор, заедно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 22.01.2019г. до окончателното й изплащане.
Относно
претенцията за банкови такси
Съгласно чл. 4,
т. 2 от договора единствената нееднократна такса е месечна комисионна за
управление на кредита в размер на 0, 04% върху размера на непогасената главница
по кредита към тази дата. В допълнителните споразумения не е уговорена друга
периодична такса. Съдът счита, че клаузата от договора за начисляване на
посочената таса е нищожна като противоречаща на закона, тъй като такса се
начислява за предоставена услуга на лицето, а в конкретния случай не се
предоставя на ответниците никаква услуга. Предвид така приетото, съдът счита,
че тази претенция следва да бъде отхвърлена изцяло.
Относно
претенцията за застраховки
Както е цитирано
по-горе в мотивите на настоящото решение страните са се договорили за целия
период на договора ответниците да заплащат застраховка за имуществото, което е
предоставено на ищеца като обезпечение. За периода на претенцията от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че банката е
заплатила затрахователни премии в претендирания
размер. По делото не е представен застрахователен договор или полица, която е
основание за извършеното от ищеца плащане и съответно в който документ следва
да бъде определен и размера на застрахователната премия и периода на покритие.
С оглед на така установеното съдът приема, че ищецът не е доказал основанието,
на което е осчетоводил и направил тези плащания – сключване на застрахователен
договор относно имуществото, което служи като обезпечение за периода на
претенцията и съответно уговорения размер на застрахователната премия.
Предвид
изложеното съдът счита, че тази претенция следва да бъде отхвърлена изцяло.
Относно
претенцията за разноски
Предвид неизпълнението на задълженията на ответниците по процесния
договор ищецът е направил разноски за съобщаване на първите за обявяването на
предсрочната изискуемост на задълженията по същия – изготвяне и връчване на две
нотариални покани /по една за всеки от ответниците/. От представените
документи, описани по-горе в мотивите, се установява, че размерът на тези
разноски е 240 лв. Другите две нотариални покани се отнасят до уведомяване на
ответниците за извършените цесии, който разход следва да бъде за сметка на
ищеца, тъй като е направен в резултат на неговото поведение – прехвърляне на
задълженията на ответниците по процесния договор на трети лица.
От сключения между страните договор се установява, че в тежест на
ответниците са разходите, които са свързани в подновяване на ипотеката на
имота, служещ като обезпечение на техните задължения. От представените и
описани по-горе документи се установява, че ищецът е заплатил сумата от 566, 84
лв. – такса за подновяване на ипотеката, за който разход следва да бъдат
осъдени ответниците съгласно уговореното между тях и ищеца.
Предвид изложеното следва, че претенцията за разноски следва да бъде
уважена за сумата от 806, 84 лв. /сбор от сумите 240 лв. и 566, 84 лв./ като
над тази сума до предявения размер от 1 046, 84 лв. се отхвърли като
неоснователна.
Относно
направените по делото разноски
Материалния
интерес на настоящото дело съдът определя като преизчислява швейцарските
франкове в лева съобразно курса, който е към датата на подаване на исковата
молба - 1. 72685
лв. и така се получава – 102 867, 70 лв.
Съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК от процесуалния представител на ищеца,
тази страна претендира следните разноски: 4 141, 71 лв. – държавна такса, 4
303, 75 лв. – адвокатски хонорар /съгласно фактура и преводно нареждане – л.
13и 14/ и 1 100 лв. – депозит за съдебно – счетоводна експертиза. С оглед на
изложеното следва, че направените разноски от ищеца в настоящото производство
са общо в размер на 9 545, 46 лв. Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 9 358, 31 лв.
Първият ответник
също претендира присъждане на разноски, които съгласно представените документи
по делото са общо в размер на 5 146, 38 лв., от които: 3 646, 38 лв. –
адвокатско възнаграждение, съгласно представени договор за правна помощ и
разписка – л. 143 – 144/, депозити за основната и допълнителната съдебно –
счетоводна експертиза – 1 500 лв. Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
100, 90 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.Н.Д., ЕГН –
********** *** – чрез адвокат Д.Ф. и Л.Ч.Д., ЕГН – ********** с адрес *** – „О.П.“
ООД - работодател солидарно да заплатят на "Ю.Б." АД, ЕИК - *****със
съдебен адрес:***, офис 9 – чрез адвокат Д.М.на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата 57
934, 41 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от дължима главница по
договор за потребителски кредит № HL 39277/01.07.2008г., за периода 20.02.2014г.
– 20.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.01.2019г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД сумата 806, 84 лв. – представляваща разноски в размер на
240 лв. за изготвяне на нотариални покани и връчването им на длъжниците, с
които им се съобщава за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията
по посочения договор и 566, 84 лв. – такса за подновяване на договорна ипотека
относно имота, служещ за обезпечение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 9 358,
31 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗЗД за сумата
от 925, 57 ш.ф. – представляваща част от дължими банкови такси за периода
20.02.2016г. – 20.01.2019г., чл. 79, ал. 1, предл. 1
от ЗЗЗД за сумата от 103, 37 ш.ф. – представляваща част от дължими застраховки
за периода 20.07.2016г. – 20.01.2019г. и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗЗД за сумата над 806, 84 лв. до предявения
размер от 1 046, 84 лв. – претендирана като разноски в размер на 240 лв. за изготвяне
и връчване на нотариални покани, с които ответниците са уведомени за
извършените цесии с предмет – задълженията по посочения по-горе договор за
банков кредит.
ОСЪЖДА "Ю.Б." АД, ЕИК - *****със
съдебен адрес:***, офис 9 – чрез адвокат Д.М.да заплати на Н.Н.Д., ЕГН – ********** *** – чрез адвокат Д.Ф. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100, 90 лв.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: